РЕШЕНИЕ
№ 2056
гр. Пловдив, 20.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 921 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 144 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 53б, ал. 7 от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/.
2. Образувано по жалба на „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от изпълнителния
директор - И. М. П. ,
против отказ на основание чл. 53б от ЗКИР по заявление вх. № 01-745216 от
23.12.2022 г. и молба с вх. № 01-2829 от
04.01.2023 г. по описа на СГКК – Пловдив, обективиран в писмо изх. №
20-597-05.01.2022 г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, за поправка на очевидни фактически грешки по отношение на
Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по
„Геодезия, картография и кадастър“ – Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и нищожност на оспорения
акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че при приемане и графичното и
текстово отразяване в одобрената със Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия, картография и кадастър“ –
Пловдив (АГКК) кадастрална карта и кадастрални регистри (КК и КР) на гр. Хисаря
са допуснати „очевидни фактически грешки“ във връзка с отразяване на
североизточната граница на имот с идентификатор 7727.504.3069 и по отношение на
имоти с идентификатори: 7727.504.5040, 7727.504.5052, 7727.504.5051,
7727.504.4074, 7727.504.4075, 7727.504.4078, 7727.504.4079 и 7727.504.4080. За
така посочените „очевидни фактически грешки“
жалбоподателят сочи, че са налице основания за отстраняването им по реда
на чл. 62 от АПК, за което е подал до началника на СГКК - Пловдив заявление вх.
№ 01-745216 от 23.12.2022 г. и молба с
вх. № 01-2829 от 04.01.2023г. по описа на СГКК – Пловдив. Поддържа се, че
разходите за поправката в КК и КР следва да бъдат понесени от администрацията,
тъй като грешката е допусната от административния орган. Твърди се, че
ответникът незаконосъобразно и неправилно е отказал извършването на
производство, с мотив че в ЗКИР понятието „очевидна фактическа грешка“ не
съществува. Оспорва се позицията на ответника, че за да бъде извършена поправка
в КК и КР заявителят следва да представи проект, изготвен от правоспособно
лице, като бъдат заплатени и дължимите такси по Тарифа 14 на МРРБ. Твърди се,
че оспорваното писмо съдържа отказ за извършване на заявена услуга за
отстраняване на „очевидна фактическа грешка“ в приетите КК и КР на гр. Хисаря.
Алтернативно се сочи, че има формиран и мълчалив отказ. Поддържа се
също, че оспореното писмо е издадено при липса на компетентност на началника на
СГКК - Пловдив и в тази връзка се иска да се обяви за нищожно.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на отказа на административния
орган да с произнесе и по искане, обективирано в молба вх. № 01-2829 от
04.01.2023г. Поддържа се, че и по това искане органът се е произнесъл при липса
на компетентност, поради което се иска оспорваното писмо и в тази му част да се
обяви за нищожно. Алтернативно се сочи, че е налице незаконосъобразен отказ за
извършване на заявена от жалбоподателя услуга - отбелязване в КР, в графа
„собственици и носители на други вещни права“. Твърди се, че административният
орган се е произнесъл при липса на мотиви и при посочени в оспорваното писмо
факти, които не отговарят на обективната действителност. Иска се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
3. Ответникът – началника на „Служба по геодезия,
картография и кадастър“ – Пловдив, поддържа становище за недопустимост на
оспорването, поради липса
на предмет за съдебен контрол. Твърди се, че обжалваното писмо не е
административен акт, а има указателен характер. По същество се оспорва жалбата
като се поддържа, че законосъобразно е отказано отстраняването на „очевидна
фактическа грешка“ в КК и КР на гр. Хисаря, тъй като такава не съществува. Сочи
се, че по жалба на дружеството за същия въпрос вече е протекло съдебно
производство по адм. дело № 545/2023 г. на Административен съд – Пловдив, което
е прекратено. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу
размера на разноските на другата страна.
ІІ. За
допустимостта:
4. По жалба на „КАЛИФЕЯ“ АД против
отказ, обективиран в писмо с изх. №
20-597/05.01.2022 г. на началник СГКК - Пловдив е образувано адм.д. 545/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, първи
състав. В оспорвания по това административно делото отказ началникът на СГКК се
е произнесъл по заявления на „КАЛИФЕЯ“ АД с вх. № № 01-736070-19.12.2022 г., 01-745216-23.12.2022 г.,
01-273-03.01.2023 г. и 01-2829-04.01.2023
г. Съдът с Определение № 616/08.03.2023г. е оставил без разглеждане жалбата
на дружеството, против отказ, обективиран в писмо с изх. № 20-597/05.01.2022г.
на началника на СГКК – Пловдив, като е приел, че оспореното писмо има
указателен характер и не разкрива белезите на административен акт.
С
Определение № 7166/28.06.2023г., постановено по адм.д. 5572/2023 г. ВАС е оставил в сила Определение №
616/08.03.2023г. по адм.д. № 545/2023г. на Административен съд – Пловдив, първи
състав, но при други мотиви. Касационната инстанция е приела, че видно от
съдържанието на оспореното писмо, същото е резултат от подадено от
"Калифея" АД заявление вх. №01-273/03.01.2023г., с изрично искане за
поправка на очевидна фактическа грешка в КККР на гр.Хисаря с основание по чл.62
от АПК. Органът, при произнасянето си, е обвързан с предмета на искането. Освен
обясненията дадени в процесното писмо за процедурата по достигане на целения от
дружеството резултат, Началникът на СГКК-Пловдив е отговорил, макар и
телеграфно, и защо не приема наличието на твърдяната „очевидна фактическа
грешка“, като този отговор има характер на изричен отказ по отправеното със
заявлението искане. Поправката на такива грешки се извършва по реда на чл.62,
ал.2 от АПК. Съгласно предложение трето на разпоредбата, на обжалване по
предвидения в АПК ред подлежи решението за поправянето. Характерът на решението
за поправка на очевидна фактическа грешка налага извода, че отказът за поправка
на такава грешка - изричен или мълчалив, не подлежи на обжалване. В случай, че
такъв отказ бъде постановен, то правоотношението между страните се запазва във
вида и състоянието, в които е определено от първоначално издадения
административен акт. На обжалване по реда на АПК подлежи само волеизявлението
на органа, с което се извършва поправка в издадения акт.
По жалба от
„КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище в гр. София 1000, ***, чрез управителя И.
П. , срещу отказ, обективиран в писмо изх.
№ 20-597-05.01.2022г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, за поправка на очевидни фактически грешки по отношение на
Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022г. на изпълнителния директор на Агенция по
„Геодезия, картография и кадастър“ /АГКК/ – Пловдив, обнародвана в ДВ бр.
101/20.12.2022г. за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри
за урбанизираните територии в землището на гр. Хисаря, община Хисаря, област
Пловдив, е образувано адм. дело № 993 по
описа за 2023 г. на Административен съд – София град, по което с
определение № 1708/23.02.2023 г. съдът е прекратил производството и изпратил
жалбата по подсъдност на Административен съд – Пловдив, тъй като оспореният от
дружеството отказ е произнесен в хипотезата на чл. 53б от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/, който предвижда оспорване на административния акт пред
административния съд по местонахождение на имота. По жалбата е образувано адм. дело № 571 по описа за 2023г. на
Административен съд – Пловдив, който с определение № 572/02.03.2023г. е
повдигнал спор за подсъдност пред Върховния административен съд, с мотив че
административният орган е бил сезиран с искане за поправка на „очевидна
фактическа грешка“ по общия ред на чл. 62, ал. 1 от АПК, а не с искане за
поправка на „явна фактическа грешка“ по специалния ред на чл. 53б от ЗКИР. Това
се потвърждава и от съдържанието на жалбата, сложила в ход съдебното
производство. Диспозитивният старт на процесното административното производство
обуславя и съдържанието на произнесения отказ, който се отнася не за друго, а
за заявената промяна по чл. 62, ал. 1 от АПК. Тоест оспореният административен
акт е подчинен на общите правила на АПК, а съгласно чл. 133, ал. 1 от Кодекса
делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати. В случая седалището на дружеството жалбоподател е
в гр. София.
С влязло в
сила Определение № 3449/03.04.2023г., по адм. дело № 2632/2023г. на Върховният
административен съд е постановено, че компетентен да разгледа жалбата на „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище в гр.
София 1000, ***, чрез управителя И. П. , срещу отказ, обективиран в писмо изх.
№ 20-597-05.01.2022г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, за поправка на очевидни фактически грешки по отношение на
Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022г. на изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия,
АГКК – Пловдив, е Административен съд – Пловдив, тъй като предметът на
административното производство касае отстраняване на явна фактическа грешка по
реда на чл. 53б от ЗКИР в Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния
директор на Агенция по „Геодезия, картография и кадастър“ – Пловдив и по
заявление вх. № 01-745216 от 23.12.2022 г. и молба с вх. № 01-2829 от 04.01.2023 г. по описа на
СГКК – Пловдив административният орган е постановил отказ, който по смисъла на
чл. 53б, ал. 1, вр. 53б, ал. 5 и ал. 7 от ЗКИР подлежи на съдебен контрол.
По аргумент от
чл. 135 вр. чл. 235,ал. 2 АПК определението на ВАС за определяне на местна
подсъдност е задължително за настоящата инстанция, която следва да съобрази и
даденото от по – висшия по степен съд тълкуване относно предмета на
производството, доколкото именно той обуславя и даденото решение за
подсъдността на жалбата.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че жалбата е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок от лице с правен интерес срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
5. Със Заповед №
РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия,
картография и кадастър“ – Пловдив (обн. в ДВ бр.101/2022г.), на основание
чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени КК и КР за урбанизираните територии в
землището на гр. Хисаря.
6. Със заявление
вх. № 01-745216 от 23.12.2022 г. до началник на СГКК – гр.Пловдив от „КАЛИФЕЯ“
АД е поискано да се извърши поправка на „очевидна фактическа грешка“ в Заповед
№ РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК. Според заявителят при приемането на КК и КР на
гр.Хисаря е допусната „очевидна фактическа грешка“ във връзка с отразяване на
североизточната граница на имот с идентификатор 7727.504.3069, като
първоначално същата е заснета по съществуваща на място ограда, съгласно АДС №
959/12.07.1991г., а в окончателния вариант границата е променена като са
посочени контурите на сградите, находящи се в дворното място. Сочи се, че при
това отразяване същите остават без достъп откъм улица, което било в
противоречие с съществуващото фактическо положени. На следващо място заявителят
е посочил, че е налице „очевидна фактическа грешка“ в Заповед № РД-18-218 от
24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК по отношение на отразяването
в КК и КР на гр.Хисаря на имоти с
идентификатори: 7727.504.5040, 7727.504.5052, 7727.504.5051, 7727.504.4074,
7727.504.4075, 7727.504.4078, 7727.504.4079 и 7727.504.4080, за които са
вписани като собственици само физически лица, без да е отразен като такъв
жалбоподателят в противоречие с проекта за КК (ДВ бр. 95/21г.) и в противоречие
с Протокол от Комисията по чл. 47 от ЗКИР. В заявлението се съдържат твърдения
за липса на възражения по отношение на така отразеното в КК и КР от останалите
собственици на имотите, като такова се сочи да е депозирано единствено от
жалбоподателя. Твърди се, че при приемането на КК и КР е допуснато „несъответствие
на волята на органа и графичното изображение, ведно с текстовата част към него на приетата карта,
тъй като същата не отговаря на взетото решение по Протокол № 1 от 04.03.2022 г.“
По така посочените аргументи заявителят иска началникът на СГКК – гр.Пловдив
служебно да отстрани твърдените ОФГ в приетите КК и КР на гр.Хисаря. Към
заявлението са представени документи за собственост за горепосочените имоти;
заповед № РД-06-132/09.05.1994г. и удостоверение № 94-00-К-32/18.03.1996г.,
издадени от кмет на община Хисаря; кореспонденция между „КАЛИФЕЯ“ АД и ДНСК, МРРБ; удостоверение от правоспособно лице относно границите
на дворно място, представляващо „място на бивш санаториум на трудещите се
селяни, ведно с построените сгради и подобрения, находящ се в гр.Хисаря.“
7. С молба вх. №
01-2829 от 04.01.2023г. до началник на СГКК – гр.Пловдив от жалбоподателят е
поискано отбелязване за наличие на други вещни права на „КАЛИФЕЯ“ АД за недвижими имоти с
идентификатори: 7727.504.5040,
7727.504.5052, 7727.504.5051, 7727.504.4074, 7727.504.4075, 7727.504.4078,
7727.504.4079 и 7727.504.4080, като е посочено изрично в молбата, че искането е
във връзка със заявление с вх. № 01-745216 от 23.12.2022 г. за поправка на ОФГ
при приемане на КК и КР на гр. Хисаря по отношение на така посочените имоти.
8. По заявление вх.
№ 01-745216 от 23.12.2022 г. и молба с вх. № 01-2829 от 04.01.2023 г. (както и
по други заявления с вх. № 01-736070-19.12.2022 г. и с вх. № 01-273-03.01.2023
г.), началникът на СГКК – Пловдив се е произнесъл с писмо изх. №
20-597-05.01.2022 г. Според съдържанието му, за процедиране на изменение в КК и
КР е необходимо изготвянето на проект от правоспособно лице по кадастър в
съответствие с изискванията на ЗКИР, АПК и Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.,
като изготвената преписка се внася със заявление чрез Кадастрално-административната
информационна от правоспособното лице и декларирано съгласие на собственика или
упълномощено лице с приложена необходимата документация, даваща правно
основание за изменение на КК и КР. Указно е внасянето на такса за съответната
услуга в полза на АГКК. Началникът на СГКК – Пловдив по отношение на искането
на заявителя се е позовал на чл. 124, ал. 1 от АПК, по повод на давани от него
отговори по предходни писма/заявления от „КАЛИФЕЯ“ АД, вкл. и по въпроса за прилагане на разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от ЗКИР. Коментира се в писмото, че във връзка с гр.д. № 11780/2022г. по описа на
Районен съд – Пловдив в одобрените КК и КР на гр. Хисаря общата граница между
поземлен имоти с идентификатори 77270.504.3069, 77270.504.3072, 77270.504.3079
и 77270.504.3081 е изобразена с условен знак за спорна граница.
9. В хода на съдебното производство се допусна изготвяне на съдебно
техническа експертиза (СТЕ) с вещо лице инж. Н., чието заключение е прието в
с.з., проведено на 04.10.2023г. без оспорване от страните.
Според така приетото заключение по СТЕ границите на дворното място, бивш „Санаториум на трудещите се селяни“
съответстват на приложеното към делото удостоверение за идентичност, издадено
от правоспособно лице „инженер геодезист“. Вещото
лице е изследвало отразеното в КР данни за собственост на засегнатите в
заявлението на жалбоподателя имоти с идентификатори 77270.504.3069, 77270.504.5040;
77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080; 77270.504.4075;
77270.504.4078 и 77270.504.4079. Установено е, че описаните имоти отговарят на
представеното удостоверение за идентичност, издадено от правоспособно лице
„инженер-геодезист“ (л. 111-гръб). При огледа на място е установена съществуваща
масивна ограда по северната, западната и южната граници с плътна масивна част с
височина 60 см, която разделя дворното място на бивш „Санаториум на трудещите
се селяни“ със санаториум на МВР. На запад тази ограда граничи с улица, а на
изток с път, разделящ бивш „Санаториум на трудещите се селяни“ и санаториум на
ГУСВ. Имотите с идентификатори 77270.504.5040; 77270.504.5052; 77270.504.5051;
77270.504.4074; 77270.504.4080; 77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079
са изобразени в проекта за КК и в КР, като съсобствени имоти между „Калифея” АД и различни лица. Вещото
лице е посочило, че няма постъпило възражение в срока по чл. 46, ал. 2 от ЗКИР
от лица, явяващи се дублиращи „собственици“ на имоти с проектен идентификатор
77270.504.5040; 77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080;
77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079, съгласно Протокол №
1/04.03.2022 г. на Комисията по чл. 47 от ЗКИР по така публикувания проект за
КК по отношение на тези имоти.
ПИ с идентификатор 77270.504.3069, собственост на „Калифея” АД е отразен в одобрените със Заповед № РД-18-218
от 24.11.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК КК и КР на гр. Хисаря с площ
38923.38 кв.м. На място на терена, ВЛ е констатирало изградена ограда от мрежа
от източна страна на поземлен имот с идентификатор 77270.504.3069, в границите,
на която попадат и по-горе цитираните поземлени имоти. На терена ВЛ не е идентифицирало
границите на поземлени имоти № 77270.504.5040; 77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074;
77270.504.4080; 77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079.
Експертът,
изготвил СТЕ е проследил регулационния и кадастралния статут на имотите,
предмет на заявление с вх. № 745216/23.12.2022г. и е направил
следните констатации: За недвижимия имот 77270.504.3069 и останалите описани
по-горе имоти, за които „Калифея” АД, има претенции, има два плана -
Кадастрален и регулационен план от 1971 г. и Кадастрален план от 2000 г. С Акт за
държавна собственост № 959/12.07.1991 г. е актуван парцел на „Балнеосанаториум
на трудещи се селяни“, кв. 36, дворно място от 60 210 кв.м., без да се съобрази,
че така актувания имот, попада и в кв. 40. В този АДС са посочени граници: от
две страни улици, изток-санаториум ГУСВ. Със заповед № РД-06-132/09.05.1994 г.
е деактуван имотът по АДС № 959/12.07.1991 г. и заповедта за деактуване е
връчена на ЦКС - гр. София. В последствие имотът е апортиран в "Болница за
рехабилитация - Калифея” АД, в което ЦКС е учредител 02.11.2000г. и
първоначално вписан под № 153, том.5/2004г. в Устав на дружеството.
Части от площта му са включени в три парцела: I -
балнеосанаториум на трудещите се селяни, кв.36, и парцел I - градина и парцел III - Профилакториум на
ДСО „Редки метали” - гр. Бухово, кв. 40. Съгласно Кадастрален и регулационен
план (КРП) от 1971 г. е предвидено между кв. 36 и кв. 40 да бъде осъществена
улица. Не се установява след 1971 г. да е изработен и одобрен последващ
регулационен план.
Предвидената улица между кв. 36 и кв. 40, съгласно КРП от
1971 г. не е реализирана на място и не са изпълнени отчуждителни процедури от
страна на община Хисаря. Съгласно разписния лист собственик на имот № 1091 от
кв.36 е Почивен дом (балнеосанаториум на трудещите се селяни).
Регулацията от 1971 г. не е приложена по отношение на
улицата и на УПИ-I Градина и УПИ III - Профилакториум за ДСО „Редки метали“- Бухово. На място
не са обособени горепосочените УПИ-та и не са извършвани отчуждителни
процедури.
През 2000г. е одобрен нов Кадастрален план, на който е
заснет и нанесен ПИ № 3069, представляващ част от бивш имот № 1091 и имоти
5040; 5052; 5072, 4074; 4075; 4076, 4078, 4079.4080, 1037.
Със заповед № РД 06-483/17.11.2005г. на община Хисаря са
предприети действия за одобряване на Попълване на кадастралния план (ПКП) с нов
имот № 5072, съответстващ на участието на имот № 3069 в УПИ I - Градина, УПИ III - Профилакториум на
ДСО „Редки Метали“ Бухово, кв. 40, по КРП от 1971 г. и улица по о.т. 137-54-182
по РП от 1971 г. (неприложен). С Решение на ВАС № 11409/19.11.2007 г. по адм.
дело № 6359/2007г. е отменена Заповед № РД 06- 483/17.11,2005г., така че няма
изменение /поправка на кадастралния план към настоящия момент.
Въз основа на горните констатации, вещото лице е дало
становище, че са налице несъответствия в границите, площта и отразените права
на собственост на имотите по заявление вх. № 01-745216 от 23.12.2022 г. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-218
от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия, картография
и кадастър“ – Пловдив, спрямо действителното положение по изходните данни,
послужили за изработването им. Регулацията на плана от 1971 г. не е приложена
към датата на одобряване на КККР на гр. Хисаря и към момента на издаване на
оспорения административен акт.
По отношение на възражението на „Калифея” АД експертът е установил, че от документите и данните
за собственост върху засегнатите от обжалвания административен акт имоти се
установява конкуренция на права върху имоти и припокриване на граници.
IV. За правото:
10. Според чл. 23, т. 1 вр. чл. 24 от ЗКИР поземленият имот като недвижим имот е основна единица на кадастъра.
Поземленият имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно
е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Поземлените имоти образуват територията на страната, определена от държавните
граници, без да се припокриват един с друг. Границите на територии с еднакво
трайно предназначение са граници и на поземлени имоти.
По смисъла
на чл. 25 от ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на
територията, в границите на която се намира, а според чл. 13, ал. 4 от Наредба
№ РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г./
територии с трайно предназначение урбанизирани, земеделски и горски могат да
бъдат едновременно и територии с трайно предназначение – защитени територии,
като в тези случаи за поземления имот се въвеждат два вида трайно
предназначение на територията и два вида начин на трайно ползване.
Според чл.
27, ал. 1, т. 4 от ЗКИР основни кадастрални данни са данните за държавните
граници, границите на административно-териториалните единици, землищните
граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение.
Съгласно чл.
30, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКИР кадастралният регистър на недвижимите имоти -
обект на кадастъра съдържа: основните данни за имота по чл. 27, ал. 1 без
данните за граници на поземлен имот, на сграда и на съоръжение на техническата
инфраструктура, в което има самостоятелен обект; данните по чл. 61, ал. 1, т. 1
- 11 за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи
правото си.
Данните по
чл. 61, ал. 1 от ЗКИР съдържат: индивидуализация на собственика на имота (т. 1
– т. 7); видът на собствеността – частна или публична и режим на
собствеността (т.8 и т. 9); актът, от
който собственикът черпи правото си (т.10) и номерът и датата на нотариалния
акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на
вписване, както и датата на вписването (т.11).
Правилото на
чл. 41, ал. 2 от ЗКИР изисква при създаването на КККР да се съобразят данните
за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от
които те черпят правата си. Сред легалните източници на тези данни са посочени
представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и регистрите на общинската
и държавната собственост. Според ал. 5 на посочената норма в кадастралния
регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и
носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят
правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2.
Когато от
събраните данни по реда на ал. 2 и 3 се установи наличие на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот, по правилото на ал. 6 в кадастралния
регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.
Според чл.
51, ал. 1 – ал. 3 от ЗКИР основания за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри са: промяна
в данните за обектите на кадастъра, настъпили след
влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; непълноти или грешки; явна
фактическа грешка.
Измененията се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по
местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е
предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от
ведомство или община.
По аргумент
от легалните дефиниции в § 1, т. 9 и т. 16 от ДР на ЗКИР измененията свързани с „непълноти
или грешки“ и „явна фактическа грешка“ са такива за граници и очертания на
недвижимите имоти и трайни
топографски обекти, третиращи кадастралната карта, но при разграничителен
критерии урбанизирана и неурбанизирана територия: "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на
поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при
обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на
съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или
изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически
измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в
координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл. 31; "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта
за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние;
Съгласно чл.
54, ал. 1 вр. ал. 2 ЗКИР непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър
на недвижимите имоти, а когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Според чл.
53, ал. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
извършват при: 1) възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на
записване; 2) отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал.
2 и чл. 41, ал. 6; 3) констатиране на несъответствие между данните в
кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните.
Изрично в ал. 2 на същата правна норма е предвидено при наличие на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите
имоти да се записват данните за всички лица и документи.
По
аргумент от чл. 53б от ЗКИР явна фактическа грешка (ЯФГ) се отстранява от АГКК
по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по
геодезия, картография и кадастър. Отстраняването на ЯФГ се извършва въз основа
на проект за изменение на КК и КР на недвижимите имоти, изработен от
правоспособно лице, по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и
кадастър или по възлагане на заинтересовано лице, който проект е с обхват
поземлените имоти, засегнати от установената ЯФГ.
Според
чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти при установяване на ЯФГ се извършват със заповед
на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато
изменението засяга до 50 поземлени имота. Съгласно чл. 53б, ал. 7 от ЗКИР
заповедта се съобщава на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс
и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването ѝ пред
административния съд по местонахождение на имота, като обжалването ѝ не
спира изпълнението ѝ, освен ако съдът не постанови друго.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че ответният административен орган – началник на СГКК –
гр.Пловдив не притежава компетентност да се произнесе по исканията му,
обективирани в заявление вх.
№ 01-745216 от 23.12.2022 г. и молба с вх. № 01-2829 от
04.01.2023г. Заявеното в тези искания се окончава до поправка на явна
фактическа грешка по реда на чл. 53б, ал. 1 ЗКИР (така Определение №
3449/03.04.2023г., по адм. дело № 2632/2023г. на ВАС) и изменение в
кадастралния регистър на недвижимите имоти, което от фактическа и парвана
страна попада в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Материално и
териториално компетентен да се произнесе по двете искания се явява ответния в
настоящото производство административен орган.
Неоснователна
се явява жалбата и в частта, с която се оспорва отказа на административния
орган по заявление вх. № 01-745216 от 23.12.2022 г., обективиран в писмо изх. №
20-597-05.01.2022 г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, за поправка на явна фактически грешки на основание чл.
53б от ЗКИР по отношение на Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия, картография и кадастър“ –
Пловдив. Събраните в хода на съдебното дирене доказателства и неоспорената от
страните съдебна експертиза безспорно сочат, че в случая не е налице „явна
фактическа грешка“ по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, която да дава
основание за прилагане на реда по чл. 53б от ЗКИР било то и по служебен почин
за сметка на администрацията. Не се спори, че заявените от жалбоподателя имоти
са част от урбанизираната територия на населеното място, нито се доказва
наличие на несъответствието в границите им между урбанизирана и неурбанизирана
територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1.
Законосъобразна
се явява и позицията на административния орган за неоснователност на претенцията на жалбоподателя да бъде
отстранена „очевидна фактическа грешка“
в КК и КР на гр. Хисаря по реда на чл. 62, ал. АПК. Посоченият ред е
неприложим в производствата по ЗКИР, поради което за ответния орган не е налице
и компетентност да извършва поправки, дължащи се на несъответствия във
формираната и външно изразена воля на горестоящия административен орган. Още
повече, в случая отстраняването на подобно несъответствие би довело до промяна
в изхода на административното производство, което кореспондира с обжалване на
административния акт по същество, а в правилото на чл. 49, ал. 2 ЗКИР такъв
контрол е изрично изключен.
Основателна
се явява жалбата в частта, с която се оспорва отказа на административния орган
по молба с вх. № 01-2829 от 04.01.2023 г., обективиран в писмо изх. №
20-597-05.01.2022 г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, за промяна на данните в Кадастралния регистър към КК на
гр. Хисаря. Видно от представените по преписката доказателства, съдържанието на
проекта на КК и КР на гр. Хисаря и неоспорената от страните съдебна експертиза,
по отношение на имоти с проектен идентификатор 77270.504.5040; 77270.504.5052;
77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080; 77270.504.4075; 77270.504.4078
и 77270.504.4079, при изработването на КК са били налице данни за собственост в
полза на „КАЛИФЕЯ” АД. В проекта на КК и КР тези данни са били отразени, но в
последствие без да са подавани възражения в срока по чл. 46, ал. 2 от ЗКИР от
лица, явяващи се дублиращи „собственици“ на имоти с проектен идентификатор
77270.504.5040; 77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080;
77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079, съгласно Протокол №
1/04.03.2022 г., данните са заличени. При
това положение се констатира несъответствие между данните в кадастралния
регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Макар
ответния административен орган да отрича това обстоятелство, в оспорения
административен акт се е задоволил да посочи лаконични, че въпроса с
прилагането на чл. 41, ал. 6 ЗКИР вече е коментиран в предходни отговори до
заявителя. Тези отговори не са индивидуализирани по начин, позволяващ да се
установяват конкретни мотиви на органа да откаже извършване промяна в данните
на КР. При липсата на мотив, съдържащи нужните фактически и правни основания за
постановяване на отказа, в тази част съдът намира, че административният акт е
произнесен в противоречие с административнопроизводствените правила,
изискванията за форма и в противоречие с материалноправните норми и целта на
закона. Липсата на мотив прегражда възможността съдът да осъществи контрол за
законосъобразност на административния акт по съществото на спора, поради което
същият следва да бъде отменен и преписката да се върни на ответника за ново
произнасяне при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
Мотивиран от
горното на основание чл. 159, ал. 1 от АПК съдът намира, че подадената жалба
срещу отказ
в писмо изх. № 20-597-05.01.2022 г. на началника на Служба по „Геодезия,
картография и кадастър“ – Пловдив на основание чл. 53б от ЗКИР по заявление вх.
№ 01-745216 от 23.12.2022 г. е неоснователна, а по отказа за молба с вх. № 01-2829 от 04.01.2023г. е
основателна, което налага частична отмяна на оспорения административен акт.
V. За разноските
11. Претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява
неоснователна с оглед липсата на доказателства за извършването на съдебни
разноски и за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от
ответника юрисконсулт.
Предвид изхода на делото, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се
доказват в размер на 1181,80 лева, от които 500 лева за адвокатска защита,
631,80 лева за възнаграждение на вещо лице и 50 лева за държавна такса. В
случая уважената и отхвърлената част от жалбата не могат да бъдат оразмерени
количествено и поради претендираните от страните разноски следва да се присъдят
така както са сторени и доказан.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от изпълнителния
директор - И. М. П. ,
в частта, против отказ на основание чл. 53б от ЗКИР по заявление вх. №
01-745216 от 23.12.2022 г. по описа на СГКК – Пловдив, обективиран в писмо изх.
№ 20-597-05.01.2022 г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, за поправка на очевидни фактически грешки по отношение на
Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по
„Геодезия, картография и кадастър“ – Пловдив.
ОТМЕНЯ по жалба на
„КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
представлявано от изпълнителния директор - И. М. П. , писмо изх. №
20-597-05.01.2022 г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, в частта на обективира отказ по молба с вх. № 01-2829 от
04.01.2023г. по описа на СГКК – Пловдив, да се извърши изменение в Кадастрална
карта и Кадастрални регистри на гр. Хисаря.
ВРЪЩА преписката по
молба с вх. № 01-2829 от 04.01.2023 г. по описа на СГКК – Пловдив на началника
на Служба по „Геодезия, картография и кадастър“ – Пловдив за ново
произнасяне.
ОПРЕДЕЛЯ
четиринадесетдневен срок за произнасяне на административния орган, считано от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенцията по „Геодезия, картография и кадастър“ - София
да заплати на „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***, сумата от общо 1181,80 лева (хиляда сто осемдесет и един лева и
осемдесет стотинки ), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: