Определение по дело №1338/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….07.2019 год., гр. Варна

                                                                                                                                   

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:       КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                      ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия

 

сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 1338 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на глава ХХІ – ва от ГПК.

           Образувано е по частна жалба на Б.Т.Н., с адрес в гр. Старо Оряхово, Варнеска област, ул. Роза № 19, подадена чрез процесуален представител адв. Н. Н. *** срещу Определение № 7476/11.06.2019 год., постановено по гр. дело № 7223/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено поризводството по цитираното гражданско дело поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа делото.

           В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно.

Не е отчетено, че Хагската конвенция от 1996 г., на която се е позовал районният съд за да обоснове, че не е международно компетентен да разгледа делото, предвижда като изключение, че друга ако държава изглежда е в по-благоприятна позиция да оцени висшия интерес на децата, тя може получи разрешение да поеме компетентността и да приложи собственото си право.

          В случая не е съобразено, че ищцата и двете деца са български граждани, че пребиваването им в Кралство Норвегия е временно и те могат да се завърнат в РБългария  по всяко време – ако майката остане без работа или по други причини. Твърди се също, че в нарушение на закона не са приложени нормите на Регламен /ЕО/ № 2201/2003 год., според който терминът Държава-членка се отнася за всички държави в Европа независимо дали са членки на ЕС, с изключение на Дания.

           В допълнение към частната жалба на наведени и твърдения, че служители от консулството на РБългария в в гр. Осло, Кралство норвегия, заявили на жалбоподателката, че спорът относно това, кой от родителите на децата да упражнява родителствите права може да се разреши единствено от български съд, тъй като майката и децата са български граждани. 

           Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт (преграждащ развитието на делото) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

           Производството по гр. дело № 7223/2019 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявени от Б.Т.Н. с постоянен адрес в с. Старо Оряхово, Варненска област срещу С.Н.А. *** обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на децата Габриела Сергеева Анчева, родена на *** год. и Елизабета Сергеева Анчева, родена на *** год. на майката Б.Т.Н., при която да се определи и местоживеенето на децата, за определяне на режим на лични отношения на децата с бащата и С.Н.А. с децата, както и за осъждане на бащата да заплаща в полза на всяко от децата месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

           Ищцата твърди, че с ответника се запознали през 2005 г. и заживели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат две дъщери – Габриела, родена на *** г. и Елизабета, родена на *** г. През 2013 г. с ответника заминали за Кралство Норвегия, където той започнал работа. След раждането на Елизабета майката сама се грижела за децата, а бащата не допринасял с нищо за отглеждането им. Понастоящем тя и ответникът пребивават в Кралство Норвегия, но живеят разделени. Поддържа, че С.А. не се интересува от децата и не помага в грижите за тях. В уточняваща молба от 03.06.2019 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, пояснява, че понастоящем и двете деца живеят заедно с нея в гр. Хо, Кралство Норвегия, където посещават и училище.

           При тези данни съдът е приел, че в случая се касае за дело с международен елемент. При извършената съобразно чл. 28 КМЧП служебна проверка относно международната си компетентност си, РС-Варна е приел, че не е компетентен да разгледа делото. Изложени са съображения, че в случая Регламент (ЕО) № 2201/2003 год. е неприложим, тъй като Кралство Норвегия не е страна – член на ЕС. Приложима е Конвенцията  за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 год., ратифицирана със закон и в сила за Република България от 1.02.2007 г. (Хагската конвенция от 1996 год.). Съгл. чл. 5, ал. 1 от цитираната Конвенция съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. При положение, че обичайното местопребиваване на децата е в Краство Норвегия, където те живеят с майка си и посещават училище, районният съд е приел, че нормата на чл. 5 от Конвенцията изключва международната компетентност на българския съд, предвид обичайното местопребиваване на децата, поради което и компетентни да решат спора са органите на Кралство Норвегия.  

           Определението е правилно.

           В случая делото е с международен елемент, който се изразява в това, че децата не са ненавършили пълнолетие и живеят с майка си в Кралство Норвегия, в гр. Хо, където и посещават училище. 

           Норвегия не е страна – член на ЕС, поради което и Регламент (ЕО) № 2201/2003 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, в случая е неприложим, а е приложима Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 год., която е ратифицирана и от Република България, и от Кралство Норвегия. В чл. 5 от конвенцията е уредена международната компетентност на съдилищата да разгледат въпросите относно упражняването на родителските права и определянето на лични отношения. Според цитираната норма съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Според Конвенцията основният критерий за определяне на международнокомпетентният съд за решаване на въпросите относно родителските права на детето е неговото обичайно местопребиваване, под което се разбира мястото, в което детето е интегрирано в социална и семейна среда. Посочената компетентност е абсолютна, като хипотезите, в които е възможно дерогацията й, са изрично предвидени в чл. 8–10 от Конвенцията. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. Поради това и предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност по местопребиваването на детето относно исковете за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете и режима на лични отношения, изключва международната компетентност на българските съдилища и по съединения с горните искове иск за издръжката на детето, предвидена в чл. 11 от КМЧП. След като според българското право разглеждането на въпроса за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е задължителен елемент от решението на съда по претенцията за упражняване на родителските права и режима на лични отношения (чл. 127, ал. 2 СК) и при положение, че въпросът за упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и режима на лични отношения е в изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по местопребиваването на детето, следва да се приеме, че компетентността по въпроса за родителските права и личните отношения ще предопредели и международнокомпетентния съд по иска/исковете за издръжка.

           В случая е установено, че двете деца живеят с майка си в Кралство Норвегия, в гр. Хо, там посещават и училище. Ето защо и съгласно чл. 5 от Хагската конвенция от 1996 год., ратифицирана и от РБългария, и от Кралство Норвегия, компетентни да разгледат делото са съдебните органи на Кралство Норвегия, както правилно е приел и Варненския районен съд в обжалваното определение.

           Доводите в частната жалба, че Хагската конвенция от 1996 год., предвиждала като изключение, че друга ако държава изглежда е в по-благоприятна позиция да оцени висшия интерес на децата, тя може получи разрешение да поеме компетентността и да приложи собственото си право, не обосновават различен извод. Както се изтъкна по–горе, компетентността по чл. 5 от Конвенцията е изключителна, като в случая не е налице нито една от хипотезите, в които е възможно дерогацията й.  

           В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б.Т.Н., с адрес в гр. Старо Оряхово, Варнеска област, ул. Роза № 19, подадена чрез процесуален представител адв. Н. Н. ***, срещу Определение № 7476/11.06.2019 год., постановено по гр. дело № 7223/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа делото.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страната.   

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.                            

 

 

 

               2.