Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
22.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав,
в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Йосифов
при участието на секретаря Дарина Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 765 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът М.Д. *** твърди, че на 17.08.2016 г. служители
на „Енерго-Про Мрежи” АД извършили проверка на средството за търговско
измерване, отчитащо доставената в дома му електрическа енергия, при което
електромерът бил демонтиран и бил поставен нов такъв. Твърди, че при проверката
той не присъствал, тъй като не бил уведомен за извършването й. След справка в интернет
сайта на „Енеро-Про Продажби” АД установил, че в резултат на проверката била
издадена фактура № **********/ 24.01.2017 г., с която му била начислена сумата
от 1569,39 лева с ДДС, представляваща цена на неотчетени 11107 кВт/ч
електрическа енергия, потребени в периода от 18.08.2015 г. до 17.08.2016 г. Сочи,
че не са налице законовите предпоставки за извършване на подобна едностранна
корекция на сметката му за електрическа енергия без да е установена вина от
негова страна за евентуалното неправилно измерване на електрическата енергия
чрез средството за търговско измерване. Твърди, че клаузите от общите условия
на ответника, които допускат извършването на подобна корекция, са неравноправни
и следователно нищожни. Поддържа, че количеството енергия, за което е начислена
посочената по-горе сума, не му е било реално доставено, поради което не дължи
заплащане на неговата цена. Позовава се на цитираната в исковата молба
задължителна съдебна практика, формирана с решения на ВКС по чл.290 от ГПК. Моли
съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че не дължи цената на едностранно коригираното количество
електрическа енергия, в размер на 1569,39 лева. Претендира направените
деловодни разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника.
Ответникът „Енерго-Про Продажби” ЕАД, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Релевира възражения, според които корекцията е извършена на законово основание,
в съответствие с чл.50 от ПИКЕЕ и след извършен софтуерен прочит на паметта на
електромера, чрез който било установено точното количество на доставената на
ищеца електрическа енергия за процесния едногодишен период. Сочи, че това
количество било реално измерено и отчетено от средството за търговско измерване
в единия от поддържаните регистри на електромера, а именно регистър 15.8.4,
който обаче не се визуализира на дисплея на същия. Поддържа, че електромерът
работи в параметрите на съответния клас точност, но поради тази неправомерна
намеса и отклоняване на част от доставената енергия в регистър, който не се
визуализира, отклоненото количество не било своевременно отчетено, за да се
начисли и дължимата за него цена. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира направените деловодни разноски. Прави
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Задължителната практика на ВКС, на която се
позовава ищецът в исковата си молба, е неотносима към настоящия случай. На
първо място тя касае случаи на неточно измерване на потребена електрическа
енергия, което се дължи на неправомерна намеса в средството за търговско
измерване или отстраняването му от потребителя, в резултат на което става
невъзможно да се определи точното количество доставена на същия енергия. В тези
случаи ВКС е приемал, че клаузата в общите условия, която допуска подобна
корекция, без да се установят периодът на грешното измерване и реалното
потребление на енергията и без да е доказано неправомерно виновно поведение от
страна на потребителя, е неравноправна и не обвързва потребителите.
Видно обаче от констативния протокол от
метрологична експертиза № 15/12.01.2017 г. на БИМ, Регионален отдел – Русе и
заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, електромерът
на ищеца мери в класа си за точност и в случая липсва неотчетена от него
енергия. Цялото количество енергия, доставена на ищеца, е отчетена в регистри
15.8.1, 15.8.2, 15.8.3 и 15.8.4. Именно енергията по последния регистър, който
не се визуализира на дисплея на електромера, е допълнително начислена за
доплащане и именно нейната цена оспорва ищеца.
На следващо място цитираната от ищеца съдебна
практика е формирана при действието на отменените Правила за измерване на количеството електрическа
енергия от 2004 г. (отм. на 15.05.2007 г.), които не са съдържали разпоредба, подобна
на тази по чл.50 от действащите ПИКЕЕ, на което основание е извършена
корекцията в настоящия случай. Както се сочи и в актуалната задължителна
практика на ВКС (вж. решение № 21 от
1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., ГК), за първи път възможността за отстраняване на
грешки в отчитането на потребената електрическа енергия, които се дължат на
неточно изчисление от страна на оператора, когато е установено несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, е уредена в чл.50 от действащите ПИКЕЕ,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., след измененията в Закона за
енергетиката от 2012 г. Цитираната
рапзоредба е била отменена с решение №
12897/1.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014 г. на ВАС, IV отд. С последващо решение №
1500 от 6.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС, 5-чл. състав,
решението на тричленния състав на ВАС е отменено, в резултат на което
разпоредбата на чл.50 от
ПИКЕЕ от 2013 г. е останала да действа. Според нея, в случаите на
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, когато това се дължи на несъответствие на параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалото количество ел.
енергия за времето от допускане на грешката до установяването и, но за период
не по-дълъг от една година.
По тази причина очевидно неоснователно е
възражението на ищеца за липсата на законово основание за извършване на оспорената
корекция. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.50 от ПИКЕЕ.
Корекцията е извършена за предвидения в закона едногодишен период. Както беше
посочено, от заключението на вещото лице става ясно, че през процесния период
няма неотчетена електрическа енергия като цялото количество енергия, пренесено
към потребителя, е отчетено в регистрите 15.8.1, 15.8.2, 15.8.3 и 15.8.4. Точността
на измерването се потвърждава и от факта, че енергията, отчетена по регистър
тотал 15.8.0 съответства на сбора от количествата енергия по трите използвани в
страната тарифни плана - 15.8.1, 15.8.2, 15.8.3 и енергията, предмет на
корекцията, отчетена по регистър 15.8.4. В случая не се касае до повреда в
средството за търговско измерване и то измерва преминалото през него количество
електрическа енергия с точност, съответстваща на класа му. Налице е неправомерно
въздействие върху софтуера на средството за търговско измерване, вследствие на
което е променен тарифния му план като е включена четвърта тарифа (по регистър
15.8.4), която не се използва в Република България, защото за нея няма определен
времеви интервал през денонощието, поради което тя не се и визуализира на
дисплея на средството за търговско измерване. Липсата на визуализация на
дисплея на показанията за количеството енергия, отчетено по този регистър, води
до неотразяване на това количество от отчетника, респ. до неначисляване на
дължимата за него цена. Съдът намира ирелевантно обстоятелството кой е извършил
неправомерното въздействие и дали това е ищецът щом в крайна сметка именно
последният е ползвал отклоненото по регистър 15.8.4 количество електрическа
енергия. Както беше посочено, тук не се касае за определяне по изчислителен път
на доставеното за минал период количество енергия на ищеца. Цялата консумирана
от последния електрическа енергия е правилно измерена и отчетена от средството
за търговско измерване като част от нея (тази по регистър 15.8.4) единствено не
е била визуализирана на дисплея, за да бъде възприета от отчетника и включена в
сметката за дължимата за нея цена. В случая не се касае за неточно измерване на
енергията и нейната корекция, а за фактическото установяване на правилно
записани в паметта на електромера данни в границите на предвидения в закона
(чл.50 от ПИКЕЕ) едногодишен срок.
Макар по делото да няма данни дали към регистър
15.8.4 са били насочвани количества енергия, консумирани във времеви периоди,
съответстващи на потребление по дневна или върхова тарифа, то от заключението
на вещото лице се установява, че при извършената от ответника корекция цената
на отчетеното по този регистър количество енергия е изчислена по усреднени
стойности, които са по-ниски от цената на дневната енергия и почти изравнени с
тези на цената на нощната енергия, който подход безспорно е в интерес на
потребителя. По тези причини предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е направил разноски в общ размер на
1044 лева, от които 804 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е
направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Според т.3 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал.5
от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до минималния
размер, предвиден в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното
адвокатско възнаграждение е равно на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.,
т.е. в случая то възлиза на 339,86 лева. До този размер следва да бъде намалено
заплатеното от ответника възнаграждение. След намалението последният има право,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на разноски в общ размер от 579,86 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Д.Д., с ЕГН **********,***, против „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” № 258, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1569,39 лева,
представляваща начислена цена на електрическа енергия по фактура № **********/
24.01.2017 г.
ОСЪЖДА М.Д.Д.,
с ЕГН **********, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *********,
сумата от 579,86 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/