Решение по дело №1024/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 928
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20204430101024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…

гр. ***, 20.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети граждански състав в публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдия ШИРКОВА гр.д. № 1024 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на Я.Е.Б. от гр.***против Д.Ф. ******. Ищцата твърди, че  е земеделски производител в ***, общ.***и в с.***и продава селскостопанска продукция. Твърди, че доставяла такава на ответника, който заплащал дължимите суми на место в брой. Твърди, че започнала да доставя стоката на място в склада на дружеството, като доставките ответникът плащал с преводи чрез ***.  Твърди, че започнал да задържа част от плащанията. В част от случаите отказвал да му бъдат издавани документи на земеделски производител  и за получената стока оформял стокови разписки. Твърди, че на 02.06.2019г. доставила в склада на дружеството земеделска продукция, която била описана подробно в стокова разписка на обща стойност 2785,87 лева Твърди, че в  стоковата разписка била отразена и стойността на друг остатък 2600 лева по предходна доставка от 30.05.2019г. Твърди, че сумата от 2600 лева била изплатена изцяло на 03.06.2019т с паричен превод. Твърди, че доставката в размер на 2785,87 лева не и е заплатена. На 04.06.2019г. доставила нова продукция на обща стойност 2885,76 лева, за която ответникът издал стокова разписка. В същата стока в разписка било отразено старото задължение в размер на 2785 лева и така общия размер на задължението станал в размер на 5670,76 лева за двете доставки. Твърди, че от тази сума ответникът заплатил 245,16 лева в склада в брой и 1700 лева с паричен превод от 07.06.2019г. чрез ***.  Твърди, че остатъкът в размер на 3725,60 лева до момента не е заплатен. Ищцата твърди, че служител на ответното дружество отразил в стоковата разписка, че има неплатен остатък в размер на 3725 лева, което е удостоверено с подпис на служителя и печат на дружеството. Ищцата твърди, че след като установила, че ответникът бави плащания и към други производители, подала заявление по чл.410 ГПК, по което длъжникът възразил, и това обуславя правния интерес в едномесечен срок да предяви настоящата искова молба.

          В едномесечния срок ответникът не е оспорил исковата молба, не е направил възражения и не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител и поддържа претенциите си. Ответното дружество се представлява от процесуалния си представител и оспорва исковете. Навежда доводи, че доставената продукция е била негодна, бракувана е, поради което за ответника не е възникнало задължение за плащане.         

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, приема за установено следното :

          Ищцата е подала заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.дело №8132/2019г. по описа на РС *** и издадена заповед за изпълнение № 4613/23.12.2019г. Срещу същата длъжникът подал възражение на 14.01.2020г. и съдът издал разпореждане № 644/15.01.2020г., с което указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск. Съобщението за издаденото разпореждане е получено от заявителя на 13.02.2020г. и на 24.02.2020г. ищецът е предявил исковата молба. Същата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          По делото не се спори между страните, че същите са били в облигационни отношения на основание сключен договор за продажба на селскостопанска продукция. Не е спорно, че ищцата е земеделски производител и доставя на ответното дружество зеленчуци, собствено производство. Не е спорно между страните, че ***е работила в ответното дружество, а ***е работил при ищцата като шофьор и е карал и разтоварвал стока.

          Спорно по делото и дали ищцата е доставила на ответното дружество стока, която не е заплатена и дали е доставяла стока неотговаряща по качество, поради което същата не е заплатена ищцата.

За изясняване на спорните обстоятелства, съдът прие представените с исковата молба три броя стокови разписки, съответно от 30.05.2019г за сумата от 4597,73 лева, от 02.06.2019г. за сумата от 5385,87 лева и от 04.06.2019г. за сумата от 2885,76 лева, Разписки за извършени плащания през ***и свидетелски показания.

Установява се от показанията на свидетеля Петков, че е товарил стоката от полето, след което я карал на ответника. Установява се също от показанията му, че при приемане, представител на ответното дружество мери и преглежда стоката. Установява се, че свидетелят е закарал стока на 02 и 04 юни, като на 04.06.2019г. ответникът заплатил сумата от 245 лева, колкото имало като наличност в касата. Установява се от показанията му, че на 04.06.2019г. двама служители на ответното дружество са преглеждали получената стока и не са установили недостатъци. Свидетелят заяви, че на 11.06.2019г. отново е бил в ответното дружество и никой представител на дружеството не е правил възражения относно качеството на стоката. Напротив, на същия ден, в стоковата разписка от 04.06.2019г. свидетелката ***вписала дължимият остатък за доставената но незаплатена продукция.

От представената по делото стокова разписка от 02.06.2019г. се установява, че ищцата е доставила на ответното дружество 658,4 кг краставици на цена от 1 лв/кг за килограм или общо за 658,40 лева; пресен картоф 1793,8 кг на цена 1,05 лв/кг на обща стойност 1883,49 лева; дребен картоф 91,40 кг на единична цена 0,70 лв/кг на обща стойност 63,98 лева; моркови 4 връзка на цена от 5 лв/връзка на обща цена 20 лева; репички 100 връзка на единична цена 0,40 лв/връзка на обща цена 40 лева; пресен чесън 100 връзки на цена 0,40лв/вр на обща цена 40 лева; салата 200 броя на единична цена 0,40 лв/бр на обща цена 80 лева, като общата стойност на доставената продуция по тази стокова разписка е в размер на 2785, лева. В стоковата разписка е отразено и задължение на стойност 2600 лева от предходна доставка на 30.05.2019г., за която сума ищцата твърди, че била заплатена изцяло на 03.06.2019г. с разписка през ***и плащане в брой. Сумата за задължение по тази фактура в размер на 2785 лева е пренесена в стокова разписка от 04.06.2019г., в която е отразена нова доставка на стока, а именно краставици 480,1 кг с цена 1 лв/кг, на обща стойност 480,10 лв; картофи 2291,1 кг на цена 1,05/кг, като общата стойност на цялата доставка от 04.06.2020г. е 2885,76 лева. Установява се от стоковата разписка, че под задължението на получената на 04.06.2019г. от 2885,76 лева е пренесено старото задължение за доставената на 02.06.2019г. стока на стойност 2875 лева, като общото задължение е в размер на 5670,76 лева. От тази сума ищцата признава плащане на думата от 245,16 лева в брой и 1700 лева с паричен превод от 07.06.2019г, за който е представена разписка от същата дата. Установява се, че на 24.07.2019г. ответното дружество е заплатило на ищцата още 1000 лева с превод за който е представена разписка от същата дата.

Относно остатъкът от 2725 лева, ответникът навежда доводи, че не дължи плащане поради лошо качество на продукцията. Тези възражения са наведени едва в съдебно заседание, оспорени са от ищцата и не са доказани от ответника. В подкрепа на твърденията си, ответникът представи касови бонове от Регионално депо за твърди отпадъци от 08.06.2019г за сумата от 6,47 лева, от 11.06.2019г. за сумата от 9,23 лева, от 13.06.2019г. за сумата от 5,25 лева и от 15.06.2019г. за сумата от 3,40 лева.

Ответникът не доказа твърденията си, че доставената стока е била некачествена и била предадена като отпадък. В тази връзка свидетелят ***заяви, че на 11.06.2019г е бил в ответното дружество, за да претендира заплащане на сумите и ответникът не е правил възражения за качеството на стоката. Така установеното кореспондира и със свидетелските показания на свидетелката Зашева, която заяви, че е възможно остатъкът от задължението да е вписан в стоковата разписка на 11.06.2019г. Противоречи на житейска логика твърдението, че доставената на 04.06.2019г. продукция е била некачествена, а на 11.06.2019г служител на ответното дружество е отразил размера на задължението, включващо същата продукция.

Относно твърденията на ответника, че доставената на 04.06.2019г. е била некачествена и е предадена на регионално депо за твърди отпадъци, съдът приема, че не са доказани. Свидетелката ***заяви, че ежеседмично са предавали бракувана стока на депото, но не се установи по безспорен и категоричен начин, че стоката на ищцата или част от нея е предадена в депо за отпадъци поради лошо качество. Отделно от това, от представените касови бонове няма как да се установи безспорно и категорично, че именно ответното дружество е предавало отпадък.

С оглед изложеното, съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване, ищцата установи по безспорен и категоричен начин, че е доставила на ответника описаната по вид и количество стока, а ответникът не успя да докаже по категоричен начин, че част от стоката е била с ниско качество, поради което е предадена в депо за отпадъци и не е платена. Установи се, че ищцата е изправна страна по договора за продажба, поради което  ответникът дължи заплащане на дължимата по договора сума.

Следва да бъде признато за установено по отношение на страните, че ответното дружество „Д.Ф.“ ****** дължи на ищцата Я.Е.Б. сумата от 2725 лева за доставена на 04.06.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да заплати на ищцата е направените по делото разноски съгласно представения по делото списък с разноски в размер на 709 лева, от които за заповедното производство държавна такса 54,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, и за исковото производство държавна такса 54,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.79 вр. чл.183 ЗЗД вр. чл.422 ГПК, че „Д.Ф.“ ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя ***ДЪЛЖИ на Я.Е.Б. с ЕГН ********** *** сумата от сумата от 2725 лева за доставена на 04.06.2019г. земеделска продукция, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 20.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №4613/23.12.2019г. по ч.гр.дело №8132/2019г. по описа на РС ***.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „Д.Ф.“ ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя ***ДА ЗАПЛАТИ на Я.Е.Б. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 354,50 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „Д.Ф.“ ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя ***ДА ЗАПЛАТИ на Я.Е.Б. с ЕГН ********** *** разноски по ч.гр.дело №8132/2019г. по описа на РС ***.

Решението може да се обжалва пред ***ски окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: