№ 6939
гр. ..., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110148782 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. В. Г. срещу ..., с която са предявени при
условията на обективно съединение осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1
КЗ за сумата от 884,64 лв. /съгласно увеличението, допуснато с протоколно определение от
13.04.2022г./, представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а. „..., с рег. № .. 9382
... вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.03.2019г., предизвикано от С.Б.
като водач на л.а. „...“, с рег. № .. .. .., чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2021
г. до окончателното плащане, и с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 165,54 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 04.04.2019г. до 20.08.2021г.
Ищцата твърди, че на 28.03.2019г. около 12,55ч. пострадала от ПТП при
управлението на собствения си лек автомобил „... с рег. № ... в гр. .... Твърди, че се намирала
в дясната /собствена/ лента за движение на ул. „....“ с посока на движение от ул. „...“ към ул.
„ ...“ на кръстовището с ул. „...“. При подаден зелен сигнал на светофара предприела
разрешена маневра завой наляво. В същото време л.а. „...“ с рег. № .. .. СК, управляван от
С.Б., чиято „Гражданска отговорност“ била застрахована при ответника, се намирал в
същата лента, по-назад в кръстовището. Предприемайки забранена маневра за изпреварване
на колоната автомобили, последният навлязъл в насрещната лента за движение, въпреки
наличието на маркировка „М1“, и при опит да завие наляво причинил съприконсовение с
управлявания от ищцата лек автомобил, като му нанесъл материални щети на стойност 685
лв. Твърди, че в изпълнение на чл. 380 КЗ предявила претенцията си за плащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество. При така изложените фактически
твърдения претендира присъждането на обезщетение за претърпените имуществени вреди
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане и разноските по делото.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и по размер. Не оспорва наличието на твърдяното валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
1
на автомобилистите с обект л.а. „...“ с рег. № ... .. СК, управляван при инцидента от С.Б..
Твърди, обаче, че изключителна вина за настъпването му имала ищцата, тъй като сблъсъкът
бил изцяло предотвратим от нея. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване. Поддържа, че не е налице причинна връзка между материалните щети, чиято
обезвреда се търси, и процесното ПТП, както и че претендираната стойност на същите
надвишава действителния им размер. Претендира разноски.
Третото лице-помагач С.Б. Б. оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира възможност на увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед становището на ответника като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото съдът е отделил
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за л.а. „...“ с рег. № ... .. СК, управляван при инцидента от
третото лице-помагач С.Б..
От представените по делото материали по щета № ********** по описа на ответника
се установява, че същата е образувана по заявление за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС от М. В. Г. във връзка с процесното ПТП, като с уведомление от 15.05.2019г.
застрахователят е отказал да уважи предявената претенция.
Основният спор между страните по делото е концентриран върху конкретния
механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кой от водачите е настъпило
същото, и върху размера на дължимото обезщетение.
Спорните обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира да се установяват от
представения протокол от открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2019г. по НОХД
№ 17561/2019г., в което е одобрено споразумението между СРП и обвиняемия С.Б. Б., който
се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК за това, че на
28.03.2019г. около 12:45ч. е управлявал лек автомобил марка „...“, модел „..“ с рег. № ... в гр.
.. по ул. „...“ с посока на движение от ул. „...“ към ул. „...“, и на кръстовището с ул. „ ...“ с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда, установено по
надлежния ред. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение
има последиците на влязла в сила присъда. Във връзка с гражданския процес
задължителната сила на присъдата се изразява в нейното установитлно действие по
въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието (чл.
413, ал. 2 НПК, анал. с чл. 300 ГПК).
Наред с това по делото е представен и протокол за ПТП № 1729709 от 28.03.2019г.
Същият е съставен след като е било извършено посещение от органите на полицията на
мястото на произшествието. Това обстоятелство се установява от бланковата форма на
протокола, където в графа „посетено на място”, при възможни отговора – „да” или „не”, е
указано, че с „х” се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че
това е отговор „не”. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията,
след оглед на местопроизшествието, същият в качеството си на официален свидетелстващ
2
документ по смисъла на чл.179 ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП - в този смисъл трайната практика на ВКС
постановена по реда на чл.290 ГПК - решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. I ТО,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. В конкретния случай,
удостоверените от длъжностното лице факти пряко възприети от него са за датата и мястото
на инцидента, разположението на автомобилите и констатираните увреждания по двата
автомобила..
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени доказателства съдът намира, че същото е настъпило на 28.03.2019г.,
около 12:55 часа, като управляваният от от ищцата М.Г. лек автомобил „... с рег.№ ... се е
намирал в дясна (собствената) лента за движение на ул. „...“ (с посока от ул. ... към бул. „...“)
на кръстовището с ул. „...“.При зелен сигнал на светофара, ответницата е предприема
разрешена маневра завой наляво на кръстовището. В същото време, управляваният от
третото лице-помагач С.Б. лек автомобил „...“ с рег.№ ..., който също се е намирал в дясната
лента по-назад в кръстовището, предприел маневра за изпреварване на колона от
автомобили при наличие на маркировка „М1“ като навлязъл в лентата за насрещно
движение. При опит и той да завие наляво, настъпило съприкосновение между двата
автомобила, при което са нанесени материални щети.
Налице е виновното противоправно поведение на водача на „...“ с рег.№ ....
Установеното в случая поведение на С.Б. се явява в нарушение на забраната за управление
на МПС след употребата на алкохол и пресичане на маркировка „ Единична непрекъсната
линия" - М1. При доказателствена тежест за ответника същият не е ангажирал доказателства
за оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от
изключващите вината обстоятелства. Ответникът не доказва наличието на случайно деяние,
нито конкретно поведение на ищцата, от което да може да се обоснове извод за наличието
на съпричиняване. Този извод на съда не се разколебава и при възприемане на
предположението на вещото лице, дадено при изслушването му в проведеното открито
съдебно заседание по делото – че съприкосновението между двата автомобила е било
предотвратимо, ако ищцата се е огледала назад след вземане на решението за извършване на
маневрата към момента на непосредственото й реализиране. Вещото лице уточнява, че в
темпорално отношение това е период около 1,5 секунди, който зависи от индивидуалните
способности на водача. Не е доказано по делото колко време е отнело на ищцата
реализирането на маневрата. Освен това чл. 25, ал. 2 ЗДвП предвижда, че при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Законодателят,
обаче, с категоричност визира превозните средства, които се движат по посока на движение
на пътната лента и не предвижда предимство на тези, които се движат в нарушение на
задължителната маркировка. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
Изслушаната по делото съдебно-автотехнически експертиза дават обосновано
заключение, че всички повреди „... с рег.№ ..., отразени в съставения от експерти на
ответното дружество опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното
ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на л. а. " ...“ с рег.№ ...., виновно е предизвикал ПТП, в причинна
връзка с което са нанесени щети на собствения на ищеца лек автомобил „... с рег.№ ....
Следователно правопораждащият фактически състав по чл. 432 КЗ е изпълнен във всичките
си елементи, поради което предявеният иск е доказан в своето основание.
По отношение на спорния между страните въпрос за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че същият следва да бъде определен именно на база средни
пазарни цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на приложения № 1-6 на
Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ
3
(отм.). При предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ
(идентичен с чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 52 от
8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС
по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о., ТК.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Й. във варианта, който сочи сумата от
714,60 лв. като необходима за възстановяването на „... с рег.№ ... на база средни пазарни
цени, изчислени по цени на алтернативни доставчици, като съобрази, че към момента на
инцидента увреденото МПС е било в експолатация за период от 20 години 7 месеца и 8 дни.
По изложените съображения предявеният иск е частично снователен и доказан,
поради което следва да се уважи до сумата от 714,60 лв. и да се отхвърли за разликата от
884,64 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и
законната лихва върху главницата от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
Установява се, че на 15.05.2019 г. ответникът е отказал да изплати на ищцата
обезщетение за претърпените имуществени вреди от увреждане на собственото му МПС. По
арг. от чл. 497 КЗ съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава с именно от тази дата.
Ето защо и с оглед принципа за диспозитивното начало в процеса искът по чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да се уважи за пълния предявен размер от 165,54 лв., представляващ
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 714,60 лв. за
периода от 15.05.2019г. до 20.08.2021г., изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на онлайн калкулатор, и да се отхвърли за периода 04.04.2019 г. до 14.05.20219.
/включително/.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е направил разноски в размер на общо 250 лв., съгласно списъка по чл. 80
ГПК, приложен на л. 90 от делото. С оглед изхода на спора от така направените разноски й
се следват 209,52 лв. В полза на представляващия ищцата адвокат, предоставил й безплатна
адвокатска помощ в хипотезата на чл. 8, ал. 1 т. 2 ЗА, съдът определя адвокатско
възнаграждение от 360 лв. с ДДС. Като съобрази уважената част от предявените искове
съдът присъжда в полза на адвоката сумата от 301,71 лв. на това основание.
Ответникът е направил разноски в размер на 150 лв. за вещо лице, от които съобразно
отхвърлената част от исковете от ищцата му се следват 24,28 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на М. В. Г.
с ЕГН ********** с съдебен адрес: гр. .., ул. „..“ ... на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от
714,60лв., представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за имуществените
вреди по лек автомобил „... с рег..... във връзка с реализирано на 28.03.2019 г. пътно-
транспортно произшествие в гр. ... по вина на водача на лек автомобил „...“ с рег.№ ..., чиято
„Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
4
сумата от 20.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 165,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума за периода от 15.05.2019г. до 20.08.2021г. като ОТХВЪЛРЯ иска за
главница за разликата до пълния предявен размер от 884,64 лв. и иска за обезщетение за
забава за периода от 04.04.2019г. до 14.05.2019г.вкл. като неоснователни.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на М. В. Г.
с ЕГН ********** с съдебен адрес: гр. .., ул. „..“ ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
209,52 лв. представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на адв. П.Д.
С.-К. от САК с адрес гр. ..., ул. „...“ ... сумата от 301,71 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 т.
2 ЗА.
ОСЪЖДА М. В. Г. с ЕГН ********** с съдебен адрес: гр. .., ул. „..“ ... да заплати на
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
24,28 лв. представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на С.Б. Б. с ЕГН ********** като трето
лице-помагач на страната на ответника ..., ЕИК ....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5