ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. К., 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско
дело № 20225100500076 по описа за 2022 година
Производството е по чл.396, ал.1 във вр. с чл.278, ал.1 от ГПК.
С определение № 159/16.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1653 по
описа за 2021 г., К. районен съд е отхвърлил искането на Р. М. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул."Р." № * и Х. М. Р., с ЕГН ********** с адрес:
гр.К., ул."Б." № *, за допускане на обезпечение на предявения
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС и искане по чл. 537 ГПК
за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците Р. М. Б., с
ЕГН ********** и Х. М. Р., с ЕГН ********** са собственици на общо 2/4 ид.
части от поземлен имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр.К., одобрени
със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изп.директор на АК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 05.10.2017 г., с адрес на
имота: гр.К., ул."Б.", целият с площ 213 кв.м., с трайно предназначение на
територия-урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, с предишен идентификатор:*, с номер по предходен план: *, КВ.*,
парцел: част от парцел VIII, при съседи: * по КККР на гр.К., ведно с
построената в имота сграда с идентификатор № **.1 по КК и КР на гр.К.,
одобрени със Заповед № РД-18- 66/18.10.2006 г. на изп.директор на АК,
последно изменение на КККР, засягащо сградата от 08.10.2015 г., с адрес:
гр.К., ул."Б.",със застроена площ: 43 кв.м., брой етажи : 1 /един/, с
1
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор № ** по
КККР на гр.К.; и поземлен имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр.К.,
одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изп.директор на АК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 05.10.2017 г., с
адрес на имота: гр.К., ул."Б." № *, целият с площ 372 кв.м., с трайно
предназначение на територия-урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, с предишен идентификатор: *. с номер по
предходен план: *, КВ.*, при съседи: 4*; * по КККР на гр.К., и за предаване
на владението върху съответните ид. ч. от посочените недвижими имоти,
както и за отмяна на нотариален акт № *, т.1, рег.№ * нот.дело * г. по описа
на нотариус К.Д. с рег. № *, вписан в Сл.Вп -К. с вх.рег.№ */04.07.2003 г., акт
№ 29 , т.5, дело *г., в частта легитимираща ответника Р.Ш.М.М., с ЕГН
********** като собственик на 2/4 ид. части от описаните по-горе имоти в
гр.К., чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху посочените по-
горе недвижими имоти.
Недоволни от така постановеното определение са останали частните
жалбодатели Р. М. Б. и Х. М. Р., представлявани от процесуалния си
представител - адв. Т.Б., които го обжалват като неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи,
неправилно и необосновано районният съд е приел, че в случая не са налице
предпоставките за обезпечаване на предявения иск, в частност че не е налице
обезпечителна нужда, както и че исканата обезпечителна мярка е
неподходяща. Застъпва се становището, че вписването на исковата молба по
никакъв начин не изключва възможността за обезпечаване на иска чрез
възбрана, поискано още с подаване на исковата молба. Твърди се, че молбата
за обезпечение на иска чрез възбрана била инкорпорирана в самата искова
молба и то преди вписването на същата. Последващото й вписване не би
могло да бъде аргумент за отхвърляне на същото. В случаите, при които
вписването на исковата молба има оповестителио-защитно действие била
налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за
допускане на обезпечение на бъдещ иск. както и в периода между постъпване
на исковата молба в съда и вписването н по реда на ПВп. Тази предпоставка
се преценявала с оглед данните по делото за поведението на ответника. В
случая липсвали каквито и да било данни за поведението им, които да сочат,
2
че ищецът ще бъде затруднен по какъвто и да било начин при осъществяване
правата си по решението. Ищецът нито посочил, нито доказал обезпечителна
нужда, която била основна законова предпоставка за допускане на всяко
обезпечение. В оспореното определение съдът не посочил защо без
обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяване на правата по решението. Без установяване на невъзможността
или на затруднението по ал.1 на чл. 391 ГПК, налагането на обезпечителни
мерки било незаконосъобразно, защото правният интерес oт това налагане
бил неустановен. Сочи се, че нито невъзможността, нито затруднението на
ищеца по чл. 391 ал. 1 ГПК били налични. Затова съществуването им било
въпрос на доказване, като ищецът следвало да установи, че без
обезпечаването на иска за него ще бъде или невъзможно, или затруднено,
осъществяването на права по евентуално осъдителното решение.
Исканата обезпечителна мярка - възбрана върху имот-предмет на
реванднкацнонння иск била адекватна и подходяща с оглед обезпечителната
нужда. Обезпечението не било прекомерно, доколкото ищците претендирали
собственост върху половината (2/4 ид.части) от процесния имот. Изводът на
съда за несързамерност не бил мотивиран, което било самостоятелно
основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Моли съда да отмени
обжалваното определение на РС – К., като допусне исканото обезпечение.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок и от лица, имащи правен
интерес от обжалване.
Определението на К. районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице предпоставките за обявяването му за нищожно или за обезсилването
му като недопустимо.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение на К. районен съд е правилно.
Гр.д. № 1653 по описа за 2021 г. на К. районен съд е било образувано по
предявен от Р. М. Б. и Х. М. Р., против Р.Ш.М.М., ревандикационен иск с
правно основание чл.108 от ЗС. С исковата молба е било направено и искане
за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана
върху процесния недвижим имот.
3
С разпореждане № 1453/01.12.2021 г. по гр.д. № 1653/2021 г. по описа
на РС – К., исковата молба е била оставена без движение, като на ищците са
дадени указания да посочат цената на иска и при необходимост на довнесат
държавната такса, да индивидуализират процесните имоти като приведат
петитума на исковата молба в съответствие с направените уточнения, както и
да впишат исковата молба. Също така е постановено да бъдат издадени
поисканите от ищците удостоверения за послужване пред Община К. и АГКК
– К..
В изпълнение на дадените указания ищците са отстранили
нередовностите и са представили вписана на искова молба с молба вх. №
900/28.01.2022 г.
За да откаже да допусне исканото обезпечение, първоинстанционният
съд е приел, че не е налице обезпечителна нужда предвид идентичния правен
ефект на вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху
спорния имот. Прието е също, че ефектът на непротивопоставимост на
правата на ищеца е постигнат с вписването на исковата молба - всяко
извършено от ответника действие на разпореждане с имота след вписването е
недействително. Обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице само
при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като в този случай
ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху
имота преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба.
Тези изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни и се
споделят и от настоящата инстанция. Не са налице предпоставките за
допускане на обезпечения на предявения иск с вписване на възбрана, тъй като
исковата молба е била вписана. Съгласно чл. 401 от ГПК, наложената за
обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 -
453 ГПК, като извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот
са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат
противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и
решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната.
Идентичен е и правният ефект от вписването на искова молба, имащо
оповестително - защитна функция да се даде гласност на съдебния спор
относно недвижим имот и да се осигури противопоставимост при
конкуренция на права от същия праводател, тъй като придобитите от трети
4
лица вещни права след вписването не могат да бъдат противопоставени на
ищеца (чл. 114 ЗС; чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 19, ал.3 ЗЗД, чл. 33, ал.3 ЗЗД, чл. 88,
ал.2 ЗЗД, чл. 135, ал.1 ЗЗД, 227, ал.5 ЗЗД). Обезпечителна нужда от налагане
на възбрана би била налице само при искане за допускане на обезпечение на
бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и
вписването и по реда на Правилника за вписванията, в който смисъл са и
постановките на т.4 от Тълкувателно решение № 6/2013 от 14.03.2014 г. по
тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК. Впрочем, в частната въззивна жалба са
изложени идентични доводи относно липсата на релевирани от ищците данни
за наличие на обезпечителна нужда.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №
2014/07.03.2022 г., подадена от Р. М. Б. от гр.К., ул."Р." № *, с ЕГН
********** и Х. М. Р. от гр.К. ул."Б." № *, с ЕГН **********,
представлявани от процесуалния им представител - адв. Т.Б., против
определение № 159/16.02.2022 г. по гр.д. № 1653 по описа за 2021 г. на РС -
К., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5