Определение по дело №5288/2018 на Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   №  3785                                  13.04.2018 година                                   град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІX граждански състав, в закрито заседание на 13.04.2018 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                                             

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5288 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          

Производството по делото е образувано по искова молба на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, гр. София, против Х.А.Щ., ЕГН **********,***, с която са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17406/2017 г. по описа на ПРС, ІV бр.с..

От материалите, приложени към ч.гр.д. № 17406/2017г.  по описа на ПРС, ІV бр.с., е видно, че против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми в полза на ищцовото дружество. Установява се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника 23.01.2018 г., а на 06.02.2018 г. е постъпило възражение по образец. В същото е заявено искане да бъде отсрочено времето за погасяване на задължението му, тъй като започнал работа скоро и получава много ниско възнаграждение.

По заповедното ч.гр.д. № 17406/2017 г. по описа на ПРС, ІV бр.с., съдът с разпореждане от 07.02.2018 г., е указал на длъжника в определен от съда срок да конкретизира възражението си по чл. 414 ГПК, като изрично посочи дали прави възражение за недължимост на вземането или се иска разсрочено плащане, като при уточненията да има предвид, че не е в компетенцията на съда да разсрочи плащането. На същия е указано, че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че не е подадено възражение против заповедта за изпълнение по смисъла на чл.414 ГПК и ще бъде издаден срещу него изпълнителен лист за тях.

Разпореждането е редовно връчено на длъжника Х.А.Щ., на 13.02.2018 г., чрез лице от домашните /баба/, съгласно чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК.

Даденият от съда едноседмичен срок е изтекъл на 20.02.2018 г., като уточняваща молба не е постъпила и са дадени указания на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си против длъжника в едномесечен срок.

Съгласно чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Наличието на надлежно връчена заповед за изпълнение и възражение от длъжника против същата в срока по чл. 414 ГПК са абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, за които исковият съд следва да извърши самостоятелна преценка. Възражение от длъжника е налице не във всички случаи, когато е подадено такова по образец, а тогава, когато със същото се оспорват вземанията по основание и размер. В този смисъл е и т.10 а) от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, според която не са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. В конкретния случай е подаден образец на възражение, но видно от вписванията в същото, длъжникът не оспорва вземанията, посочени в заповедта за изпълнение по основание и размер, а възразява относно това, че е в затруднено материално положение. За това, че същият не оспорва вземанията, може да се съди по изявлението му, с което моли да му бъде отсрочено времето за погасяване на задължението му, тъй като започнал работа с ниско възнаграждение.

Исковият съд не е обвързан от преценката на заповедния за наличие на възражение по смисъла на чл.414 ГПК и може и следва да извърши самостоятелна преценка за това.

Ето защо и доколкото настоящият съд намира, че постъпилото в хода на заповедното производство възражение няма характер на възражение по смисъла на чл.414 ГПК против издадената заповед за изпълнение, то предпоставки за допустимост на предявените искове за вземанията не са налице. Производството по настоящото дело следва да се прекрати, поради липса на правен интерес от предявените искове. При липса на възражение по смисъла на чл.414 ГПК, заповедта за изпълнение следва да се счита за влязла в сила, поради което, независимо от прекратяването на настоящото производство, същата не следва да се обезсилва.

 

По изложените съображения, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №  5288/2018 г. по описа на ПРС, ІХ-ти състав.

 

          Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала: П.П.