ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 11.03.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Иванова гр. дело № 2611 по описа за 2021г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
577 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 18-00-23/17.02.2021г. по
регистъра на Агенция по Вписвания, депозирана от И.П.И.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:*** срещу Определение
№ 77/22.01.2020г. на съдия по вписвания
при СРС, с което е отказано отбелязване по искане вх. № 2651/22.01.2021г.
на влязло в сила съдебно Решение по гр.д. № 10649 по описа за 2011г. на
СГС, 1-во отд., 12 състав и на Решение
по дело № 3028 по описа за 2012г. на САС, 1-во Т.О., 2-ри състав. Посочил е, че искането не било за
вписване, а за отбелязване по Правилника за вписвания, поради което и съобразно
чл. 6, ал. 4 вр. с чл. 11 от правилника за вписванията не било нужно да се
представи скица или схема, издадени от АГКК за имота. Не било нужно да се
представи и данъчна оценка за имота, защото дължимата такса за отбелязването
била ½ от събраната за вписването на исковата молба, за което били
представени доказателства и така, внесената от него такса от 37лв. била
достатъчна. Без връзка с искането били мотивите на съдията по вписвания за
частично вписване и за идентичност между въведеното в книгата и подреденото в
регистъра.
Съдът като обсъди доводи на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх.№ 2651/22.01.2021г. И.П.И.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:*** е поискал да се отбележат влязло в сила съдебно Решение по гр.д. № 10649 по описа за
2011г. на СГС, 1-во отд., 12 състав
и Решение по дело № 3028 по описа за
2012г. на САС, 1-во Т.О., 2-ри състав.
В заявлението
са описани като приложение и са представени с нея два броя преписи от съдебните
решения, както и : препис от исковата
молба на И. П.И. срещу Р.А.Г., вписана
под № 83, том 12, вх. рег. № 42318, имотна партида 184467 от 05.10.2011г. по
която е образувано дело 63166/2010г. на СРС, а в последствие дело на СГС и е
постановено да се впише искова молба, за което вписване е събрана такса от
73,33лв. – иск по чл. 108 от ЗС за ½ ид.ч. от апартамент на ет.2 от вътрешна къща, ул. *****гр.София с
площ от
82,83кв.м. състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, антре и две тераси, заедно с прилежащите му
три мазета от 119,92куб.м., преустроени в сутеренно жилище, таван от 110,33
куб.м. и 50/100 ид.ч. от общите части на сградата и 25/100 ид.ч. от правото на
строеж върху мястото, представляващо УПИ V-6,кв. 539
по плана на София, м.Центъра, целият с площ от 654кв.м.; копие от писмо по дело 7152/2011г. на СГС, с
което е изпратено дело 7152/2011г. за
образуване на исковото дело и такова е образувано под № 10649/2011г.;
съпроводително писмо, сочещо че съдия от
СГС е изпратил на съдията по вписвания заверени
преписи от решения по дело 10649/2011г. за вписване; и квитанция за внесена
такса от 37лв. по сметка на Агенция Вписвания.
Представен
препис от Решение от 18.06.2012г. по дело 10649/2011г. на СГС, 1-во
отд., 12-ти състав е признато за
установено по иск на И. П.И. срещу Р.А.Г., че И. П.И. е собственик
на ½ ид.ч. от апартамент на ет.2
от вътрешна къща, ул. *****гр.София с площ от 82,83 кв.м. , заедно с
прилежащите му 3 мазета от 119,92 куб.м., преустроени в сутеренно жилище и
таван от 110,33 куб.м. и 50/100 ид.ч. от
общите части на сградата и 25/100 ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
представляващо УПИ V-6,кв. 539
по плана на София, м.Центъра, целият с площ от 654кв.м.
Представен е препис от вляло в сила Решение от 04.03.2013г. по дело № 3028/2012г.
на САС, ГО, 2-ри състав, което е обезсилено Решение от 18.06.2012г. по дело
10649/2011г. на СГС, 1-во отд., 12-ти състав
и производството по делото на САС е прекратено.
При така установеното съдът намира от приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 577 вр. с
чл. 569, т. 5 от ГПК отказът да се
извърши нотариално удостоверяване, каквото е
вписването, може да се обжалва
пред окръжния съд.
В конкретния случай жалбата е депозирана в срок, като
доколкото е насочена срещу отказ за вписване на удостоверение по чл. 263г от ТЗ, то съдът приема, че съобразно чл.
577 вр. с чл. 569 от ГПК същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт и
като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдията по вписвания може да откаже
да извърши действия по вписвания само ако: представения акт не подлежи на
вписване (чл. 32 а от ПВп), което следва от съдържанието му; ако не е местно
компетентен (чл. 570 от ГПК и чл. 7 от ПВп); ако формата на акта не отговаря на
изискванията на закона , за който извод се изхожда от съдържанието на този акт;
ако актът няма необходимото съдържание кат не позволява идентифициране на
страни и на имот; ако не е внесена дължимата държавна такса; ако не е
представена данъчна оценка или скица за имотите, а такива са необходими; ако
не са представени доказателства за
изпълнени изисквания на други закони, какъвто е чл. 264 от ДОПК изискващ представяне на декларация от
праводателя при прехвърляне/учредяване на вещни права върху недвижими имоти,
апортни вноски, ипотека, особен залог върху такива. (В
този смисъл т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК
на ВКС).
Съгласно чл. 11 вр. с чл. 4, буква „з“ от Правилника за Вписвания /ПВп/ вр. с чл. 114 вр. с чл. 112 от Закона за
собствеността трябва да бъдат
вписани или отбелязани искови
молби, с които се признават вещни права на собственост върху недвижими имоти.
Съгласно чл. 12 от ПВп., за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11, представя се
подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване
на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата; вписването се
извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко
петитумът на исковата молба по съответната персонална партида
Съгласно чл. 14
от ПВп. влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по
чл. 11, се отбелязват по начина, посочен
в чл. 12, по представен препис от
решението. В този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на
чл. 6.
Съгласно чл. 6 от ПВп подлежащите на вписване актове трябва да съдържат конкретни данни, : собственото,
бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството
(постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, в случаите на чл. 3
ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв - мястото и датата на
раждане; когато една от страните е търговец или юридическо лице, посочват се
фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по
регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за
вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните
и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република
България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ; датата и мястото на издаването на акта; описанието на имота, до който се отнася актът,
с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес,
местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; цената
на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес.
Съгласно чл. 6, ал.3 иал.4 от ПВп когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта,
описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за
кадастъра и имотния регистъри към акта се прилага скица,
скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива., но това изискване не се прилага при вписвания,
отбелязвания и заличавания по чл. 11, 17, 18, 19, 22,
чл. 22а, ал. 1 и 3, чл. 23, 24, 25, 26 и 31.
Съгласно чл. 13 от ПВп. заличаването на вписването по предходния член става,
като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява
заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.
Съгласно чл.
3, ал.1 от Тарифата за държавните таксите,
събирани от АВписвания /Тарифата/ за
извършване на отбелязване, за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване.
Анализът на
горепосочените разпоредби обосновава извод, че за да се уважи искането за
отбелязване на влезли в сила съдебни актове по вече вписани искови молби, както
и на искане за заличаване на вписване на искова молба, е достатъчно да се
представи заверен препис от съдебния акт по вписаната искова молба, както и
доказателства за внесена държавна такса за отбелязването, искането следва да е направено от лице с
правен интерес и да се представят преписи от съдебните актове, чието
отбелязване се иска. За да се уважи искането не е необходимо да се представя
данъчна оценка за имота, нито схема на същия. Данъчната оценка е необходима
само с оглед определяне на материалния интерес и на дължимата държавна такса за
вписването. В хипотезата на искане за отбелязване/заличаване
към вписана искова молба разпоредбата на чл. 3 от Тарифата изрично сочи
колко е дължимата такса, и тя не зависи от данъчната оценка на имота, а зависи от
събраната вече такса за вписване. В случая от представеното копие на исковата
молба се установява, че събраната такса за вписването й е било 73,33лв., поради
което и дължимата такса по искането от 22.01.2021г. е било 36,67лв. Молителят И.И. е ищец по исковата молба, той е
представил документ за внесена такса за вписването от 37лв., поради което съдът
приема, че той има правен интерес от искането от 22.01.2021г., внесъл е дължима
такса по същото, неправилно съдията
по вписвания е приел, че следва да се представи данъчна оценка за имота, за да се определи дали дължима такса е
внесена.
Неправилно съдията по
вписвания е приел че по искането от 22.01.2021г. е следвало да се представи и схема
за имота от АГКК. В съдебни райони, в
които не е въведен имотен регистър , не се прилагат правилата на ЗКИР .
Изискванията за прилагане на скица и описание на имота по ЗКИР няма практическа
стойност, защото вписването става по партидата на страните по съдебния спор, а
не по партида на имота. /В този смисъл т.2 от от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК
на ВКС ; Определение № 189/13.03.2014г. по ч.гр.д. №
868/2014г. на ВКС, 4-то Г.О./. Следва да се посочи и че при отбелязвания и
заличавания по чл. 11 от ПВп., каквито са отбелязвания на постановени съдебни
решения по вписани искови молби по чл. 14 от ПВ., заличавания на вписани искови
молби по чл. 13 от ПВп., съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ПВп. не се изисква схема, издадена от АГКК
за имота.
В случая с представеното
придружителното писмо на съдия от СГС е постановило вписване на решенията по делото, тези решения
са представени от молителя, същите описват имота по начин съответстващ на
описанието на имота и по вече вписаната искова молба, не съществува съмнение за
идентичност на имотите по вписаната искова молба и съдебните решения, както и
че иск е по чл. 108 от ЗС. Съдията по вписванията не може да откаже отбелязване на съдебни
актове по вписани искови молби по съображения, че тези съдебни актове не
отговарят на изисквания за съдържание по чл. 6 от ПВп. Съдията по вписване
не е компетентен да проверява съдебните
актове, защото той няма контролни функции върху съда. При представяне на
съдебно решение, което следва съгласно нормативен акт да бъде вписано, то
съдията по вписвания е длъжен да го впише без да изследва дали съдържанието на
същото съответства на чл. 6 от ПВп. В случая представените решение на СГС и на САС
са съдебни актове постановени по вписана искова молба, поради което и подлежат
на отбелязване по Правилника за вписвания. Характера на тези съдебни актове
определят дали отбелязването им следва да е по реда на чл. 13 или на чл. 14 от
Правилника за вписвания.
Посоченото от съдията по
вписвания в обжалвания отказ, че не е допустимо „частично вписване“ няма отношение към делото, защото не се търси
частично вписване. Соченото от съдията по вписвания , че между вписаното в регистъра и подреденото в
книгата следва да има идентичност, е общо правило, спазването на което няма
основание да се приеме, че ще бъде нарушено ако се уважи искането от
22.01.2021г.
При така възприето съдът приема , че няма
основание да се откаже искането по заявлението от 22.01.2021г., поради което следва да се отмени отказа на съдията по вписванията като делото следва
да се върне на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване, като
съобрази характера на съдебните актове, с оглед определяне реда за
отбелязването им – по чл. 14 или по чл. 13 от Правилника за вписвания.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ Определение
№ 77/22.01.2020г. на съдия по вписвания
при СРС, с което е отхвърлено искането по заявление вх. № 2651/22.01.2021г.
ВРЪЩА делото
на Служба по вписвания –София към Агенция по вписвания за извършване на исканото
отбелязване по заявление вх. № 2651/22.01.2021г. като се съобрази
характера на съдебните актове, чието отбелязване се иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.