О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 18.06.2018 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
К.
МИЛЕНА
БОГДАНОВА
след
като разгледа докладваното от съдия К.
в.ч.гр. д. №214 по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на адв. АЛ.Р.от АК- Кюстендил, действащ като пълномощник на Н.К.Б.
срещу протоколно определение № 319/15.03.2018 г., постановено по
гр.д.№2008/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е прекратено
производството по делото. Изразено е становище за неправилност на обжалваното
определение и е направено искане за отмяната му и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В
срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по жалба
е депозирал писмено възражение. Изложени са доводи за недопустимост на
предявения иск и за законосъобразност на обжалваното определение. Искането за
потвърждаването му.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените доводи, както и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подадената
частна жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в законоустановения срок за оспорване, видно от приложени към делото доказателства
за това, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е
адресирана до компетентния съд.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява неоснователна. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
Производството по делото е образувано по
предявен от Н.К.Б. чрез пълномощника си
адв. АЛ.Р.иск срещу „*****” ЕАД гр. София за признаване за установено по отношение на банката, че разпоредителната
сделка, извършена с нотариален акт за учредяване на ипотека №141, т.ІІ, рег. № 2679, дело № 308/2006 г.
на нотаиус АС.Р.съгласно който е учредена
договорна ипотека върху ½ ид.ч. от УПИ, представляващ п. VІ-
4151, в кв. 240 по застроителния и регулационен план на гр. Дупница, утвърден
със заповед № 543/29.03.1989 г. на кмета на Община Дупница, целият с площ от
965 кв.м., ведно със застроените в този
имот масивна жилищна сграда и масивен
гараж, които се намират откъм южната част на имота, е относително
недействителна и не поражда правно действие по отношение на ищцата в частта, в
която не е описано, че има учредено пожизнено безвъзмездно право на ползване.
Районен
съд е прекратил производството по делото, приемайки че предявеният иск е
недопустим.
Настоящият
състав на окръжен съд намира, че
предявеният установителен иск е недопустим, поради липсата на правен интерес у
ищцата за предявяването му.
В исковата
молба се твърди, че по силата на договор за дарение ищцата заедно с баща си и
сестра си са прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имот
на дъщеря й, като прехвърлителите са запазили правото на ползване на имота, че
приобретателката по сделката е починала, а ищцата впоследствие е разбрала, че
имотът е ипотекиран в полза на ответната банка, без в договора за ипотека да е
отразено правото й на ползване. Съдът счита, че посочените твърдения не
обуславят извод за наличие на правен
интерес у ищцата за предявяване на иска. Същата е носител на вещното право на
ползване върху недвижимия имот, предмет на дарението. Приобретателката по
договора АНТ.Б.ЕВТ., която е нейна дъщеря е придобила така наречената
"гола собственост", без единия елемент от триадата на собствеността,
а именно правото на ползване. Доколкото не притежава правото на ползване, Б.-
Евтимова е учредила договорна ипотека в полза на ответната банка в същия обем
от права, като правото на ползване е останало в патримониума на ищцата,
независимо, че същото не е вписано в нотариалния акт. Законът не забранява на
приобретателя на "голата собственост" да я прехвърля, респ. да
учредява тежести върху имота, но и не го задължава в нотариалния акт да се
отрази, че върху имота има запазено вещно право на ползване. При всяка следваща
сделка (прехвърлителна, ипотека)
ищцата запазва правото си на ползване. В
исковата молба няма твърдения, че правото й на ползване е оспорено или нарушено
със сключването на договора за ипотека, а само твърдение, че този факт не е
описан в нотариалния акт. Всичко посочено обуславя извода, че ищцата няма
правен интерес от предявяване на иска.
Правният
интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на
иск, за което съдът е длъжен да следи служебно. Доколкото в настоящия казус
същият не е налице, то искът е недопустим и производството по делото се прекратява.
При
изложените съображения, настоящият състав на КнОС не намира основания за отмяна
на обжалваното определение, доколкото районния съд е достигнал до идентичен
извод, прекратявайки производството по делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 278 от ГПК Кюстендилският окръжен съд:
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №319/15.03.2018 г.,
постановено по ч.гр.д.№2008/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Определението подлежи на обжалване в 1- седмичен срок от
връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: