№ 381
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Д. Т. Славенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508764 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5825 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 31619/2021 г. по описа на СРС,
120 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу М. П. А., ЕГН **********, установителни искове с правна квалификация чл.
422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за установяване
дължимостта на сумата от 325,32 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 54,03 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г., сумата от 21,07 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,50 лв. за периода от 31.12.2017 г. до
16.12.2020 г.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-
помагач, страната на ищеца.
Решението, в частта на отхвърляне на исковете е обжалвано от ищеца „Т.С."
ЕАД с изложени доводи за неправилност поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Излага правни и фактически доводи, че чрез
събраните в производството доказателства е установено без съмнение, че ответникът
1
ползва топлоснабдения имот. Поради това и същият е битов клиент и дължи сумите,
които ищецът претендира в производството. Неправилно при постановяване на
решението си е приел, че облигационно правоотношение във връзка с доставената и
потребена ТЕ не е възникнало с ответника в производството. С оглед това отправя
искане за отмяна на решението в посочената част, като неправилно и уважаване на
исковете за претендираните от ответника суми. Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника М. П. А., в
която е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за
потвърждаване на решението като правилно в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите за неправилност изложени във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че в производството не е установено, че ответника е собственик или
ползвател на имота, за който са доставяни количества ТЕ за процесния период; че в
производството не е доказано валидно облигационно правоотношение с предмет
договор за продажба на топлинна енергия при ОУ сключен с ответника.
Решението е правилно.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания жилищен обект – апартамент № 74, находящ се в гр.София, ж.к. ******* с
аб.№ *******, се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Съгласно чл.153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на
2
ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление за домакинството си.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Пред СРС са ангажирани доказателства, че титуляр на партида с аб.№ ******* е
В. П.а А., която е посочена в представена настанителна заповед от 13.12.1982 г. в
жилището – собственост на Столична община. При оспорване от страна на ответника
М. П. А., че същият не е потребител на ТЕ за битови нужди в имота и при липса на
ангажирани доказателства, за това че същият е сключил договор за ползване на имота с
ищеца и/или че е носител на вещно право на собственост или ползване на имота,
правилни са изводите на СРС- фактически и правни, че исковете са недоказани и
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Така формираният извод не се
опровергава от отразеното в писмото на Столична община, Район Люлин от 21.06.2018
г., че жилището се обитава от ответника А. доколкото, както бе посочено този факт не
е доказан от ищеца при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение с оглед правилата
на чл.154, ал.1 ГПК.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г.,
ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ при смърт на купувач - физическо лице
наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.14, респ. чл. 12
от новите ОУ чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата с
приложено копие на удостоверение за наследници.
Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба в случаите по, ал. 1, продавачът променя
партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено
3
споразумение между тях.
По делото не са ангажирани доказателства, за това че наследникът на В. П.а А. е
подал заявление за смяна на партидата. Поради това и не са налице данни, за това че
облигационното отношение по продажба на ТЕ е продължило в лицето на ответника
А..
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5825 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 31619/2021 г. по
описа на СРС, 120 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4