О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………...2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова
в.т.д. №121/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.260 ГПК.
Предмет на производството е
въззивна жалба на П.Р.В., ЕГН **********,
чрез адв.П.Т. от ВАК срещу решение №4441/07.11.2018г., постановено
по гр.дело №3887/2018г. на 25 състав на ВРС, с което съдът ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П.Р.В., ЕГН **********,***,
дължи на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, следните суми: сумата от 1003.48 лева
/хиляда и три лева и четиридесет и осем стотинки/ – главница, сумата от 306,36
лева /триста и шест лева и тридесет и шест стотинки/ – мораторни лихви за
периода от 10.11.2014 г. до 13.11.2017 г., представляващи непогасено задължение
по Споразумение за признаване и разсрочване на задължение по Договор за банков
кредит - кредитна карта BG EUROLINE, сключен на 14.04.2004 г. между „Българска
Пощенска Банка“ АД /нова фирма „Юробанк И Еф Джи“ АД/, ЕИК *********, цедирано
на 05.09.2008 г. в полза на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
13.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 9392/14.11.2017 г. по ч.гр.д. № 17332/2017 г. по описа
на ВРС, 33 състав, на основание чл. 422 ГПК.
В жалбата се излага, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърдят се допуснати
нарушения на процесуалните и материални норми. Въззивникът излага, че изрично е
оспорил да е в правоотношения с Българска пощенска банка АД, сега ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, по договор за кредитна карта от 14.04.2004г. Поради това, в тежест
на ищеца е било да установи наличието на правоотношение между банката и
ответника. По делото въпреки разпоредбата на чл.430, ал.3 ТЗ не бил представен
писмен договор за кредитна карта или друго писмено доказателство за възникване
на правоотношението. Въззивникът твърди, че съдът неправилно е приел наличието
на такова въз основа единствено на подписано споразумение от 07.01.2013г.
Твърди, че в цитираното споразумение липсва каквото и да е новационно намерение
и съдът не е имал основание да приеме, че уредените в първата част от
спогодбата отношения по повод договор за кредитна карта са преуредени занапред
по нов начин, установяващ ново основание. Поради това неправилно е становището
на съда, че споразумението създава ново основание за дължимост на сумите в
полза на Делта Кредит АДСИЦ. Поради липсата на установяване на самото кредитно
правоотношение, въззивникът твърди, че и споразумението се явява лишено от
основание и с невъзможен предмет по арг. от чл.26, ал.2 ЗЗД. Неправилно на
второ място се твърди, че е становището на съда, че със споразумението
длъжникът е признал и прехвърляне вземането на банката по силата на договор за
цесия на ищеца Делта Кредит. Прави се довод, че спогодбата, сключена между
трето лице и длъжника, не прехвърля вземането при липса на съгласие на
кредитора. Въззивникът се позовава на опр.№604/19.07.2016г., постановено по
т.дело №2936/2015г. на ТК. Считат, че недоказано в процеса е останало
прехвърляне на процесното вземане както и кога то се е осъществило – дали по
договора от 05.09.2004г. или по договор от 05.09.2008г., както твърди ищеца. Не
са събрани и доказателства за съобщаване на договора за цесия на длъжника,
респ. пораждане действието на цесията спрямо него. Въззивникът счита, че
споразумението няма характер на уведомление по чл.99 ЗЗД тъй като не изхожда от
цедента. На трето място, неправилно съдът не е уважил възражението на ответника
за погасяване по давност на вземанията. Прави се довод, че съдът неправилно е
приел за основание на вземането споразумението, а не договорът за кредит.
/цит.реш.167/2003г. на ВКС по гр.дело №709/2002г. на Второ г.о./ Въззивникът
твърди, че вземането за главницата е погасено в петгодишен срок към
11.12.2011г., считано от падежа му на 11.12.2006г. Прехвърлянето на вземането
на трето лице не означава, че започва да тече нова давност. Същевременно
погасяването му влече и погасяване на акцесорното вземане за мораторна лихва
съгласно чл.117 ЗЗД. Сочи, че изявлението за признаване е направено след като е
изтекъл срока за погасяване на вземането – споразумението е подписано на
07.01.2013г., поради което евентуалното спиране/прекъсване теченето на
давността няма отношение към възражението по чл.110 ЗЗД. Твърди се освен това,
че доколкото към споразумението липсва приложени договор за кредит и договор за
цесия, а такива не са представени и в исковото производство, то ответникът е
бил заблуден, че ДЕЛТА КРЕДИТ АДСИЦ е кредитор на вземане спрямо него. Поради
това, волята на ответника при подписване на споразумението е била опорочена.
Поради това, споразумението не може да има последиците на чл.365 ЗЗД както и да
създаде задължение за ответника. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго за отхвърляне на исковете като недоказани и
неоснователни. Претендира се присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл.263 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от насрещната страна ДЕЛТА КРЕДИТ АДСИЦ.
При
преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира, че същата е подадена
от надлежна страна, чрез процесуалния и представител, в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт.
Съдът
констатира допустимостта и валидността на постановеното съдебно решение на ВРС.
Не
се правят нови доказателствени искания и не се обосновават процесуални
нарушения на първата инстанция, които да налагат събиране на такива.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА на П.Р.В., ЕГН **********, чрез адв.П.Т.
от ВАК срещу решение №4441/07.11.2018г., постановено по гр.дело №3887/2018г. на
25 състав на ВРС, с което съдът е приел за установено в отношенията между
страните, че ответникът П.Р.В., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Искър, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, следните суми: сумата от 1003.48 лева
/хиляда и три лева и четиридесет и осем стотинки/ – главница, сумата от 306,36
лева /триста и шест лева и тридесет и шест стотинки/ – мораторни лихви за
периода от 10.11.2014 г. до 13.11.2017 г., представляващи непогасено задължение
по Споразумение за признаване и разсрочване на задължение по Договор за банков
кредит - кредитна карта BG EUROLINE, сключен на 14.04.2004 г. между „Българска
Пощенска Банка“ АД /нова фирма „Юробанк И Еф Джи“ АД/, ЕИК *********, цедирано
на 05.09.2008 г. в полза на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
13.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 9392/14.11.2017 г. по ч.гр.д. № 17332/2017 г. по описа
на ВРС, 33 състав, на основание чл. 422 ГПК.
НАСРОЧВА
производството в открито съдебно заседание на 20.03.2019г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: