Решение по дело №153/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20207140700153
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  277/25.06.2020г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на петнадесети юни,  през две хиляди и двадесета  година в състав :

                                                                                   

 

                                                 Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№153/2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на „Л*** 1991“ЕООД ,с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от И.А.Г.  против Заповед за прилагане на ПАМ№РД-14-2076/22.07.2019г.на началника на ОО“АА“-Враца, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 и ал.2,т.1  от Закона за автомобилните превози/ЗАПр./, на дружеството-жалбоподател  е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца ,чрез сваляне и отнемане на табела с рег.№М*** и отнемане на свидетелство за регистрация ,част ІІ на автобус ,марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3 на„Л*** 1991“ЕООД,притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници№0567 с адрес гр.Чипровци,ул.“Ч*** комуна“№* с ЕИК * ,потвърдена с Решение №РД-14-2076/6/22.01.2020г на Главен директор на ГД „АИ“-София.

  В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че автобус марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3 фигурира в лиценза на дружеството-жалбоподател към м. юни 2019г. ,при което заповедта е издадена на 22.07.2019г.при отпаднало основание.Твърди се също ,че АУАН№ 261649/26.06.2019г. бил прекратен и контролния талон върнат на водача ,а също ,че началникът на ОО“АА“-Враца не е териториално компетентен орган да съставя заповедта за ПАМ ,т.к. дружеството е адресно регистрирано в Монтана и се води на отчет там ,при което ЗПАМ следва да бъде отменена ,като незаконосъобразна.В съдебно заседание не се явява,не се представлява и не изпраща становище.

Ответникът по жалбата - Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" –Враца , не изпраща представител по делото и не взема становище.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 26.06.2019г.служители на ОО“АА“ –Враца са съставили АУАН№261649 /26.06.2019г. против „Л*** 1991“ЕООД,представлявано от И.А.Г./л.56/ ,за това ,че на същата дата извършва превози по редовна автобусна линия, без да има маршрутно разписание за линията Чипровци-София,който АУАН впоследствие е анулиран/видно от писмо на л.18/.

На 18.07.2019г. от инспектор в Регионална дирекция“Автомобилна администрация-Враца, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2012 № 261655 от 18.07.2019г./л.118/ против И.А.Г. ,в качеството му на управител на „Л*** 1991“ЕООД, в гр.Враца на бул.“В.К*** “№78 в ОО“АА“ –Враца ,Автогара Враца  , за това ,че в качеството му на превозвач ,притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници №0567 ,валиден до 13.05.2027г.е осъществил превоз на пътници на територията на РБ с автобус марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3с рег.№М*** на дата 26.06.2019г.и притежаващ маршрутно разписание №12201 за линията гр.Чипровци-гр.София с МПС ,което не е било включено в лиценза на фирмата към 26.06.2019г.и видно от дневник ,приложение №9 от Автогара -Враца .Въз основа на АУАН  е издадено НП№26-0000190/31.07.2019г.от началник отдел Враца /л.14/,с което на „Л*** “ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000лв., на основание чл.96,ал.1,т.1 от ЗАПр. ,за нарушение на чл.7а,ал.1 във вр. с чл.7,ал.1,изр.2 от ЗАПр. Последното е обжалвано пред РС-Монтана ,който с Решение №490/10.12.2019г по АНД№1447/2019 по описа на съда го е отменил/л.15/.Решението на РС-Монтана е обжалвано пред АС-Монтана ,който с Решение №81/17.02.2020г. по КАНД№59/2020г. го е отменил на процесуално основание и върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда ,при съобразяване с мотивите ,дадени в решението/видно от извлечение от деловодната програма на АС-Монтана на кората на делото/. Понастоящем делото е висящо пред РС-Монтана и насрочено за 25.06.2020г.Със оспорената в настоящето производство заповед за ПАМ№РД-14-2076/22.07.2019г.на началника на ОО“АА“-Враца,  на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 и ал.2,т.1  от Закона за автомобилните превози/ЗАПр./, на дружеството-жалбоподател  е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца ,чрез сваляне и отнемане на табела с рег.№М*** и отнемане на свидетелство за регистрация ,част ІІ на автобус ,марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3 на„Л*** 1991“ЕООД,притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници№0567 с адрес гр.Чипровци,ул.“Ч*** комуна“№* с ЕИК * .С жалба №РД-14-2076/2/09.01.2020г./л.28/,заповедта за ПАМ  е обжалвана пред Главен директор на ГД „АИ“-София, който с Решение №РД-14-2076/6 от 22.01.2020г./л.26/ я е потвърдил.

На основание чл.145,ал.2,т.1 АПК на обжалване подлежи първоначалния административен акт ,т.е. заповедта за ПАМ ,потвърдена с Решение на горестоящия административен орган и тази заповед е предмет на настоящето съдебно административно производство.

Приложени са като доказателства по делото следните документи: АУАН №261649/26.06.2019г.анулиран, АУАН№261655/18.07.2019г. ,НП№26-0000190/ 31.07.2019г. от началник отдел Враца ,с което на „Л*** 1991“ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000лв., на основание чл.96,ал.1,т.1 от ЗАПр. ,за нарушение на чл.7а,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,изр.2 от ЗАПр ,Техническо предложение за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии от републиканската и областната транспортна схема от квотата на община Чипровци“,Протокол№2/28.05.2019г.на комисия в състав за класиране на кандидатите –участници в процедурата по ЗОП,сключения Договор от 31.05.2019г. между Община Чипровци,представлявана от кмета на общината-в качеството му на възложител от една страна и от друга- и „Л*** 1991“ЕООД ,представлявана от И.А.Г. в качеството му на изпълнител с предмет:,автолинии от републиканската транспортна схема от квотата на община Чипровци,между които и линията София-Чипровци, с маршрутно разписание №12201 с начален час на тръгване от  Чипровци в 10,00ч. и обратен курс от София -18,00ч.Изискани са от превозвача и приложени към преписката и лиценза на Общността№0567/л.87/с валидност 14.05.2017г.-13.05.2027г.,заверено копие №305670019за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение/л.88/ и част ІІ на свидетелство за регистрация на автобус марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3,рег.№М 5556ВА-собственост на „Чипровци Е*** 66“ЕООД,както и договора за наем от 20.04.2019г. на автобуса от  „Чипровци Е*** 66“ЕООД на „Л*** 1991“ЕООД./л.90/.

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес /превозвач ,наемател на МПС и притежател на лиценз на Общността, спрямо което е приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или от упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. /л. 48/, е видно, че на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА "АА", Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАПр., вкл. началниците на областни отдели "Автомобилна администрация" към ГД "Автомобилна инспекция". От фактическа страна не е спорно, че подписалото като издател на обжалвания административен акт лице –И. Т*** , е изпълнявало длъжността Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Враца,с  оглед на което съдът приема, че оспорената заповед за ПАМ РД-14-2076/22.07.2019г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия. Възражението ,че началникът на ОО“АА“-Враца не е бил териториално компетентен да издаде обжалваната заповед , а компетентността била на началника на ОО“АА“-Монтана ,доколкото превозвачът се водел на отчет в Монтана ,не се споделя от настоящия състав.Без значение за този релевантен факт е къде е регистрирано и къде се води на отчет МПС-то. Нарушението е извършено на територията на гр.Враца ,автогара Враца ,при което териториално компетентен да издаде заповедта за ПАМ е именно началникът на ОО“АА“-Враца ,т.е. органът по местоизвършване на нарушението.

Обжалваният административен акт е постановен при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на принудителната административна мярка -  чл. 106а, ал. 1, т. 1 ,пр.1 и ал.2,т.1 от ЗАПр, така и фактическото основание – извършване на обществен превоз на пътници с МПС, което не е включено в лиценза на фирмата . Посочени са всички релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 и ал.2,т.1 от ЗАПр. – извършен от превозвача“Л*** 1991“ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници №0567 ,валиден до 13.05.2027г.,превоз на пътници на територията на РБ с автобус марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3с рег.№М*** на дата 26.06.2019г.и притежаващ маршрутно разписание №12201 за линията гр.Чипровци-гр.София с МПС ,което не е било включено в лиценза на фирмата към 26.06.2019г.и видно от дневник,Приложение №9 на Автогара Враца.  Посочването на правно релевантните за наличието на хипотезата на  чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАПр. обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Отделно от това фактическите констатации, на които се основава възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН сер. А-2012 №261655/18.07.2019г. , въз основа на който е издадена и заповедта. Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗАПр., съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 и л.2,т.1 от ЗАПр., съставеният АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Нарушението е  подробно описано /от гл. точка  на дата, място и обстоятелствата, при които е извършено/ в съставения АУАН и ЗПАМ. Следователно изпълнено е както общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и специалното такова по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано.

Разпоредбата на  чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда налагането на принудителна административна мярка по отношение на МПС, с което се извършва обществен превоз без съответните документи. От съдържанието на правните последици на приложената ПАМ, свързани с възпрепятстване движението на ППС, за което е установено че с него се осъществява обществен превоз на пътници без изискуемите се документи за извършване на дейността, следва извода, че адресати на наложената ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 от ЗАвтП, са собственикът или наемател на МПС ,с който се извършва превозът. Като адресат на акта в случая е посочен жалбоподателя ,който е наел МПС за срок от 6 г. от „Чипровци Е*** “ЕООД-собственик на МПС/ ,видно от приложения договор за наем от 20.04.2019г. на МПС на л.11-13 и свидетелство за регистрация на МПС на л.10 .

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсимират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативното предписание на посочената като правно основание за издаване на оспорената Заповед № РД-14-2076/22.07.2019г разпоредба на  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 и ал.2,т.1 от ЗАПр., съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава и при наличие на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАПр. обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. В разпоредбата на  чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАПр. е регламентирано, че за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, която мярка се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство (чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАПр.). При тази нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата на  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАПр., "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, като съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАПр. "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. В контекста на посочените легални дефиниции на понятията "обществен превоз",и "превоз на пътници" следва извода, че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички видове превози, чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу заплащане - от пътника, от възложителя или организатора на конкретния превоз.

От представения и приет като доказателства по делото АУАН сер. А-2012, № 261655от 18.07.2019г., се установява, че при извършена от контролните органи проверка, е констатирано  на 18.07.2019г. в гр.Враца на бул.“В.К*** “№78 в ОО“АА“ –Враца ,Автогара Враца  , че „Л*** 1991“ЕООД ,в качеството му на превозвач ,притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници №0567 ,валиден до 13.05.2027г.е осъществил превоз на пътници на територията на РБ с автобус марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3с рег.№М*** на дата 26.06.2019г.и притежаващ маршрутно разписание №12201 за линията гр.Чипровци-гр.София с МПС ,което не е било включено в лиценза на фирмата към 26.06.2019г.и видно от дневник,Приложение №9 на Автогара-Враца. Съставеният АУАН е официален свидетелстващ документ, истинността на който не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, АУАН ,като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. С оглед на което, въз основа на съставения АУАН е издадена и оспорената в настоящето производство заповед за ПАМ.

Не е спорно по делото ,че превозвачът „Л*** 1991“ЕООД притежава лиценз на Общността за превоз на пътници№0567с дата на валидност от 14.05.2017г до 13.05.2027г. .Спорно е  дали МПС-автобус, марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3,с рег.№М 5556ВА-собственост на „Чипровци Е*** 66“ЕООД,нает по  договор за наем от „Л*** 1991“ЕООД е включен   в лиценза на Общността на превозвача или не, към датата на издаване на оспорената заповед за ПАМ. Съгласно чл. 6, ал. 1, изр. второ от ЗАПр. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Закона за автомобилните превози лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на Република България.С Разпореждането за насрочване на делото от 13.05.2020г. съдът е указал тежестта на доказване ,като изрично е указал на жалбоподателя да представи в срок доказателства ,че в лиценза му е била включена дейността по извършване на обществен превоз на пътници на територията на РБ с автобус „С*** “ с 315ХДХ кат. М3 ,с рег.№М*** към момента на издаване на заповедта,т.е. че това МПС е било включено в лиценза на Общността към датата на издаване на оспорената заповед.Не са представени доказателства за този релевантен факт от жалбоподателя в настоящето производство ,които  да  оборят фактическите констатации по АУАН и ЗПАМ,при което правилно и законосъобразно, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган е приел, че са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 от ЗАвтП. /в т.см. Р. по адм.д.№13527/18г. на ВАС/.

При издаването на оспорения административен акт не са констатирани допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на заповедта.Заповедта е постановена след като са изяснени и преценени всички релевантни факти и обстоятелства  на нормативно регламентирания фактически състав за прилагане на ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 и ал.2т.1  от ЗАПр.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 от ЗАПр./, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 от ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и съотв. недопускане на осъществяване на обществен превоз на пътници с МПС ,без същото да е било включено в лиценза  на Общността ,притежаван от превозвача. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл. точка наличието на материалноправните предпоставки по  чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 от ЗАПр., същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК,АС-Монтана ,ІІІ състав  

 

                                            РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л*** 1991“ЕООД ,с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от И.А.Г.  против Заповед за прилагане на ПАМ№РД-14-2076/22.07.2019г.на началника на ОО“АА“-Враца, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1,пр.1 и ал.2,т.1  от Закона за автомобилните превози/ЗАПр./, на дружеството-жалбоподател  е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца ,чрез сваляне и отнемане на табела с рег.№М*** и отнемане на свидетелство за регистрация ,част ІІ на автобус ,марка „С*** “С 315 Х*** ,кат. М3 на„Л*** 1991“ЕООД,притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници№0567 с адрес гр.Чипровци,ул.“Ч*** комуна“№* с ЕИК * , като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                          АДМ. СЪДИЯ: