Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Шестнадесети състав,
в публично
заседание на 21.06.
2022 г., в състав :
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
като
разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 750 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 118, ал.3 вр. с чл. 117, ал.1, т. 2, б. "а"
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Б.Б.П. ***, против писмо изход. № 1029-03-688/4.03.2022 г. ,
издадено от директора на ТП на НОИ- Варна по повод жалбата на П. с вх.
№ 1012-03-81/31.01.2022 г. срещу Разпореждане № 03220266368/1.01.2022 г. на Ръководител „ПО“, с което считано от 25.12.2021 г. пенсията за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1,2 от КСО е преизчислена в месечен размер
на 708,88 лв.
Жалбата съдържа доводи за неправилно приложение на
материалния закон, тъй като при преизчислението в противоречие с пар.7е, ал.2
от ПЗР на КСО не били включени увеличението от 1.07.2017 г. на основание
пар.53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. , увеличението от 1.07.2018 г. в размер на 3,8 %
на основание пар.53, ал.3 от ПЗР на
ЗИДКСО/2015 г. и увеличението от 1.07.2019 г. в размер на 5,7 % на основание пар.7б, ал.2 от ПЗР на КСО. Иска
се постановяване на съдебно решение за отмяна на атакувания адм. акт и връщане
на преписката на адм. орган с указания за приложението на пар.7е във вр. с чл.70, ал.1, т.1 от КСО.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателката П. и упълномощения от нея адвокат Д..
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ- Варна, представляван от упълномощения
юрисконсулт Л. изразява становище за недопустимост на жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
С
разпореждане № **********/11.02.2015 г.
на Ръководител „ПО“ , считано от 26.01.2015 г. е отпусната на П. на основание чл. 68, ал.1,2
от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 154, 50 лв.
След
няколкократни изменения през 2015
г. и 2016 г. на така отпуснатата на П.
пенсия, на основание пар.53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. същата е преизчислена с разпореждане № **********/1.07.2017
г. , като считано от 1.07.2017 г. е определена месечна сума за изплащане в
размер на 539,26 лв.
С
разпореждане № **********/1.07.2018 г., пенсията е преизчислена на основание
пар.53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., като считано от 1.07.2018 г. е
определена месечна сума за изплащане в размер на 559,75 лв.
С
разпореждане № 03190855903/1.07.2019 г. , пенсията е преизчислена на основание
пар.7б, ал.2 и пар.7в от ПЗР на КСО, като считано от 1.07.2019 г. е определена
месечна сума за изплащане в размер на 591,66 лв.
През
2020 г. и 2021 г. пенсията е
осъвременена, съответно от 1.07.2020г. и
от 1.07.2021 г.
С
разпореждане № 03220266368/1.01.2022 г. на Ръководител „ПО“ Р.Й.Н. , която с издадената
от директора на ТП на НОИ-Варна заповед № 1015-03-30/28.11.2018 г. е определена
за длъжностно лице, което да издава и подписва разпореждания за отпускане,
изменение, преизчисляване на пенсии, считано от 25.12.2021 г. пенсията на П. е
преизчислена на основание пар.7е, ал.1 и 2 от ПЗР на КСО, като е определен
месечен размер на пенсията от 708,88 лв. При определянето на този размер е отчетен общ
осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд от 39 г. 08 м. 01 дни, в
това число осигурителен стаж за отложено пенсиониране 1 г. 07 м. При индивидуален коефициент 1,563 и
средномесечен осигурителен доход за периода 01.2014 г. – 12.2014 г. от 683,34
лв. е определен доход за изчисляване на пенсията в размер на 1068,06 лв. Изчислен е процент по чл.70, ал.1 от КСО общо
57,74 % , както следва : 38 г. 1 м. х 1,35% = 51,41 %, 1г. 7 м. х 4% = 6,33 %. Съгласно чл.70, ал.1 от КСО е определен размер
на пенсията от 616,70 лв. / 57,74% от 1068.06 = 616,70 лв./. На основание чл.100
от КСО/2016 г. е извършено осъвременяване на пенсията за този период, като е
определен размер от 632,73 лв. / 616,70 х 1.026 = 632,73 лв./. На основание чл.
100 от КСО /2020 г. е извършено осъвременяване на пенсията за този период, като е определен
размер от 675, 12 лв. /632,73 лв. х 1.067= 675,12 лв./. Крайният размер от 708,88 лв. е определен след извършено на основание чл.100 от КСО/2021 г. осъвременяване на пенсията за този период –
675,12 х 1,050 = 708,88 лв. Разпореждането
е получено лично от П. на гише на 24.01.2022 г., след което тя подава до
Ръководителя на ТП на НОИ-Варна жалба срещу него, която е приета с вх. №
1012-03-81/31.01.2022 год. Жалбата е
разгледана от Ч.Ч. на длъжност началник на отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“ в ТП на НОИ-Варна, който с издадената от управителя на НОИ заповед №
1016-40-205/24.02.2020 г. е определен да изпълнява правомощията на директора на
ТП на НОИ-Варна, предоставени по чл. 29 от Правилника за организацията и
дейността на НОИ, в случаите на негово отсъствие поради отпуск при временна
нетрудоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна
необходимост. Със заповед № 4106/23.02.2022 г. на управителя на НОИ е разрешен на 4.03.2022 г. един ден отпуск на директора на ТП на НОИ-Варна Д.С.А. . На 4.03.2022 г. Ч.издава писмо изход. № 1029-03-688, с което П.
е уведомена, че пенсията е правилно преизчислена с издаденото от Ръководител „ПО“
разпореждане № 03220266368/1.01.2022 год. Писмото е връчено на П. на 15.03.2022 г. ,
след което тя подава до АС-Варна жалба срещу него, която е приета в ТП на
НОИ-Варна с вх. № 1012-03-196/21.03.2022
год.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното :
Оспореното
писмо притежава характера на решение на ръководител на ТП на НОИ , с което подадената от П. жалба срещу разпореждане №
03220266368/1.01.2022 г. на Ръководител „ПО“ е решена по същество по смисъла на чл. 117,
ал.3 от КСО – писмото съдържа ясно волеизявление на адм. орган за неоснователност на подадената жалба. Задължителното оспорване по
адм. ред на процесното разпореждане е било редовно осъществено от П. при спазване на едномесечния срок по чл.
117, ал.2, т.1 от КСО. Спазен е и 14-дневният срок по чл. 118, ал.1 от КСО за
обжалване на обективираното с процесното
писмо решение на ръководителя на ТП на НОИ-Варна, което несъмнено засяга притежаваното от П. право на пенсия. Съобразно тези
обстоятелства и противно на становището
на ответника, съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оглед издадените от
управителя на НОИ и приложени като
писмено доказателство на л.24-25 от делото заповед за заместване №
1016-40-205/24.02.2020 г. и заповед за отпуск № 4106/23.02.2022 г. , съдът
намира, че оспореното писмо-решение е
издадено от компетентен по смисъла на чл. 117, ал.3, изр. І от КСО адм. орган – при надлежно осъществено
от началник отдела „Краткосрочни плащания и контрол“ Ч.заместване на директора
на ТП на НОИ-Варна А. , същият издавайки
оспореното писмо-решение е упражнил както е посочено в заповедта за заместване, правомощия
на директора предоставени му по чл. 29 от Правилника за организацията и
дейността на НОИ, съгласно ал.1, т. 4 от
която разпоредба ръководителят на ТП упражнява правомощията по КСО и другите
нормативни актове в областта на
държавното обществено осигуряване.
Разпоредбата на чл. 117, ал.3 от КСО регламентира писмената
форма на адм. акт - изисква се мотивирано решение. В тази
връзка, оспореното писмо-решение макар и
да няма обособена диспозитивна част , то съдържа ясни и недвусмислени мотиви за правилно определяне с оспореното
разпореждане на пенсията на П., респективно такива за неоснователност на нейната жалба. Подробно изложените факти и
правни основания дават възможност за адекватно упражняване на правото на
защита, поради което съдът намира за спазени формата на адм. акт и
процедурата по издаването му.
По повод приложението на материалния закон, настоящият спор
е концентриран по правото, доколкото по делото не е налице спор по фактите.
При
установените от адм. орган факти, жалбоподателката П. счита обжалваното решение
за материално незаконосъобразно, тъй като при преизчисляването на размера на пенсията в противоречие с
разпоредбата на пар.7е, ал.2 от ПЗР на КСО не били включени извършените в
периода 2017-2019 г. увеличения. Последните
действително не са включени в преизчисляването, което е видно от съдържанието
на разпореждане № 03220266368/1.01.2022 г. – следващото след извършеното през 2016 г. осъвременяване по чл. 100 от КСО е това през 2020 г. , т.е. изключен е периода
2017-2019 год.
Становището
на ответника по този въпрос е за невъзможност за извършване на преизчисляване
на пенсиите за 2017 г., 2018 г. и 2019
г. , тъй като определената от 25.12.2021 г. тежест 1,35 на сто за всяка година
осигурителен стаж надхвърля използваните през предходните години проценти – 1,126
, 1, 169 и 1,2.
Процентът
от 1,35 е определен с разпоредбата на пар.7е, ал.1 от ПЗР на КСО, обн. в ДВ
бр.77/2021 г. в сила от 25.12.2021 год. За 2017 г. процентът по чл.70, ал.1 от КСО е бил 1,126 – определен с чл.11 от З-на за бюджета на държавното
обществено осигуряване за 2017 год. За 2018 г. с чл.11 от З-на за бюджета на ДОО за 2018 г. е
определен процент по чл.70, ал.1, изр. І от КСО от 1,169, съответно за 2019
г. с разпоредбата на пар.7в, ал.1 от ПЗР
на КСО е определен процент 1,2.
През
2017 г. действаща е разпоредбата на пар.53, ал.2 от ПЗР на З-на за изменение и
допълнение на КСО /ЗИДКСО/, обн. ДВ бр.61/2015 г., в сила от 1.01.2016 г.,
съгласно която пенсиите отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в
която процентът по чл.70, ал.1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли
на всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, със
съответния процент по чл.70, ал.1, изречение второ, а регламента на ал.1 на
пар.53 е, че от 2017 г. до годината в която процентът по чл.70, ал.1
достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100. Разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО към която
препраща пар.53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. има към същият период следната
редакция : „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя,
като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана
от : по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември
2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на
всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента по
чл. 100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Ако
лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да
работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за
всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012
г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците
осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на
придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен
календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.“.
Анализът
на цитираната нормативна уредба сочи , че през 2017 г.
пенсиите не подлежат на осъвременяване
по реда на чл.100 от КСО, а преизчисляването се определя от прилагането на
по-високата тежест на всяка година осигурителен стаж съобразно регламентираната в чл.70, ал.1 от КСО формулата
за изчисляване на пенсиите - от 1,1 за предходен период тежестта е нараснала на 1,126. Аналогична е и уредбата на пар.7е, ал.1
от ПЗР на КСО – определеният с нея процент 1,35 поглъща като по-висок процента от 1,126 за 2017 г. , поради което преизчисляването
по пар.53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е неприложимо към преизчисления по
пар.7е, ал.1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. По причина на последното, като не
е включил в обжалваното разпореждане от 1.01.2022 г. преизчислението за 2017 г. , органът правилно е приложил
разпоредбата на пар.7е, ал.2 от ПЗР на КСО.
През
2018 г. разпоредбата на пар.53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 е изменена с пар.3, т.35
от ПЗР на З-на за бюджета на ДОО за 2018 г. , обн. ДВ, бр.99 от 12.12.2017 г. , в сила от
1.01.2018 год. Изменена е ал.2 както
следва : „ Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31
декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо
достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година,
следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70,
ал. 1, изречение четвърто. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест
се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като
коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал.
1, изречение трето. Преизчисленият размер се определя, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата
на отпускане на пенсията.". Създадена е нова ал.3 : „Когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер
на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента
по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия
размер." Изменена е и разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО, която към 1.07.2018 г. има следната редакция : „ Размерът на пенсията за
осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява
пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31
декември 2016 г. процентът е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от
първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям
от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност
1,5. Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на
използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на
осигурителния доход и за индекса на потребителските цени“.
Анализът
на цитираната нормативна уредба налага
извода, че през 2018 г. отново не е
налице осъвременяване на пенсиите по реда на чл.100 от КСО, а както и през 2017
г. преизчисляването се определя от прилагането на по-високата тежест на всяка година осигурителен стаж съобразно
формулата по чл.70, ал.1 от КСО – определеният по-висок процент 1,169 поглъща по-ниският предходен процент 1,126, поради което
преизчислението по пар.53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 е неприложимо към
преизчисления по пар.7е, ал.1 от ПЗР на КСО размер на пенсията.
Освен преизчислението по пар.53, ал.2, новата ал.3 предвижда увеличение , чийто размер се съпоставя с размера от преизчислението по пар.53, ал.2
, като на пенсионера се отпуска по-благоприятния размер. Съгласно пар.53, ал.3
от ПЗР на ЗИДКСО/2015г. , определеният
по реда на ал.2 размер на пенсията се
съпоставя с размера определен чрез увеличаване на пенсията към 30.06.2018 г. с
процента по чл.70,ал.1,изр. трето от КСО, т.е. с процента на нарастване на
процента за всяка година осигурителен стаж – в случая нарастването от 1,126 за 2017 г. на 1,169 за 2018 г. е с 3,8 %. Това увеличение по пар.53, ал.3 от ПЗР на
ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на пар.7е, ал.2 от ПЗР на
КСО – нормата има предвид извършването на осъвременяване, преизчисляване и
индексиране, а въпросното „увеличение“
не се идентифицира с нито едно от тези три понятия. По тези съображения,
като не е включил в обжалваното разпореждане от 1.01.2022 г. преизчисляването
по пар.53, ал.2 и увеличението по пар.53, ал.3 от ПЗР на
ЗИДКСО/2015 г. за 2018 г., адм. орган правилно е приложил
разпоредбата на пар.7е, ал.2 от ПЗР на КСО.
През
2019 г. с пар.3, т.26 от ПЗР на З-на за бюджета на ДОО за
2019 г. , обн. ДВ, бр.102 от 11.12.2018 г. , в сила от 1.01.2019 г. е отменен пар.53
от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. , като същевременно са приети нови разпоредби на
пар.7б и пар.7в от ПЗР на КСО. Разпоредбата пар.7б е със съдържание : „ ал. (1) През 2019 г. пенсиите не се
осъвременяват по чл. 100 ; ал. (2) Размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г.
с процент 5,7“ . Разпоредбата на пар.7в е със съдържание : „ ал. (1) Пенсиите, отпуснати с
начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с
процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част
от този процент за месеците осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и
професионална болест, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се
преизчисляват от 1 юли 2019 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. ; ал.(2) Преизчисляването по ал. 1 се извършва,
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща
от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително ; ал.(3) Когато преизчисленият размер на пенсията
по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията се
определя в по-високия размер“. Цитираните разпоредби налагат извода, че през
2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл.100 от КСО,
като по реда на пар.7б, ал.2 размерът към 30.06.2019 г. е увеличен с 5,7 % , а по реда на пар.7в, ал.1 размерът е преизчислен с
определеният по-висок процент за всяка
година осигурителен стаж – 1,2 % при 1,169 %
за предходната 2018 год.
Така,
по същите изложени от съда за 2018 г.
съображения, преизчисляването за 2019 г. по реда на пар.7в, ал.2 се поглъща от преизчисляването по пар.7е, ал.2
от ПЗР на КСО, поради определеният с
пар.7е, ал.1 от ПЗР на КСО по-висок
от 25.12.2021 г. процент на тежест
на всяка година осигурителен стаж - 1,35 към 1,2 % за
2019 г. , а увеличението по пар.7б, ал. 2 не попада в обхвата на пар.7е, ал.2
от ПЗР на КСО, поради това, че не представлява осъвременяване, преизчисляване
или компенсация, т.е. като не е включил 2019 г. в
обжалваното разпореждане от 1.01.2022 г.
адм. орган е приложил правилно разпоредбата на пар.7е, ал.2 от ПЗР на
КСО.
В
този смисъл, съдът намира, че пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата
на пар.7е, ал.2 от ПЗР на КСО, включвайки след преизчисляването на пенсията по реда на
ал.1 от същият параграф, само извършените от датата на отпускане на пенсията
до датата 24.12.2021 г. осъвременявания
по чл.100 от КСО за 2016г. , 2020 г. и
2021 год.
Що
се касае до въпросът за прилагането на процента от 1,35 към месеците на
отложено пенсиониране, каквато задача е
възложена на назначената по искане на жалбоподателката съдебно-икономическа
експертиза и доколкото същият е израз на
несъгласие на последната с тази част от
оспореното решение, то съдът намира, че повдигнатото с него възражение е изцяло
неоснователно. Не е спорен факта, че периода на отложено пенсиониране е с
продължителност от 1г. и 7м. , към който с разпореждането от 1.01.2022 г. е
приложена съгласно чл.70, ал.2 от КСО стойност
от 4% за всяка година осигурителен стаж
след датата на придобиване на правото на пенсия – 1г. и 7м. х 4%=6,33. Даденото
в тази връзка заключение по т.3 от експертизата представлява както и заключенията по
останалите задачи, нищо повече от едно несъобразено с правилното приложение на
материалния закон математическо изчисление
- съгласно чл.70, ал.2 от КСО , за периода
на отложено пенсиониране приложима от 1.01.2012 г. е четири процентната стойност на процента за всяка година осигурителен стаж
, която като по-висока поглъща по-ниските проценти по ал.1, т.е. неправилно е
извършеното с експертизата изчисление 1 г. 7 м. х 4% = 6,33 +1 г. 7 м. х 1,35 %
= 2,14 %. В този смисъл, служебно извършената
от съда проверка по приложението на материалния закон сочи на извода, че
правилно адм .орган е определил процентите по чл.70, ал.1 и 2 от КСО – 38г. 1м.
х 1,35% = 51,41 % + 1г. 7м. х 4%= 6,33 %.
Като
е приел с оспореното решение изход. №
1029-03-668/4.03.2022 г. неоснователност на жалбата на П. против материално
законосъобразното по гореизложените съображения разпореждане №
03220266368/1.01.2022 г. на Ръководител „ПО“,
директорът на ТП на НОИ-Варна е
постановил същото при правилно приложение на материалния закон и в съответствие
с целта на закона.
Така
обоснованото отсъствие на всички регламентирани в чл. 146 от АПК основания за оспорване,
налага жалбата на П. да бъде отхвърлена като неоснователна, при който изход от
делото сторените от нея разноски следва да останат за нейна сметка , а такива
на ответника не се дължат, поради липсата на заявена от него такава претенция.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Б.Б.П. ***, ЕГН **********, против Решение изход.
№ 1029-03-688/4.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което не е уважена
подадена от П. жалба с вх. № 1012-03-81/31.01.2022 г. срещу Разпореждане №
03220266368/1.01.2022 г. на Ръководител „ПО“.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :