РЕШЕНИЕ
№ 1594
гр. Плевен, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430100394 по описа за 2024 година
Пред *** е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ София”,
ЕАД, чрез юрк. ***,, против М. И. Н., от ***, с която се твърди, че въз основа
на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.
№***/20***г., по описа на ***, Твърди се, че ответника е собственик на
топлоснабден имот- апартамент ***, находящ се в ***, п.к.***,обл. ***, общ.
***, ***, бл.***, вх.***, ет.***. Твърди се, че ответника М. И. Н. е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е
ползвала предоставената й ТЕ, като не е погасила задълженията си. Твърди се,
че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично
оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са публикувани във
в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Съобразно същите, купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните си сметки в 30- дневен срок, след изтичане на
срока, за които се отнасят. Твърди се, че с изтичането на последният ден от
срока, длъжникът е изпаднал в забава, и е начислена лихва за забава. Твърди
се, че сградата-етажна собственост, където се намира имота, в която се намира
абонатната станция, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. Моли съдът, на основание чл.
192 от ГПК да задължи трето неучастващо по делото лице “ТЕХЕМ
1
СЪРВИСИС” ЕООД да представи документи, посочени в ИМ и за посочения
в ИМ период за топлоснабден имот- апартамент ***, находящ се в ***,
обл.***, общ.***, ***, бл.***, вх.***, ет.***. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника М. И. Н., че
дължи, сумата общо 440,63 лв., от която сумата от 332,43 лв.- главница, за
периода м.05.2019 до м.04.2022 г., сумата от 46,67 лв. - лихва за забава, за
периода 15.09.2020 г. до 22.05.2023г., както и суми за дялово разпределение:
51,15 лв. - главница за периода от м.04.2020г. до м.04.2022 г., сумата от 10,38
лв. лихва за периода от 15.06.2020г. до 22.05.2023г., ведно със законната лихва
върху главница, считано от 05.06.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. М. И. Н., чрез адв. К. К., изразява становище за
основателност на предявените искове. Посочва се, че отв. М. И. Н. живее в
***, при *** си, разбрала за производството по гр. д. № 394/2024г. по описа на
*** от съседи, упълномощила *** си да я представлява или да упълномощи
адвокат в България, който да я представлява в настоящото производство.
Прави се признание за дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на *** Районен съд. Посочва,
се че на 23.05.2024 г. по посочената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД
банкова сметка от старна на *** на отв. М. И. Н. е направено плащане на
сумата от 305 евро, с която се твърди, че са погасени дължимите суми по гр.д.
№394/2024 г. по описа на *** към 23.05.2024 г. общо 590.67 лв., както следва:
383.58 лв. главница, от които 332.43 лв. - незаплатена топлинна енерия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и 51.15 лв. - суми за дялово
разпределение за периода от април 2020 г. до април 2022 г.; 57.05 лв.
мораторна лихва, в т.ч. 46.67 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2020г. -
22.05.2023 г. върху главницата от 332.43 лв. и 10.38 лв. - лихва за забава за
периода 15.06.2020 г. - 22.05.2023 г. върху главницата от 51.15 лв.; 100 лв.
разноски, от които 75 лв. разноски за ДТ и юриск. възнаграждение в
заповедното произовдство и 25 лв. - ДТ в исковото производство; 50.04 лв.
законова лихва върху главницата за периода от 05.06.2023 г. до 23.05.2024 г.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с определение № ***/***г., трето неучастващо по делото
2
лице “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД е задължено в едноседмичен срок от
изпращане на съобщението да представи документи, посочени в ИМ и за
посочения в ИМ период за топлоснабден имот- апартамент ***, находящ се в
***, обл.***, общ.***, ***, бл.***, вх.***, ет.***. В указаният срок, трето
неучастващо по делото лице “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, не представя
изисканите писмени доказателства, същите са представени и приети по делото
с протоколно определение от 24.10.2024 г.
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №***/***г., по ч. гр.д.№
***/20***г. по описа на ***. В указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1 т.2 от
ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради
което същият е допустим. Съдът намира, че ищецът има правен интерес от
водене на настоящето дело, доколкото указанията до него, както е посочено
по- горе, са дадени въз основа на нормата на чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК,
съобразно която, в случаите на уведомяване на длъжника чрез залепване на
уведомление, по реда на чл. 47 от ГПК, съдът служебно дава указания до
кредитора, за предявяване на установителен иск.
По делото не се спори че отв. М. И. Н., е собственик на процесния имот,
с адрес ***, обл. ***, общ. ***, ***, бл.***, вх.***, ет.***. По делото се
установява също и факта, че отв. М. И. Н., е заплатила на 23.05.2024г. /след
датата на ИМ/, сумата от 590.67 лв. по сметка на ищеца, с посочено основание
на плащането- признание на задължение- главница и лихва по гр.д.№
394/2024г. на ***.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Монитор“.
По делото, са представените от третото неучастващо по делото лице
-“ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД писмени доказателства – справки за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.; за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2021г.; за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2022г.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
3
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с
оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе
посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от
25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-
етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на
обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която
се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ,
"Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване,
преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от
топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ
постановява, че клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от
4
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за
заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и
зависи от изхода на главния иск.
На основание гореизложеното, от събраните по делото доказателства,
съдът намира, че отв. М. И. Н. има качеството на потребител на ТЕ, за имот с
аб.№ ***, за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., и дължи плащане на
потребената ТЕ. По делото, съобразно разпределената доказателствена
тежест, от страна на ответника се представиха доказателства за извършване на
плащане в рамките на направеното признание на иска.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявените установителни искове са основателни. С оглед изложеното,
съдът намира, че в случая, претенцията на ищеца- кредитор или задължения в
общ размер – 440,63 лв., платени от страна на ответника в хода на процеса, са
погасени чрез плащане, в хода на процеса.
На основание гореизложеното, съдът намира, че разноските п
настоящето дело, следва да бъдат понесени от ответника, доколкото е станал
причина за завеждане на делото, но като се отчете обстоятелството, че
първоначално заявената претенция е погасена чрез плащане в хода на процеса.
В случая е категорично установено, че от страна на ответника има плащане
на разноски – 25 лв. ДТ и 50 лв. за юрк. в заповедното и 25 лв. ДТ в исковото
производство. Съдът определя разноски в общ размер на 150 лв., от които 50
лв. ДТ в исковото производство и 100 лв. юрк. възнаграждение в исковото
производство. В случая съдът определя размер на дължимото юрк.
възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно
цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на
правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв., като в случая
съдът определя минимален размер от 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Ястребец“ №23Б, представлявано от *** – ***, чрез юрк. ***, искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че М. И. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ***, вх.***, ап.***, ДЪЛЖИ сумата от 332,43 лв.
главница, сумата от 46,67 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до
22.05.2023г., сумата от 51,15 лв. главница, сумата от 10,38 лв. лихва за забава
за периода от 16.06.2020г. до 22.05.2023г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-05.06.2023г., до
окончателното й изплащане, за която суми има издадена заповед за
изпълнение № ***/***г., по ч.гр.д.№ ***/20*** г. по описа на *** - като
погасени ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. И. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ***, вх.***, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б, представлявано от *** –
***, чрез юрк. ***, сумата от 50,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрк.
възнаграждение - разноски по настоящето исково производство
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните, пред ПлОС.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6