Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№4071 по описа за 2019 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.432 КЗ.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от К.В.К., ЕГН**********, ***против ЗАД „***“
АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н ***, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д., в която се твърди че на 02.10.2018 г., ищеца бил паркирал неговия
собствен лек автомобил марка „***“, модел „307“, с peг. № ЕН ***КК на паркинг в
близост до ул. „***“ и ул. „***" в гр. Плевен, където същият бил блъснат в
дясната част от MПC с марка „***, модел „***", с peг. № ЕН ***ВР,
управлявано от Р.Д., с дата на раждане *** г„ имащо валидно сключена
застраховка гражданска отговорност към ответното дружество „***“ АД, с ЕИК: ***.
Твърди, че причина за възникналото ПТП безспорно било виновното поведение от
страна на водача на МПС - то с peг. № ЕН ***ВР и се изразявало в неспазването
на необходимата дистанция, като при предприемане на завой ударил собствения на
ищеца лек автомобил в дясната му част с управляваното от нея МПС. Твърди, че
виновният водач на въпросния автомобил е имал валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност“ към ответното застрахователно дружество ЗК „***“ АД, с
номер на полицата BG/23/***към датата на ПТП - то. Твърди, че тъй като помежду
им нямало противоречие за това кой е виновен за настъпилото ПТП, те съставили
двустранен констативен протокол, в който отбелязали, че виновен е водачът на
МПС - то с peг. № ЕН ***ВР, собственост на Р.Д., с дата на раждане *** г. Твърди, че във въпросния документ е описан
механизма на ПТП – то, както и видимите имуществени вреди по собственото на
ищеца МПС. Счита, че същият доказва по категоричен и несъмнен начин фактите и
обстоятелства, които е посочил в настоящата искова молба. Именно поради това
обстоятелство още на същия ден уведомил представител на ответното застрахователно
дружество ЗК „***" АД за гореизложените обстоятелства, след което
предоставил наличните си документи и щетата била заведена под номер
0410-155-0082/2018. С оглед на това на 04.10.2018 г. бил съставен опис на щети
от представители на ответника - вещо лице, в който подробно били описани
причинените имуществени вреди по собственото на ищеца МПС. Твърди, че видно от
изготвения от страна на представителя на ответника опис на щети настъпилите
имуществени вреди, по отношение на собствения му лек автомобил са както следва:
1. врата предна дясна със степен ни увреждане — втора + боя; 2.-врата задна
дясна със степен на увреждане - първа + боя. Твърди, че след като щетата била
заведена под номер 0410-155-0082/2018, бил уведомен, че в законоустановения
срок ще получи предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо
това на 13.11.2018 г. получил отказ от страна на ответника с peг. номер 15 -
2228/13.11.2018 г.. в който бил уведомен, че няма да получи никакво плащане,
тъй като обстоятелствата декларирани при завеждането на щета номер
0410-155-0082/2018, не съответстват с установените факти и събраните по
претенцията данни относно пътнотранспортното произшествие, увредило неговия лек
автомобил марка „***", модел „307“, с peг. № ЕН ***КК. Твърди, че останал недоволен от така постановения отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение и подал писмено възражение (жалба)
срещу него. За съжаление на 03.01.2019 г последвал нов отказ е peг. номер АЗ 15-91/03.01.2019
г„ със същото основание. Счита, че отказа е изцяло незаконосъобразен ,тъй като
противоречи на закона и в частност на чл. 405, ал.1 от КЗ, съгласно който „при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок и в тази в връзка считам, че
помежду ни е налице валидно облигационно правоотношение. Счита, че цитираното
несъответствие с установените факти и събраните по претенцията данни относно
пътнотранспортното произшествие не е основание да му бъде заплатено справедливо
обезщетение за причинените имуществени вреди. Посочва, че законодателят изрично
е предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже на
застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите са визирани в
нормата на чл. 408 от КЗ. Съгласно нея плащането може да се откаже само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение: 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице:
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Твърди, че
в настоящия случай подобна хипотеза не е налице и ответникът по никакъв начин
не е доказано виновно поведение от негова страна, което да се явява причина за
постановените откази. Нещо повече фактите и обстоятелствата, свързани с
настъпилото застрахователно събитие са обективирани в изготвения двустранен констативен протокол от 02.10.2018
г. и в тази връзка е логически невъзможно декларираните от него факти и
обстоятелства при завеждането на щета номер 0410-155-0082/2018 да
несъответстват с установените факти и събраните по претенцията данни относно
пътнотранспортното произшествие. При определяне размера на дължимото
обезщетение застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая следва да се
определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от
250 /двеста и петдесет/ лева. Развива съображения, че принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на деликвента изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност па увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.
Твърди, че сумата сумата представляваща претърпените от ищеца имуществени вреди,
определени, съгласно разпоредбата на чл. 386. ал. 2 КЗ е както следва:
1.140,00 лева, представляващи сбора от
сумите на цената на труда необходим за ремонта на предната броня с втора степен
на увреда и нанасянето на боята в размер на 80 /осемдесет/ лева и цената на
боята(цвят светло син металик), необходима за нейното нанасяне в размер на 60
/шестдесет/лева; 2.110,00 лева, представляващи сбора от сумите на цената на
труда необходим за ремонта на предната броня с втора степен увреда и нанасянето
на боята в размер на 60 -'шестдесет/ лева и цената на боята(цвят светло син
металик), необходима за нейното нанасяне в размер на 50 /петдесет/лева. Моли
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 250 /двеста и
петдесет/ представляваща претърпените вреди по отношение па собственото му МПС
- лек автомобил марка ..***”, модел 307, с peг. №ЕН***КК и законна лихва върху
сумата - предмет на настоящия иск. считано от датата на завеждането на
настоящата искова претенция - 14.06.2019 г. до датата на окончателното
изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, е
постъпил писмен отговор от ответника, в който признава иска и моли да бъде
постановено решение при признание на иска. Моли да бъде присъдено на ищеца
адвокатско възнаграждение съобразно минимума.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, тъй като ответника с отговора на исковата молба е направил изявление,
че признава иска, а ищеца е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание
на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен в предявения си размер.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По направеното искане на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски съдът намира следното: Срещу
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, ответника е
противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдържащо се имплицитно в искането на ищеца да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер. Съдът като съобрази фактическата
и правна сложност на делото и постановяване на решение при признание на иска,
намира че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е
прекомерно и следва да бъде присъдено в минимален размер от 300 лв. С оглед
изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв./50 лв.+300
лв./
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432 КЗ, ЗАД „***“ АД, ***, със седалище и
адрес на управление:***, р-н ***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на К.В.К., ЕГН**********, гр.Плевен, ***, сумата от 250,00 лева, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба/18.06.2019г./ до окончателното изплащане на
сумата, представляваща претърпени вреди по щета № 0410-155-0082/2018
по отношение на собственото на ищеца МПС
- лек автомобил марка ***, модел 307, с peг. №ЕН***КК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „***“ АД, ***, със седалище и
адрес на управление:***, р-н ***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на К.В.К., ЕГН**********, гр.Плевен, ***, сумата от 350,00 лева направени по делото
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: