РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 14

 

гр. Пловдив, 05 януари 2023 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1694 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 95а от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от В.В.Р., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат И.Д., против Решение изх. № 53-03-1153/13.05.2022 г. издадено от Е.М.– на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София, за оттегляне на Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (Удостоверение А1) № 220088340032/18.05.2018 г., потвърдено с Решение № А-13/15.06.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП гр. София.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт - Решение изх. № 53-03-1153/13.05.2022 г. и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С оспореното в настоящото съдебно производството Решение изх. № 53-03-1153/13.05.2022 г. издадено от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, е оттеглено Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (Удостоверение А1) № 220088340032/18.05.2018 г. Цитираното решение е потвърдено с Решение № А-13/15.06.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП гр. София.

6. От данните по делото се установява, че В.В.Р. е сключила на трудов договор № 53/15.06.2018 г. с „АНТО-АН БГ“ ЕООД /с настоящо наименование "ДС Мениджмънт груп" ЕООД/ за длъжност социален асистент.

Във връзка с подадено от работодателя Искане за издаване на Удостоверение А 1 за приложимото осигурително законодателство за заетото лице В.Р. за командироване в Белгия за периода 17.05.2018 г. – 16.11.2018 г. На 18.05.2018 г. исканото Удостоверение А1 е издадено от орган по приходите.

В Централно управление на Националната агенция по приходите постъпва писмо от 04.06.2020 г. от Национална служба за социално осигуряване Брюксел за прилагане на чл. 76 от Регламент 883/2004 и искане за оттегляне на документи за А1 по отношение на 32 работници, измежду които и В.Р. с работодател „АНТО –АН БГ“ ЕООД. В писмото е посочено наличието на белгийско съдебно /наказателно/ производство във връзка с командироването от българското дружество на български служители при белгийски възрастни хора. В хода на това производство са иззети компютри и електронни данни от собственика на дружеството А.С., която живее в Белгия, разпитани са служителите и е посочено наличието на надвишаване на максималния срок за командироване, заместването на командировани служители и създаване от работодателя на фактури за фалшиви дейности или дейности без реална икономическа стойност с единствена цел създаване на форма на оборот на хартия. Писмото е изпратено в ТД на НАП София на 09.07.2020 г., като е извършена проверка относно наличието на основания за оттегляне на издадените удостоверения за приложимо законодателство. Резултатът от проверката е обективиран в писмо изх. № 20-00-2842/2020 г. до Началника на отдел "Осигурителна методология" в ЦУ на НАП, в което въз основа на данните в информационната система на НАП е формиран извод за липсата на основание за оттегляне на издадените удостоверения А1, тъй като лицата са командировани в законоустановения срок от максимум две години, не заместват други командировани и декларираният оборот на територията на страната е формиран от продажби на стоки и услуги, които са надлежно декларирани. Отговорът е изпратен на белгийския компетентен орган на 18.01.2021 г. (л. 207).

На 15.11.2021 г. в ЦУ на НАП постъпва молба от белгийската компетентна институция за стартиране на втори етап от процедура по диалог съгласно Решение № А1 по отношение на българското дружество „АНТО - АН БГ“ ЕООД, като се изразява несъгласие с изразеното становище за липса на основания за оттегляне на издадените удостоверения за приложимо законодателство. Отново са изложени доводи за наличие на издаване на фиктивни фактури единствено с цел формиране на оборот от 25% на територията на Република България.

В тази връзка на 17.12.2021 г. е възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) по отношение на „АНТО - АН БГ“ ЕООД. В хода на проверката е проверено счетоводството на дружеството и са извършени проверки на негови контрагенти и работници. За резултатите от проверката е съставен Протокол № П – 22221121217887-073-001/09.03.2022 г., в който за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2021 г. са установени всички наети по трудов договор лица, цитирани са представените справки за оборота на дружеството в страната и в рамките на Европейския съюз за различни периоди, посочени са извършените насрещни проверки на няколко от дружествата и представените от тях документи. Въз основа на събраните доказателства е формиран следния извод – „Констатациите в настоящия протокол са на база представените документи от ЗЛ и данните, съдържащи се в ИМ на НАП. Видно от същите не се установиха нарушения на данъчното и/или осигурителното законодателство“.

Органът по приходите издал протокола за извършена ПУФО, е съставил и Доклад изх. № 10-24-10-7/16.03.2022 г. до Началник отдел "Проверки" в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, в който изцяло са възпроизведени констатациите от цитирания протокол (№ П – 22221121217887-073-001/09.03.2022 г.), но е формиран различен извод, а именно за съмнения относно извършваните на територията на страната доставки и необходимостта от провеждане на ревизионно производство, в което да бъдат определени правилния размер на дължимите от дружеството данъци и приложимото осигурително законодателство.

7. На 13.05.2022 г. е издадено оспореното Решение за оттегляне, в което е посочено следното:

По искане на белгийската компетентна институция по приложимо законодателство е стартирана процедура на диалог съгласно Решение № А1 от 12 юни 2009 г. за установяване на процедура на диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 (Решение № А1) по отношение на българското дружество „АНТО-АН БГ" ЕООД, ЕИК ********* (сегашно наименование: „ДС МЕНИДЖМЪНТ ГРУП" ЕООД).

Белгийската институция изразява несъгласие с издаденото за В.Р. Удостоверение А1 и отправя искане за неговото оттегляне. Мотивът за това е проведено в Белгия досъдебно производство срещу дружеството „АНТО-АН БГ" ЕООД, в рамките на което е обоснован извод, че с оглед събраните доказателства може да се направи предположение, че са издавани фактури за фиктивни сделки в България, за да бъде доказано изпълнението на задължителното условие за наличие на поне 25% от общия оборот на работодателя в изпращащата държава. При неизпълнение на това условие не може да се приложи разпоредбата на чл. 12 ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и па Съвета от 29 април 2004 година ш координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883 2004).

Посочено е, че въз основа на констатациите на белгийските колеги, цялата преписка, ведно с приложените доказателства, е изпратена до компетентната териториална дирекция ТД на НАП за анализ и становище след извършване на обстойна проверка.

Компетентната териториална дирекция на НАП е приключила проверката с Доклад, въз основа на който ревизиращият екип също е изказал съмнения относно реалността на предоставените услуги, предмет на разследване в Белгия.

С оглед изложеното е прието, че не може по категоричен начин да се установи наличието на съществена дейност на командироващото дружество на територията на България, което е задължително изискване за прилагане на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

В тази връзка се сочи, че ако не са изпълнени задължителните изисквания на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо командированите заети лица се прилага законодателство на държавата членка, в която осъществява дейност, т.е. държавата по месторабота (основание - чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004).

С оглед на изложеното е прието, че е налице основание за оттегляне на издадено Удостоверение А1 е № 220088340032/18.05.2018 г. за периода от 17.05.2018 г. до 30.09.2018 г.

8. Този резултат каза се е оспорен пред Директора на ТД на НАП гр. София, който с Решение № А-13/15.06.2022 г. е оставил без уважение жалбата на дружеството.

9. В хода на настоящото производство към доказателствения материал по делото са приобщени Заповед за възлагане на ревизия от 18.03.2022 г. и Ревизионен доклад от 21.10.2022 г. (представени от жалбоподателката). По реда на чл. 192 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК от Министерството на труда и социалната политика е представена преписката по искането на белгийската компетентна институция за стартиране на процедурата на диалог съгласно Решение № А1 от 12 юни 2009 г. за установяване на процедура на диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 (Решение № А1) по отношение на българското дружество „АНТО-АН БГ“ ЕООД, ЕИК ********* (сегашно наименование „ДС МЕНИДЖМЪНТ ГРУП" ЕООД). По същия ред е приобщена и преписката по извършената проверка на „АНТО-АН БГ“ ЕООД от Главна инспекция „Дирекция по труда“.

ІV. За правото:

10. Оспореният административен акт – Решението за оттегляне на Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя на главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, както и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП гр. София, са постановени от материално компетен­тни органи на приходната администрация, в изискуемата от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

11. Обжалваният административен акт е издаден без в същия да са изложени конкретни фактически основания, обосноваващи оттеглянето на процесното удостоверение. Такива не се съдържат и в решението на горестоящия орган. Липсата на фактически основания за издаване на решението за оттегляне на Удостоверение А1 е съществено нарушение на процесуалните норми, допуснато от административния орган, което само по себе си е самостоятелно основание за неговата отмяна.

12. Според чл. 91а, ал. 1 от ДОПК, удостоверението по чл. 88, ал. 2 може да бъде оттеглено от органа по приходите, който го е издал, по искане на чуждестранна компетентна институция или когато се открият нови факти и обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването му.

В случая е налице първата хипотеза на цитираната норма, а именно искане на чуждестранна компетентна институция за оттегляне на удостоверение по чл. 88, ал. 2 ДОПК. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не означава, че националният компетентен орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. че следва да оттегли въпросното удостоверение. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, според която „При съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата-членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема“. В случая такава преценка на основанията за издаване на документа липсва. Липсва също така и обсъждане на конкретни нови факти и обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на документа, което на практика представлява липса на мотиви - основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 от АПК. 

13. В тази връзка следва да се отбележи, че изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмено доказателства, но тя не се съдържа в решението за оттегляне, нито в потвърждаващата го решение на Директора на ТД на НАП гр. София. В тях е посочено: постъпването на искане от белгийската компетентна институция за стартиране на процедура по диалог относно приложимото законодателство, но не е предходното искане от същата институция, по отношение на същите лица и същите удостоверения; извършената проверка и даденото от органите по приходите заключение. Не е отразено, че това искане е повторно, не се сочи какви са новите данни за повторното отправяне на искането, какви са изобщо установените от белгийската администрация факти, въз основа на които са формирани съмнения за достоверността на декларираните от работодателя данни. Общо е вписано извършването на проверка от компетентната териториална дирекция и наличието на доклад, в който са изразени съмнения относно реалността на предоставените услуги, предмет на разследване в Белгия. Този доклад дори не е индивидуализиран с номер, дата и издател, поради което не може да се приеме, че е налице препращане към друг документ, част от административната преписка, в който се съдържат мотивите за издаването на административния акт.

Същественото в случая обаче е, че не се съдържат данни по отношение на формирания от работодателя оборот на територията на страната за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., който единствено е от значение при преценка наличието на основанията за оттегляне на процесното удостоверение, издадено за работа в Белгия за периода 15.05.2018 г. – 16.11.2018 г. Казано с други думи, нито в оспорения административен акт, нито в предхождащите го документи се съдържат данни относно относимите за спора факти, установяващи приложението или не на чл. 12 от Регламент № 883/2004.

В случая, каза се и Решение № А-13/15.06.2022 г. на Директора на ТД на НАП гр. София не съдържа фактически основания, обосноваващи оттеглянето на процесното удостоверение. В него горестоящият в йерархията административен орган пространно описва приложимото национално и европейско законодателство, наличието на постъпило от белгийската администрация искане и изразените от нея съмнения. Същевременно по отношение на предприетите от органите по приходите действия са вписани данни, които са в противоречие с писмените доказателства. На стр. 6, първи абзац от решението (№ А-13/15.06.2022 г. – л. 45 гръб) е посочено, че „съгласно извършената проверка, възложена с резолюция за възлагане на проверка № П-22221121217887-0РП-001/17.12.2021 г. проверяващият екип потвърждава констатациите на белгийските власти относно осъществените сделки и това, че са изготвени с цел данъчнозадълженото лице да отговаря на необходимите критерии за получаване на тези удостоверения“ . Както вече бе посочено по-горе, проверката приключва с Протокол № П – 22221121217887-073-001/09.03.2022 г., в който не само липсват подобни констатации, но заключението на проверяващия орган по приходите е, че не се установяват нарушения на данъчното и/или осигурителното законодателство.

14. Простото изброяване на приобщени към преписката документи и цитирането на конкретни правни норми от европейското и националното ни законодателство, не може да замести излагането на самостоятелни мотиви на административния орган, представляващи фактическите констатации и изведените въз основа на тях правни изводи за издавеното на конкретния административен акт.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

15. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение изх. № 53-03-1153/13.05.2022 г. издадено от Е.М.– на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София, за оттегляне на Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (Удостоверение А1) № 220088340032/18.05.2018 г., поради което и същото следва да бъде отменено.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на органа по приходите по чл. 91а, ал. 1 от ДОПК при  ТД на НАП гр. София, за ново произнасяне, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

V. За разноските:

16. При посочения изход на спора, на основание на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, в полза на жалбоподателката се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 510 лв., представляващи заплатените държавна такса (10 лв.) и възнаграждение за един адвокат (500 лв. съгласно чл. 2, т. 2 от Договора за правна защита и съдействие – л. 600 по делото).

17. Съгласно цитираната норма на ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. При това положение, останалата претенция за присъждане на разноски направени в хода на административното обожаване в размер на 100 лв. (съобразно чл. 2, т. 1 от Договора за правна защита и съдействие), представляващи платен адвокатски хонорар за изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП гр. София, както и претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски за транспортни разходи и нощувка на процесуалния й представител, не следва да бъдат уважени, доколкото тези претенции не попада в обхвата на понятието “разноски по делото”. В случая законодателят е имал предвид тези разноски по делото, които страните са причинили със своите процесуални действие или са направени по инициатива на съда, т.е. са пряко свързани със самото съдебно производство (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата и явяване по дела (изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт, нощувки и др. подобни) не представляват такива разноски.

Така Определение № 9937 от 15.07.2014 г. по адм. д. № 16165/2013 на ВАС, Решение № 15209 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 7308/2012 на Върховния административен съд, Решение № 16178 от 05.12.2013 г. по адм. д. № 1261/2013 на ВАС, Определение № 4093 от 14.04.2015 г. по адм. д. № 3519/2015 на ВАС и др.

 

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Пловдивският административен съд, ІI отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ Решение изх. № 53-03-1153/13.05.2022 г. издадено от Е.М.– на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София, за оттегляне на Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (Удостоверение А1) № 220088340032/18.05.2018 г.

ИЗПРАЩА преписката на органа по приходите по чл. 91а, ал. 1 от ДОПК при  ТД на НАП гр. София, за ново произнасяне, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да заплати на В.В.Р., ЕГН **********,***, сумата в размер на 510 лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

                       

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: