Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 20.11.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
29.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 960 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от А.Д.А., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** срещу Я.А.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Ищцата твърди, че с определение от 23.02.2017 г. Окръжен съд - Кюстендил е допуснал обезпечение на бъдещия иск на Я.А.Г. срещу нея за сумата от 57 789, 87 лева чрез запор на банкови сметки в 27 банки на територията на Република България. Въз основа на така посоченото определение е издадена Обезпечителна заповед на 27.02.2017 г., с която се налага обезпечителен запор. По молба на ответницата е образувано изпълнително дело № 20178510401226 по описа на ЧСИ Мариян Петков - peг. № 851 с район на действие - Софийски градски съд. Делото е образувано на 09.03.2017 г. и на същата дата са изпратени запорни съобщения до посочените в Обезпечителната заповед 27 банки. Твърди, че има разкрити банкови сметки на територията на Република България единствено в „Прокредит Банк” АД. С получаването на запорните съобщения „Прокредит Банк” АД е наложила обезпечителния запор върху двете банкови сметки на ищцата. В предоставения месечен срок ответницата е предявила пред родово компетентния Окръжен Съд - Хасково иск за заплащане от страна на ищцата на сумата от 57 789, 87 лева на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Образувано е гр. д. 205/2017 г. по описа на ОС - Хасково, по което е постановено Решение № 440/24.11.2017 г., с което искът е отхвърлен изцяло, а Я.Г. е осъдена да заплати сторените разноски на ищцата. Срещу така постановеното съдебно решение Я.Г. е депозирала въззивна жалба, по която е образувано в. гр. д. 154/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и с Решение № 87/16.05.2018 г. въззивната инстанция е потвърдила изцяло първоинстанционното решение. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата и с определение № 945/03.12.2018 г., постановено по гр. д. 3748/2018 г., IV Гражданско отделение на Върховен касационен съд не е допуснало до касационно обжалване на въззивното решение, съответно така постановеното първоинстанционно решение, с което се отхвърля предявеният от Я.Г. иск е влязло в законна сила. Сочи, че за периода, през който съдебният спор е бил висящ между Я. Георгиева Г. и ищцата - от месец март 2017 г. до месец декември 2019 г. върху описаните по - горе банкови сметки обезпечителният запор е бил в сила. Сметките са останали запорирани и съгласно Тарифата за физическите лица на „Прокредит Банк” АД, банката събира такси за обслужване на банкови сметки, върху които са наложени запори, както следва: „месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор - ВGN 150“. За периода от налагане на обезпечителния запор до моментa на предявяване на исковата молба Тарифата е била неколкократно променЯ., като таксите, които са били събирани, са следните: за периода от месец април 2017 г. до месец август 2017 г. включително - ежемесечна такса от 5,11 € или обща такса в размер на 25,55 €; за периода от месец септември 2017 г. до месец май 2018 г. включително - ежемесечна такса от 25,56 € или обща такса в размер на 230,04 €; за периода от месец юни 2018 г. до месец май 2019 г. включително - ежемесечна такса от 76,69 € или обща такса в размер на 920,28 €. Общата сума на събраните такси от банковата сметка на ищцата поради наложения запор е в размер на 1 175, 87 €, чиято левова равностойност възлиза на 2 299, 80. Твърди, че така събраните от банката такси не биха били събрани от банката, ако запорът върху сметката на ищцата не беше наложен. От друга страна – исковото производство, инициирано от страна на Я.Г. по обезпечения иск е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което искът се отхвърля по категоричен начин. Намира, че събраните от сметката й такси в размер на 2 299, 80 лева за периода от месец април 2017 г. до месец май 2019 г. включително, представляват нанесена вреда на ищцата. Отделно от това - по разплащателната сметка на ищцата, разкрита в лева към датата на налагане на обезпечителния запор е имало наличност в размер на 347, 27 (триста четиридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) лева. Съгласно посочената Тарифа за физическите лица на „Прокредит Банк” АД, сумата е събрана в пълен размер за периода от налагането на запора до настоящия момент и поради липса на допълнителна наличност, тя е служебно закрита. Намира, че посочената сума също представлява претърпЯ.вреда от неоснователно наложения обезпечителен запор. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата общо от 2 800, 43 лева, представляваща: претърпЯ.вреда от наложен запор върху банковите й сметки, разкрити в „Прокредит Банк” АД за периода от месец април 2017 г. до месец май 2019 г. включително в размер на 2 647, 07 лева; законна лихва за забава върху горната сума в размер на 153, 36 лева, изчислена за периода от настъпване на вредата до датата на предявяване на настоящата искова претенция, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се признава исковата претенция и се моли поради това и доколкото се сочи, че не е даван повод за завеждане на делото разноските в настоящото производство да се възложат върху ищцата.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, ведно със събраните доказателства по
делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява основанието и размера на претенцията – предмет на настоящото производство, а именно предвид определение от 23.02.2017 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Я.А.Г. срещу ищцата за сумата от 57 789, 87 лева чрез запор на банкови сметки в 27 банки на територията на Република България и издадена Обезпечителна заповед на 27.02.2017 г., с която се налага обезпечителен запор, по молба на ответницата е образувано изпълнително дело № 20178510401226 по описа на ЧСИ Мариян Петков - peг. № 851 с район на действие - Софийски градски съд на 09.03.2017 г. и на същата дата са изпратени запорни съобщения до посочените в Обезпечителната заповед 27 банки и „Прокредит Банк” АД е наложила обезпечителния запор върху двете банкови сметки на ищцата. В предоставения месечен срок ответницата е предявила пред родово компетентния Окръжен Съд - Хасково иск за заплащане от страна на ищцата на сумата от 57 789, 87 лева на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Образувано е гр. д. 205/2017 г. по описа на ОС - Хасково, по което е постановено Решение № 440/24.11.2017 г., с което искът е отхвърлен изцяло, а Я.Г. е осъдена да заплати сторените разноски на ищцата. Срещу така постановеното съдебно решение Я.Г. е депозирала въззивна жалба, по която е образувано в. гр. д. 154/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и с Решение № 87/16.05.2018 г. въззивната инстанция е потвърдила изцяло първоинстанционното решение. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата и с определение № 945/03.12.2018 г., постановено по гр. д. 3748/2018 г., IV Гражданско отделение на Върховен касационен съд не е допуснало до касационно обжалване на въззивното решение, съответно така постановеното първоинстанционно решение, с което се отхвърля предявеният от Яна Г. иск е влязло в законна сила и за периода, през който съдебният спор е бил висящ между Яна Георгиева Г. и ищцата - от месец март 2017 г. до месец декември 2019 г. върху описаните по - горе банкови сметки обезпечителният запор е бил в сила, сметките са останали запорирани и съгласно Тарифата за физическите лица на „Прокредит Банк” АД, банката събира такси за обслужване на банкови сметки, върху които са наложени запори, както следва: „месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор - ВGN 150“ или за периода от налагане на обезпечителния запор до моментa на предявяване на исковата молба Тарифата е била неколкократно променяна, като таксите, които са били събирани, са следните: за периода от месец април 2017 г. до месец август 2017 г. включително - ежемесечна такса от 5,11 € или обща такса в размер на 25,55 €; за периода от месец септември 2017 г. до месец май 2018 г. включително - ежемесечна такса от 25,56 € или обща такса в размер на 230,04 €; за периода от месец юни 2018 г. до месец май 2019 г. включително - ежемесечна такса от 76,69 € или обща такса в размер на 920,28 €, общата сума на събраните такси от банковата сметка на ищцата поради наложения запор е в размер на 1 175, 87 €, чиято левова равностойност възлиза на 2 299, 80. Отделно от горното по разплащателната сметка на ищцата, разкрита в лева към датата на налагане на обезпечителния запор е имало наличност в размер на 347, 27 лева, като съгласно посочената Тарифа за физическите лица на „Прокредит Банк” АД, сумата е събрана в пълен размер за периода от налагането на запора до настоящия момент и поради липса на допълнителна наличност, тя е служебно закрита, предвид което ищцата претендира и тази сума.
Ответникът признава иска.
Предвид горното и установената доктрина и юриспруденция когато признанието на иска не възбужда съмнение у съда и се отнася до право, признато от нашия правен ред, съдът може да основе решението си само на него, без да излага мотиви.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът счита, че следва да постанови решението при признание на иска на ответника, че исковете са основателни, без да излага мотиви за това. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Претендирани са в исковата молба разноски от ищеца съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК в общ размер на 671, 88 лева, от които 516, 00 лева за адвокатско възнаграждение и 155, 88 лева за внесена държавна такса, която претенция за разноски се оспорва от ответника предвид твърдението й, че не дала повод за завеждане на иска. Според чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Това означава не само, че направените от ищеца разноски остават в негова тежест, но също така, че ищецът следва да заплати на ответника направените от последния разноски (Опр. № 163/25.05.2011 г., по гр.д. № 1070/2009 г., на I г.о.). За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. Ако ответникът е отказал да плати доброволно задължението си и с това е причинил предявяване на иска, то признаването му или дори извършеното в хода на процеса изпълнение няма да го освободи от разноски. Значението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че основанието за присъждане на разноските е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна. Искът срещу ответника може да е уважен, но щом той не е бил канен преди това да плати (в хипотезата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД) и след предявяване на иска признае вземането, ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 403 вр. чл. 237 от ГПК и чл. 45 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Яна А.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на А.Д.А., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** сумата общо от 2 800, 43 лева, представляваща: претърпяна вреда от наложен запор върху банковите й сметки, разкрити в „Прокредит Банк” АД за периода от месец април 2017 г. до месец май 2019 г. включително, в която сума се включва сумата в размер на 2 647, 07 лева, представляваща пряка вреда и законна лихва за забава върху горната сума в размер на 153, 36 лева, изчислена за периода от настъпване на вредата до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: