МОТИВИ :
Обвинението e против подсъдимия Г.А.О. ***, ЕГН ********** е за това, че:
На неустановен ден през периода м. септември – м. ноември 2016 г. в гр. Плевен, в ***, чрез
служителя в гимназията И.Д.А., съзнателно се ползвал от неистински официален
документ за завършено основно образование – свидетелство за основно образование
серия Е-02, № 011438, рег. № 00054/24.06.2002 г., на което бил предаден вид, че
е издадено от ***, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във вр.
с чл. 308, ал. 2 от НК.
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния
акт. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява
категорично, че подсъдимият О. е
извършил вмененото му с обвинителния акт
престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.
Предоставя на съда да прецени
относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия О..
Защитникът на подсъдимия О. в лицето на адв. Н.И. *** пледира за
оправдателна присъда. Счита, че в хода
на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства, от които да се направи извод, че подс. О. е осъществил състава на престъплението по чл. 316,
вр. с чл. 308, ал.
2 от НК.
Подсъдимият Г.А.О. разбира в какво се състои
повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по
случая.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.О. е роден на *** ***, обл.
Плевен, с начално образование /грамотен/, не работи, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
През учебната 2001/2002г. подс.
Г.А.О. завършил VII-ми клас в *** с.
Победа, обл. Плевен, за което му било издадено
свидетелство за завършено основно образование
серия О-18, № 051 - 106, с рег. №2361-021/25.06.2018 г.
От 2014 г. св. И. Д.А. работела като хигиенист в ***. През 2016 г.
св. И.А. се снабдила
от неустановено лице с неистинско
свидетелство за основно образование серия Е-02, № 011438, с рег. № 00054/24.06.2002 г., издадено на името на подс.
Г.А.О., на което бил придаден вид, че е издадено от ***.
На неустановен ден през м. септември 2016 г.
св. И.А. представила на дежурния учител Ц.Т.Х. свидетелство за основно образование
серия Е-02, № 011438, с рег. №
00054/24.06.2002 г., издадено на името
на Г.А.О. и подсъдимият в бил записан като ученик в
ІХ-ти клас за учебната 2016/2017 г. в Професионална гимназия *** специалност „Производство на мебели“.
От месец октомври 2017 г. св. С.Д.Г., заемал длъжността директор на ***. През месец март 2018 г. във връзка с
контролната дейност, която осъществявал, извършил тематична проверка на всички дипломи за
завършена степен на образование на ученици в задочна и в самостоятелна форма на
обучение в повереното му училище. За целта изпратил копие от съществуващите
документи до училищата, откъдето са издадени, с молба да се изготви писмена справка в техните регистрационни книги и архиви, от които да стане ясно дали учениците са се
обучавали там и имат ли издадени образователни
документи. След като получили в писмена форма отговори, установил, че пет
свидетелства за завършено основно образование на записани в *** в девети клас ученици са неистински. На
базата на тази информация сигнализирал органите на РУО – Плевен и РП - Плевен.
По случая била извършена проверка. Било образувано досъдебно производство №2031/2018
г., в хода на което Г.А.О. бил привлечен
като обвиняем към наказателна
отговорност за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2
от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява изцяло от обясненията на подс. Г.А.О. – дадени в съдебно заседание; отчасти от показанията на св. И.Д.А. – дадени в съдебно
заседание и тези дадени на досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл. 281, ал. 4, във вр.
с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /лист 158/; показанията на св. Т.Н.Т. – дадени в съдебно
заседание и тези дадени на досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл. 281, ал. 4, във вр.
с ал. 1, т. 2 от НПК /лист 139/; показанията
на св. С.Д.Г. – дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281, ал. 4,
във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК /лист 147/; показанията
на св. Ц.Т.Х. – дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281, ал. 4,
във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК /лист 152/; показанията
на св. А.М.О., Г.А.М., Н.Ф.О., И.М.К., А.Г.Т. и В.Н.М., дадени в съдебно
заседание; от заключението на вещото лице И.Т.А. по назначената на досъдебното производство
комплексна графологична и техническа експертиза, от представените
с досъдебно производство № 2031/2018 г. по описа на РП-Плевен доказателства,
както и от представените в съдебно заседание: ксерокопие от регистрационна
книга за издадени свидетелства за завършено основно образование в *** и Ксерокопие на издадено свидетелство
серия О-18, № 051-106, с рег. № 2361-021/25.06.2018 г. на Г.О..
Съдът анализира внимателно
обясненията на подсъдимия О., дадени в съдебно
заседание, като съобрази двояката им процесуална роля - те
представляват едновременно
средство за защита и основен
източник на сведения на подлежащите
на доказване факти.
В обясненията си, подсъдимия О. сочи, че
е бил ученик в *** с.
Победа, обл. Плевен,
където е завършил VII клас. Твърди, че не се е записвал
да учи никъде след това и не е имал намерение да се записва. Сочи също, че е
завършил училището и съответно е получил диплома /свидетелство за завършено
основно образование/.Твърди, че никога не е бил ученик задочна форма на
обучение в ***“ Плевен. Заявява, че от
майка си е научил, че в с. Биволаре са
идвали учители да предлагат записване в училища в гр. Плевен.
В тези им части обясненията на
подсъдимия се подкрепят и кореспондират и с показанията на свидетелите Ц.Т.Х. и
И.М., които са били учители в ***“ Плевен.
Обясненията на подс. О. се потвърждават и от представените
с писмо изх. №509/23.04.2019 г. на *** ксерокопие от Главна книга за ученици от
1 до 7 клас на в *** с. Победа, обл. Плевен, откъдето е видно, че О. е завършил 7 клас;
ксерокопие от регистрационна книга за издадени свидетелства за завършено
основно образование в *** и Ксерокопие
на издадено свидетелство серия О-18, № 051-106, с рег. №2361-021/25.06.2018 г.
на Г.О.. От посоченото свидетелство е видно, че О. е завършил 7 клас през
учебната 2001 /2002 г. По силата на Закона за предучилищното и училищното образование
обн., ДВ, бр. 79
от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г. подсъдимият е имал правото да се
снабди със свидетелство за завършено средно образование.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената на
досъдебното
производство комплексна графологична и техническа
експертиза, прието е неоспорено от
страните в съдебно заседание, изготвено от вещото лице И.Т.А., от което се установява, че отпечатъците от печат в
свидетелството за основно образование серия Е-02, № 011438, рег. №
00054/24.06.2002 г. не е идентичен със сравнителните отпечатъци от печат на ***“
– Плевен. Подписите в посоченото свидетелство не са положени от Г.А.О..
При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че
с деянието подсъдимият О. не е осъществил състава на престъпление по чл.316, вр. с чл. 308,
ал. 2, вр. с ал. 1
от НК.
От обективна страна престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 7 от НК може да бъде осъществено
само чрез активни действия на извършителя, доколкото се изисква неговото
използване. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК се изразява
в самото ползване на противоправно създаден от
другиго документ. Ползването означава неговата употреба – представянето му пред
определен орган или лице като редовен документ с оглед удостоверяването или
доказването на определено обстоятелство, за което този документ е съставен.
Затова субект на това престъпление е лицето, което ползва документа, т.е.
употребява го, представя го пред органа или лицето, за да удостовери определен
факт. И накрая, като престъпление на формално извършване, престъпният
резултат се изразява в узнаването на документа от лицето, на което е
представен, за да удостовери включените в него факти.
Съдът счете, че в случая не се събраха доказателства,
обуславящи извода за съпричастност на подс. О. в
деянието, в което е обвинен. Установи се безспорно и, че използваната диплома
за завършено основно образование е неистинска. Не се събраха никакви
доказателства Г.О. да се е ползвал от неистински официален документ за завършено основно
образование – свидетелство за основно образование серия Е-02, № 011438, рег.№
00054/24.06.2002 г., на което бил предаден вид, че е издадено от ***“ в ***.
Всички разпитани по делото свидетели заявиха, че за пръв път виждат О. в съдебната зала и че не са го виждали да посещава учебни занятия в ***. Единственото друго доказателство, свързващо
косвено подс. О. с неистинския документ са показанията
на св. И.А., която живеела на семейни начала със неговия чичо св. Найденов Ф.О. Същите са косвено
доказателство, което е недостатъчно да обуслови единствения и непротиворечив
извод за виновност на подс. О..
И
накрая следва да се подчертае, че Г.О.
е нямал никаква причина да се ползва от процесната
диплома, тъй като както беше отбелязано по-горе същият е имал диплома за
завършен 7- ми клас, с която по силата на Закона за предучилищното и
училищното образование
обн., ДВ, бр. 79
от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г. е имал правото да се снабди със свидетелство
за завършено средно образование.
Съгласно разпоредбите на чл. 303
и чл. 304 от НПК – присъдата не може да почива на предположения и съдът е
длъжен да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. В противен случай, когато не се установи,
че деянието е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както
и когато деянието не съставлява престъпление той следва да го оправдае по
повдигнатото обвинение.
Поради всичко
изложеното дотук съдът прие, че твърдяното в обвинителния акт спрямо подсъдимия
Г.А.О. деяние не е извършено, поради което съгласно чл. 304 от НПК го призна за
невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.
При този изход на процеса и на основание
чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на общо 109,92 лв.,
следва да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: