№ 217
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Цветомила Данова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231100606864 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 285 от 14.11.2022 г. постановена по НЧХД № 13981/2021 г.
по описа на СРС, НО, 131-ви състав, съдът е признал подсъдимият А. А. Б. за
невиновен, в това че на 07.04.2021г., в гр. Банкя, ул.“******* № *******, на
стълбищната площадка пред ап.9, чрез нанасяне на удар в лявата ръка (между
рамото и лакътя), удар в областта на гърдите от ляво, стискане и избутване в
стената, е причинила на частния тъжител К. С. болка и страдание, поради
което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за
престъпление по чл.130, ал.2 НК.
Със същата присъда съдът е осъдил частният тъжител К. С. на основание
чл. 190, ал.1 НПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 36,80 лв. /тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ представляващи
сторени по делото съдебни разноски.
Срещу постановената присъда в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от частния тъжител К. И. С., подадена чрез повереника адв.
Б. Т., в която се твърди, че атакувания първоинстанционен съдебен акт е
неправилен и необоснован, постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила, като са изложени подробни съображения в тази
насока. Иска се от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да признае
подсъдимият А. А. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от защитника на
1
подсъдимия А. А. Б. – адв. Ж. Ж., в който се оспорват изцяло изложените във
въззивната жалба твърдения. Прави се подробен разбор на събрания
доказателствен материал, въз основа на който първият съд е достигнал до
извод, че подсъдимият Б. не е осъществил състав на престъплението по чл.
130, ал.2 НК.
Въз основа на изложеното моли съдът да потвърди изцяло атакуваната
първоинстанционна присъда. Моли също така за присъждане на разноски в
настоящото въззивно производство.
В открито съдебно заседание по делото повереника на частния тъжител
пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият А. Б. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Излага аргументи за
превратно тълкуване на доказателствата по делото от страна на първия съд
относно назначената и приобщена към доказателствената съвкупност видео-
техническа експертиза, както и дискредитиране показанията на свидетелката
С.. По този начин според адв. Б. се е стигнало до постановяване на
незаконосъобразен и неправилен съдебен акт.
В своята пледоария, защитника на подсъдимия поддържа съображенията,
подробно развити в отговора на въззивната жалба. Акцентира върху
обстоятелството, че свидетелката С. освен майка на частната тъжителка, към
настоящият момент е страна по наказателно дело висящо пред Софийски
градски съд с идентичен предмет и за същата дата, за която се води и
настоящото производство. В заключение моли първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена като правилна. Претендира разноски.
В последната си дума подсъдимият Б. моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и отговора на
въззивната жалба, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и
след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира за
установено следното:
Подсъдимият А. А. Б., роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, с висше образование, работи, неосъждан, във
фактическо съжителство, настоящ адрес - гр.Банкя, ул.“******* *******, ет.4,
*******, ЕГН **********.
Частният тъжител К. С. и нейната майка - свидетелката Г. С.-А., както и
подсъдимият Б. заедно със свидетелката Л.Д. и двете им деца, обитавали една
и съща сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр.Банкя,
ул.“******* *******. Частната тъжителка и майка й живеели на ******* на
посоченият адрес, а подсъдимият Б. и неговото семейството на ет.4, в *******
в същата сграда, като посочените лица били в обтегнати отношения.
На 07.04.2021г., между 19.00 и 20.00 часа, подсъдимият Б. и семейството
му сe завърнали от почивка, но асансьорът в сградата отново не работел,
поради което се наложило да пренасят багажа си на ръка от подземния гараж
до последния етаж. Това ядосало подсъдимият Б., който изразил афекта си
2
като псувал на висок глас, и докато се качвал с багажа, изрекъл думите
„******* майката, сега ще Ви избия всички“. Думите му били възприети от
свидетелката Г. С., която се прибирала от разходка с кучето си, като същата
веднага споделила за изречените от подсъдимия Б. думи на дъщеря си –
частната тъжителка К. С.. Последната на свой ред се ядосала, тъй като
възприела изречените от Б. обидни думи като отправени към нейната майка,
поради което излязла на стълбищната площадка, за да потърси обяснение от
подсъдимият Б., носейки в ръката си мобилен телефон с включена функция за
видеозапис.
Същевременно, подсъдимият Б., решил да заплати таксата си към
етажната собственост и спрял пред ап. № 9, обитаван от свидетеля П.И., който
към онзи момент, осъществявал функцията на домоуправител, като неговото
жилище се намирало на площадката над жилището на частната тъжителка.
Подсъдимият позвънил на вратата на домоуправителя, свидетелят И. отворил
и двамата започнали да разговарят на входната врата, като подсъдимият му
подал банкнота от 100 лева. В това време на площадката се качила и частната
тъжителка, която насочила включеният си мобилен телефон на режим
„видеозапис“ към лицето на подсъдимият Б., изричайки репликите "повтори
пак", "още веднъж", "това, което току що каза, на по-висок глас обаче",
отправени към подсъдимия като се опитала да запише определени негови
думи, провокирайки го чрез цитираните реплики. Последният от своя страна
попитал „какво искаш да ти кажа“, двукратно повторил "Майка ти да си гледа
щерката и кучето" след което се опитал да прекрати разговора и да я отпрати,
най-напред с думите "айде довиждане", "довиждане" и "чао". Частната
тъжителка обаче не си тръгнала, а продължила да снима с телефон и да
настоява подсъдимият да повтори някаква предходна своя реплика. При това
същият се приближил към нея и се опитал да я изтласка надолу по стълбите
към нейния апартамент, включително я хванал за лявата ръка над лакътя и се
опитал да я изтегли надолу по стълбите. Хващането продължило няколко
секунди, видно от данните отразени върху видеозаписа от видеокамера
монтирана на входната врата на жилището на свидетеля И.. След като я
пуснал двамата продължили да спорят на стълбите още няколко секунди, и
подсъдимият се върнал към входната врата на свидетеля И., а частната
тъжителка го последвала.
Разпрата между подсъдимия А. Б. и частната тъжителка С. продължила
още няколко минути пред вратата на свидетеля И., където се качила и
свидетелката С.- А., която също се включила на страната на дъщеря си. След
намесата на свидетелката Л.Д., която застанала между подсъдимия и
тъжителката, и избутала подсъдимия в апартамента на свидетеля И., като
затворила вратата, конфликтът бил преустановен, а частната тъжителка и
нейната майка се оттеглили по посока на своя апартамент. Междувременно,
докато траел спорът свидетелката М. Б.а - майка на подсъдимия, слязла да
помогне при пренасянето на багажа, при което възприела част от конфликта,
но не останала на място. Привлечен от шума на стълбището, свидетелят Т.Р.,
3
също излязъл на входната врата на апартамента, разположен на площадката
непосредствено по-горе от жилището на свидетеля И., от където имал
видимост именно към вратата на последния.
На следващия ден - 08.04.2021г., от името на частната тъжителка била
депозирана жалба до 09 РУ-СДВР, въз основа, на която била образувана
преписка № 338400-4409/2021г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 22049/21г.
по описа на СРП, приключила с отказ да се образува досъдебно производство.
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз
основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Г. С. - А.,
П.И., Т.Р., М.Т., Л.Д., М. Б.а, писмените доказателства- материалите по пр.пр.
№ 22049/21г. по описа на СРП, Амбулаторен лист № 031195 от 26.04.2021г.,
справка съдимост, писмените доказателствени средства - заключение на ВТЕ,
заключение на СППЕ, както и веществените доказателства - видеозаписи.
Гореизложената фактическа обстановка по същността си кореспондира с
установената от първоинстанционния съд, който не е допуснал процесуални
нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдил
всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени
или игнорирани за сметка на други и не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Интерпретацията на доказателствените източници,
направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя
от настоящата въззивна инстанция. От друга страна контролираната съдебна
инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира
достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока
изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен
на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната
доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната
тяхна вътрешнологическа последователност. В заключение може да се
обобщи, че СРС е извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания
доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му
съдържание, поради което в процесуалната дейност на съда няма никакви
пропуски.
Настоящата инстанция при собствения анализ на събрания
доказателствен материал констатира, че същият е еднопосочен касателно
обстоятелствата, че действително между частния тъжител С. и подсъдимия Б.
е възникнал конфликт, който се е разразил пред ап. № 9 – обитаван от
свидетелят П.И..
С оглед обаче на наведените от повереника на частния тъжител
възражения и предвид спецификата на установената по – горе фактология,
настоящият съдебен състав намира, че следва да обърне внимание на
спорните по делото моменти, относно действията на подсъдимия Б. по повод
възникналия вече словесен конфликт с частната тъжителка К. С. и по-
4
конкретно – имало ли е посегателство върху телесната неприкосновеност над
личността на частната тъжителка С., доколкото именно този въпрос се явява
съществен за правилното изясняване на главния факт в процеса.
Настоящата съдебна инстанция, счита че по делото са налични в
достатъчна степен доказателства, които с оглед на информационната им
насоченост могат да бъдат условно обособени в две групи – такива, които
подкрепят обвинителната теза, а именно показанията на частната тъжителка и
на нейната майка – свидетелката С. – А. и такива, които потвърждават тезата
на подсъдимия – а именно, че последния не е осъществявал физическо
насилие над тъжителката С. – в лицето на показанията на свидетелите П.И.,
Т.Р., Л.Д. и М. Б.а. Встрани от спора относно нанасяни ли са или не удари над
частната тъжителка С. са показанията на свидетеля М.К., който не е бил пряк
очевидец на процесния инцидент.
След внимателен и задълбочен преглед на коментираните групи гласни
доказателствени средства, първостепенният съд детайлно е изследвал
откроилите се противоречия в тях, при съобразяване на източника на
доказателства, съпоставяйки ги помежду си и чрез обективно съотнасяне на
съдържащите се в тях обстоятелства, включени в предмета по чл. 102 от
НПК, с останалата доказателствена маса, въз основа на което е приел, че вяра
следва да бъде дадена единствено на втората група свидетели, чийто разкази
опровергават в най-пълна степен твърденията описания в частната тъжба.
Въззивната инстанция напълно споделя направената преценка за
достоверност и обективност на показанията на посочените по-горе четирима
свидетели, както и липсата на тенденциозност в тях, тъй като същите
добросъвестно споделят своите субективни възприятия от инкриминирания
инцидент.
Така в разказа си пред първоинстанционният съд, свидетелят П.И.
пресъздава личните си възприятия върху обособилата се обстановка, в обсега
на която възпроизвежда съхранен спомен за събитията разиграли се пред
неговият апартамент, като чрез тях се установява мястото където се е случил
процесния инцидент, разменените реплики между подсъдимия Б. и частната
тъжителка С., последващото пристигане на жената на подсъдимия Б., както и
хората, които са присъствали на разразилия се словесен конфликт.
Свидетелят съхранява ясен спомен и относно разположението на спорещите
лица, като с категоричност отрича да е имало физическо съприкосновение
между подсъдимия и частната тъжителка.
В подкрепа на изложеното от този свидетел са и твърденията на свидетеля
Т.Р.. Мотивирано контролирана инстанция е кредитирала показанията на тези
двама свидетели, като е подложила на обстоен анализ изнесените от
свидетеля Р. твърдения, тъй като той самият като очевидец не е възприел
удряне и блъскане от страна на подсъдимия Б., но свидетелства за „бутане“
от страна на подсъдимия, който факт обаче е преразказан от други лица,
които също не са присъствали на инцидента, поради което същият остава
5
изолиран и неподкрепен от доказателствата по делото.
Извод в тази насока относно липсата на удари и блъскане от страна на
подсъдимия Б. към частната тъжителка С., освен данните съдържащи се в
показанията на свидетелите И. и Р., е доказателствено подкрепен, макар и
частично, от показанията на свидетелката Л.Д., която действително не е
присъствала на първите няколко минути от разразилия се словесен конфликт,
но веднага след като чула повишаването на тон от страна на нейният съпруг –
подсъдимия Б., е слязла на стълбищната площадка пред апартамента на
свидетеля И. и в последствие пряко е участвала в конфликта. Именно поради
това, показанията на тази свидетелка внасят конкректна информация касаеща
повода на конфликта между подсъдимия и частната тъжителка, както и
другите присъстващи лица, последователно описва както своето поведение,
така и поведението на останалите и подробно разказва за развилата се
ситуация и последващите събития. Този състав не счита за необходимо да
възпроизвежда в цялост показанията на свидетелката, доколкото това е
сторено от първоинстанционния съд, нито да преповтаря мотивите на съда в
тази насока. Нужно е само да се посочи, че по отношение на релевантните за
предмета на доказване факти, гласните доказателствени източници от тази
група са еднопосочни и безпротиворечиви, като чрез тях категорично се
установява възникналият конфликт на инкриминираното място и по
инкриминираното време, изразяващ се словесен спор на висок тон, но не и в
прерастването му към физическа саморазправа и нанасяне на удари от страна
на подсъдимия Б..
Аналогично на първия съд, настоящата съдебна инстанция ще кредитира
частично показанията на свидетелката М. Б.а, тъй като тя има ограничени
възприятия относно разразилия се между подсъдимия и частната тъжителка
спор, а изнесените от тази свидетелка твърдения и извършените от
последната лични действия, намират доказателствена опора в приложените по
делото видеозаписи, поради което същите са безпристрастни и
последователни и като такива, следва да бъдат кредитирани.
От друга страна, при извършения задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност, настоящият въззивен състав отчита наличието на противоречия в
гласните доказателствени средства, оформящи двете групи. Правилно
контролираният съд е приел за частично достоверни показанията на
свидетелката С.. Същата свидетелства за факти и обстоятелства, които обаче
не само, че не кореспондират с действителната фактология по делото, ами
липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на същите. Поради тази
причина и предвид факта, че свидетелката е майка на частната тъжителка, а и
освен това има висящо дело между нея и подсъдимия Б. за идентичен с
настоящото дело предмет, настоящият въззивен състав подходи много
внимателно към показанията на тази свидетелка и прецени достоверността на
изнесените от нея твърдения, чрез цялостна съпоставка на всички
доказателства по делото.
6
При така изложената конкретика, въззивната инстанция ще кредитира
показанията на тази свидетелка, единствено в частта относно данните за
влошените отношения между нея, дъщеря й и семейство Б.и, както и относно
частта за разразилия се словесен конфликт между подсъдимия Б. и частната
тъжителка С.. Изолирани обаче остават твърденията на свидетелката С. по
отношение на заплахите относно телесния интегритет на нея и дъщеря й
отправяни от подсъдимия Б., както физическите нападки от страна на
последния. Според показанията на тази свидетелка, след разразилия се
словесния конфликт, частната тъжителка, още същата вечер заминала да кара
ски за няколко дни, като в същото време в показанията си, свидетелката С.
твърди, че на следващия ден след инцидента, и тя и дъщеря й са посетили
лекар. Така изнесените от тази свидетелка твърдения са взаимно
противоречиви, нелогични и липсва каквато и да е хронологичност в тях.
Недоумение буди в настоящият състав факта, ако действително, както твърди
тази свидетелка, частната тъжителка е била удряна и бутана от страна на
подсъдимия и е изпитвала силни болки, как тогава ще извършва физическа
активност, а именно карането на ски. Още повече, ако действително
свидетелката С. и частната тъжителка С. са посетили лекар още на следващия,
то защо не са били представени доказателства в тази насока, като единствено
по делото има представен амбулаторен лист от 26.04.2021 год. отразяващ
посещение при медицински специалист психиатър.
В тази връзка, настоящият въззивен състав намира за неоснователни
възраженията релевирани от повереника на частната тъжителка относно
достоверността на изложеното от тази свидетелка досежно евентуалното
физическо посегателство над личността на нейната дъщеря, поради което
настоящият въззивен състав се солидаризира с мнението на първостепенният
съд и прие, че показанията на свидетелката С. не следва да бъдат кредитирани
по отношение на факта, че подсъдимият Б. е бутал и блъскал частната
тъжителка С..
Показанията на свидетелите П.И., Т.Р., Л.Д. и М. Б.а намират
доказателствена опора и в приобщените по предвидения за това процесуален
ред веществени доказателства – три броя видеозаписи, както и видео-
техническа експертиза с предмет посочените видеозаписи. На предоставените
записи са онагледени конкретните действия а и словесни изрази, които са
били предприети както от частния тъжител, така и от подсъдимия Б.. На
съдържанието на направените видеозаписи е назначена и изготвена видео-
техническа експертиза, която е установила, че предоставените записи са
автентични и същите не са били подложени на манипулация. В
коментираните видеозаписи са документирани последователно и
хронологично предприетите действия иницииращи словесния конфликт
между частната тъжителка и подсъдимия. Като съгласно данните от записите,
частната тъжителка първа отива и търси контакт с подсъдимия Б., като го
кара да повтаря някакви думи и изрази, пречейки му на започналата вече
между подсъдимия и свидетеля И. комуникация, като подсъдимия Б.
7
няколкократно прави опити да отпрати с думи частната тъжителка и да го
остави намира. Съгласно данните от записи, впоследствие се открояват сцени,
при които подсъдимият Б. се опитва да изтласка частната тъжителка С.
надолу по стълбите, като я държи за ръката между рамото и лакътя. В
последствие подсъдимият и частната тъжителка отново се връщат на
стълбищната площадка пред ап. 9 и продължават да спорят, като към тях се
присъединяват и другите свидетели.
При анализа на същността на коментираните видеозаписи, е видно, че има
разразил се словесен конфликт между подсъдимия Б. и частната тъжителка
С., иницииран от последната, но няма данни за инкриминирано поведение,
което да свидетелства на посоченото в частната тъжба, а именно – удари в
лявата ръка между рамото и лакътя, в областта на гърдите от лявата страна,
силно стискане и избутване по стълбите, в следствие на което да има удари в
стената и залитане няколко стъпала надолу от страна на частната тъжителка.
Описаният в частната тъжба механизъм на нанасяне на травматични
увреждания на частната тъжителка, които са причинили на последната болки
и страдания, не намират доказателствена опора и в представеният по делото
амбулаторен лист от 26.04.2021 год., тъй като в него не са били отразени
обективни находки по тялото на частната тъжителка, а и самият преглед е
извършен от медицински специалист психиатър на един много по–късен етап
от инкриминирания.
Настоящият въззивен състав ще кредитира и компетентно изготвената и
приобщена по делото СППЕ на частната тъжителка С., макар същата да не
дава отговор на спорния по делото момент, а единствено отразява
психическото състояние на частната тъжителка. В експертното заключение на
вещото лице е прието, че същата е диагностицирана с паническо разстройство
в следствие на претърпени злополуки датиращи назад във времето, а по
отношение на инкриминирания инцидент от 07.04.2021 год. частната
тъжителка е преживяла остър емоционален стрес. Както правилно е отбелязал
районният съд, това отразява единствено как конфликта е рефлектирал върху
личността на К. С., включително и на база особеностите на същата и данните
от клиничната й история.
В заключение въззивната инстанция намира изложените възражения от
страна на повереника на частния тъжител касателно доказателствения анализ,
направен от първата инстанция, за изцяло неоснователни, тъй като
предложения прочит от частното обвинение на събрания и проверен по
делото доказателствен материал не съответства на действителното му
съдържание и по своето същество представлява превратно тълкуване на
доказателствата по делото.
На база така събраната по делото доказателствена съвкупност
първоинстанционният съд е стигнал до единствения верен извод, че
обвинителната теза не е доказана по безспорен и категоричен начин, поради
8
което изводите на контролирания съд за оправдаване на подсъдимия А. Б. са
законосъобразни и обосновани.
На първо място, въззивната инстанция се съгласява с правните изводи на
районния съд, че по делото не се установява по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимият А. Б. на 07.04.2021г. в гр. Банкя, ул.“******* №
*******, на стълбищната площадка пред ап.9, чрез извършване на посочените
в тъжбата действия - удар в лявата ръка(между рамото лакътя), удар в
областта на гърдите от ляво, стискане и избутване в стената, умишлено и е
причинили болка и страдание на частната тъжителка К. С..
Всички налични доказателства сочат, че подсъдимият Б. единствено я е
хванал за ръката между рамото и лакътя и се е опитал да я измести към
стълбите, но по никакъв начин не я е удрял или блъскал, като в резултат на
тези негови действия частната тъжителка нито е залитала, нито се е блъскала
в стената.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства, районният
съд законосъобразно е заключил, че по делото с категоричност се доказва
липсата на основен елемент от обективната страна на престъплението по чл.
130, ал. 2 НК, а именно изпълнителното деяние. Не се доказа на
инкриминираната дата подсъдимият Б., чрез действията си изразяващи се в
хващане на ръката на частната тъжителка и избутването й да са довели до
настъпване на съставомерен престъпен резултат на каквато и да е по вид
телесна повреда или да бъдат установени обективни находки по тялото на С.,
които да бъдат индиция за причинен физически дискомфорт, в степен да
доведе до изпитването на болка или страдание като съставомерен признак от
престъплението по чл. 130, ал.2 НК. При така констатирана липса на
изпълнително деяние се явява безпредметно обсъждането на останалите
елементи от престъпния състав.
С оглед изложеното въззивният съд споделя изцяло преценката на
първоинстанционния такъв, че подсъдимият Б. не е осъществил
инкриминираното деяние, поради което и следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Предвид оправдателната присъда и на основание чл. 190, ал. 1 НПК
правилно е осъдена частната тъжителка К. И. С. да заплати на съда сторените
в хода на производството разноски за вещо лице.
По отношение на претендираните от защитника на подсъдимия разноски
за платен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, съгласно
представеният Договор за правна помощ и съдействие № 689265/08.01.2024
год., съдът прие, че същите следва да бъдат присъдени, доколкото за тяхното
извършване са представени надлежни писмени доказателства, от които може
да се направи извод за тяхното действително осъществяване. При това
положение, въззивният съд намира, че частната тъжителка К. С. следва да
бъде осъдена да заплати на подсъдимият А. Б. направените от последния
9
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер
на 1,500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
въззивният съд приема, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е
обоснован и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, които да налагат отмяната или изменението на присъдата.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 285 от 14.11.2022 г. постановена по НЧХД
№ 13981/2021 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частната тъжителка К. И. С.
да заплати на подсъдимия А. А. Б. направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1,500 лв. /хиляда и
петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10