Решение по дело №222/2022 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр. Ловеч, 28.03.2024 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен  състав, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 222/2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., във вр. с чл. 145 и сл. от  Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Преди всичко и за прецизност съдът намира за необходимо да посочи следното:

На 01.07.2022 г. в Държавен вестник /ДВ/, бр. 51 от същата дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗИДЗУСЕСИФ/. Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С § 1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ /обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.

Доколкото процесното решение е издадено на 06.06.2022 г. и касае средства от ЕСИФ, а не от ЕФСУ, предвид § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на Регламента.

Административното дело е образувано по жалба на „***“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. *****, представлявано от управителя И.Д.Г., със съдебен адрес:***, срещу Решение № 11/311/00885/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6548#17 от 06.06.2022 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според оспорващото дружество, Правилата за определяне размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ са неприложими и органът не следва да се позовава на тях, доколкото същите не са били приети към датата на сключване на договора за подпомагане. В жалбата се сочи също, че липсва и конкретна клауза от договора, която да задължава бенефициера да постигне определен процент от заложените финансови или количествени показатели в бизнес плана, както и че инвестиционният проект бил променен, но бизнес планът не е бил коригиран и съобразен с намаления обхват на помощта и нейното редуциране. Според оспорващото дружество, независимо от по-ниските постъпления от заложените в бизнес плана, проектът е отговарял на критериите за жизнеспособност и устойчивост, определени в Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Излагат се съображения, че за изпълнение на дейностите в къщата за гости са използвани служители на дружеството. В жалбата се твърди още, че не е налице финансово отражение на твърдените нарушения. В заключение се иска съдът да отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.А. от САК, който поддържа жалбата и развива съображения по съществото на спора, като излага, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, като е приел за наличие на допуснато нарушение неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели. Претендира и присъждане на направените по делото разноски по представен списък. В допълнително представени писмени бележки развива подробни доводи по съществото на правния спор.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, редовно призован, не изпраща представител. В предходно депозирани писмени становища с вх. № 3472/17.10.2022 г., № 678/28.02.2023 г., № 1195/24.04.2023 г., № 1792/21.06.2023 г., № 2660/27.09.2023 г., № 3442/06.12.2023 г. в АдмС Ловеч, чрез упълномощен юрисконсулт претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между Държавен фонд „Земеделие“ и „***“ ООД е сключен договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ /л. 51 и следв./ с първоначално определен размер на безвъзмездната финансова помощ 209 681,88 лв., представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект с № 11/311/00885 от 15.05.2013 г., за който е представен бизнес план по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007-2013 г. /л. 25 и следв./ със сума на инвестицията 365 357,85 лв. с предмет „Изграждане на къща за гости в с. Дъбен, община Луковит“.

Съгласно този бизнес план е предвидено наемането на двама постоянно          работещи за обслужването на къщата, отговарящи за обслужването и логистиката. В част IV. „Финансово икономически статус“ от този бизнес план е заложено реализирането на приходи от дейността /нощувка със закуска/ в размер по 132 000,00 лв. за всяка година от изпълнението на проекта /л. 40/. Предвидено е още, че за всяка година от бизнес плана ще бъдат наети 1 бр. управленски персонал и 2 бр. производствен /л. 44/.

С анекс I от 10.12.2014 г. към договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г. /л. 59/ е променена банковата сметка на ползвателя на помощта.

С анекс II от 13.05.2015 г. към договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г. /л. 60 и сл./ са направени изменения в приложение 1 към договора за подпомагане.

Окончателната оторизирана и изплатена сума по проекта е в общ размер на 209 681,88 лева, от които 104 840,93 лв. – авансово плащане и 104 840,95 лв. – окончателно плащане, като това обстоятелство се установява от приложените по делото: писмо за оторизация на плащането № 9470 от 27.01.2015 г. /л. 71-72/, уведомително писмо за одобрение № 438/311  с изх. № 01-2600/1459 от 05.03.2015 г. /л. 75/, уведомително писмо за одобрение № 754/311  с изх. № 01-2600/1279 от 08.02.2016 г. /л. 86/.

Със Заповед № 374188/20.06.2019 г. /л. 108-109/ на началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ – Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с начална дата 20.06.2019 г. и крайна дата на проверката 28.06.2019 г., на кандидат с УРН 368493 /„***“ ООД/ относно заявление с УИН 11/150513/39626. В заповедта е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка 28.06.2019 г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен.

За резултатите от проверката е изготвен контролен лист /л. 110 и следв./. В същия е отразено, че за 2015 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 0 лв.; за 2016 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 3 041,67 лв.; за 2017 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 46 367,12 лв.; за 2018 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 39 082,58 лв.; за 2019 г. /в периода от 01.01.2019 г. – 31.05.2019 г./ при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 16 422,06 лв. /л. 128/.

С уведомително писмо с изх. № 01-152-2600/81 от 01.07.2019 г. на ДФЗ /л. 132/ дружеството било уведомено, че при проверката на място са констатирани несъответствия, детайлно описани в контролния лист, който бил приложен към писмото, като била предоставена възможност на „***“ ООД да изложи своите забележки и възражения по него.

С уведомление с вх. № 01-152-2600/81 от 19.07.2022 г. в ДФЗ /л. 134-141/ дружеството е изложило подробни възражения по констатациите от проверката.

От органа са приложени и справки за осигурени лица, справка за актуалното състояние на трудовите договори /л. 150-168/.

С писмо с изх. № 01-2600/6548 от 28.10.2019 г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /л. 169-173/. В съответствие с предоставената възможност е подадено възражение от жалбоподателя, с вх. № 01-2600/6548 от 14.11.2019 г. /л. 175-181/, в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации.

На 16.03.2020 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал  Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/311/00885/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/6548 от 16.03.2020 г. на ДФ „Земеделие“ /л. 184-194/, с който във връзка с описаните в него констатации, на „***“ ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 31 452,28 лева, за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор 11/311/00885 от 29.10.2014 г. и разпоредби от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

Изготвен е и Доклад за нередност № 11/311/00885/3/01/17/01 от 16.03.2020 г. /л. 196-199/, в който са описани процесните нередности.

Този АУПДВ е обжалван пред Административен съд - Ловеч, който с Решение № 14/23.02.2021 г. по адм. д. № 200/2020 г. е отхвърлил оспорването. След проведен инстанционен контрол, с Решение № 12838 от 15.12.2021 г. по адм.д. № 5503/2021 г. на Върховния административен съд решението по адм.д. № 200/2020 г. на Административен съд Ловеч е отменено, като е отменен и АУПДВ № 11/311/00885/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/6548 от 16.03.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

ВАС е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, като в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.

Предвид приетото в Решение № 12838 от 15.12.2021 г. по адм.д. № 5503/2021 г. по описа на ВАС, с уведомително писмо с УН 11/311/00885/3/01/22/02 с изх. № 01-2600/6548#15 от 21.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до жалбоподателя /л. 241-246/, последният е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила съдебно решение на ВАС и съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансова корекция. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ. В писмото е посочено, че въз основа на извършена проверка на място след плащане и извършени допълнителни административни проверки по проекта е установено неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план, които са детайлно описани в уведомителното писмо.

В писмото е посочено също, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 31 452,28 лева. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, адресатът има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Уведомителното писмо е получено от управителя на дружеството /л. 246/. Представено е писмено възражение с вх. № 01-2600/6548#16 от 06.04.2022 г. на ДФ „Земеделие“ /л. 247-264/, с развити доводи за неоснователност на констатациите и приложени писмени доказателства.

На 06.06.2022 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 11/311/00885/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция  с изх. № 01-2600/6548 от 06.06.2022 г. /л. 265-273/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, точка 8.1 и т. 4.4, б, „б“ във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г., както и на основание на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби от ЗУСЕСИФ, на оспорващото дружество е определена финансова корекция в размер на 31 452,28 лева.

Административният орган е обосновал акта си с мотиви, че в  представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на място са представени документи за 3 пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017- та финансова година и 2018-та финансова година. Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е в размер на 22,35 % от заложените приходи.

В решението е прието също, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 3 работни места за първите три години, както следва - 1 брой управленски и 2 броя производствен персонал. При извършени допълнителни административни проверки са установени следните факти: За календарната и финансова 2016 година в одобрения бизнес план е заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо 3 работни места. При извършени допълнителни административни проверки в НАП в справка „Брой осигурени лица по осигурител“ е установено, че за цялата 2016 г. бенефициерът е поддържал здравно и социално осигуряване за 1 заето лице, което представлява неизпълнение по-голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. За календарната и финансова 2017 година в одобрения бизнес план е заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо 3 работни места. При извършени допълнителни административни проверки е установено, че бенефициерът е разкрил 2 нови работни места, през януари и през юли 2017 г. Предвид това че управленското място е запазено, то броят на средно годишно заетите лица възлиза на 2,42, което представлява неизпълнение по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. За календарната и финансова 2018 година в одобрения бизнес план е заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо 3 работни места. При извършени допълнителни административни проверки е установено, че за 2018 г. бенефициерът е поддържал здравно и социално осигуряване за 3 броя заети лица, което представлява 100 % изпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. Средно за трите пълни финансови години е определена заетост в размер на 71,30 % спрямо заложената в бизнес плана, като при изчисление на същата са взети предвид единствено лицата, които са пряко заети с финансираната дейност по договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г.

Административният орган обсъдил и депозираното възражение, като изложил подробни аргументи защо не приема същото.

Във връзка с изложените мотиви, на „***“ ООД с решението са определени:

- финансова корекция в размер на 31 452,28 лв. във връзка с неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана за три пълни финансови години съгласно т. 30, предл. първо от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.

- финансова корекция в размер на 10 484,09 лв. във връзка с неизпълнението на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана за три финансови години съгласно т. 18, предл. първо от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.

С т. 3 от решението, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена една обща финансова корекция в размер на 31 452,28 лева, което вземане представлява окончателната подлежаща на  възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.  

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения акт.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е депозирало заключение с вх. № 1697/13.06.2023 г. /л. 471-484/. Вещото лице е посочило, че средно аритметично изпълнение на приходите за периода 2016-2019 г. е 29,69 %. В заключението експертът е изложил и че сумата на дисконтираните парични потоци за първите 5 години от бизнес плана е 267 432,79 лв., сумата на инвестицията е 209 681,88 лв., а нетната стойност на инвестицията е 57 750,91 лв.

Вещото лице е посочило още, че ако през 5-тата година се реализират приходи от 108 240,00 лв., колкото са коригираните приходи с 18 %, то нетната настояща стойност при реализиран проект на стойност 209 681,88 лв., според жалбоподателя, за период от 5 години е NPV>0. NPV отразява ефекта на времето върху очаквания паричен поток през периода на инвестицията. Необходимо и достатъчно условие е NPV да бъде положително число, т.е. NPV>0. Вещото лице е направило и  изчисляване на нетна настояща стойност /NPV/ при реализирания проект на дружеството на стойност 209 681,88 лв. за период от 10 години /10 годишен бизнес план/ по зададени параметри от жалбоподателя.

Според вещото лице, при оценяване на представения проект за финансиране показатели за ефективност на инвестицията и финансови коефициенти са изчислявани за период от 10 години, съгласно заложените параметри в бизнес плана

В депозираната СИЕ вещото лице е дало и заключение, че средната цена за настаняване в туристически обекти „къща за гости“ в отделните населени места в община Луковит за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. е била съответно 21 лв., 23 лв., 25 лв., 27 лв.

Вещото лице е изчислило и процента на пълняемост/заетост на легловата база в туристическите обекти „къща за гости“ в отделните населени места в община Луковит за 2016, 2017, 2018 и 2019 г.

Според експертизата, данни за заетите лица съгласно декларираните в НАП трудови договори общо за дружеството и в частност за заетите в субсидираната дейност са, както следва: през 2015 г. - 22 лица - всички по код по НКПД - 0111 „Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена“. През 2016 г. - 27 лица - всички по код по НКПД - 0111 „Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена“. През 2017 г. - 31 лица, от които 2 лица по код по НКПД - 5510 „Хотели и подобни места за настаняване“ и 33 лица по код по НКПД - 0111 „Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена“. През 2018 г. - 36 лица, от които 2 лица по код по НКПД - 5510 „Хотели и подобни места за настаняване“ и 34 лица по код по НКПД - 0111 „Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена“. През 2019 г. - 34 лица, от които 2 лица по код по НКПД - 5510 „Хотели и подобни места за настаняване и 32 лица по код по НКПД - 0111 „Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена“.

През горепосочените години е поддържано социално и здравно осигуряване на собственика/управител на дружеството.

При проверката в счетоводството на „***“ ООД е предоставена справка, приложена към експертизата, на работници на дружеството от другите му дейности, полагали труд в обект „Къща за гости“ при възникнала необходимост: през 2016 г. - 6 души от януари до ноември – „благоустрояване на имота, барбекю, басейн, сауна, ограда“; през 2017 г. - 2 лица за почистване на обекта и едно лице за дребни ремонти на обекта; през 2018 г. - 2 лица за почистване на обекта и 2 лица за дребни ремонти; през 2019 г. - 2 лица за почистване на обекта и 3 лица за дребни ремонти; 3 лица от м. март 2017 г. до м.октомври 2019 г. са били заети с озеленяване и поддръжка на зелените площи.

На поставените от ответника въпроси вещото лице е отговорило, че общият размер на предоставената финансова помощ на дружеството е 209 681,88 лв., както и че реално реализираните приходи от подпомаганата дейност, заложените в бизнес плана приходи и процентното им съотношение за 2016, 2017 и 2018 г., са както следва: за 2016 г. реализираните приходи са 3 041,67 лв., при заложени по бизнес план 132 000,00 лв., с оглед на което процентното съотношение е 2,30%; за 2017 г. реализираните приходи са 46 367,12 лв., при заложени по бизнес план 132 000,00 лв., с оглед на което процентното съотношение е 35,13%; за 2018 г. реализираните приходи са 39 082,58 лв., при заложени по бизнес план 132 000,00 лв., с оглед на което процентното съотношение е 29,61%.

Средно аритметично изпълнение на приходите за трите години вещото лице е изчислило на 22,35 %.

Според експерта, броят на заетите лица по трудов договор, които „***“ ООД се е задължило да поддържа, съгласно бизнес плана, съпоставени с реално заетите лица са, както следва: за 2016 г. – съгласно бизнес плана - 3 раб. места, реално заети лица -         1 бр., средно списъчен брой     - 1, процентно изпълнение 33,33 %; за 2017 г. - съгласно бизнес плана - 3 раб.места, реално заети лица - 2 бр., средно списъчен брой - 2,42 бр., процентно изпълнение 80,67 %; за 2018 г. - съгласно бизнес плана - 3 раб. места, реално заети лица - 3 бр.,         средно списъчен брой – 3 бр., процентно изпълнение         100,00 %.

Среден процент на изпълнение за трите години - 71,33 %.

Вещото лице е посочило, че работно място „Къща за гости“ не е отразявано в трудовите договори на заетите лица.

През горепосочените години е поддържано социално и здравно осигуряване на собственика/управител на дружеството.

Приетите за реално заети лица в „Къща за гости“ с. Дъбен са установени по заетите длъжности през тези години: домоуправител, хигиенист и общ работник.

В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираното заключение и пояснява, че предвид представените от дружеството справки не е упоменато в заповедите на работниците, назначени от оспорващия, че са извършвали дейност в „Къщата за гости“. Изграждането на барбекю и басейн не е влизало в стойността на проекта,  извършвано е отделено от работници на фирмата, като тези  допълнителни неща не са част от инвестиционния проект. Те са правени допълнително, с цел да се подобряват условията там, но не са финансирана дейност.

Вещото лице сочи още, че ДФЗ е определил жизнеспособността на проекта още при представяне на бизнес плана, при планувани приходи и разходи. Излага, че 296 611,65 лв. е нетната настояща стойност при изчисляване на паричните потоци, като дисконтовият фактор е получен при преработената версия на жалбоподателя – изчисленията, които са правила в експертизата са по параметри, зададени от жалбоподателя, а не от тези, които са посочени в бизнес плана. Изчисляването на нетната стойност е при сумата на инвестицията  209 681,88 лв., но това не е инвестицията, това е одобрената субсидия за проекта – част от цялата стойност на същия. Сумата на одобрената инвестиция е 70% от одобрените разходи, като последните са в размер на 299 545,54 лв.

По делото е допусната и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, като съгласно заключението по нея – вх. № 3356/27.11.2023 г. /л. 526-532/, показателите за ефективност /365 357,85 лв., съгласно представения бизнес план от „***“ ООД; 299 545,85 лв., съгласно одобрените за финансиране дейности, съгласно сключения между „***“ ООД и ДФЗ Договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г./ надвишават показателите за ефективност на инвестицията на реализирания проект, изчислени от ДФЗ при анализа на предложения за финансиране проект. Според заключението, при отчитането на даден бизнес план се вземат предвид постигнатите стойности на всички показатели, от които той е формиран.

Вещото лице е направило и изчисления на стойностите на показателите за ефективност на инвестицията на реализирания проект от „***“ ООД съобразно показателите „нетна настояща стойност“ /NPV/, вътрешна норма на възвръщаемост /IRR/, индекс на рентабилност /PI/ и срок на откупуване /РВР/ по показателите за оценка ефективността на инвестицията, посочени в приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30 при отчитане на финансовите резултати от дейността на „***“ ООД в годините на управление на изградения туристически обект, а именно 2017, 2018 и 2019 г. по следните стойности на инвестиционните разходи: 365 357,85 лв., съгласно представения бизнес план от „***“ ООД; 299 545,85 лв., съгласно одобрените за финансиране дейности, съгласно сключения между „***“ ООД и Държавен фонд „Земеделие“ Договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г.

В допълнителното заключение е отразено също и че при анализа на представения проект от „***“ ООД са установени следните стойности: обща стойност на инвестиционните разходи/стойност на инвестицията/ - 383 357,78 лв., като сумата е образувано от: размер на разходите, за които се кандидатства съгласно проекта - 365 357,78 лв., в т.ч. част СМР 348 357,85 + общи разходи 17000,00 лв./; допълнителна инвестиция /разходи, за които не се кандидатства, но са част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно - 18 000,00 лв.; одобрени за финансиране разходи - 299 545,54 лв. При преглед и анализ на проектното предложение от ДФЗ са установени недопустими разходи за финансиране в размер на 65 812,24 лв., които са част от размера на разходите, за които се кандидатства, съгл. проекта - 365 357,78 лв.; одобрена субсидия в лева - 70% от одобрените за финансиране разходи- 209 681,88 лв.

Вещото лице пояснява, че жалбоподателят приема за стойност на инвестицията сумата 209 681,88 лв., която в същност е стойността на одобрената субсидия. Стойността 108 240,00 не фигурира в бизнес плана като месечен размер на плануваните приходи. Сумата на одобрената субсидия, която е 70% от одобрените за финансиране разходи е далеч по-малка от общата сума на инвестицията, необходима за функционирането на обекта. Вещото лице сочи, че намаляването субсидията на практика не променя обема на инвестицията, а също и заложените в бизнес плана параметри.

В депозираната СИЕ е отразено също, че с така зададените параметри от жалбоподателя се променят едностранно базовите данни, по които вещото лице е изчислило икономическите показатели по зададените задачи от същия. При изчисление на тези показатели е използвана методиката и формулите, използвани и от ДФЗ с тази разлика, че стойностите на някои от базовите данни са заместени със стойностите на зададените от жалбоподателя параметри, които не са одобрявани от ДФ „Земеделие“, следствие на което изцяло се променят стойностите на всяка една от четирите величини, при които е одобрен проектът.

В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираното заключение.

Съдът кредитира приетите заключения по съдебно-икономическата експертиза, както и допълнителната такава, като компетентни, обективни и безпристрастно изготвени.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:      

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законовия срок. Видно от известието за доставяне на л. 274 от делото, оспорваното решение е връчено на управителя на дружеството на 09.06.2022 г., а жалбата е постъпила в ДФЗ на 23.06.2023 г., видно от регистрационния индекс /л. 11 от делото/.

Жалбата е подадена и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт и за който той създава задължения. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и представеното по делото решение от заседание на УС на ДФЗ, съгласно протокол № 189 от 02.03.2022 г. /л. 6-10/ за назначаване на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. На следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от Николай Каварджиклиев, назначен за изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, видно от решение от заседание на УС на ДФЗ, съгласно протокол № 189 от 02.03.2022 г. От горното следва, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт. Ето защо, съдът намира, че не е налице нарушение и по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и от Доклад за нередност № № 11/311/00885/3/01/17/01 от 16.03.2020 г. /л. 196-199/ и е налице допустим способ за иницииране на административното производство. Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Бенефициерът е уведомен за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да им бъде наложена финансова корекция, включително е описано констатираното нарушение и размера на предвидената корекция. Даден е срок от две седмици да се представят коментари, бележки или допълнителни документи, с които да се мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Възражението е обсъдено в решението и е прието за неоснователно. Отделно, в решението органът детайлно е посочил кои нормативни разпоредби са нарушени по отношение на констатираното нарушение, като е подвел нарушението под нормите на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, които имат основно значение за определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване БФП. Жалбоподателят е имал възможност да разбере какво е нарушението, за което се издава актът, както и какъв е размерът на подлежащата на възстановяване БФП.

Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Същевременно, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая приложим е именно редът по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като административното производство е започнало след влизането в сила на цитираната разпоредба. Същото е прието и в Решение № 12838 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2021 г., I о.

В тази връзка, съдът приема, че са спазени регламентираните от законодателя специални правила на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер.

С оглед на това, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспореното решение съответства и на материалния закон.

Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013.

Определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 е следното: „Нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ.

Първият елемент на определението е налице, доколкото в случая „***“ ООД несъмнено се явява икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, като е сключил договор с ДФ „Земеделие“, по силата на който е получил финансиране от ПРСР за периода 2007-2013 г., и в тази връзка може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г.  

По отношение на втория и третия елемент на определението, за да прецени законосъобразността на наложената финансова корекция по основание, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел, че всяко от посочените в чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

В тежест на административния орган е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от негово действие или бездействие, и че това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход. В случая, УО е достигнал до извод, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/ – неизпълнение на одобрени индикатори по отношение на неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи и устойчивата заетост.

Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно чл. 16 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., един от задължителните документи е изготвен бизнес план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец /приложение № 3/ за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls“. Съгласно ал. 2 на същия чл. 16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост“ се съдържа в § 1, т. 26 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., като според същата, това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Съобразно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата, и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно, оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими и задължителни за постигане на целите на мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за съответния период.

Чрез залагането на индикатори /предварително от съответния УО в установените по процедурата правила и от бенефициера в неговото проектно предложение/бизнес план/ се гарантира наличието на механизъм за проверка на съответствието между очакваните и постигнатите резултати от реализирането на конкретната дейност по изпълнението по сключения договор. Именно в контекста на тази проверка се установява дали стойностите, предварително одобрени под формата на индикатори, даващи обективен израз на резултатите от експлоатацията на извършената инвестиция, са достигнати от бенефициера.

Безспорно, договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщата за гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в § 1, т. 6 от ДР – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по определението в т. 26 – запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им е основание за извършване на финансова корекция. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в: Решение № 10067/09.11.2022 г. по адм. дело № 12330/2021 г.; Решение № 9560/27.10.2022 г. по адм. дело № 6784/2022 г.; Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело № 8437/2020 г.; Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм. дело № 13736/2019 г.; Решение № 5872/21.05.2020 г. по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/2018 г.; Решение № 5040/04.04.2019 г. по адм. дело № 4307/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и мн. др.

От анализа на цитираната нормативна уредба се установява, че административният орган, като е констатирал наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е издал решение за налагането ѝ. Налице е нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на ВАС. В множество съдебни решения категорично е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон и че безспорно показателите на бизнес плана са одобрени индикатори.

Изводите за неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от същото, средно аритметичният процент на реализираното изпълнение на приходите за трите пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е 22,35 % /л. 483/. Предвид това, реализираните приходи се явяват над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план.

Както вече се посочи, бизнес планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от одобрения проект и съответно – той е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициера договор. Това е така, тъй като дефиницията на „одобрен проект“, съгласно т.9.1, б.„г“ от договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г., включва и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план. Следователно, неизпълнението на бизнес плана означава и неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора и неизпълнение на договорни задължения от страна на бенефициера. В практика на ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е неразделна част от договора и от проекта за финансиране, както и че и неизпълнението на заложените в него резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ.

В този смисъл са и Решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2022 г., IV о. и Решение № 8661/01.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9469/2018 г., IV о., в които е прието, че бизнес планът е неразделна част от сключения договор за БФП, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а задължителни.

С получената финансова подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, не могат да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл. 2 от Наредбата за насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Това обуславя и извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение. Реализираните значително по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Дългата продължителност на неизпълнението в рамките на три пълни финансови години сочи постоянство при непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно.

Следва да се посочи, че в представения към заявлението за подпомагане бизнес план дружеството само е определило съответните приходи, посредством които да докаже постигане на планираните с чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. цели на предоставената финансова помощ. Стойностите, описани в оспореното решение и подкрепени от експертизата показват неизпълнение на приходите, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В чл. 30 от Регламента се съдържат принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия като принципи на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза, следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка.

Бездействията на ползвателя са довели до нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и т. 4.12, т. 4.18 от договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече непостигане на целите на чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.  

В този смисъл са и Решение № 4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 8199/06.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021 г., Решение № 1455/16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021 г., Решение № 7086/13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2022 г. и др.

На следващо място, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения, че не следва да бъдат използвани финансовите показатели на бизнес плана, предвид извършена редукция от 22% по договора. При разглеждане и оценка на заявлението за подпомагане същото е определено като допустимо за финансиране на база на заложените в представения бизнес план стойности, включително по отношение на приходите, които ще се генерират след извършване на инвестицията. Вследствие на същите, ДФЗ е определил че проектът е икономически жизнеспособен и отговаря на разпоредбите на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., тоест че същият ще генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В тази връзка, приходната част е основен и определящ критерий за извода дали предвидената инвестиция изпълнява заложените по Наредбата цели. С оглед на това, намаленият размер на помощта няма отношение към заложените приходи в бизнес плана, доколкото не е представен и одобрен нов бизнес план, който предвижда приходи, различни от тези, посочени от самия ползвател в бизнес плана към договора. Още повече, че самото понятие „икономическа жизнеспособност“ има законово определено съдържание в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., като генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на другите цели по чл. 2 от Наредбата. Това е така, тъй като целта на мярката е не само да се построи даден обект, а да се построи такъв обект, който да се използва, като възможност за заетост, повишаването на доходите и развитие на интегриран туризъм в селище с влошени социални показатели.

По отношение на отговорите на въпросите от депозираната СИЕ, касаещи изчисленията и дадените стойности на показателите относно „вътрешна норма на възвръщаемост /IRR/, „индекс на рентабилност“, „нетна стойност на проекта“ /NPV/, срок за откупуване /РВР/, следва де се отбележи, че същите са резултат от изчисления на стойности по зададени параметри от жалбоподателя, които не са предмет на договора за БФП, а следователно и на инвестицията. Наред с това, нетната стойност на проекта има отношение само преди сключване на договора, тоест на етап допустимост, в резултат на което, ако се установи, че проектът отговаря на минималните стойност по всички показатели, посочени в наредбата се пристъпва към сключване на договора. В тази връзка не може едностранно да се променят параметри на договора от страна на жалбоподателя в съдебното производство.

Визираните от оспорващото дружество параметри - вътрешна норма на възвръщаемост, индекс на рентабилност и срок за откупуване са параметри, които имат отношение само и единствено на етап допустимост, преди сключване на договора за БФП и то с оглед на представения бизнес план, с оглед заложените приходи, които не са изпълнени, както се установява и от експертното заключение по СИЕ. Единственото релевантно обстоятелство след сключването на договора, в рамките на мониторинговия период е дали се изпълняват задълженията досежно заложеното изпълнение на стойностите за приходи от дейността, вкл. и за предвидената заетост, което не е сторено.

Съдът не кредитира и изчисленията, направени от вещото лице с оглед намалената сума на инвестицията, а и оттам на приходите за релевантните години /намалени с 18 %/, тъй като същите не са част от бизнес плана и не са одобрявани от ДФ „Земеделие“, като в този смисъл не са част от договора.

Както вече се посочи, стойностите за „вътрешна норма на възвръщаемост“ /IRR/, „индекс на рентабилност“ от заключението, вкл. и „нетна стойност на проекта“ /NPV/, срок за откупуване /РВР не реферират към последващата оценка на изпълнението на бизнес плана.  Освен това, тези стойности не касаят реализираните приходи и следователно са неотносими към преценката за изпълнението на приходната част от бизнес плана.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че административният орган неправилно е използвал финансовите показатели на бизнес плана, изготвен съобразно параметрите на бюджета на проекта, за който е извършена редукция от 22% на предоставената БФП. В конкретния случай, ако жалбоподателят е считал, че има препятстващи обстоятелства, касаещи изпълнението на договора е следвало да уведоми ДФ „Земеделие“, а това не е сторено. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., ползвателят може да подаде искане за промяна на договора за отпускане на финансова помощ в РА. Към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на основателността на искането. Съобразно чл. 48, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи. Дружеството не е представило за одобрение пред ДФ „Земеделие“ изменен бизнес план, като такова изменение на бизнес плана не е и било съгласувано с ДФЗ. В т. 4.16. от сключения между Държавен фонд „Земеделие“ и „***“ ООД договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ също е предвидено, че ползвателят на помощта е длъжен писмено да уведоми фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора.

От анализа на гореизложеното се налага извод, че за да може да се позове на промени в обстоятелствата, касаещи проекта, бенефициерът е следвало да предприеме действия съобразно чл. 41, респ. чл. 48 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., което в случая не е сторено.

Отделно от горното, видно от депозираното заключение на вещото лице, намаляването на субсидията на практика не променя обема на инвестицията, а също и заложените в бизнес плана параметри /л. 530 от делото/.

В този смисъл, при липса на дължимото от бенефициера поведение съобразно регламентираното в чл. 41, респ. чл. 48 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., възраженията на жалбоподателя са изцяло неоснователни.

Правилно е определен от административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ. Съгласно т. 30, предл. първо от приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15 % от предоставената, като именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция за това допуснато нарушение. 

Неизпълнението на предвижданията в бизнес плана по отношение на финансовите показатели безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони.

Съдът намира за неоснователно и релевираното в жалбата възражение относно включването в проверявания период на 2016  финансова година, тъй като през тази година дружеството е изпълнявало допълващи дейности за дооборудване на изградения обект.

Видно от констатациите от извършената проверка, обективирани в контролния лист /л. 126 от делото/, както и от Удостоверение № 20 от 12.09.2015 г., издадено от главния архитект на Община Луковит /л. 295 от приложеното към настоящото дело адм. д. № 200/2020 г. по описа на АдмС Ловеч/, къщата за гости е въведена в експлоатация на 12.09.2015 г., в срока по т. 3.1. от договора за БФП. С оглед на това, правилно административният орган е приел за първа пълна финансова година 2016 г. Следователно, 2015 г. не е била пълна финансова година за дейността на къщата за гости, но това е била следващата - 2016 финансова година, тъй като няма данни за каквито и да било обективни непреодолими събития /форсмажорни обстоятелства/, попадащи в обхвата на §1, т. 27 от ДР на Наредбата, поради които въведената в експлоатация къща за гости да не е функционирала по предназначение. Фактът, че ползвателят е предприел по своя преценка извършването и на други строителни работи в или около къщата за гости, поради което тя не е функционирала през 2016 г., не е релевантен за преценката на органа коя е първата пълна финансова година от изпълнението на проекта. Извършването на допълнителни дейности, след въвеждане в експлоатация на обекта на инвестицията и само по преценка на ползвателя, не са посочени в договора или Наредбата като обстоятелства, изключващи отговорността му да изпълнява договора съгласно поетите задължения.

На следващо място, в настоящия случай, в изготвения от бенефициера бизнес план е било заложено задължението, че ще бъдат назначени на постоянни трудови договори общо 3 лица /1 бр. – управленски персонал и 2 бр. - производствен/, който брой ще се запази до десетата година от бизнес плана /л. 44-45/. Вещото лице в депозираното заключение е установило, че броят на заетите лица по трудов договор, които „***“ ООД се е задължило да поддържа, съгласно бизнес плана, съпоставени с реално заетите лица са, както следва: за 2016 г. – съгласно бизнес плана - 3 раб. места, реално заети лица - 1 бр., средно списъчен брой  - 1, процентно изпълнение 33,33 %; за 2017 г. - съгласно бизнес плана - 3 раб.места, реално заети лица - 2 бр.,   средно списъчен брой - 2,42 бр., процентно изпълнение 80,67 %; за 2018 г. - съгласно бизнес плана - 3 раб. места, реално заети лица - 3 бр.,  средно списъчен брой – 3 бр., процентно изпълнение 100 %, или процентът на изпълнение на средно годишната заетост на персонал за тези три години е 71,33 %.

В обжалваното решение органът е приел, че процентът на изпълнение на средногодишната заетост на персонал за тези три години е 71,30 %, но дори и да се приеме този процентен показател, то същият не влияе на обстоятелството, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост е по-малко от 50 %.

Установеното от вещото лице съвпада с данните, представени от НАП в хода на административното производство и изводите, направени от административния орган относно степента на изпълнение на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана.

Съгласно чл. 2, т. 2  от Наредба №30 от 11.08.2008 г. по този ред се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а една от основните цели на мярката е насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, т.е. създаване на нови работни места, заети пряко с подпомаганата дейност по договора за БФП, а не използването на работници по вече съществуващи трудови правоотношения, обслужващи други дейности на дружеството. При отчитане на реализираната трудова заетост не следва да бъдат вземани предвид работни места, които не са свързани с предмета на инвестицията, тъй като в случая броят трудово заети лица следва да са ангажирани пряко с проекта, предмет на подпомагане по договора за БФП,  а не в друга дейност на дружеството.

В този смисъл, безспорно по делото се установява, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост. Нарушаването на изискванията за „дълготрайност на операциите“, както са регламентирани в приложимата към казуса разпоредба на чл. 72, § 1, б. „б“, предл. второ от Регламент № 1698/2005, относно приложимостта му е отговорът на първи въпрос, даден в Решение на Съда /десети състав/ от 08.05.2019 г. по дело C-580/17. Липсата на разкрити работни места, сама по себе си, при определени условия /така както това е разяснено в цитираното Решение по дело C-580/17, т.52-58/ попада в приложното поле на чл. 72, § 1, б.“а“ от Регламент № 1689/2005 г., т.е. налице е хипотеза по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Следва да се посочи, че критериите за устойчива заетост – брой и вид работни места, които инвестицията ще създаде, са част от заложените в бизнес плана параметри, заедно с приходите от субсидираната дейност, а това са целите на мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г. Като не е изпълнил посочените по-горе критерии, бенефициерът е нарушил задълженията си по т. 8.1 от договора за подпомагане, вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Представеният пред административния орган бизнес план е относим за преценката, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Съгласно договора, фондът има право да откаже изплащане на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 3 от 11.08.2008 г. Както вече се спомена, дефиницията на „одобрен проект“ включва и представения от ползвателя на помощта и одобрен от фонда бизнес план, а съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. По този начин страните са определили, че евентуално несъответствие с бизнес плана ще представлява неизпълнение на задължение на ползвателя.

Неизпълнението на предвижданията в бизнес плана /както по отношение на финансовите показатели, така и по отношение на устойчивата заетост/ безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони.

В същия смисъл са Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 4746 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 9560/27.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 6784/2022 г., Решение № 4752/22.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1583/2019 г. и др.  

Видно е от доказателствата по делото, че заложеният показател в бизнес плана за трите години да се създадат и поддържат заложените в бизнес плана работни места, не е изпълнен, като безспорно неизпълнението е по-малко от 50 %. Последното засяга и критерий за допустимост. Съгласно т. 1.2. от сключения договор за отпускане на финансова помощ, фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове. Именно в чл. 16 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., глава втора, раздел ІV – Изисквания към проектите, е предвидено, че кандидатите представят бизнес план за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, сред които е и тази по т. 1 – насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Изискването за устойчива заетост за период от 5, респективно 10 години е критерий за допустимост на проекта и неспазването му е основание за налагане на финансова корекция по т. 18 от приложение към раздел I „Общи положения“ на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.

Доколкото процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 71,30 % /както е приел органът/ или 71,33% - според изчисленията на вещото лице /л. 479 и л. 531/, то размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ правилно е определен от органа съобразно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от Правилата. В посочената точка, в хипотезата на неизпълнение по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, когато времетраенето на нарушението е до 2 финансови години, размерът на подлежащата за възстановяване помощ се определя в размер на 5 % от подпомагането, в случая – 10 484,09 лв.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд -  Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 7086 от 13.07.2022 г. по адм. д. № 2546/2022 г. и др.

На следващо място, в т. 3 от оспореното решение административният орган е съобразил и правилно е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор за предоставяне на БФП, санкциите не се натрупват. Съгласно регламентацията, дадена в посочения текст от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя безвъзмездна финансова помощ, т.е. най-големият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя общия ѝ размер. В настоящия случай, при доказаност на две нарушения и определена за всяко от тях санкция, правилно е взет най-големият размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 15 % от изплатената такава на бенефициера през м. февруари и м. декември 2015 г. /л. 75 и л. 86/.

С оглед гореизложеното, правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а именно 31 452,28 лева.

В решението органът е съобразил и обстоятелството, че доколкото тази сума, ведно с лихва за периода 01.05.2020-22.06.2020 г. е била погасена от дружеството, то дължимата сума към датата на издаване на процесното решение за налагане  на финансова корекция е 0 лв.

Съдът намира за изцяло неоснователни и възраженията, съдържащи се в жалбата относно прилагането на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. В изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е приел Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони. След влизане в сила на Правилата, прилагането им е задължително за органа при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като административният орган не разполага с оперативна самостоятелност при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се отчитат тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка на тези обстоятелства.

Приетите от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Правила нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т.е. с тях не се констатират нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не се променят правните последици от вече извършени такива нарушения – възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 35 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11.13.2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В посочените Правила, се определя конкретния период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно основание се приема в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., съгласно която, в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

В случая бенефициерът е бил наясно с дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в Наредбата, така и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Одобрените от изпълнителния директор на ДФЗ-РА Правила определят единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения, и правилно са приложени от органа при определянето на съответните финансови корекции в оспореното решение.

В горния смисъл е и константната съдебна практика на ВАС – Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по адм.д. № 326/2021 г.; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г.; Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм.д. №14154/19 г., оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г. и мн. др.

Макар, че липсват възражения в този смисъл, за пълнота следва да се посочи, че в случая не е изтекла и давността, предвидена в Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Период на мониторинг е период, определен за съответния кандидат, съгласно чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 и посочен в договора за безвъзмездна финансова помощ – 5 години от сключване на договора, а това означава, че проверките и констатациите за неизпълнение на договора са в рамките на този период. Съгласно разпоредбата на чл. 3, §1, първа алинея от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността е извършена. Въпреки това, секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Втора алинея изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност, тъй като икономическият оператор извършва няколко сходни операции, с които нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В контекста на чл.3, §1, втора алинея предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на мониторинговия период, то нередността се прекратява с изтичането на този период.

В конкретния случай, най-ранният начален момент, от който може да се претендира частично или пълно възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят приходите, заложени в бизнес плана на ползвателя – финансовата 2016 г., или най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, §1 от Регламент 2988/95, е 01.01.2017 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на приходите за финансовата 2016 г. Следователно 4-годишният срок от извършване на нередността от 2016 година би изтекъл на 01.01.2021 г. Следва обаче да се има предвид и че чл. 3, § 1 от Регламента предвижда, че срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това, срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция.

В случая през месец юни 2019 г. е извършена проверка от експерти на Държавен фонд „Земеделие“, Регионален технически инспекторат-Плевен, при които е констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план с договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г. – ползвателят не е осигурил заложените в плана работни места и не е реализирал заложените в бизнес плана стойности на приходи за три пълни финансови години: 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Нередностите са установени при проверка през 2019 година, за резултатите от която ползвателят е уведомен през м. юли 2019 г. /л. 132 и л. 134 и сл./, т.е. давността е прекъсната от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок равен на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова корекция е издадено през 2022 г., още повече, че случаят касае продължаваща нередност през три последователни години 2016, 2017 и 2018 г., съответно за начален срок на давността следва да се приеме 01.01.2019 г.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение съответства и на целта на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства /арг. от чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция/.

Съдът съобрази и практиката на Върховния административен съд в Решение № 12421 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2023 г., IV о.; Решение № 6861 от 22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2023 г., IV о.; Решение № 6390 от 14.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2023 г., IV о.; Решение № 7220 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2023 г., IV о.

По изложените мотиви съдът намира, че Решение № 11/311/00885/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6548#17 от 06.06.2022 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което същото е законосъобразно и жалбата на „***“ ООД следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на ДФЗ сумата от 100,00 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По делото от страна на ответния административен орган е внесен и депозит в общ размер на 750,00 лв. за назначената съдебно-икономическа експертиза, видно от платежните документи на л. 463 и л. 524 от делото, но доколкото тези разноски не са заявени от ответника и неговия процесуален представител за възстановяване нито в съдебно заседание, нито в другите подадени молби в хода на съдебното производство, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде надлежно сезиран.

Поради изложеното на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва са се осъди жалбоподателят да заплати на юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура принадлежи издателят на оспорения акт, своевременно поисканите разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „***“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. *****, представлявано от управителя И.Д.Г., със съдебен адрес:***, срещу Решение № 11/311/00885/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6548#17 от 06.06.2022 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. *****, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС Ловеч пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

                                         

 

                                                                    АДМ. СЪДИЯ: