Р Е Ш
Е Н И Е
№………../07.05.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка
Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3206 по описа за 2017г., за да произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от Й.В.
срещу „Х.Т.В.“ ООД искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията
взети с протокол от 13.11.2017 и от 22.11.2017г.
В исковата молба
ищецът поддържа, че решенията са взети незаконосъобразно, поради:
- нарушено
изискване за кворум, присъствали са по-малко от предвидените съгласно
дружествения договор 50% от капитала;
- ОС следва да
бъде свикано от управителя или от съдружници притежаващи 1/10 от капитала на
дружеството, което не е налице;
- не оспорва, че с
нотариална покана от 04.10.2017г, съдружникът Ю.Д.е отправил покана до
управителя и съдружник в дружеството Й.В. за свикване на общо събрание и го е
уведомил, че при бездействие от него страна свиква събрание на посочения в
поканата адрес и дата 23.10.2017 14:00 часа и 13.11.2017г от 14:00 часа, но
твърди че поканата не е връчена надлежно. Същата е оформена като връчена чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, което не е допустим способ за
връчване на покана на съдружник, защото не е предвиден такъв способ за връчване
в дружествения договор. Отдел;но се оспорва да е спазен и реда на чл. 47, ал.1
от ГПК – нотариусът не е посещавал имота в рамките на един месец, най-малко три
пъти, като поне един от тях в неприсъствен ден;
- ищецът не е бил
предупреден за наличие на констатирани нарушения в поведението му, за да може
последния да го коригира или да се защити с което е нарушен чл. 126, ал. 3 от ТЗ;
- решението за
изключване на ищеца като съдружник е взето в нарушение на чл. 126 от ТЗ.
Посоченото основание „неупражняване на контрол върху дейността на дружеството“,
не може да обоснове основание за изключване, тъй като това е право на
съдружника, а не негово задължение, неизпълнението на което да бъде скрепено с
изключването му. Отговорността на управителя не се припокрива с отговорността
на съдружника, поради което последният не може да бъде изключен на това
основание.
- не е посочен
размер на неотчетените парични суми, нито кога е следвало да бъдат отчетени, в
каква връзка и кое лице ги е заплатило; не са представени доказателства за
съществувалите задължения и за тяхното погасяване от страна на ответника;
- твърди че и той
е съдружник в белгийското дружеството, което е извършвало преводи към ответното
дружество в България. Твърди че „Х.Т.В.“ ООД няма непогасени задължения.
Оспорва твърденията, че наемът и трудовите възнаграждение на служителите не са
плащани и че извършва конкурентна дейност с друго дружество, тъй като в него
участие има и съдружника Ю.Д.. Счита и че при осъществяване на търговската
дейност на всяко търговско дружество, част от задълженията се плащат не по
банков път с цел бързина на търговския оборот, без да посочва кои.
Ответникът оспорва
исковете. Твърди, че:
- свикването на
събранието с нотариална покана не противоречи на ТЗ и устава, тъй като в тях
няма изискване за начина на връчване, а само за формата и съдържанието - да е
писмена, да е получена преди повече от 7 дни преди събранието и да съдържа
дневния ред, което е спазено.
- общото събрание
е свикано редовно, тъй като нотариалната покана е връчена чрез залепване на
уведомление на адреса по реда на чл. 47 ГПК. Поканата е изпратена на
04.10.2017г до адреса на съдружника В. ***, който е и адресът на управление на
дружеството. Изискването за посещение на адреса поне три пъти, един от които в неприсъствен
ден е редакция на чл. 47, ал.1 на ГПК, която не е действащо право към връчване
на поканата. Отделно от това се твърди и че то нее приложимо, тъй като при
първото посещение нотариусът е събрал сведения, че ищецът не живее на адреса,
поради което и последващи посещения не са били необходими.
- изискванията на
чл. 126, ал. 3 ТЗ са спазени, тъй като в покана за свикване на ОС на дружеството изрично е отправено
предупреждение за изключване на ищеца като съдружник и за освобождаването му
като управител;
- не е налице
нарушение на изискванията за кворум на събранието, тъй като съгласно чл. 137,
ал. 3, изр.първо и второ от ТЗ, изключвания съдружник ме гласува и неговия дял
се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Посоченото правило е
приложимо и при освобождаване на управителя по чл. 141 ТЗ, тъй като противното
води до паритет между съдружниците и невъзможност за промяна на управлението,
дори и при виновно поведение на управителя, което не е смисъла на закона.
- описаните в поканата и решението на ОС
действия и бездействия на ищеца В., представляват поведение насочени срещу
интересите на дружеството, които са довели до вреди за последното и се
изразяват в: невнасяне на каса на получени от трети лица суми в брой,
включително такива получени от ищеца по системата „Изипей“ за платена ротация
(излъчване на видеоклип в телевизионния канал, собственост на дружеството) на
външен артист-изпълнител, която сума не е отчетена по сметка на дружеството;
опериране със средства в брой и липса на осчетоводяването им за последните
6-месеца; неплащане на разходи за дружеството, включително лицензионни такси
към СЕМ в размер на 5000,00 лева; неплащане на наема на офиса на дружеството,
за период от 6-месеца към наемодателя „К.Н.“ ЕООД; неплащане на
възнаграждението за счетоводно обслужване на дружеството А.С.; неплащане на
заплати на служителите на дружеството; не уведомяване на съдружника Ю.Д.за
липсата на парични средства по банковите смети на дружеството. Посочените
действия са квалифицирани като „нарушение на изискването съдружникът да участва
в управлението на дружеството и да оказва съдействие за осъществяване на
неговата дейност“. За такова поведение се счита и участието на ищеца в други
две дружества „Х.М.М.“ ООД и „Х.М.Ч.“ООД, които са със сходна дейност с тази на
ответното дружество, с което се увреждат неговите интереси.
- ТЗ не съдържа
императивни основания, които следва да бъдат съблюдавани при вземане на решение
от страна на ОС на дружеството за освобождаване на управителя, поради което и
решението за това не може да бъде отменено в рамките на производството по чл.
74 ТЗ.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По исковете по чл.
74 ТЗ в тежест на ответника е да докаже: че е спазена формата и реда за
свикване на събранието, че поканата е писмена, получена е от съдружника преди
повече от 7 дни преди събранието, че съдържа дневния ред и предупреждение за
изключването му като съдружник и за освобождаването му като управител, поради
констатираните в отговора неправомерни действия; че при първото посещение
нотариусът е събрал сведения, че ищецът не живее на адреса, поради което и
последващи посещения не са били необходими; описаните в поканата и решението на
ОС действия и бездействия на ищеца В., счетени за поведение насочено срещу
интересите на дружеството, в това число: сумите, които е следвало да бъдат
внесени на каса от ищеца, включително получените от последния по системата
„Изипей“ за платена ротация (излъчване на видеоклип в телевизионния канал,
собственост на дружеството) на външен артист-изпълнител, която сума не е
отчетена по сметка на дружеството; средствата в брой, с които ищецът е оперирал
през последните 6-месеца, основанието за осчетоводяването им; какви разходи на
ответното дружество не са платени от ищеца (т.е. съществуването на
задължението), в това число: лицензионни такси към СЕМ в размер на 5000,00
лева, неплащане на наема на офиса на дружеството, за период от 6-месеца към
наемодателя „К.Н.“ ЕООД, неплащане на възнаграждението за счетоводно обслужване
на дружеството на А.С., неплащане на заплати на служителите на дружеството.
В тежест на ищеца
е провеждането на насрещното доказване по фактите, поставени в тежест на
ответника; че и той е съдружник в белгийското дружеството, което е извършвало
преводи към ответното дружество в България.
По делото не е
спорно, че Й.В. е съдружник и управител на „Х.Т.В.“ ООД, както и че с протокол
от 13.11.2017г са взети решенията оспорвани с исковата молба: за извършване на
консултации със специалисти счетоводители и адвокати за задълженията на
ответното дружество и за оздравяване на предприятието; за освобождаване на
ищеца като управител и съдружник в дружеството, за назначаване Е.К.за управител
на дружеството; за предявяване на иск срещу ищеца, в качеството му на
управител, за заплащане на обезщетение за вредите на ответното дружество,
претърпени в резултата на действията му. За решенията на ОС от 13.11.2017г ищецът
узнава от заявленията за вписването им по партида на дружеството в Търговски
регистър на 22.11.2017г, а исковата молба е подадена на 24.11.2017г.
Следователно ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви иска, тъй като
е съдружник в ответното дружество и е упражнил правото си в преклузивния
14-дневен срок от провеждане на събранието.
Ищецът извежда
незаконосъобразността на взетите решения при твърдения за опорочена процедура
по свикване на събранието (процесуална незаконосъобразност), както и че те
противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона (материална
незаконосъобразност).
Първия спорен
момент по делото е дали ОС е свикано законосъобразно. Предвид обстоятелството,
че това е извършено с отправената от съдружника Ю.Д.до ищеца в качеството му на
управител и съдружник в ответното дружество нотариалната покана от 04.10.2017г,
чието получаване се оспорва, този иск следва да бъде разгледан пръв.
Връчването на
поканата чрез залепване на уведомление не съставлява нарушение на разпоредбата
на чл. 139 ТЗ, тъй като последната не урежда способ за връчване, а формата на
поканата, нейното съдържание и минимално необходимия срок от връчването и до
провеждане на ОС. Връчването може да се осъществи по различни начини - с
нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. Ако в
дружествения договор е предвиден конкретен способ за връчване на поканата за
свикване на общото събрание на съдружниците, този способ има приоритет пред
останалите способи за връчване и ако не бъде спазен, връчването е нередовно. Ако
такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то изборът за начина на
изпращане на поканата е предоставен на дружеството, като фактът на получаване
на поканата за общото събрание от съдружника следва да бъде доказан от
ответното дружество.
Уведомяването чрез
нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на
съдружниците на ООД при приложение на правилото на чл. 50 ЗННД. Когато
нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не
се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да
залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до
пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване
на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на
указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа.
Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита,
че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Посочената разпоредба намира
приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител,
тъй като не се касае до исково производство. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК
не поставя изискване адресата да не е напуснал адреса, а е достатъчно същият да
не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението.
Представената
нотариална покана за свикване на ОС е изпратена до ищеца Й.В. на адреса на
съдружника в град София, ул. „*******. Поканата е оформена като връчена чрез
залепване на уведомление съгласно чл. 47, ал.5 вр. чл. 1 на ГПК, след като е
отразено, че служителят на нотариуса е събрал сведения от живущото на адреса
лице О.Т., че ищецът не живее на адреса. Залепено е уведомление на входната
врата на вход „В“ на сградата и е поставено уведомление в пощенската кутия на
семейство „Т.“. Като до края на работния ден на 18.10.2017г в кантората на
нотариуса адресата не се е явил да получи нотариалната покана. Ищецът не твърди
и не доказва адресът за кореспонденция с него да е различен от посочения в
нотариалната покана. В дружествения договор също не е предвиден нарочен различен
способ за връчване на поканата. С оглед изложеното връчването на поканата по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК съдът приема за редовно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата
на чл.138 ал.2 от ТЗ, за да възникне правото на
съдружниците с дялове над 1/10 от капитала да свикат Общото събрание, те следва
да са отправили писмено искане до управителя за свикване на ОС и управителят да
бездейства в продължение на 2-седмичен срок. Поканата до ищеца в качеството му
на управител на ответното дружество за свикване на ОС на съдружниците е връчена
на 18.10.2017г. на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Поканата съдържа в себе си
освен искане за свикване на Общо събрание на съдружниците на ответното
дружество от управителя, още и изявления, че при бездействие на последния,
такова събрание свиква съдружник Ю.Д.. Видно от дружествения договор съдружника
Ю.Д.притежава 40% от капитала на дружеството, т.е. повече от минимално изискуемите
1/10. Двуседмичният срок е започнал да
тече от получаване на поканата и е изтекъл на 01.11.2017г., поради което проведеното
на 13.11.2017г ОС е свикано законосъобразно съгласно изискванията на чл. 138,
ал. 2 от ТЗ.
Частично основателен
е иска за незаконосъобразност на решенията, поради неспазването на изискванията
на дружествения договор за кворум и мнозинство. Кворумът представлява
необходимото представителство на капитала, което трябва да е налице, за да се приеме, че общото
събрание може да взема решения. Съгласно чл. 17, ал.1 от Дружествения договор
заседанията на Общото събрание са редовни, ако на него са представени поне 50%
от капитала на дружеството. Посочено изискване за кворум не е спазено по
отношение на решенията взети по т. I и т. II от протокола от 13.11.2017г. на ОС на съдружниците. Това
е така, защото ищецът не е участвал на събранието, а другия съдружник Ю.Д.притежава
едва 40% от капитала. Изключението,
уредено в разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ, касае само решението за
изключване на съдружника, което е последната точна от дневния ред. До
провеждането и ищецът е съдружник в дружеството и участието му в събранието е
необходимо за покриване на предвидения в дружествения договор кворум за
провеждане на събранието. След като ищецът не е участвал решенията взети по т. I и т. II от протокола от
13.11.2017г. на ОС на съдружниците на ответното дружество са незаконосъобразни,
тъй като не спазено изискването на чл. 17, ал.1 от Дружествения договор относно
кворума.
Искът за
незаконосъобразност на решенията, поради неспазването на изискванията на
дружествения договор за кворум е неоснователен по отношение на решението по т.III от протокола от
13.11.2017г. на ОС на съдружниците на ответното дружество. По отношение на него
е налице изключението от изискването на чл. 17 от дружествения договор, тъй като
съгласно чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ изключваният съдружник не гласува и неговият
дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Разпоредбата
подлежи на корективно тълкуване и под „мнозинството“ следва да се разбира и „кворума“.
След като дяловете от капитала на изключвания съдружник няма да се вземат
предвид при определяне на мнозинството, на по-голяма основание те не следва да
се вземат предвид и при определяне на кворума. Да се приеме обратното означава,
че мажоритарният съдружник, никога не може да бъде изключен от дружеството. Той
би могъл самостоятелно да бламира провеждането на всяко ОС, свързано с неговото
изключване като просто не се яви, което не е целта на закона. Така след като в
процесния случай една от точките от дневния ред на събранието е изключването на
съдружника В., то неговият дял се приспада от капитала при определяне на кворума.
След приспадането оставащия дял от капитала се приравнява на 100% и се явява
повече от необходимия съгласно чл.17, ал.1 от дружествения договор за валидно
провеждане на събранието.
Решението по т. III от протокола е
незаконосъобразно поради следното:
Писменото
предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ цели да уведоми съдружника за наличието на
констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените
работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да
предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен
да узнае за възнамеряваното прекратяване на членствените му права, се
предоставя и възможност да се подготви за заседанието на Общото събрание, на
което ще се разглежда този въпрос, като изложи доводи против съобщените му
писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ,
евентуално и да коригира поведението си, ако нарушението позволява това.
За да може
ефективно да упражни правото си да узнае за допуснатите нарушения и да
предприеме коригиращо поведение, тези нарушения следва да са посочени в
документа, съставляващ предупреждение. А това означава да са изложени конкретни
фактически действия и/или бездействия на съдружника, които могат да бъдат
квалифицирани като действия против интересите на дружеството.
В процесния случай
предупреждението, обективирано в поканата за свикване на събранието не са
изложени такива факти. Напротив, дадена е само правната квалификация на
поведение, което не е конкретизирано - в поканата се сочат общи, бланкетни
доводи за „невнасяне на получени суми в брой от трети лица“ (няма
индивидуализация нито на размера на получените суми, нито на третите лица, от
които те са получени, нито основанието за получаването им, нито е посочено
основанието, поради което същите следва да бъдат внесени в касата на
дружеството, а не в банковата сметка например); „неплатени разходи на
дружеството“, които също не са индивидуализирани; „опериране на средства в брой
и липса на каквото и да е осчетоводяване за последните 6-месеца“, също е
бланкетно, тъй като не става ясно, нито какъв е източника на средствата, нито
техния размер, нито основанието за осчетоводяването им; „неплащането на наема
на офиса на дружеството за минал период от 6-месеца“, също не е индивидуализирано
с посочване на конкретния наем и конкретния период (началната и крайната му
дата) на неизпълнение; „невъзможност за изплащане на заплатата на служителя на
дружеството /тон-режисьор/ за последните 6 месеца, други възнаграждения, както
и изпълнение на сключените договори, в следствие на горепосочените липси на
парични суми“ – освен неидивидуализирани, последните не е са и задължение на
съдружника, а на управителя на дружеството. Следователно липсва посочване на
конкретното поведение (фактите от действителността), което съставлява нарушение
по повод на участието или неучастието му в дружествените работи. Това е
достатъчно, за да се приеме, че не е отправено предупреждение с изискваното от
ТЗ съдържание. Същото не може да съдържа само и единствено квалифициране на
проявено поведение, без последното да е индивидуализирано. По този начин е
нарушено правото на съдружника на защита срещу твърдяното незаконосъобразно и
противодружествено поведение, което е санкционирано с най-тежката последица –
изключването му от участие в дружеството.
Формулирано по
този начин, предупреждението се явява напълно формално и непозволяващо на
съдружника да даде отговор на твърденията за извършени от него нарушения и да
организира защитата си срещу намерението за изключването му, респ. да
предприеме необходимите действия за коригиране на поведението си (ако
нарушението позволява това), какъвто именно е смисълът на предвиденото в закона
изискване за отправяне на писмено предупреждение, разяснен и в задължителната
съдебна практика (Решение № 221 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 529/2012 г.,
II т. о., ТК).
В обобщение, както
е посочено в Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т.
о., ТК, в предупреждението по чл. 126,
ал. 3 ТЗ следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т.
1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. С оглед
основанието, следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се
изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС
не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. А
това не е направено.
Следователно, в
случая формално е отправено предупреждение, но същото не съдържа никакви факти,
съответно не е възможно да се осъществи контрол достатъчен ли е срокът до
провеждане на общото събрание за преустановяване на поведението, нито може да
се направи преценка осъществено ли е от съдружника това поведение, послужило
като основание за изключването му. Няма как пороците на неотправено предложение
да бъдат отстранени при провеждане на самото събрание, тъй като в този случай
срокът не е достатъчен нито за организиране на защитата на ищеца срещу
твърдените нарушения, нито е подходящ за преустановяване на нарушенията.
Недопустимо е
пороците на взетото решение да бъдат поправени и в хода на настоящото
производство, чрез конкретизиране на поведението и събиране на доказателства за
осъществяването му, защото законосъобразността на решението се преценява към
момента на вземането му и няма как да бъде санирана от последващи уточнения на
поведението, за което е изключен съдружника.
Исковете за отмяна
на решенията взети с протоколно решение на съдружниците на ответното дружество от
22.11.2017г за освобождаване на ищеца като управител на ответното дружество, за
промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и за избирането на Е.В.Т.за
управител на дружеството и поемане на дружествените дялове на Й.В. от
досегашния съдружник Ю.Д.са недопустими. Активно легитимирани да предявят конститутивния иск по
чл. 74, ал. 1 ТЗ са само лицата, които притежават качеството съдружник или
акционер в дружеството, решение на ОС на което се оспорва, към момента на
вземане на решението. За наличието на тази абсолютна положителна процесуална
предпоставка за правото на иск съдът е длъжен да следи служебно във всяко
положение на делото. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. №
1068/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39 от 15.04.2011 г. по т. д. №
526/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. №
349/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., която настоящият състав споделя,
взетите от ОС на съдружниците решения, подлежащи на вписване в търговския
регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството,
чрез неговите органи, и съдружниците, т. е. имат действие от вземане на
решението, и това действие не е поставено в зависимост от вписването им по чл.
140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и в хипотезата на чл. 140,
ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. С оглед на това следва да се приеме, че
взетото от ОС на 13.11.2017 г. решение, за изключването на ищеца Й.В. като
съдружник в ответното дружество е породило действието си във вътрешните им
отношения незабавно, поради което към момента на вземане на решенията от
22.11.2017г той вече не е имал качеството съдружник в търговското дружество.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът не е активно легитимиран да
предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на тези решения. Отмяната на взетото
от ОС решение за изключване на ищеца като съдружник не обуславя различен извод,
с оглед липсата на обратно действие на съдебното решение по предявения от него
иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ по отношение на това решение.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът не е
поискал присъждане на направените разноски в тази инстанция и такива не се
дължат.
Ответникът доказва
направата на разноски в размер на 510,00 лева, за съдебно удостоверение и
депозит за ССЕ, но тези разноски не са направени във връзка с недопустимата
част от исковете, с оглед на което следва да останат в тежест на страната,
която ги е направила.
При тези мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по искове на Й.В., ЕГН **********,***, предявени срещу "Х.Т.В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 74 ТЗ
решенията приети от ОС на "Х.Т.В.“ ООД, проведено на 13.11.2017 г., с
които: за извършване на консултации със специалисти счетоводители и адвокати за
задълженията на ответното дружество и за оздравяване на предприятието; за
освобождаване на ищеца като управител и съдружник в дружеството, за назначаване
Е.К.за управител на дружеството; за предявяване на иск срещу ищеца, в качеството
му на управител, за заплащане на обезщетение за вредите на ответното дружество,
претърпени в резултата на действията му.
ВРЪЩА като процесуално недопустима на основание чл. 130 ТЗ исковата молба на Й.В.,
ЕГН **********,***, с която срещу "Х.Т.В.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, са
предявени искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията
приети от ОС на "Х.Т.В.“ ООД, проведено на 22.11.2017 г., с които: ищецът
е освободен като управител на ответното дружество, за промяна на седалището и
адреса на управление на дружеството и за избирането на Е.В.Т.за управител на
дружеството и поемане на дружествените дялове на Й.В. от досегашния съдружник Ю.Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок, в частта относно исковете за отмяна на решенията приети от ОС на
"Х.Т.В.“ ООД, проведено на 13.11.2017г, а в частта, с която исковата молба
се връща - в едноседмичен срок, от връчването на преписа.
СЪДИЯ: