Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.12.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на пети
декември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на
секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 3800
по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 13104/15.01.2020 г., постановено по гр. д. № 45751/09
г. по описа на СРС, 73 състав, е отхвърлено искането по чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителя Г.Д.В. за поставяне в негов дял на съсобствените му със съделителите
Д.Ц.П., Р.Ц.Ц. и М.Ц.С. недвижими имоти, както
следва:
1/. първи етаж
от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя,
ул. *****, със застроена площ от 89 кв. м., състояща се от две стаи, дневна,
кухня – столова, сервизни помещения и прилежащите към него три избени помещения
в сутеренния етаж, която е построена чрез отстъпено право на строеж в УПИ № XIII – 1818, в кв. 73 по плана на гр. Банкя, целият с
площ от 860 кв. м., при граници: от изток – парцел № ХIV –
1759, oт
запад- парцел № ХII – 1817, oт север – улица
и от юг – улица, както и на
2/. втори етаж
от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя,
ул. *****, със застроена площ от 89 кв. м., състояща се от две стаи, дневна,
кухня – столова, сервизни помещения и прилежащите към него две избени помещения
в сутеренния етаж – североизточното и югоизточното, която е построена чрез
отстъпено право на строеж в УПИ № XIII – 1818, в кв. 73 по
плана на гр. Банкя, целият с площ от 860 кв. м., при граници: от изток – парцел
№ ХIV – 1759, oт запад - парцел № ХII – 1817, oт север – улица и от юг – улица.
С решението са
изнесени на публична продан на основание чл. 348 ГПК недвижимите имоти, като
след извършване на публичната продан получените суми да бъдат разпределени
между съсобствениците при следните квоти: от първия етаж от къщата: 1/18 – за Д.Ц.П.,
1/18 – за Р.Ц.Ц., 1/18 – за М.Ц.С., 15/18 – за Г.Д.В.;
от втория етаж от къщата: 3/18 – за Д.Ц.П.,
3/18 – за Р.Ц.Ц., 3/18 – за М.Ц.С., 9/18 – за Г.Д.В..
С решението са
отхвърлени исковете на ответника Г.Д.В. за осъждане на ищците Д.Ц.П., Р.Ц.Ц. и М.Ц.С. да му заплатят на основание чл. 30, ал. 3 ЗС
разделно – по 1/3 от сумата от 10 500 лв., претендирана
като обезщетение за подобрения в имота, предмет на делбата, в гр. Банкя, ул. *****,
със застроена площ от 89 кв. м., в периода 1998 – 2012 г.
С решението е
осъден ответникът Г.Д.В. да заплати на ищците Д.Ц.П., Р.Ц.Ц.
и М.Ц.С. разделно по 1/3 от следните суми:
-
на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС – 1347,63 лв. – обезщетение за лишаване от
възможността да ползва правото си на собственост върху посочените идеални части
от допуснатите до делба съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр. Банкя, ул. *****, в периода след поканата
– от 25.07.2009 г. до 07.07.2010 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2018 г. до изплащане на сумата.
-
на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 440,90 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл. 31, ал. 2 ЗС в периода от 24.07.2015 г. до 24.07.2018 г.
-
на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК – ежемесечно по 153,00 лв. – обезщетение за
лишаване от възможността да ползват правото си на собственост върху посочените
идеални части от допуснатите до делба съсобствени
недвижими имоти, находящи се в гр. Банкя, ул. *****,
за периода от влизане в сила на настоящия съдебен акт до окончателното
приключване на делбата.
С решението е
отхвърлен частично иска по чл. 31, ал. 2 ЗС само за разликата от уважената част
до пълния претендиран размер от 3300 лв., както и
искането по чл. 344, ал. 2 ГПК – само за разликата от уважената част до пълния
предявен размер от 300 лв. ежемесечно.
С решението са
предоставени на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на ответника Г.Д.В. делбените имоти, както следва: първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя, ул. *****,
със застроена площ от 89 кв. м., състояща се от две стаи, дневна, кухня –
столова, сервизни помещения и прилежащите към него три избени помещения в
сутеренния етаж, която е построена чрез отстъпено право на строеж в УПИ № XIII – 1818, в кв. 73 по плана на гр. Банкя, целият с
площ от 860 кв. м., при граници: от изток – парцел № ХIV – 1759, oт
запад- парцел № ХII – 1817, oт север – улица
и от юг – улица, както и втори етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя,
ул. *****, със застроена площ от 89 кв. м., състояща се от две стаи, дневна,
кухня – столова, сервизни помещения и прилежащите към него две избени помещения
в сутеренния етаж – североизточното и югоизточното, която е построена чрез
отстъпено право на строеж в УПИ № XIII – 1818, в кв. 73 по
плана на гр. Банкя, целият с площ от 860 кв. м., при граници: от изток – парцел
№ ХIV – 1759, oт запад - парцел № ХII – 1817, oт север – улица и от юг – улица.
С решението съделителите Д.Ц.П., Р.Ц.Ц. и М.Ц.С.
са осъдени на основание чл. 355 ГПК да заплатят по сметка на СРС сумата от по
726,99 лв. – държавна такса, а съделителят Г.Д.В. е осъден да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на СРС сумата от 5485,31 лв. – държавна такса.
Подадена е въззивна жалба от Г.Д.В. срещу решение № 13104/15.01.2020
г. по гр. д. № 45751/09 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, в която е
отхвърлена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, в частта, в която са уважени
исковете с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС, както и в частта, в която е уважена претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване като привременна мярка. Твърди,
че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че
съдът неправилно е отхвърлил възлагателната претенция
по чл. 349, ал. 2 ГПК, като е приел, че съсобствеността не е възникнала от
наследяване, а от сложен фактически състав. Поддържа, че исковете с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС неправилно са отхвърлени като погасени по давност,
тъй като такова възражение не е направено изрично от ищците. Поддържа, че
съгласно ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС 5 – годишният срок за предявяване на
претенция по чл. 30, ал. 3 ЗС започва да
тече не от момента на извършване на подобренията, а от момента на изискуемостта
им или от момента, в който лицето, извършило подобренията, бъде лишено от
владението им. Твърди, че давността не тече след подаване на исковата молба и
по време на целия процес. Счита, че съдът неправилно е уважил исковете с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като в нотариалната покана на ищците до
ответника от 21.07.2009 г. същите са поискали като обезщетение среден месечен
наем от 500 лв., а в откритото съдебно заседание от 27.04.2018 г. са заявили,
че претендират сумата от 1100 лв., без да уточнят кое от исканията поддържат.
Твърди, че няма доказателства поканата да е връчена лично на ответника.
Поддържа, че с отговора на исковата молба е предложил на ищците да ползват
вещта според правата, които имат в съсобствеността. Посочва също така, че
обезщетението за лишаване от ползване не се дължи, тъй като е погасено по
давност. Поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал показанията на св. М.М.и на
св. Г. В.. Поддържа, че неправилно е уважено искането по чл. 344, ал. 2 ГПК с
решението по втората фаза на делбата, като това е следвало да стане с решението
по първата фаза на делбата. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени решението в частта, в която е отхвърлена възлагателната
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, и вместо това да постанови друго, с което да
уважи възлагателната претенция, да го отмени в
частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, и
вместо това да постанови друго, с което да уважи исковете, да го отмени в частта, в която са уважени исковете
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, и вместо това да постанови друго, с което
да отхвърли исковете, както и да отмени решението в частта, в която е уважена
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване като привременна мярка и вместо това да постанови друго, с което да я
отхвърли.
Въззиваемите страни – М.Ц.С.,
Р.Ц.Ц. и Д.Ц.П. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който
оспорват въззивната жалба като неоснователна.
Поддържат, че правилно е отхвърлена възлагателната
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като не се установяват по делото
предпоставките за уважаването й. Твърдят, че правилно са отхвърлени и исковете
с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС като погасени по давност, тъй като
претенциите касаят ремонтни работи, извършени в периода от 1998 – 2012 г., а
исковете са предявени през 2019 г., и давността е започнала да тече от момента
на извършване на разхода за общата вещ. Поддържат, че доводите на въззивника, че първоинстанционният
съд неправилно е уважил исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, са
неоснователни. Посочват, че от събраните по делото гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че процесният имот не
се ползва от ищците, че ответникът не им дава достъп до него, както и че
ключове от имота има само ответникът и жената, с която живее. Молят за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
Софийски градски
съд, след като взе предвид доводите на въззивника,
становището на въззиваемите страни и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила
на 08.04.2016 г. решение № 10565/24.09.2013 г., постановено по гр. д. №
45751/09 г. на СРС, 73 състав, е допуснато да се извърши съдебна делба между Д.Ц.П.,
Р.Ц.Ц., М.Ц.С. и Г.Д.В. на следните недвижими имоти:
1/. първи етаж
от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя,
ул. *****, със застроена площ от 89 кв. м., състояща се от две стаи, дневна,
кухня – столова, сервизни помещения и прилежащите към него три избени помещения
в сутеренния етаж, която е построена чрез отстъпено право на строеж в УПИ № XIII – 1818, в кв. 73 по плана на гр. Банкя, целият с
площ от 860 кв. м., при граници: от изток – парцел № ХIV – 1759, oт
запад- парцел № ХII – 1817, oт север – улица
и от юг – улица, при следните квоти:
1/18 ид. ч. – Д.Ц.П.;
1/18 ид. ч. – Р.Ц.Ц.;
1/18 ид. ч. – М.Ц.С.;
15/18 ид. ч. – Г.Д.В.;
2/. втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя, ул. *****, със застроена площ от
89 кв. м., състояща се от две стаи, дневна, кухня – столова, сервизни помещения
и прилежащите към него две избени помещения в сутеренния етаж – североизточното
и югоизточното, която е построена чрез отстъпено право на строеж в УПИ № XIII – 1818, в кв. 73 по плана на гр. Банкя, целият с
площ от 860 кв. м., при граници: от изток – парцел № ХIV – 1759, oт
запад - парцел № ХII – 1817, oт север – улица
и от юг – улица, при следните квоти:
3/18 ид. ч. – Д.Ц.П.;
3/18 ид. ч. – Р.Ц.Ц.;
3/18 ид. ч. – М.Ц.С.;
9/18 ид. ч. – Г.Д.В.;
С молба от
27.04.2018 г., депозирана в първото открито съдебно заседание във втората фаза
на делбата, съделителят Г.Д.В. е направил искане за
възлагане на
имотите на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
С отговор от
28.05.2018 г. съделителите Д.Ц.П., Р.Ц.Ц. и М.Ц.С. са оспорили претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК
като неоснователна.
За съвместно
разглеждане в делбеното производство са приети претенции
по сметки, предявени от Г.Д.В. срещу Д.Ц.П., Р.Ц.Ц. и
М.Ц.С., с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на всеки от тях да му
заплати разделно по 3 500 лв. /общо 10 500 лв./, представляваща
извършени необходими разноски във връзка със съсобствен
недвижим имот в периода от 1998 г. до 2012 г.
Ответниците по исковете с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС – Д.П., Р.Ц. и М.С. оспорват исковете по
основание и размер. Правят и възражение за изтекла 5 – годишна погасителна
давност.
За съвместно
разглеждане в делбеното производство първоинстанционният съд е приел претенции по сметки,
предявени от Д.Ц.П., Р.Ц.Ц. и М.Ц.С. срещу Г.Д.В., с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот
в размер на по 1100 лв. на всеки от ищците за периода от 25.07.2009 г. до 07.07.2010 г., както и за лихва за забава за период от три
години назад.
Съделителите Д.Ц.П., Р.Ц.Ц. и М.Ц.С. са поискали на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да бъдат постановени
привременни мерки, като ответникът да бъде осъден да заплаща на всяка от ищците
ежемесечно по 100 лв. за ползването на процесните
имоти до окончателното извършване на делбата.
Ответникът Г.Д.В.
оспорва предявените срещу него претенции по сметки по основание и размер.
За установяване
на пазарната стойност на делбените имоти и поделяемостта им са приети първоначално заключение на СТОЕ
/в първоинстанционното производство/ и повторно тройно
заключение на СТОЕ /само за актуалната пазарна цена във въззивното
производство/.
Според първоначалното
заключение на СТОЕ допуснатите по делба недвижими имоти не могат да се разделят
на реални дялове съгласно нормите на ЗУТ, при законните квоти. Пазарната
стойност на двуетажната жилищна сграда със сутерен с идентификатор
02659.2198.659.1, с отстъпено право на строеж, изградена в поземлен имот с
идентификатор 02659.2198.659, с
административен адрес: гр. Банкя, ул. *****, е 186 600,00 лв.
Според
повторното тройно заключение на СТОЕ актуалната пазарна стойност на първия етаж
от двуетажната жилищна сграда е 114 500 лв., на втория етаж – 122 000
лв., на отстъпеното право на строеж – 16 700 лв..
За установяване
на обстоятелството, че съделителят Г.Д.В. не
притежава други недвижими имоти по делото е представена справка от Службата по
вписванията – гр. София, касаеща периода 01.01.1998 г. – 06.08.2018 г., за вписвания, отбелязвания и
заличавания по персонална партида № 315977, от която е видно, че същият не
притежава други недвижими имоти.
За установяване
на обстоятелството, че към момента на откриване на на
наследството на наследодателката му съделителят Г.Д.В. е живял в имота по делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Видно от
представения по делото препис – извлечение от домовата
книга на ул. „Варна“ в гр. *****, Г.Д.В. има адресна регистрация по домовата книга на адрес: гр. София, ул. *****, от
12.02.1971 г.
Видно от
удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 706/17.05.2006
г., издадено от СО, район Банкя, Г.Д.В., с постоянен адрес:***, е със семейно
положение – разведен.
Видно от
удостоверение с рег. № RяБ –
1101/13.07.2018 г., издадено от СДВР, отдел „Български документи за
самоличност“, за Г.Д.В. има данни за регистриран адрес в гр. Банкя, ул. *****,
към 15.02.1982 г., 21.02.2001 г., 24.08.2011
г. и 10.10.2014 г., при подмяна на личен паспорт и
лични карти.
За установяване
на обстоятелството, че към момента на откриване на наследството Г.Д.В. е живял
в процесния имот по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на св. М.О.М.. От показанията на св. М., която е във
фактическо съпружеско съжителство със съделителя Г.Д.В.,
се установява, че живее с него на адрес: гр. Банкя, ул. *****, от 35 години. Посочва,
че никога не са се местили от къщата, както и че мъжът й няма друг имот.
Видно от представената
като доказателство по делото нотариална покана от Д.Ц.П., Р.Ц.Ц. и М.Ц.С. от 21.07.2009 г., връчена лично на Г.Д.В. на
24.07.2009 г., същият е поканен да им заплаща обезщетение за лишаване от
ползване на имота в размер на 500 лв. месечно.
За установяване
на обстоятелствата, свързани с ползването на имота, както и дали е бил
предоставена възможност на съделителите – ищци да
ползват имота, са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на св. В.и св. М..
Св. В./братовчед
на ищците/ посочва, че преди 7 – 8 години е придружил една от ищците при
посещението й в къщата в гр. Банкя, която се ползвала от чичо й. Заявява, че тя
е искала да влезе в имота, но чичо й казал, че „няма такива работи“. Посочва,
че тогава поискала ключ, но той казал, че „сега не може“.
Св. М. /живее
във фактическо съпружеско съжителство с ответника/ посочва, че след като
починал бащата на ищците получили нотариална покана, че ищците имат претенции
към къщата с искане за плащане на наем и останали много изненадани. Заявява, че
ключове за къщата имали само двамата с Г., както и че за 35 години не е давала
ключ, нито той.
Според оспореното
от ответника заключение на СТОЕ /прието в първоинстанционното
производство/ средната пазарна наемна цена за ½ ид.
ч. от имота /отнася се само за втория етаж от сградата, който бил обитаем,
съгласно разясненията на вещото лице, дадени в о. с. з. на 08.10.2018 г. / е 2 676
лв. за периода от 25.07.2009 г. до 07.07.2010 г.
Средният пазарен наем за ½ ид. ч. от имота /само за втория етаж/ към момента на
изготвяне на заключението е 459 лв. на месец.
Според
допълнителното заключение на СТОЕ средната пазарна наемна цена за ½ ид. ч. от втория етаж и за 1/6 ид.
ч. от сутерена за периода от 25.07.2009 г. до 07.07.2010
г. е 2 990 лв.
Според
повторното тройно заключение на СТОЕ /прието във въззивното
производство/ средният пазарен наем за един месец за първия етаж от двуетажната
жилищна сграда е 810 лв., а за втория етаж е 870 лв., към момента на изготвяне
на заключението.
Средният пазарен
наем за един месец за първия етаж от двуетажната жилищна сграда за периода от
25.07.2009 г. до 07.07.2010 г., е, както следва: към
м. 07.2009 г. – 520 лв., към м. 08.2009 г. – 520 лв., към м. 09.2009 г. – 520
лв., към м. 10.2009 г. – 520 лв., към м. 11.2009 г. – 520 лв., към м. 12.2009 г. – 520 лв., към м.
01.2010 г. – 520 лв., към м. 02.2010 г. – 530 лв., към м. 03.2010 г. – 530 лв., към м. 04.2010 г. - 530 лв., към м. 05.2010 г. – 530 лв.,
към м. 06.2010 г. – 530 лв., към м. 07.2010 г. – 530 лв.
Средният пазарен
наем за един месец за втория етаж от двуетажната жилищна сграда за периода от
25.07.2009 г. до 07.07.2010 г., е, както следва: към
м. 07.2009 г. – 550 лв., към м. 08.2009 г. – 550 лв., към м. 09.2009 г. – 550
лв., към м. 10.2009 г. – 550 лв., към м. 11.2009 г. – 560 лв., към м. 12.2009
г. – 560 лв., към м. 01.2010 г. – 560 лв., към м. 02.2010 г. – 570 лв.,
към м. 03.2010 г. – 570 лв., към м.
04.2010 г. - 570 лв., към м. 05.2010 г.
– 570 лв., към м. 06.2010 г. – 570 лв., към м. 07.2010 г. – 570 лв.
За установяване
на извършените ремонти, от кого са извършени и времето на извършването им по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. М.. От показанията на
св. М. се установява, че двамата с Г.В., с когото живее на съпружески начала,
са финансирали извършването на ремонтите. Заявява, че строежът на къщата е
започнал през 1965 г., като в продължение на три години бил изграждан по един
етаж. Първият ремонт бил направен, след като починал бащата на мъжа й. Вторият
ремонт се наложил след земетресение, при което паднали комините. Заявява, че на
два пъти се била пукала инсталацията, тъй като единият етаж се отоплявал, а
другият – не. Посочва, че през 2009 г. е била сменена В и К инсталацията, а
след това отново преди две години. Заявява, че не може да си спомни кога е
правен ремонт на покрива. Правени били и текущи ремонти.
Според заключението
на СТОЕ /прието в първоинстанционното производство/
стойността на подобренията, описани в т. 4. 2. от заключението, към момента на
изготвянето му, е 12 912,19 лв.
Според
повторното заключение на СТОЕ /прието във въззивното
производство/, изготвено след извършен оглед на място, в имота не са извършвани
полезни разноски /подобрения/, а само необходими разноски. Ремонтно –
строителните работи, описани в таблицата на стр. 41 – 42 от заключението, са
оценени на сумата от 15 521,48 лв. без печалба строител и ДДС, и
20 860,87 лв. с включена 12 % печалба и ДДС към датата на извършването им.
Настоящият
съдебен състава намира, че следва да се кредитира повторното заключение на СТОЕ
/прието във въззивното производство/ относно
актуалната пазарна цена на имотите, средната пазарна наемна цена за процесния период и към настоящия момент, както и стойността
на необходимите разноски, тъй като същото е изготвено след извършен оглед на
място, обосновано е и е пълно.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е
допустима – подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо – в обжалваните части.
Във връзка с
доводите, изложени във въззивната жалба по отношение
на правилността на решението в обжалваните части, настоящият съдебен състав
намира следното:
По въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлена възлагателната
претенция от Г.Д.В.:
В срока по чл.
349, ал. 4 ГПК съделителят Г.Д.В. е направил искане
за възлагане на процесните имоти на основание чл.
349, ал. 2 ГПК.
За
основателността на искането за възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК следва да се установи
кумулативното наличие на следните факти: процесният
имот да е неподеляем; да е жилищен; съсобствеността
върху него да е възникнала изцяло от наследяване; при откриване на наследството
съделителят да е живял в имота и съделителят
да не притежава друг жилищен имот.
Настоящият
съдебен състав намира, че възлагателната претенция по
чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от съделителя Г.Д.В.,
по отношение на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, е основателна, а по
отношение на втория етаж – неоснователна. Съображенията за това са следните:
От
влязлото в сила решение по допускане на делба се установява, че между съделителите е допуснато да се извърши делба на следните
недвижими имоти: на първия етаж от
двуетажната жилищна сграда, ведно с прилежащите към него три избени помещения в
сутеренния етаж, както и на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с
прилежащите към него две избени помещения в сутеренния етаж, при квотите,
посочени в решението.
От
приетото по делото и неоспорено от страните в тази част заключение на СТОЕ се
установява, че процесните имоти са неподеляеми, тъй като не отговарят на изискванията за поделяемост съгласно техническите правила и норми – от всеки
от тях не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване
на изискванията на чл. 203 ЗУТ.
На
следващо място, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на св. М., която посочва, че живее със съделителя Г.Д.В. на семейни начала от 35 години на адрес:
гр. Банкя, ул. *****, се установява, че към момента на откриване на
наследството на наследодателката му Р.Л.В.
/29.10.1990 г./ съделителят е живял на посочения
адрес.
Същевременно
от справката от Службата по вписванията – гр. София, касаеща
периода 01.01.1998 г. – 06.08.2018 г., за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № 315977, е видно, че същият
не притежава друг жилищен имот.
Спорният
въпрос по делото е дали съсобствеността върху процесните
имоти има смесен характер или е възникнала само в резултат на наследяване на
починалия наследодател на страните.
Съгласно
т. 8 от ТР № 1/04 г. на ОСГК на ВКС при съсобственост, възникнала в резултат на
повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, е
недопустимо. Само възникнала в резултат на наследяване съсобственост попада под
диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./.
Даденото с Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС тълкуване, че комбинираната /смесена/ съсобственост, като пречка за
възлагане на неподеляем жилищен имот, е тази, която е
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, е доразвито в
практиката на ВКС, в която са посочени конкретни хипотези, при които не е
налице смесена съсобственост.
В Решение № 239/06.08.2012 г. по гр.
д. № 81/2011 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че
когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата
на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при
която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава
дял от неговата част от общото имущество. Това е така, тъй като преживелият съпруг е и наследник по закон на
общия наследодател.
Настоящият съдебен състав
намира, че даденото разрешение следва да намери приложение и по настоящото
дело. По силата на договор за суперфиция от
15.09.1965 г. и изграждането на двуетажна жилищна сграда в гр. Банкя по време
на брака на Д.Ц.В. и Р.Л.В. същите са придобили правото на собственост върху
нея в режим на съпружеска имуществена общност.
По силата на договор за дарение от
06.08.1975 г., обективиран в нотариален акт № 127/75
г., Д.Ц.В. и Р.Л.В. са дарили на синовете си Г.Д.В. и Ц.Д.В. втория етаж от процесната двуетажна къща, ведно с прилежащите към него две
избени помещения, находящи се в сутеренния етаж.
Следователно съсобствеността върху този обект, допуснат до делба, между двамата
братя, не е възникнала от наследяване, а от прехвърлителна
сделка – договор за дарение. Ето защо, по отношение на този обект не са налице
предпоставките за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и с оглед на неподеляемостта му делбата му следва да бъде извършена по реда на чл.
348 ГПК – чрез изнасяне на публична продан.
По отношение
на първия етаж от двуетажната жилищна сграда настоящият съдебен състав намира,
че състоянието на съсобственост е
възникнало само от един юридически факт - смъртта на наследодателката
Р.Л.В., която е довела, както до прекратяване на съпружеската общност и
придобиване от преживелия съпруг в това му качество на ½ ид. ч. от първия етаж, така и до съсобственост с останалите
наследници за останалата ½ ид. ч. от имота. Обстоятелството,
че през 2004 г. преживелият съпруг Д.Ц.В.
е прехвърлил чрез дарение на сина си Г.Д.В. притежаваните от него 4/6 ид. ч.
от първия етаж не води до различен извод, тъй като тази сделка е извършена
между сънаследници. Наследственият характер на този
имот е запазен, поради което не е налице хипотезата на смесена съсобственост,
която има предвид ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид
изложеното по – горе, съдът приема, че са налице всиеки
предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на първия етаж, ведно с
прилежащите му три избени помещения, находящи се в
сутеренния етаж, на съделителя Г.Д.В..
За уравнение на дяловете съделителят Г.Д.В. следва да заплати на всеки от съделителите Д.Ц.П.,
Р.Ц.Ц. и М.Ц.С. паричната равностойност на
притежаваните от тях дялове от този имот съгласно повторното заключение на
СТОЕ, а именно – 1/18 от 114 500 лв. или по 6361,11 лв.
Посочените
суми се дължат със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението до плащането /чл. 349, ал. 5 ГПК/. В случай, че те не бъдат изплатени
изцяло в 6 – месечен срок от влизане в сила на решението, решението
за възлагане се обезсилва по право.
По въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС, както и искането за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК като
привременна мярка:
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
Фактическият състав на вземането
за обезщетение включва следните факти: 1/. съсобственост върху вещта 2/. ползване на вещта от единия
съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди и 3/. писмена покана за заплащане на
обезщетение.
Наличието на съсобственост между
страните е установено по делото със сила на пресъдено
нещо с решението по допускане на делбата.
От показанията
на св. М. се установява, че въззивникът Г.Д.В. живее
и ползва делбените имоти от 35 години. От показанията й
се установява също така, че ключове за тях са имали само двамата с Г.. В
подкрепа на показанията на св. М. са и показанията на св. Вълков, който
разказва за случай, при който преди 7 – 8 години е придружил една от ищците при
посещението й в къщата в гр. Банкя, която се ползвала от чичо й. Заявява, че тя
е искала да влезе в имота, но чичо й казал, че „няма такива работи“, а когато
поискала да й се даде ключ, той й отговорил, че
„сега не може“.
По делото не се
спори между страните, че към настоящия момент имотите се ползват само от Г.Д.В..
На следващо
място, от представената като доказателство по делото нотариална покана от Д.Ц.П.,
Р.Ц.Ц. и М.Ц.С. от 21.07.2009 г., връчена лично на Г.Д.В.
на 24.07.2009 г., се установява, че същият е поканен да им заплаща обезщетение
за лишаване от ползване в размер на 500 лв. месечно. Обстоятелството, че в
нотариалната покана е посочено, че се претендира като обезщетение сумата от 500
лв. месечно, а с предявените по реда на чл. 346 ГПК искове с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС се претендира обезщетение в по – нисък размер, е ирелевантно за основателността на иска. Достатъчно е да е
налице писмена покана за заплащане на обезщетение, която да е надлежно връчена.
Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано въззивникът да е
предоставил възможност на въззиваемите страни да
ползват делбените имоти според правата си в
съсобствеността.
За определяне на
средната пазарна наемна цена за периода от 25.07.2009 г. до 07.07.2010 г. за първия и за втория етаж от процесната жилищна сграда следва да се кредитира повторното
тройно заключение на СТОЕ, прието във въззивното
производство, което е по – обосновано и пълно. Доколкото това заключение дава
по – висок размер на обезщетението за лишаване от ползване от присъденото по
делото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, настоящият съдебен състав, че исковете
по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се уважат като основателни до размерите,
присъдени с първоинстанционното решение.
Възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение по чл. 31,
ал. 2 ЗС е направено за първи път с въззивната жалба
от въззивника Г.Д.В. и се явява преклудирано.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира,
че правилно първоинстанционният съд е уважил искането
на ищците за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна
мярка. Съображенията за това са следните:
От обсъдените по – горе показания на разпитаните по
делото свидетели се установява, че процесните имоти
не се ползват от ищците, че ответникът не им дава достъп до тях, както и че
ключове имат само ответникът и жената, с която същият живее на съпружески начала.
За определяне на
средната пазарна наемна цена за първия и за втория етаж от процесната
жилищна сграда следва да се кредитира повторното тройно заключение на СТОЕ,
прието във въззивното производство, което е по –
обосновано и пълно. Доколкото това заключение дава по – висок размер на
обезщетението за лишаване от ползване от присъденото по делото обезщетение по
чл. 344, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав, че искането за заплащане на
обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна мярка следва да се уважи
като основателно до размерите, присъдени с първоинстанционното
решение.
Неоснователни са доводите на въззивника,
че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК може да се прави само
в първата фаза на делбата. Допустимо е да се претендира
обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, както в първата фаза, така и във втората
фаза на делбата. Най – ранният момент, от който може да се претендира
обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, като привременна мярка, е от влизане в сила
на решението за допускане на делба или на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК
до приключване на делбата.
По въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС:
Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на
общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й.
Необходими разноски са тези, които са свързани с поддържането на вещта в състояние,
годно тя да бъде използвана
по предназначение.
За извършването на необходими разноски
по поддържането на общата вещ не е необходимо съгласието на другия
съсобственик, като той дължи възстановяването на припадащата му се част от
направените разноски.
Полезни разноски /подобрения/ са тези разноски във връзка
с общата вещ, с които фактически е била увеличена
стойността на имота /без да са необходими за запазването на вещта/.
Настоящият съдебен състав намира, че претендираните
по делото разноски са необходими, а не – полезни, тъй като са свързани с поддържането
на вещта в състояние, годно да бъде използвана по предназначение. В подкрепа на
горния извод е и повторното заключение на СТОЕ, прието във въззивното
производство, според което в имота не са извършвани разноски за повишаване на
стойността му.
Неоснователни са доводите на въззивника,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
необходими разноски е основателно. В случая, се твърди, че същите са извършени в периода от 1998 г. до 2012 г., а исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС са предявени в
съда на 27.04.2018 г. Петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е
започнала да тече от момента на извършване на разхода и по отношение на най –
късно извършените разходи /2012 г./ е изтекла още през 2017 г., като по делото
не се твърди и не се доказва да е спирана или прекъсвана през този период.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
заплащане на необходими разноски, извършени в периода от 1998 г. до 2012 г.,
следва да се отхвърлят.
Поради частично
разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд решение № 13104/15.01.2020
г., постановено по гр. д. № 45751/09 г. по описа на СРС, 73 състав, следва да
бъде отменено като неправилно в частта, в която е отхвърлена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение
на първия етаж от двуетажната жилищна сграда в гр. Банкя, ведно с прилежащите
три избени помещения в сутеренния етаж, и този имот е изнесен на публична
продан, като вместо това следва да се постанови друго решение, с което възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, касаеща този имот, да бъде уважена като основателна, и
същият да бъде възложен в дял на съделителя Г.Д.В., при
условие, че последният заплати на останалите съделители
по 6361,11 лв. за уравнение на дяловете им, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението до
плащането /чл. 349, ал. 5 ГПК/. Решението следва да бъде потвърдено като
правилно в останалите обжалвани части.
По
разноските по делото:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Ето защо,
страните следва да бъдат осъдени да заплатят съобразно стойността на дяловете
им, определени върху актуалната пазарна стойност на имотите, държавна такса по
сметка на СГС, както следва: Г.Д.В. – още 1265,67 лв., Д.Ц.П. – още 376,67 лв.,
Р.Ц.Ц. – още 376,67 лв. и М.Ц.С. – още 376,67 лв.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
13104/15.01.2020 г., постановено по гр. д. № 45751/09 г. по описа на СРС, 73
състав, в частта, в която е отхвърлено искането по чл. 349, ал. 2 ГПК
на съделителя Г.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
поставяне в негов дял на съсобствения му със съделителите Д.Ц.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Ц.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.Ц.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, недвижим
имот, представляващ първи етаж
от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя,
ул. *****, със застроена площ от 89 кв. м., състояща се от две стаи, дневна,
кухня – столова, сервизни помещения и прилежащите към него три избени помещения
в сутеренния етаж, която е построена чрез отстъпено право на строеж в УПИ № XIII – 1818, в кв. 73 по плана на гр. Банкя, целият с
площ от 860 кв. м., при граници: от изток – парцел № ХIV – 1759, oт
запад- парцел № ХII – 1817, oт север – улица
и от юг – улица, и е постановено да бъде изнесен на публична
продан на основание чл. 348 ГПК, като след извършване на публичната
продан получените суми да бъдат разпределени между съсобствениците при следните
квоти от първия етаж от къщата: 1/18 – за Д.Ц.П., 1/18 – за Р.Ц.Ц., 1/18 – за М.Ц.С.,
15/18 – за Г.Д.В., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на Г.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК следния недвижим имот: първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя,
ул. *****, със застроена площ от 89 кв. м., състояща
се от две
стаи, дневна, кухня – столова, сервизни помещения и прилежащите към него три избени
помещения в сутеренния етаж, която е построена
чрез отстъпено право на строеж
в УПИ № XIII – 1818, в кв. 73 по
плана на гр. Банкя, целият
с площ от 860 кв. м., при граници:
от изток – парцел № ХIV – 1759, oт запад- парцел № ХII – 1817, oт север – улица
и от юг – улица, при условие, че Г.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, заплати за уравнение на дела на Д.Ц.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 6361,11
лв., ведно със законната лихва, в
6 - месечен срок, считано от датата
на влизане в сила на решението
за възлагане на имота до плащането, на Р.Ц.Ц., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 6361,11 лв., ведно със законната лихва, в 6 - месечен срок, считано
от датата на влизане в сила
на решението за възлагане на
имота до плащането,
и на М.Ц.С., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 6361,11 лв., ведно със законната лихва, в 6 - месечен срок, считано от датата
на влизане в сила на решението
за възлагане на имота до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на СГС още 1265,67 лв. – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Д.Ц.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на СГС още 376,67 лв. – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Р.Ц.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на СГС още 376,67 лв. – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА М.Ц.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на СГС още 376,67 лв. – държавна такса по делото.
Решението в частта относно начина
на извършване на делбата може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, а останалата част – не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: