Р Е Ш Е Н И
Е
№
3650 17.12.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4070 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление *****, офис *, представлявано поотделно от *****, действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт ***, против Е. В. М. с ЕГН **********, постоянен
адрес:г***, с която се претендира установяването дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
496/04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 968/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сума в общ размер от 2 716. 45 лева, дължима на основание договор за
потребителски кредит № *********/21.02.2017 г., и представляваща сбор от 1 197.
72 лева – главница; 224 лева – договорна лихва за периода 23.03.2017-19.04.2018
г.; 59. 35 лева – такса за оценка на досие за периода 23.03.2017-19.04.2018 г.;
323. 48 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за периода 23.03.2017-19.04.2018
год., за предоставяне кредита в брой по местоживеенето на длъжника; 754,50 лева
– такса услуга „Кредит у дома“ за периода 23.03.2017-19.04.2018 г. за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на длъжника, и 157. 40 лева –
обезщетение за забава за периода 24.03.2017-31.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1 19. 72 лева, начиная от
01.02.2019 год. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на твърдения за сключен на 21.02.2017 г. между
ответника и “Провидент Файненшъл
България“ ООД договор за потребителски кредит № *********/21.02.2017 год., за
сума в размер от 1 250 лева, с дължимост на договорна
лихва и обезщетение за забава. По договора са извършени частични плащания, а
задълженията по него са станали изискуеми на 19.04.2018 г., с изтичане на срока
му. С договор за цесия от 01.07.2017 г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, който ги е прехвърлил на заявителя с приложение № 1/01.06.2018
год. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 год. Длъжникът е уведомен за
двете цесии с писма, изпратени с известие за доставяне.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 99 във вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като срокът за
това вече е изтекъл. Същият не изпраща свой представител в съдебно заседание и
не изразява становище по исковете.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата факти и
обстоятелства, и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 496/04.02.2019
г. по ч.гр.д. № 968/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
С договор за потребителски кредит №
********* от 21.02.2017 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК ***** е предоставило на
ответницата кредит в размер на 1 250 лв., при такса оценка на досие от 62.
50 лв., с общ размер на фиксираната лихва от 246. 57 лева или 31. 82 % годишно
и годишен процент на разходите от 48 %. Уговорена е и такса „Кредит у дома“ в
размер на 1 134. 98 лева. По този начин общата дължима сума възлиза на
2 694. 05 лева, като същата е платима на 60 седмични вноски, 59 по 44. 91
лв. и една последна от 44. 36 лв. Падежът на първото плащане е на 02.03.2017
г., а на последното на 19.04.2018 г. Получаването на кредита се установява от
чл. 27 от договора, който съставлява разписка в този смисъл.
По данни на ищеца ответницата е
заплатила до момента 135 лв., с които е погасила 17. 01 лв. - таксата услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на длъжника; 39. 99
лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на длъжника, 3. 15 лв. -
такса оценка за досие, 22. 57 лв. –договорна лихва и 52. 28 лв. –
главница.
С договор за цесия и заместване в дълг
от 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл
България“ ООД е продало на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *****свои вземания, сред които и тези към ответницата, съгласно
потвърждение за извършена цесия. Цесионерът е
надлежно упълномощен от цедента да извърши
уведомяване за извършената цесия. След това вече новият носител на вземането „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
прехвърлил същото на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****,
съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ООД, чиито правоприемник е ищцовото
дружество, допълнително споразумение към него от 01.11.2017 г. и потвърждение
за извършената цесия спрямо вземанията към ответницата. Цесионерът
е надлежно упълномощен от цедента да извърши
уведомяване за извършената цесия.
Въз основа на така установените факти
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Налице е договорно правоотношение договор
за потребителски кредит № *********/21.02.2017 г., като съобразно уговорките по
него са дължими предоставения финансов
ресурс от 1 250 лв., таксата за оценка на досие в размер на 62. 50 лв., договорната
лихва от 246. 57 лева и уговорените такси за т.нар. допълнителни услуги. По
отношение на последните и по-конкретно и по-конкретно 323. 48 лева – такса
услуга „Кредит у дома“ за периода 23.03.2017-19.04.2018 год., за предоставяне
кредита в брой по местоживеенето на длъжника; 754. 50 лева – такса услуга
„Кредит у дома“ за периода 23.03.2017-19.04.2018 г. за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на длъжника, съдът намира следното:
Уговорена е допълнителната услуга домашна
доставка на заетата сума в брой по местоживеенето на длъжника и седмично
домашно събиране на вноските по кредита, наричан услуга домашно посещение, като
следващото изречение предвижда, че услугата „Кредит у дома“ се предоставя срещу
такса за управление на услугата кредит у дома при следните условия – цена
1 134. 98 лв. Отделно от това за
клиента е предвидена някаква неясна възможност да получи някаква допълнителна
услуга, като не я ясно обаче за какво се дължи точно - за доставка на заетата
сума в брой по местоживеенето на
длъжника, което следва да е еднократно действие, и съответно какъв е размерът
за точно тази услуга; седмично домашно събиране на вноските по кредита и съответно
какъв е размера за всяко посещение, и т.н. Така или иначе тълкуването на така
уговорените такси или такса води до извода, че се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, който забранява годишният процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, тъй
като при предоставен заем от 1 250 лв. се дължи такса в идентичен размер.
Друг е въпросът, че няма данни, а и твърдения, ответникът да се е възползвал от
т.нар. допълнителни услуги. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са
възнаграждения по самия договор за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора
ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той
надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК
клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги, са нищожни.
По тези съображения уговорените в този смисъл вземанията са нищожни и съответно
са недължими. Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на Европейския
съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни
клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената
проверка за валидност на клаузата за допълнителни услуги.
С оглед на горните изводи и съгласно чл.
23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита или сумата от 1 115 лева, тъй
като по твърдения на ищеца ответницата е внесла за погасяване на задълженията
си по кредита сумата от 135 лв. и с оглед на обстоятелството, че по делото не
се ангажираха доказателства за плащането на други суми от нейна страна.
Ето защо съдът намира, че искът за
главница като основателен следва да бъде уважен за сумата от 1 115 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението, и
съответно отхвърлен за горницата над уважения размер до заявения такъв от
1 197. 72 лева. Дължимо е и обезщетението за забава върху горната главница
за периода от 19.04.2018 г. – крайният падеж по договора, до 31.01.2019 г., в
размер на 89. 02 лв. Доколкото тази
претенция е заявена от 24.03.2017 г. следва да се отбележи, че не се твърди
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията, нито пък е налице покана за
плащане преди настъпването на крайния падеж, поради което лихвата е дължима
именно от 19.04.2018 г. Ето защо тази претенция следва да се уважи за сумата от
89. 02 лв. и да се отхвърли за горницата
над уважения размер до пълния заявен такъв от 157. 40 лв. Следва също така
поради изложеното по-горе да бъдат отхвърлени останалите претенции.
Отделно от това следва да се отбележи,
че ищцовото дружество се легитимира като носител на
горните вземания, съгласно описаните по-горе договори за цесия и приложенията
към тях, като ответницата следва да се счита за надлежно уведомена с
получаването на исковата молба и приложенията към нея, което следва да се
отчете с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
При този изход на спора и по разноските,
съдът намира следното:
Частично дължими са присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 46. 24 лв., съобразно уважената
част на иска, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Частично основателна е претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответницата да му заплати сумата
от 131. 05 лв., съобразно уважената част от исковете. При определянето им съдът
включи към разноските по делото заплатената за производството държавна такса от
145.67 лв. и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и
правната сложност по делото. Или общата дължима сума за разноските възлиза на 177. 29 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Е. В. М. с ЕГН **********, постоянен адрес:г***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *****2, офис 4,
представлявано поотделно от *****, част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
496/04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 968/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 1 115 лева – главница,
дължима по сключен договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2017 г.
с „Провидент Файненшъл
България“ ООД с ЕИК *****, ведно с обезщетение
за забава в размер на 89. 02 лева
за периода от 19.04.2018 г. до 31.01.2019 г., които вземания на „Провидент Файненшъл България“ ООД
са прехвърлени на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *****с договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017
г., а впоследствие от последното дружество на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, чиито правоприемник е ищцовото дружество, съгласно рамков договор за цесия
16.11.2010 г. и допълнително споразумение към него от 01.11.2017 г., и законната лихва върху главницата от 1 115
лева от 01.02.2019 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за главницата над уважения размер до пълния заявен
такъв от 1 197. 72 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част
от 02.01.2019 г., иска за обезщетение за забава над уважения размер от 89. 02
лева до заявения размер от 157. 40 лева, както и исковете за 224 лева –
договорна лихва за периода 23.03.2017-19.04.2018 г.; 59. 35 лева – такса за
оценка на досие за периода 23.03.2017-19.04.2018 г.; 323. 48 лева – такса
услуга „Кредит у дома“ за периода 23.03.2017-19.04.2018 год., за предоставяне
кредита в брой по местоживеенето на длъжника; 754. 50 лева – такса услуга
„Кредит у дома“ за периода 23.03.2017-19.04.2018 г. за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на длъжника.
Осъжда
Е. В. М. с ЕГН **********, постоянен
адрес:г***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ******,
офис *, представлявано поотделно от *****, сумата
от 177. 29 лв. /сто седемдесет и седем лева и 29 ст./ за направените по
делото разноски, от които 46. 24 лв.
за ч.гр.д. № 968/2019 г. и 131. 05 лв. за настоящото гр.д. № 4070/2019 г.,
двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.