№ 209
гр. Варна , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20203110111430 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от И. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *,
ет. *, ап. ** срещу Х. П. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. О. № *, ет. *, ап. ** за
определеяне режим на личен контакт между ищеца и детето В.И. Ш.а, ЕГН
***********, родена на 01.10.2017г., на осн. чл. 127, ал.2 СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че по време на съвместното съжителство
на страните е родено детето В., което след раздялата на страните живее при своята
майка. След раздялата на страните не се осъществява контакт между ищеца и детето,
поради което желае определяне на разширен режим на личен контакт.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. В исковата
молба се излагат възражения досежно предложеният разширен режим за
осъществяване на личен контакт между детето и бащата, като се сочи, че между същите
не е възникнала емоционална връзка. Намира, че предложеният от ищеца режим на
личен контакт не е подходящ за възрастта на детето, на ищеца липсват знания и
умения за отглеждане на детето при този разширен режим за контакт с него. Намира,
че при определяне на режим на личен контакт между бащата и детето следва да бъде
определен период за адаптация, като режима на личен контакт се осъществява в
присъствие на майката.
В срока по чл. 211, ал.1 ГПК е депозирана и насрещна искова молба от Х. П. Н.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. О. № *, ет. *, ап. ** срещу И. П. Ш., ЕГН **********
1
от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *, ет. *, ап. **, с която се иска предоставяне на
родителските права досежно детето В.И. Ш.а, ЕГН ***********, родена на
01.10.2017г. на майката, определяне местоживеенето на детето при нея, определяне на
режим наличен контакт на бащата с детето, осъждане на последния да заплаща
месечна издръжка в полза на детето в размер на 400 лева на месец считано от
депозиране на насрещната искова молба в съда – 06.11.2020г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи съответната издръжка ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, както и осъждане на ответника да заплати издръжка за минал период от време в
размер на 4800 лева, които се образуват от по 400 лева на месец, за периода
06.11.2019г.-06.11.2020г., ведно със законната лихва считано от депозиране на
насрещната искова молба в съда – 06.11.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 127, ал.2,чл. 143 и чл.149 СК.
Излагат се твърдения, че съвместното съжителство на страните е започнало на
22.01.2020г., като на 14.02.2020г. ищецът – ответник по насрещният иск е напуснал
жилището, в което страните живеели с детето. Страните отново през месец юли 2020г.
започнали да живеят заедно, като на 30.08.2020г. отново се разделили, поради
наличието на противоречия в отношенията им. Релевира се искане за предоставяне на
родителските права на майката и определяне при нея местоживеенето на детето, като
се поддържа, че същата може да разчита на помощта на своите родители при
отглеждане и грижа за същото. Посочва, че в жилището на ищеца – ответник по
насрещните искове липсват условия за приспиване на детето, доколкото в двустайното
жилище в което последният живее, живеят четирима възрастни.Излага твърдения, че
считано от раждането на детето ищецът – ответник по насрещният иск не е
предоставял издръжка на същото, в натура или парични средства. Счита, че доколкото
получаваното от последния трудово възнаграждение възлиза в размер на 2000 лева на
месец, то последния няма да бъде затруднен да заплаща издръжка на детето в размер на
400 лева на месец. Посочва, че считано от м.09/2019г. детето посещава уроци по
английски два пъти седмично, при която месечно биват заплащани такси в размер на
120 лева, детето посещава и детска градина.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по
насрещните искове. Оспорва наведените в насрещната искова молба твърдения, че не
се е включвал в издръжката на детето. За периода, в който страните са осъществявали
съвместно съжителство активно се е грижил за семейството си, като е поемал
разходите за дрехи, храна, обувки и съпътстващите режийни разходи.
Излага, че след определяне от съда на привременни мерки по делото на
11.11.2020г., на ищеца – ответник по насрещният иск му е било отказано
осъществяване на режим на личен контакт с детето, доколкото ответницата – ищец по
2
насрещните искове е изложила съображения за влошено здравословно състояние на
своя баща. Поддържа искането си за определяне на разширен режим на личен контакт,
като желае включване в състава на същия и възможността за осъществяване на контакт
по телефон или посредством интернет комуникация. Намира за завишен размера на
претендираната издръжка от 400 лева на месец, а по отношение на искането за
присъждане на издръжка за минал период счита същото за неоснователно. Посочва, че
до определяне на месечна издръжка от съда с постановяване на определение по
привременни мерки е участвал с различни по размер суми при отглеждане на детето, а
след това заплаща определената му издръжка от 300 лева. Не възразява да бъде
определена издръжка в полза на детето в размер на 200 лева на месец.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане съдът приема, че детето
В.И. Ш.а е родена на 01.10.2017г., като родители на детето са страните по спора.
От удостоверение №8/12.10.2020г. от детска градина №** „И.“, гр. Варна, ж.к.
В., ул. Л. №2 се установява, че детето посещава детската градина за учебната
2020/2021г., в която е определена месечна такса в размер на 48 лева.
Представено е удостоверение от 11.10.2020г. от Сдружение „Ц.Б.“, от което се
установява, че детето посещава курс по английски език, считано от месец 09/2019г.,
като посещава школата през дните четвъртък и неделя, при определена такса за
посещение на учебен час в размер на 15 лева.
От удостоверение от 09.10.2020г. се установява, че ответницата Х. П. Н., за
периода 01.10.2019г.-30.09.2020г. се осигурява от осигурителя „К.И.“ ЕООД при
осигурителен доход от 560 лева до 610 лева.
Представен по делото е социален доклад от Дирекция „С.П.“ гр. Варна, в който
се сочи, че непосредствените грижи за детето В. се осъществяват от нейната майка.
Същата притежава необходимите родителски качества и умения за отглеждане на
детето. Дават се препоръки за даване на подходящ период на адаптация, който да бъде
съобразен с възрастта на детето, след което то да започне да приспива при своя баща.
Представено е становище от Дирекция „С.П.“ гр. Варна, в което се осъществява
констатация по отношение въпроса за упражняване родителските права спрямо детето
след постановяване от страна на съда на привременни мерки, като се посочва, че
срещите между детето и бащата се в домът на ответницата. Посочва се, че детето се
разстройва и плаче в момента, в който бащата се тръгва след осъществяване на срещата
помежду им. Детето изпитва радостни чувства при срещите със своя баща. Дават се
3
препоръки, съобразно които общуването между бащата и детето следва да бъде
осъществявано без присъствие на майката, доколкото присъствието й е предпоставка за
конфликти между страните и провеждане на непълноценно общуване между бащата и
детето.
Представена по делото е справка от ТД на НАП Варна, от която се установява,
че за периода 01.10.2019г. – 01.01.2021г. осигурителния месечен доход
на ищеца варира между 2171 и 3200 лева.
Представено по делото е платежно нареждане от 19.10.2020г., с което ищецът е
заплатил по сметка на ответницата сумата от 300 лева – издръжка за месец 10/2020г.,
съответно платежно нареждане от 02.11.2020г. за заплатена издръжка за м.11/2020г. и
от 03.12.2020г. – издръжка за месец 12.2020г.
Разпитан по искане на ищеца е свидетеля П.И. Ш. – баща на ищеца.Свидетелят
посочва, че страните са живеели заедно в продължение на около месец – месец и
половина, след което са се разделили. Към момента синът му живее с него в жилище в
гр. Варна, ж.к. В.В., като жилището е с площ от 75 кв.м., същото се състои от две
големи стаи и кухня. Свидетелят и неговата съпруга – майка на ищеца живеят в
кухненската част от жилището, в другата стая живее дъщерята на свидетеля, а ищецът
има своя самостоятелна стая. В стаята има диван, секция, телевизор. В жилището има
обособено място за детето. Посочва, че детето е посещавало за около един час домът, в
който ищецът живее два пъти, като първия път е било придружено от своята майка, а
вторият без нея. Същото е било щастливо, играело си е, чувствало се е прекрасно.
Посочва, че детето търси близостта на своя баща.Виждал е ищецът да приготвя храна
за детето, хранил е същото.
Разпитана по искане на ответника е свидетеля Д.Л.М. – без дела и родство със
страните. Посочва, че детето В. живее със своята майка и баба в жилище в гр. Варна.
Жилището е просторно, като същото представлява мезонет. Детето си има собствена
стая, която е пригодена за дете на неговата възраст. През летните месеци детето със
своята майка и баба живеят във вила намираща се в местност „Ф.“, гр. Варна. Посочва,
че съвсем от скоро ищцата работи в ДГ „М.“. Детето от 2-3 месеца посещава детска
градина, същата в която майката работи, като преди това не е ходило на
ясла.Наблюдава силно изградена връзка между майката и детето, същото постоянно я
търси. Посочва, че през времето когато е виждала бащата с детето и майката, той не е
вземал активно участие при отглеждане на детето. Виждала е детето да излиза на
разходка със своя баща. Виждала е детето, неговата майка и бащата да отиват на плаж,
през което време майката бягала след детето, доколкото то било по –палаво, а бащата
стоял отстрани.
4
Известно е на свидетеля, че страните са живеели заедно съвсем за кратко време
– месец, месец и половина, като от майката й е известно, че бащата след раздялата им
не е заплащал издръжка в полза на детето. Страните са правили опити през 2020г. да
живеят заедно, но опита е останал безуспешен.
Изслушана е ответницата в производство по чл.59, ал.6 СК, която посочва, че
детето е на три години, като същото е свикнало с нея и никога не е оставало да спи при
друг човек. Посочва, че детето изпитва чувства на радост когато бащата е на гости при
него, търси неговата близост, те заедно си играят. Майката посочва, че детето обича
своя баща и се чувства разтроена в момента, в който той си тръгва след проведена
среща. Изразява опасения, че в жилището на бащата няма условия за отглеждане на
детето, като единствено тези социално – битови проблеми на ищеца будят у нея
притеснение за детето. Посочва, че желае до навършване на 6 годишна възраст режима
на осъществяване на родителски контакт между бащата и детето да бъде осъществяван
в нейно присъствие.
Ищецът Ш. посочва, че обича своето дете, щастлив е през времето, което е
заедно с него. Заедно посочва, че си играят, забавляват се. Винаги когато детето желае
да се обади на своята майка той не създава пречки за това. Живее в двустайно жилище,
което е с площ от 72 кв.м., в което жилище живее заедно със своята майка и
баща.Излага, че работи, не страда от заболявания, няма други задължения, за които да
заплаща странични разходи. Желае да бъде определен разширен режим на личен
контакт между него и детето, като му бъде дадена възможност да вижда взема детето
от 18,00 часа в петъчния ден до неделя. Желае да осъществява и допълнителен контакт
с детето и през останалото време.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Не е спорно между страните, поради което съдът още при изготвяне на проекта
за доклад на делото прие, че родители на детето В., родена на 01.10.2017г. са страните
по спора. По отношение на обстоятелството, че родителските права по отношение на
детето следва да бъдат предоставени на майката, при която да бъде определено и
местоживеенето на детето, между страните също липсва спор. В тази връзка съдът е
сезиран с нарочен насрещен иск от ответницата – майка на детето. От доказателствата
по делото се установява, че детето е на три години, като преките и непосредствени
грижи за последното се осъществяват от неговата майка. Налице е силно изградена
емоционална връзка между нея и детето, като същевременно майката притежава
необходимите качества да се грижи за детето, като своевременно и защитава неговите
права и законни интереси. Битовите условия, в които се отглежда детето са съобразени
с потребностите на дете на неговата възраст, като се установи, че при отглеждане на
5
последното ответницата – ищец по насрещният иск е подпомагана и от своята майка,
баба на детето по майчина линия. Така от анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема, че майката на детето притежава необходимите
умения за отглеждане на детето, към момента на сезиране на съда упражнява
родителските права, при което и с оглед охраняване интересите на детето това статукво
следва да бъде запазено, като предявеният насрещен иск с правно осн. чл. 127, ал.2 СК
бъде уважен, като родителските права по отношение на детето В. бъдат предоставени
на майката, при която следва да бъде и определено местоживеенето на детето.
Обстоятелството по същество, около което е съсредоточен спора по настоящото
дело се явява това във връзка с режима на личен контакт, който следва да бъде
определен с бащата на детето – ищец по главният иск и ответник по предявеният
насрещен такъв. За определяне на разширен режим на личен контакт пледира бащата,
като майката изразява опасения при изтъкване на доводи във връзка с ниската възраст
на детето и обстоятелства относно битовото положение, при което бащата е устроен да
живее.
За да защити правата и интересите на детето съдът назначи социален доклад,
който бе изслушан и приет с оглед проведена процедура по постановяване на
привременни мерки. Дирекция „С.П.“ – Варна посочи в своето социално проучване, че
предвид ниската възраст на детето е необходимо да бъде определен един период на
адаптация, след който да бъде постановено детето да приспива при своя баща. В
социално подучване възложено от съда в последствие, социалните работници
посочиха, че препоръчително е да бъде определен режим на личен контакт, който да
дава възможност на детето и бащата да контактуват самостоятелно, без присъствие на
майката с оглед избягване на конфликтни ситуации. Социалното проучване, първично
такова и последяващо следва да бъде обсъдено с останалия по делото доказателствен
материал. В разпитът си свидетеля Ш. – баща на ищеца, чиито показания следва да
бъдат взети в предвид от съда под приложение на ограничителната разпоредба на чл.
172 ГПК, посочи че детето търси близостта на своя баща. Това обстоятелство се
потвърди и от самата ответницата – ищец по насрещните искове, която в изслушването
си по реда на чл. 59, ал.6 СК посочи, че при срещите си със своя баща детето се радва
да го види, двамата си играят заедно, като при раздяла детето се натъжава и плаче за
него. Тези данни сочат на извода, че между бащата и детето е изградена емоционална
връзка. Детето търси своя баща, желае близост с него, факта че показва емоции при
раздялата води до извода, че присъствието му в живота му е важно за него. Бащата
проявява интерес към заниманията на детето, които са в сферата на игрите, и които са
напълно естествени за възрастта на детето. Събраха се данни, че той може да се грижи
за него, като му приготвя храна.Неподкрепени от останалите доказателства остават
показанията на свидетеля Маринова, че бащата се дистанцира при отглеждане на
6
детето. Следва да бъде посочено, че примерът който свидетеля дава при разпитът си в
съдебно заседание е единичен, и от който не може да бъде направен извод в
противоположна, че бащата не полага грижи за детето си. Битовите условия при които
бащата живее съдът счита, че не съставляват такива, които да бъдат във вреда на
правата и интересите на детето. Няма данни от социалния доклад изготвен и приет по
делото, че жилището в което ищеца живее да е опасно за детето. От показанията на
свидетеля Ш., съдът приема, че в жилището има кът, който е отделен за детето, в който
то може да си играе при посещенията при своя бащата. Следва да бъде взето в предвид,
че детето към момента на приключване на съдебното дирене е в ниска възраст, същото
е навършило 3 годишна възраст. Предвид тази ниска възраст следва да бъде дадена
възможност на самото дете да се адаптира към тази за него нова среда, която е свързана
с осъществяване срещи със своя баща без присъствие на неговата майка.Тук важно
условие, което съдът взима в предвид е констатираната емоционална връзка, която е
създадена между бащата и дете, и за задълбочаването на която срещите между двамата
следва да бъдат допълнително насърчавани. Съдът приема, становището на ДСП –
Варна, че срещите следва да бъдат осъществявани без присъствие на майката на детето.
Този извод се формира и вследствие осъществено изслушване на страните в хода на
производството, както и от данните за осъществената процедура по медиация, която е
завършила безуспешно. Страните са непреклонни по отношение на своите виждания,
липсват заявени включително и пред съда отстъпки от тях, при което в действителност
като се изхожда от защита на правата и интересите на детето следва да бъде взето
решение по същество, съобразно което бащата да може да вижда и взема детето, които
срещи следва да се осъществяват без присъствие на майката. Макар и в ниска възраст
се събраха данни, че бащата притежава необходимия родителски капацитет да се грижи
за дете на тази възраст, в която се намира В., последния може да бъде подпомаган и в
тази си дейност от своите родители, с които живее в общо жилище. Установи си от
разпита на свидетеля Ш. – баща на ищеца, че детето познава и приема своя дядо по
бащина линия, играе си, комуникира с него. Свидетеля Ш. от своя страна заяви пред
съда, че обича своята внучка, при което следва да бъде направен извода, че средата, в
която ищецът живее не застрашава детето.
По следващият въпрос с приспиване на детето при бащата съдът намира, че на
последното следва да бъде дадена период на адаптация към тази нова за него среда.
Бавно и постепенно следва да опознае средата, в която бащата живее, надгради
съответните емоционална връзки със своите баба и дядо по бащина линия, при които
ищецът живее. Едва след този момент следва да бъде прието, че то ще се чувства по-
сигурно и спокойно през времето, през което ще остава да пренощува при своя баща в
неговият дом. Този период от време, за който съдът счита, че следва да бъде определен
като адаптивен за детето е до навършване на последното на 4 годишна възраст, а това е
период от около 6 месеца от приключване на съдебното дирене пред настоящата
7
инстанция. При определяне на последния се отчита от една страна възрастта на детето,
така и вече положените усилия за изградената емоционална връзка баща – дете.
При изложените съображения съдът следва да определи режим на личен
контакт на бащата с детето, като даде възможност на ищеца да вижда и взима детето В.
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа на
съответния ден, без приспиване при бащата до навършване на 4 годишна възраст на
детето, които срещи следва да бъдат осъществявани без присъствие на майката, а след
навършване на 4 годишна възраст на детето на бащата следва да бъде дадена
възможност да вижда и взима детето всяка първа и трета седмица от месеца, считано от
18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с приспиване при бащата, както и един месец
през лятото когато майката не използва платен годишен отпуск, съответно през всяка
четна година за нормативно определените дни за Великденските празници детето
следва да бъде при бащата считано от първия определен ден от 10,00 часа до 17,00 часа
на последния ден, а през всяка нечетна година за нормативно определените дни за
Коледните и Новогодишни празници детето следва да бъде при бащата считано от
първия определен ден от 10,00 часа до 17,00 часа на последния ден, които срещи
следва да бъдат осъществявани без присъствие на майката.
Ниската възраст, в която се намира детето съдът намира за обективна пречка да
бъде постановено осъществяване на режим на лични отрошения отделно от
определяния посредством комуникация между бащата и детето с помощта на
телекомуникационни средства за връзка. При последващи разногласия между
съпрузите този въпрос също може да бъде преуреден.Съдът счита, че така
определеният режим съответства на правата и законните интереси на детето, като
същия в последствие при изменение на обстоятелствата може да бъде допълнително
разширен, в случая, че между страните продължи да липсва разбирателство по
отношение на този въпрос.
По отношение на издръжката:
Размерът на издръжката се съобразява с възможностите и материалното
състояние на родителите и същевременно с необходимите за развитие на детето
условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне
нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
В. е на 3 години. Посещава детска градина и уроци по английски език. Майката
на детето се установява, че работи като ангажира доказателства за реализирано от нея
трудово възнаграждение в размер около минималния определен за страната размер.
8
Установяват се по делото обстоятелства, че в хода на процеса последната работи по
трудово правоотношение в детско заведение, но не ангажира доказателства за
реализирания доход, при което съдът приема, че същата реализира такъв в размер
около минималния за страна, за който последната ангажира писмени доказателства.
Няма данни по делото майката да издържа други свои низходящи.
Бащата на детето е в работоспособна възраст, работи, като реализира доход от
трудово правоотношение над средния за страната. Няма данни за заболявания, които да
предполагат реализиране на разходи в тази насока. Няма други низходящи, за които
той е задължен да издържа.
Издръжката на детето следва да бъде определена съобразно възможността на
родителите да престират такава, възможност не само за ищеца – ответник по
насрещният иск, а и за ответницата – ищца по насрещният иск, доколкото родителите
(заедно) са задължени да издържат своите деца, на осн. чл. 143, ал.1 СК. Майката на
детето реализира доход в размер на около минималния такъв за страната. Бащата
реализира доход над средния за страната. Родителите на детето са в работоспособна
възраст, работят от което реализират и доход от трудово възнаграждение. Нямат други
низходящи , които за задължени да издържат. Няма данни по делото за налични
заболявания у последните, по отношение на които да реализират допълнителни
разходи. Родителите на детето живеят в жилища на своите родители, при което и по
това направление същите се реализират разходи.Така съдът като взема предвид
потребностите на детето и възможностите на родителите, определя издръжка на
последното в размер на 480 лева месечно, като по-голямото парично участие от по 300
лева месечно следва да бъде възложено на бащата, за сметка на преките родителски
права, които осъществява майката. Съдът намира, че ответникът няма да бъде
затруднен да изплаща определения размер на месечната издръжка доколкото той
упражнява труд, от което реализира доходи, с които да заплаща дължимата в полза на
неговото дете издръжка. Тук следва да бъде посочено, че доходите и на майката на
детето са съобразени при определяне на издръжката в полза на детето.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по данни на НСИ за
последното тримесечие на 2020г., който период е относим към периода, в който е
предявен настоящият насрещен иск, издръжката на член от семейството възлиза на
около 1680 лева или от по 560 лева на месец. От този среден за страната размер следва
да бъдат приспаднати разходите по данъци, осигуровки, алкохолни и тютюневи
изделия, изплащане на заеми и пр. неотносими за ненавършилите пълнолетие лица,
които обаче разходи са за сметка на техните повишени образователни потребности и
разходите свързани с тях, включително и съобразно конкретния случай, разходите
свързани осъществяване на езиковото обучение на детето, за който разход страната
ангажира доказателства.
9
При гореизложеното в този размер от 300 лева предявеният насрещен иск съдът
намира са основателен, като за разликата над този размер от 300 лева до пълно
предявеният размер от 400 лева претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Издръжката се дължи считано от депозиране на насрещната искова
молба в съда – 06.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на падежа съдът счита, че е целесъобразно да бъде запазен вече
определения такъв с определението по привременни мерки, като постанови, че падеж
на задължението за издръжка е 1-во число на съответния месец, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска до
окончателно изплащане на задължението.
По отношение на издръжката за минал период:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на
ответницата – ищец по насрещният иск е да установи предпоставките за основателност
на предявения иск, а именно че за процесния период предхождащ иска за издръжка,
грижите за детето, включително и неговата издръжка са били изцяло осъществявани от
нея.
Претенцията за заплащане на издръжка за минало време е предявена за периода
06.11.2019г.-06.11.2020г. От приетите по делото доказателства по делото и в частност
свидетелски показания на свидетелите Ш. и Маринова, съдът приема, че страните през
процесния период за живели заедно в продължение на едва около един месец. През
останалото време са били разделени. С постановено определение №10871/20.10.2020г.
съдът присъди в полза на детето месечна издръжка в размер на 300 лева, счита но от
16.10.2020г. Ищецът – ответник по насрещният иск представи пред съда доказателства,
че определената в производството по привременни мерки издръжка се заплаща от него,
при което следва да бъде прието, че дължимата за месец 10/2020г. и 11/2020г. издръжка
е заплатена от него, които издръжки попадат в процесния период. Както вече съдът
посочи от гласните показания на разпитаните по почин и на двете страни свидетели се
установи, че за процесния период родителите на детето са живеели заедно за период от
около един месец. За този период от съвместно съжителство също следва да бъде
прието, че ищецът – ответник по насрещния иск е издържал детето си, съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал.1 вр. ал.3 СК. Доказателства противната насока не се
събраха по делото. Извън този едномесечен период на съвместно съжителство през
лятото на 2020г., съответно заплатените издръжки съобразно определение за
привременни мерки за месеците октомври и ноември 2020г., не се установи бащата да е
предоставял издръжка на детето, при което следва да бъде присъдена издръжка в
размер на 2700 лева (9 месеца х300 лева). По отношение размера на издръжката съдът
10
вече изложи мотиви, към които препраща, като този размер е приложим и по
отношение претенцията реда на чл. 149 СК. При тези съображения предявеният
насрещен иск следва да бъде уважен в размер на сумата от 2700 лева, като за разликата
над уважения размер до пълно предявеният размер от 4800 лева следва да бъде
отхвърлен.
Законната лихва е правна последица, която се дължи с оглед уважаване на
претенцията по главният осъдителен иск, поначало дължима от депозиране на исковата
молба в съда. Доколкото същата е поискана от постановяване на съдебното решение
такава следва да бъде присъдена от посочения от ответника – ищец по насрещният иск
момент.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
По отношение на разноските:
По отношение на разноските съдът намира, че следва да определи такива в полза
на ищеца – ответник по насрещните искове единствено по отношение на размера на
присъдена в полза на детето издръжка, съответно издръжка за минал период. Ищецът
представя доказателства за сторени разноски в размер на общо 700 лева, без да бъде
посочено от тази сума в какъв размер възлиза уговореното и заплатено възнаграждение
за предявеният главен иск от него, съответно за процесуална защита по насрещната
искова молба, с оглед на което съдът намира, че е уговорено и заплатено
възнаграждение поравно от по 175 лева, за предявеният от него иск за определяне
режим на личен контакт, съответно защита по предявените срещу него искове за
родителски права, издръжка на детето и издръжка за минало време (700/4=175). При
така приетото съдът не намира, че уговореното и заплатено възнаграждение за всеки
иск е прекомерно, поради което и възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Искът по реда на чл. 143 СК е уважен частично за сумата от 300 лева, а
отхвърлен за разликата над този размер до 400 лева. По този иск ищецът – ответник по
насрещната искова молба се е защитавал, поради което съразмерно отхвърлената част
му се дължат разноски. При тези съображения съдът определя разноски в размер на
43,75 лева (100 лв.х175 лв./400 лв.).
Искът по реда на чл. 149 СК е уважен частично в размер на сумата от 2700 лева,
а отхвърлен за разликата над уважения размер до пълно предявеният от 4800 лева. По
този иск ищецът – ответник по насрещният иск също се е защитавал, поради което
съразмерно отхвърлената част му се дължат разноски. При тези съображения съдът
определя разноски в размер на 76,56 лева.
Общо дължимите разноски в полза на ищеца – ответник по насрещните искове
11
възлизат на 120,31 лева.
Ищецът следва да бъде осъден за заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на съда държавна такса изчислена върху тригодишните платежи върху
определената издръжка на детето в размер на 4%, която такса определена от съда
възлиза на 432 лева, както и държавна такса в размер на 4 % върху уважения иск за
издръжка за минало време, или сумата от 108 лева. Общия размер на дължимата от
ищеца Ш. държавна такса възлиза на 540 лева, последния следва да бъде осъден за да
заплати и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване в полза на съда на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение детето
В.И. Ш.а, ЕГН *********** на майката Х. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. О.
№ *, ет. *, ап. **, като определя при нея и местоживеенето на детето, на осн. чл. 127,
ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И. П. Ш., ЕГН **********
от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *, ет. *, ап. ** с детето В.И. Ш.а, ЕГН ***********,
като му дава възможност да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа на съответния ден, без приспиване при бащата до
навършване на 4 годишна възраст на детето, които срещи следва да бъдат
осъществявани без присъствие на майката, а след навършване на 4 годишна възраст
на детето, бащата може да вижда и взима детето всяка първа и трета седмица от
месеца, считано от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с приспиване при бащата,
както и един месец през лятото когато майката не използва платен годишен отпуск,
както и през всяка четна година за нормативно определените дни за Великденските
празници детето следва да бъде при бащата считано от първия определен ден от 10,00
часа до 17,00 часа на последния ден, а през всяка нечетна година за нормативно
определените дни за Коледните и Новогодишни празници детето следва да бъде при
бащата считано от първия определен ден от 10,00 часа до 17,00 часа на последния ден,
които срещи следва да бъдат осъществявани без присъствие на майката.
ОСЪЖДА И. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *, ет. *,
ап. ** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето В.И. Ш.а, ЕГН ***********
в размер на 300 (триста) лева считано от депозиране на насрещната искова молба в
съда – 06.11.2020г., с падеж 1(първо) число на месеца, за който се дължи съответната
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка една незаплатена вноска до
12
окончателно изплащане на задължението, платима чрез майката и законен
представител на детето Х. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. О. № *, ет. *, ап. **,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над уважения размер от 300 лева до
пълно предявеният размер от 400 лева, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА И. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *, ет. *,
ап. ** ДА ЗАПЛАТИ издръжка за минало време, за периода 06.11.2019г.-06.11.2020 в
полза на детето В.И. Ш.а, ЕГН *********** в размер на 2700 (две хиляди и
седемстотин) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от
постановяване на съдебното решение по делото до окончателно изплащане на
задължението, платима чрез майката и законен представител на детето Х. П. Н., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. О. № *, ет. *, ап. **, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата над уважения размер от 2700 лева до пълно предявеният размер от 4800
лева, на осн. чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Х. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. О. № *, ет. *, ап. ** ДА
ЗАПЛАТИ на И. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *, ет. *, ап.
** сумата от 120,31 (сто и двадесет лева и 31 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски
съразмерно отхвърлената част на предявените насрещни искове, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА И. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *, ет. *,
ап. ** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева
представляваща дължима от страната държавна такса по определения размер на
издръжката в полза на детето и издръжка на същото за минало време, както и сумата
от 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Банкова сметка, на Х. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. О. № *, ет. *, ап.
**: BG********************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13