Решение по дело №670/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 48
Дата: 10 февруари 2023 г. (в сила от 10 февруари 2023 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20227100700670
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                       Р Е Ш Е Н И Е

 

                  48/10.02.2023 г., град Добрич

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                             СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 670/2022 г. по описа на Адм С - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.Ю.Н. ***, подадена чрез адв. Ю.М., ДАК, срещу Решение № 328/17.09.2022 г. по НАХД № 149/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич.

Касаторът счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, в евентуалност се иска да се намали наложеното наказание глоба, а в алтернатива се претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН. Излага становище, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по всички направени от жалбоподателя възражения и оспорвани. Твърди, че незаконосъобразно не са приети и не приобщени по делото като доказателства, представените такива от жалбоподателя. При така изложените съображения иска отмяна на решението на ДРС.

В с.з., касаторът, чрез своя процесуален представител адв. М., поддържа жалбата, като излага подробни доводи за неправилност на решението на районния съд. Моли, за неговата отмяна и присъждане на разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юриск. Ст. Ж., оспорва жалбата и излага подробни съображения за неоснователността й. Моли, за потвърждаване на решението на възивния съд и присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за правилност и законосъобразност на решението, като моли то да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН и от легитимирана страна пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на жалбата на И. Исеин Н. пред РС е НП № 616137-F632129/06.12.2021 г., издадено от ИД Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на основание чл.180, ал.1 и ал.2 от ЗДДС на И.Н. е наложена глоба в размер на 7 478,13 лева. В наказателното постановление е посочено, че в хода на извършена ревизия на Н. е установено, че като задължено лице, подлежащо на задължителна регистрация по ЗДДС не е начислило ДДС в размер на 7 478,13 лева, при данъчна основа 37 390,62 лева за данъчен период от 22.10.2019 г. до 26.04.2021 г., тъй като не се е регистрирало по ЗДДС в законния срок и не е подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС след достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 07.10.2019 г. Лицето е подало заявление за регистрация по ЗДДС след регламентирания срок – 15.04.2021 г.

Районен съд - Добрич е разгледал събраните доказателства, обсъдил е възраженията на наказаното лице и изложил мотиви защо ги намира за неоснователни. Счел е, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, при което в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, а материалният закон е приложен правилно. В резултат е потвърдил НП изцяло, като е направил извод, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като се касае за формално нарушение и предвид характера на охраняваните обществени отношения.

Настоящият състав не споделя извода на ДРС за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН спрямо конкретното нарушение, като се присъединява изцяло към мотивите на РС относно всички останали възражения във въззивното производство, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не ги преповтаря. По отношение на представените по делото доказателства пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав ги намира за неотносими към спора.

По отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в актуалната към датата на произнасяне на административнонаказващия орган редакция настоящият състав съобрази следното за конкретния случай:

В случая няма спор, че е установено извършеното от касатора нарушение на чл.86, ал.2 от ЗДДС. Няма спор и, че касаторът сам е подал заявление да се регистрира по ЗДДС и след като е бил регистриран е внесъл дължимото ДДС. Безспорно е установено по делото, че Н. е ползвал услугите на лице с име Вичо, което според думите му и показанията на  неговия син в съдебно заседание  е извършвало счетоводни услуги, за които е получавало заплащане. И именно това лице, не е позволило на касатора да се регистрира по ЗДДС.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005 г. на наказателната колегия на ВКС преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ето защо когато Съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 ЗАНН са били налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради противоречие със закона. В случая основанията да се квалифицират деянията на касатора като маловажен случай са следните: причините довели до извършване на деянията, а именно незнанието на лицето /което естествено не го оправдава/, ниското му образование, доверието и разчитането на по-образован от него човек /според Наджиб-счетоводител/, поведението на нарушителя – след като е разбрал за пропуска да се регистрира по ЗДДС, веднага го е сторил и не на последно място, един път вече ДДС в същия размер като наложената глоба е заплатен /т.е. бюджета не е ощетен/. Поради което и настоящият съдебен състав намира, че дееца не разкрива висока степен на обществена опасност.

Вярно е, че обществените отношения, които регулира ЗДДС са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган и в последствие на въззивния съд за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.

С оглед горното, настоящият състав, като отчита, че по преписката не са представени доказателства, от които да се направи извод, че касаторът не зачита правилата на ЗДДС, както и че в случая целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН биха могли да се постигнат в необходимата степен и чрез постановяването на предупреждение, каквато е единствената възможност по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, нарушението е с ниска степен на обществена опасност, а и законодателят е предвидил и вторичен механизъм за контролиране на тази дейност, който отново обезпечава целите на закона, намира, че извършеното от касатора нарушение отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му като "маловажен случай", поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено, доколкото в него е сторен извод, произхождащ от предходна съдебна практика, според който при формални нарушения не се извършва преценка по реда на чл. 28 ЗАНН, без да са изложени допълнителни мотиви съобразно последвалото изменение в тази разпоредба. ДРС е следвало да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с, ал. 4 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди нарушителя, че в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ако извърши друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде наложена имуществена санкция. Като не е направил това, а е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, ДРС е приложил закона неправилно, което е основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Административен съд - Добрич, в настоящия си състав, намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение.

При този изход от спора и своевременно стореното от касатора искане за присъждане на разноски за двете инстанции, съответно приложените доказателства за извършването на разноските, от касатора следва да бъдат присъдени такива за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство - 400.00 лв. за първа инстанция и 400.00 лв. за касационната инстанция. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. С оглед на т. 1 от визираната разпоредба при интерес над 1000.00 лв., какъвто е в случая, адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 400.00 лв. + 10 % върху горницата над 1 000 лева. В този смисъл възражението за прекомерност е неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд - Добрич, І касационен състав,

 

 

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ по касационна жалба на И.Ю.Н. ***, Решение № 328/17.09.2022 г. по НАХД № 149/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616137-F632129/06.12.2021 г., издадено от ИД Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на основание чл.180, ал.1 и ал.2 от ЗДДС на И.Н. е наложена глоба в размер на 7 478,13 лева.  

ПРЕДУПРЕЖДАВА И.Ю.Н. ***  че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на  И.Ю.Н.  ЕГН ********** *** сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 800 лв. (осемстотин лева) за двете инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: