О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260153
гр. Пловдив, 12.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕКАТЕРИНА
РОГЛЕКОВА
след като се запозна с ЧНД № 1940/2020г.
по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 244, ал.5 от НПК.
Постъпила е жалба от адв. Р.Р., като пълномощник на П.Д.Д.,
против постановление на ОП-Пловдив от 11.09.2020г., с което е спряно
наказателното производство по досъдебно производство № 113/2020г. по описа на ОСО
при ОП Пловдив. В жалбата на адв. Р. се излагат възражения за необоснованост и
незаконосъобразност на прокурорския акт.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес в
законовия срок, поради което съдът приема същата за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наказателното производство по досъдебно производство №
113/2020г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, се води за престъпления по чл. 249,
ал.1 от НК. Към настоящия момент няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Настоящето досъдебно производство е било образувано от
разделени материали от ДП № 16/2016г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив, което
е било водено за престъпление по чл. 212а ал.1 от НК, а в последствие прието за
наблюдение от ОП Пловдив, като е започнало разследване и за престъпление по чл.
249 ал.1 от НК. В хода на проведеното разследване от ОП гр. Пловдив е било
преценено, че са били събрани достатъчно доказателства, че в осъществяване на
състава на престъплението по чл. 212а ал.1 от НК са участвали свидетелите ***,
като не са били открити достатъчно такива досежно участието на конкретно лице в
извършване на престъпление по чл. 249 ал.1 от НК. Прокурорът е констатирал, че
пострадалите лица от двете престъпни деяния са различни, като при наличието на
основанието на чл. 216 от НПКс Постановление от 31.03.2020г. материалите по
досъдебното производство са били разделени и в ОП Пловдив, съобразно правилата
за родова подсъдност са останали материалите , касаещи престъплението по чл.
249 ал.1 от НК с номер на пр.пр. 2583/2020г. и сл. Д. № 13/2020г.
Т.е. в
настоящия случай съдът дължи произносане относно постановление за спиране на
наказателно производство относно престъпление по чл. 249 ал.1 от НК.
В прокурорското постановление е възприета следната
фактическа обстановка:
Свид. П.Д. и свид. ** съжителствали на съпружески
начала от 2007г. до 2015г., двамата имали едно дете и живеели в гр. *.
Свид. ** била сестра на свидетелката **. **
съжителствала на съпружески начала със свид. ** и също живеели в гр. *, като
двамата имали две деца. Семейството имало финансови затруднения предвид ниски
трудови възнаграждения, изтеглен кредит, а автомобилът им бил унищожен от
пожар.
Към инкриминирания период свид. * и свид. Д. били
колеги в*, двамата работели там като извозвачи, а свидетелките * работели като
шивачки във фирма *, гр. *. Двете семейства поддържали добри отношения.
На 20.03.2013г. свид. П.Д. бил сключил договор за
банков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 8400 евро, която като
кредитополучател следвало да погаси в рамките на 60 месеца чрез анюитетни
вноски по 172,93 евро всяка.Ежемесечните вноски бил удържани от банката след
превод на трудовото му възнаграждение от
банковата му сметка в същата банка с № *.
За постъпления по сметката си същият получавал кратки текстови съобщения
на ползвания от него мобилен номер *, който свидетелят бил ползвал от 2010
година. На същия номер получавал и кратки текстови съобщения за размера на
сметките си към мобилния оператор – Теленор. Този кредит свид. Д. бил изтеглил
от „Банка ДСК“ ЕАД с цел закупуване на жилище за него и семейството му.
Закупеният апартамент в гр. * през 2013 година трябвало да се ремонтира, като
свид. Д. се заел поетапно с ремонта, тъй като нямал необходимите средства за
цялостен такъв. През 2015 година свид. ** имала достъп до всички лични данни на
свид. П.Д. – лична карта, номер на банкова сметка ***. Свид. * също имал достъп
до документите му, тъй като Д. му давал да ползва автомобила си.
В началото на 2015 година било взето решение да се
изтеглят кредити от финансови институции с облекчен режим на
кандидатстване. Свид. * имал лоша
кредитна история, а свид. К. * в този момент се намирала в отпуск по
майчинство и доходите им били крайно
недостатъчни. Същевременно доходите на семейството на Д. бил по-високи и
отговарящи на изискванията на фирмите, отпускащи този вид кредити. Свид. *
следвало да се представи пред съответните служители, отговарящи за отпускане на
кредити „от разстояние“ – по телефона, за П.Д.. Той трябвало и да отговаря на
въпроси , свързани с личността на свид. Д.,
когато му бъде проведено телефонно интервю с представител на кредитната
институция. В резултат на това, в периода от началото на месец февруари 2015
година до 17.03.2015г. били изтеглени общо четири кредита от различни
институции, както следва:
Първи кредит за сумата от 1500 лв. по договор за
потребителски кредит от „Нет Кредит“ ИООД, от 14.01.2015г. за срок от
дванадесет месеца. По този повод бил проведен контакт с кандидата по
предоставен от него телефон за връзка *, като преди това на същия този телефон
било изпратено кратко текстово съобщение с код, който кандидатът следвало да
попълни, за да му се разгледа молбата за кредит. По телефона бил осъществен
контакт от страна на служителите при „Нет Кредит“ ЕООД със свид. **, представил
се за свид. Д. и потвърдил всички данни, вписани в заявлението за
кандидатстване за кредит-ЕГН, номер на личната карта и други. Кредитът бил
отпуснат на същия ден на посочена в заявлението за кандидатстване банкова
сметка *** „ДСК“ ЕАД с номер *, която
била проверена, че е създадена на името на свид. Д..
Вторият кредит за сума от 1500 лв., бил изтеглен на
04.02.2015г. от „Изи Финанс“ ЕООД за срок от 360 дни, който е подписан с
електронен подпис на 04.02.2015г. Проведен бил контакт с кандидата на
представен от него телефон за връзка, като преди това на същия този телефон
било изпратено кратко текстово съобщение с 4-цифрен код, който кандидатът
следва да попълни, за да му се разгледа молбата за кредит, като мобилният
телефон, на който това било направено бил *, на който свид. **, представил се
за П.Д., потвърдил всички персонални данни, вписани в заявлението за
кандидатстване за кредит. Кредитът е отпуснат същия ден на посочена в
заявлението за кандидатстване за същата банкова сметка ***. Д. в Банка ДСК ЕАД;
Третият кредит за сумата от 350 лв. за период от 30
дни с падеж 13.04.2015г., за който е кандидатствано на 14.03.2015г. и
заявлението за кредит е пуснато онлайн чрез интернет към 4Финанс ЕООД и IP адрес * с потребителски профил,
създаден да отговаря на такъв на свид. П.Д., като в заявлението за кредит е записан
номер за контакт *, на който номер е направено идентификационно обаждане от
страна на кредитната институция, като договорът за кредит е бил изпратен на
имейл адрес, посочен в заявлението за кандидатстването. Преди това била
осъществена връзка от страна на служител на „4 Финанс“ ЕООД на същия номер, на
който свид. * се представил за П.Д. и
потвърдил всички данни, вписани в заявлението за кандидатстване. Кредитът бил
отпуснат същия ден на посочена в заявлението банкова сметка *** „ДСК“ ЕАД.
Четвъртият
кредит за сума от 1200 лв. бил изтеглен от името на свид. Д. на 17.03.2015г. от
„Креди хелп“ ООД с период на погасяване от 330 дни. Договорът е от
17.03.2015г., подписан с електронен подпис *, заявлението за кредит било
подадено онлайн чрез влизане в сайта на дружеството и попълване на стандартен
европейски формуляр. Сумата по отпуснатия кредит била преведена по същата
банкова сметка ***, като била посочена в самото заявление.
По никой от посочените кредити не постъпили
погасителни вноски. Всяка една от кредитните институции предприела действия по
установяване на контакт с кредитоискателя за разрешаване на проблемите по липса
на плащания. След като през м. септември 2015 година свид. П.Д. бил намерен от
представители на финансовите институции, той посетил клон на банка ДСК ЕАД и
изискал необходимите справки за движение по банковата му сметка. Твърди, че
едва тогава установил, че по картовата му сметка са постъпили 4 суми от кредит,
предоставен от гореспоменатите юридически лица, като паричните средства били
изтеглени през банкомат от сметката му. В постановлението се сочи, че до този
момент не било установено нито от кого са изтеглени сумите, нито кой се е
облагодетелствал материално от преведените по сметка на свидетеля средства.
Свид. Д. подал жалба в РУ МВР Асеновград и била
започната проверка по случая. В хода на същата между него, свид. П., свид. К. М.
и Д. М. възникнали разногласия и той дори прекратил съвместното си съжителство
с Д. М..
В хода на проведеното разследване, са възникнали съществени
противоречия в показанията на свидетелите * и **, от една страна и на свид. Д.
М., от друга, по отношение на обстоятелството кой е теглил инкриминираните суми
с картата на пострадалия. Настоящата съдебна инстанция е съгласна с
констатацията на прокурора, че не могат да бъдат кредитирани безрезервно
показанията на свидетелите * и К. М. поради факта на съвместното им съжителство
и възможността да целят благоприятен и за двамата резултат от разследването.
Наред с това съдът е солидарен и с извода, че в показанията на свид. Д. М.,
давани по различно време от провеждане на производството, има противоречия по
редица обстоятелства – относно това по какъв начин свид. П. се е сдобил с данни
на свид. Д., дали е предоставяла дебитната карта на сестра си, за да тегли
отпуснатите кредити или същата е била вземана от нея незабелязано, поради което
е налице съмнение и в достоверността и на този доказателствен източник.
Извършени са всички възможни до настоящия момент
процесуално – следствени действия, с които да се преодолее доказателствената
празнота, касателно факта кой точно е използувал картата на пострадалия
свидетел, като в тази насока са били
разпитани и преразпитани всички лица, имащи отношение по случая. Въпреки
направените усилия към настоящия момент не може да се приеме с достатъчна
степен на убедителност, че някой от свидетелите има причастност точно към това
деяние.
Ето защо и по отношение на престъплението по чл. 249,
ал.1 от НК прокурорът е приел, че не се установява несъмнено от кого е била
ползвана дебитната карта по времето, когато са били теглени паричните
постъпления по сметката на свид. Д. по отпуснатите кредити, като са били
извършени всички възможни действия по разследването в тази насока.
В заключение прокурорът е приел, че не може да се
стигне до категоричен извод как, къде, от кого са били извършени
инкриминираните деяния, респективно – кой каква роля е имал при осъществяването
им. Т.е. проведените до настоящия момент следствени действия не са довели до
събиране на доказателства относно авторството на престъпленията.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че правилно
прокурорът е анализирал всички гласни и писмени доказателства и е стигнал до
законосъобразен извод. Напълно се споделят съображенията на държавното обвинение,
че понастоящем са извършени всички възможни следствени действия за установяване
самоличността на лицето или лицата, извършили теглене на инкриминираните суми
/предвид и изминалия продължителен период от време и несъхраняването на
възможни доказателствени източници/. От
събраните до настоящия момент доказателства не може да се направи извод в
определена насока.
Поради изложените по-горе мотиви съдът намира, че
обжалваното постановление ще следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал.5 вр. с
ал.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на ОП-Пловдив от 11.09.2020г.,
с което е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 113/2020г.
по описа на ОСО при ОП Пловдив.ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура Пловдив за
продължаване на разследването.
Да се изпрати препис от настоящото
определение на адв. Р.Р. ***.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: