№ 102358
гр. София, 27.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110134483 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 101, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 89, т. 2 ГПК.
Образувано е по иск на „Юробанк България“ АД срещу Б. Т. Б..
Исковата молба е подадена от адв. М. Ц. с пощенска пратка с №
1000626593493731420001841112/10.06.2024 г., към която е приложено заверен
по реда на чл. 32 ЗАдв препис на хартия пълномощно за ищеца за адвокатско
дружество „Димитров и съдружници“, както и за упълномощаване на адв. Ц.
от името на последното дружество.
С искане, постъпило по електронен път, с вх. № 199910/09.06.2025 г. на адв.
В. М. С. за предоставяне на достъп до делото като адвокат на ищеца. Към
молбата е приложен електронен образ (картинка, снимка) на издадено от
дружеството „Димитров и съдружници“ чрез управителя му пълномощно,
като към файла с картинката е прикачен електронен подпис на адв. В. М. С.
без данни да представлява електронен печат за дружеството. Поради това на
основание чл. 102з, ал. 1 ГПК, който се явява специална норма по отношение
на представянето на пълномощни в гражданския съдебен процес и урежда
само две възможни форми за прилагане на пълномощно пред съда -
представянето му на хартиен носител в регистратурата на съда (физически),
при което съдебен служител по реда на чл. 360ж, ал. 1 ЗСВ снема електронния
образ и го заверява със своя електронен служебен подпис („електронен образ
от пълномощно, снет по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт“),
или с подаване на първоначално електронно (съставено като файл, в който е
поставен електронен подпис, без текстът да е бил въобще отпечатван на
1
хартия), не е възможно пълномощно, съставено на хартия после да бъде
заверявано електронно. Законодателната цел е проста и ясна - пълна
електронизация на документооборота, при който въобще нищо да не се
разпечатва на хартия. Това прави проверките на съда по-прости, дава
възможност (ако уменията на наетите от държавата програмисти някога
достигнат дотам) за автоматична проверка на пълномощни на страните, а
също така има и екологичен ефект - не се секат дървета за излишна хартия.
Поради това подаването на искания за достъп, които не съдържат изявление,
че се иска запознаване с делото с цел решение дали да се поеме защитата - чл.
31, ал. 1 ЗАдв, а като пълномощник, трябва да е съпроводено с валидно
пълномощно в една от двете посочени по-горе хипотези - с електронен печат
на упълномощителя (а не на пълномощника) или с представяне на
оригиналния документ в съда, където служител да му снеме електронен образ
служебно.
В случая вместо адв. В. М. С. да изпълни това просто действие и да говори със
съдружника в дружеството, където работи - адв. М. Ц., който е снабден с
пълномощно по делото, и да поиска от последния да му подпише електронно
файла с проекта на пълномощно (бързо, лесно, без ресурси за отпечатване),
адв. В. М. С. (лично или чрез друго лице) е съставил проект на пълномощно,
отпечатал го е, дал го е на адв. М. Ц. да го подпише лично, отишъл е (лично
или е натоварил друго лице) до скенер, загубил е време за сканиране, след
това е конвертирал сканирания файл, след което е поставил електронния си
подпис. Самото описание на тази процедура показва колко по-трудно е да се
опитваме да псевдодигитализираме аналогови процеси, вместо да се състави
още поначало електронен документ. Накарая, полученият електронен образ на
пълномощно, който не носи подпис на упълномощителя, е изпратен в съда.
Софийският районен съд, 28. състав, спазвайки волята на законодателя, е
приел, че няма редовно пълномощно по делото и е отказал достъп на
09.06.2025 г. в 21:06 часа, мотивирайки накратко отказа в електронната
система, като тези мотиви би следвало да са били видими за адв. В. М. С. в
единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Ако не са, същият следва
да уведоми съда, за да се постарае съдебният състав да сигнализира
създателите на тази така съвършена система, която изглежда оставя
гражданите в неведение за съдебните актове.
Следва да се посочи, че доколкото разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК е
2
специална по отношение на чл. 183, ал. 2 ГПК, който се отнася до останалите
електронни образи от хартиени документи (различни от пълномощни за
представителство пред съд), то няма как да се изключи принципът за пълна
електронизация, описан по-горе.
Дори и да се приеме необоснованото с нещо различно от неаргументиран
традиционализъм становище, застъпено от Върховния касационен съд в
Определение № 40/07.03.2022 г. по частно гражданско дело № 427/2022 г., I
ГО, представените от адв. В. М. С. пълномощни не отговарят на изискванията
от същия съдебен акт, тъй като подписът му, поставен върху образа на
пълномощното не отразява воля на заверяващия, че става въпрос за заверка на
съдържанието, а не за някакъв друг вид изявление (приемане на
представителната власт; узнаване, че има издадено пълномощно и под.), тъй
като поставянето на подпис според българското право и съдебна практика не е
равтоматично равнозначно на удостоверяване на идентичност на съдържание.
Вместо да се запознае с ясните мотиви на съда и да представи пълномощно (а
не снимка на такова) с електронен подпис на упълномощителя си, адв. В. М.
С., е подал още едно искане до съда за достъп, придружено от същия документ
- с вх.№ 214903/18.06.2025 г., по което, естествено, отново е постановен отказа
на 21.06.2025 г. Вместо да се съобрази с мотивите на съда, и очаквайки
различен резултат от напълно еднакви по съдържание действия, адв. В. М. С.
подава и настоящото искане с вх.№ 222569/25.06.2025 г. Съдът пак му отказва
по същите мотиви, но този път ще състави и нарочен акт. Също така ще следва
да разпореди на адвоката да не подава за пореден път едно и също искане до
съда, без да промени приложенията към него или съдържанието му, защото
само губи недобросъвестно времето на съда, като съгласно чл. 3 ГПК във
връзка с чл. 89, т. 2 ГПК съдът следва да му укаже, че последващи такива
действия ще доведат и до глоба.
Тъй като става въпрос за съпътстваща общото производство процедура,
отказът за предоставяне на достъп до делото може да се обжалва съгласно чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ поради нередовност по чл. 102з, ал. 1 ГПК
искането на адв. В. М. С. с вх. № 222569/25.06.2025 г. за предоставяне на
дълготраен електронен достъп до гражданско дело № 34483 по описа за 2024
година на Софийския районен съд, 28. състав, в качеството на адвокат на
ищеца.
УКАЗВА на адв. В. М. С., ако не е узнал за мотивите на съда за предходните
откази за достъп да посочи на съда защо това е невъзможно в ЕПЕП.
РАЗПОРЕЖДА на основание чл. 3 ГПК на адв. В. М. С. да не прави
повече повтарящи се искания до съда, които не съдържат нови мотиви или
не са съпроводени с нови доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 92, т. 2 ГПК на адв. В. М. С., че ако продължава да
прави такива искания, ще му бъде наложена ГЛОБА.
Разпореждането в частта, с която е отказан достъп до делото, може да се
обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едонседмичен срок от
връчване на препис на адвокат С.. В останалата част разпореждането не може
да се обжалва. Да му се изпрати на адреса на адв. дружество „Димитров и
съдружници“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4