РЕШЕНИЕ
№ 1187
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330117104 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от Сграда в режим на етажна собственост – ТК
„Форум” с адрес: ****, срещу Ж. АС. Ч. от град П., с която се предявява установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1,
т.10 ЗУЕС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовата етажна собственост сумата в размер на 677.26 лв., представляваща
дължими разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на
първия етаж от сградата за периода от месец юни 2018 г. до месец май 2019 г. и за
месец април 2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5896 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект
в сграда в режим на етажна собственост, а именно: магазин № ***с площ от 19.90 кв.м.
Ищецът посочва, че съгласно решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. било овластено
„Сиенит Инвест” ООД да събере сумите за заплащане на консумативи за общите части
в сградата, като дружеството да възложи събирането на тези суми по отношение на
първия етаж от сградата на „Тракия – 2002” ООД. Твърди също, че самостоятелните
обекти на първия етаж от сградата били общо 90 на брой, като между тях, поравно, се
разпределяли разходите за поддръжка и управление на общите части. За периода от м.
06.2018г. до 04.2020г. поддържа, че всеки етажен собственик на първия етаж от
1
сградата дължал сумата от общо 1406.26 лева, която включвала разходи за вода,
пожароизвестяване, почистване на общите части, заплата работници, осигуровки,
почистващи материали, топлинна енергия и лихви и охрана. Твърди, че ответникът не
заплатил задълженията си, поради което било депозирано заявление по реда на чл.410
ГПК, станало повод за образуване на ч.гр.д. на Районен съд Пловдив и за издаване на
заповед за изпълнение за сумата, срещу която ответникът възразил, като платил част от
задълженията. Възразява, срещу твърденията за погасяването на процесните
задължения, което обосновавало правния интерес от завеждане на настоящото дело за
установяване на вземанията на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва претенцията. Твърди, че дружеството „Тракия
2002“ не е овластено да получава сумите за общите части. Възразява срещу плащането
на сумите, защото не ставало ясно за какви точно дейности се отнасят и дали те са
свързани с общите части на сградата. Изтъква, че според правилника разходите за
общите части се изплащат от управителя, а не с лични средства на третото лице Тракия
2002. Управителя не представял доказателства за плащането на каквито и да било суми
за общи части, за да иска възстановяването им. На следващо място, не било взето
решение относно размерът на дължимите вноски за общите части. Твърди, че е
заплатила преди завеждането на заповедното производство сумата от 677.36 лева, с
която били погасени процесните задължения, като плащането било извършено на
управителя на етажната собственост. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане
на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
Налице е идентичност между страните и предмета по предявения от ищеца
установителен иск и вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5896 по описа на ПРС за 2020г. От страна на
длъжника по това дело е постъпило възражение, след получаването на заповедта, с
което е направил възражение за плащане. На основание чл. 414а ГПК е постъпило
становище от ищеца, с което е признато плащането на част от задълженията и на
основание чл. 414а, ал. 5 ГПК съдът е дал указания за предявяване на иск. С оглед
съществуващия спор относно плащането на процесните задължения преди подаването
на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за ищеца е налице правен
интерес от завеждането на настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, като исковата
молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок.
С решение от 10.06.2010г. на ОС на ЕС е избран управител на етажната
собственост в лицето на „Сиенит инвест“ ООД (преобразувано в Сиенит инвест АД),
който е упълномощен да сключи договор за управление на първия етаж от сградата с
„Тракия 2002“ ООД и договор за управление на втори и трети етаж с трето лице. Наред
с това са взети решения сумите за поддръжка за първия етаж да се плащан на „Тракия
2
2002“ ООД. На 21.06.2010г. е сключен договор между „Сиенит инвест“ ООД и
„Тракия-2002“ ООД, с който е възложено управлението на първия етажа. В чл. 8 от
договора е записано, че „Тракия-2002“ ООД има право да събира от собствениците на
обекти на първия етаж разходите за поддържане и консумативните разходи за общите
части.
Посоченият договор не е за управление на етажната собственост по чл. 19, ал. 8
ЗУЕС, защото с него дружеството „Тракия-2002“ ООД не придобива права по чл. 23
ЗУЕС. Управител на етажната собственост продължава да бъде дружеството „Сиенит
инвест“ АД, което, като само част от задълженията му в това качество, по отношение
на част от обектите в сградата- на първия етаж, са възложени на трето лице.
Страните не спорят относно основанието и размера на задълженията за
процесния период. Спорно е единствено погасяването с извършени на управителя на
ЕС „Сиенит инвест“ АД плащания, като не е спорно, че сумите са постъпили по
банковата сметка на дружеството.
Съгласно чл. 75, ал. 1, изр. първо ЗЗД, длъжникът следва да престира на
кредитора или на лицата, овластени да действат от името и за сметка на кредитора.
Имат право да действат от името и за сметка на кредитора неговите пълномощници,
законните му представители или лицата, овластени от съда. В настоящия случай,
кредитор се явява самата етажна собственост като съвкупност от субекти с определени
в закона общи права и задължения, а тя съгласно чл. 23 ЗУЕС действа чрез избрания на
общо събрание управител- „Сиенит инвест“ АД. Дружеството, в качеството си на
управител на етажната собственост, разполага с обща компетентност за всички
дейности във връзка с поддръжката и управлението на общите части на сградата,
включително да получава и разходва сумите необходими за това- чл. 23, ал. 1 и ал. 4
ЗУЕС. Възлагането на част от тези правомощия на трето лице, извън специално
уредената процедура на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, не лишава управителя от възможността да
ги упражнява, съответно от отговорността му по тях. Поради това плащането на
задълженията за поддръжка и управление на етажната собственост по банковата сметка
на дружеството, което се явява неин представител се явява точно изпълнение и
погасява вземането. След получаването на сумите, задължение на управителя е да
преведе същите по сметката на третото лице „Тракия-2002“ ООД, предвид сключения
между тях договор от 2010г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че плащането представлява
точно изпълнение, дори да се приеме, че договорът от 21.06.2010г. е по чл. 19, ал. 8
ЗУЕС. В тази хипотеза максималният двугодишен срок е изтекъл, а клауза,
предвиждаща автоматично подновяване или превръщането му в безсрочен, се смята за
недействителна. Поради това управителят на ЕС „Сиенит инвест“ АД се явява
единственият легитимиран да получи изпълнението.
Ето защо извършените на 28.01.2020г. плащания имат погасителен ефект и
претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
3
Относно разноските:
Плащанията са станали преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски. Доказателства за
такива не се установяват по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната собственост на сграда, представляваща
ТК „Форим“, с административен адрес: ***, с управител „Сиенит инвест“ АД срещу
Ж. АС. Ч., ЕГН **********, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ж. АС. Ч., ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда,
представляваща ТК „Форим“, с административен адрес: гр. Пловдив, бул. Съединение
№ 34, с управител „Сиенит инвест“ АД, сумата от 677.26 лева- главница,
представляваща разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на
първия етаж от сградата за периода от месец юни 2018 г. до месец май 2019 г. и за
месец април 2020г., за която сума е била издадена Заповед № ****от 01.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5896/2020 г. по
описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4