№ 13458
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110119770 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5515,66 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на трудова злополука от 04.08.2022г.,
/формирана от сумата 1823,69 лева, представляваща разходи за лечение и
възстановяване и сумата 4441,97 лева, представляваща разликата между полученото
обезщетение по държавното обществено осигуряване и получаваното преди
злополуката трудово възнаграждение за периода от 05.08.2022г. до 24.03.2023г., след
приспаднати 750 лева, получено застрахователно обезщетение/, както и сумата от 30
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
претърпяната трудова злополука от 04.08.2022г.
Ищецът Р. А. Л. твърди, че страните са обвързани от валидно трудово
правоотношение по Трудов договор № 2127/07.01.2021г., по силата на който ищецът е
заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ответника при уговорено
трудово възнаграждение в размер на минималния осигурителен праг за длъжността,
командировъчни пари и допълнително възнаграждение за продължителна работа в
зависимост от трудовия стаж и професионалния опит. Излага, че със Заповед №
9673/09.06.2021г. ответникът е командировал ищеца да извършва превози на товари в
рамките на държави-членки на ЕС и други европейски държави, като срокът на
командировката приключва при изпълнение на последния курс и след предаване на
автомобила на ответника. Поддържа, че на 04.08.2022г. след приключване на
командировката и предаване на товарния автомобил в базата на ответното дружество,
1
претърпял трудова злополука, изразяваща се в падане от шофьорската кабина на
автомобила при освобождаването от лични вещи, в резултат на което получава
следните травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост на
лявата ръка, като процесното събитие е изрично прието за трудова злополука с влязло
в сила Разпореждане № 32133/26.10.2022г. на НОИ. Заявява, че същия ден е преминал
лекарски преглед, за което е издаден Амбулаторен лист № 001313/04.08.2022г., като му
е приложена гипсова имобилизация и е насочен за оперативно лечение. В тази връзка
ищецът постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св.
Пантелеймон – Плевен“, където му е извършено оперативно лечение, изразяващо се в
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация със заключваща плака с
винтове, като е изписан на 12.08.2022г. Допълва, че след операцията му е издаден
болничен лист за временна неработоспособност за периода 09.08.2022г. – 11.09.2022г.,
през който период се е възстановявал в домашни условия със смяна на превръзки, а на
четиринадесетия ден след операцията са премахнати поставените конци и е направена
нова рентгенова снимка. Изяснява, че след преминаване на съответните контролни
прегледи периодът на временната неработоспособност е продължен неколкократно –
до 24.01.2023г., тъй като оплакванията на ищеца, изразяващи се в болки, ограничени
движения в лява гривнена става и оток, продължавали. В този период ищецът провел и
лечебно-рехабилитационни процедури. Твърди, че на 20.02.2023г. постъпил в болница
и преминал през операция по премахване на медицинския имплант, положен по време
на проведеното през м. август 2022г. оперативно лечение, като е изписан от болницата
на 22.02.2023г. В тази връзка му е издаден болничен лист за временна
неработоспособност за периода 20.02.2023г. – 24.03.2023г. и са му предписани
медикаменти. Посочва, че на 15.03.2023г. отново е провел лечебно-рехабилитационни
процедури, като въпреки това продължил да изпитва лека болка в лявата гривнена
става и движенията му били ограничени. Изяснява, че за проведеното лечение и в
изпълнение на лекарските предписания ищецът е закупил медикаменти, медицински
изделия, заплатил е потребителски такси и такси за медицински услуги в общ размер
на 1823,69 лв. Заявява, че непосредствено преди трудовата злополука получаваното от
него месечно трудово възнаграждение възлизало на 1710,20 лв. Предвид това, след
приспадане получаваното от него в процесния периода обезщетение по държавно
обществено осигуряване, претендира сумата от 4441,97 лв., представляваща разликата
между дължимото трудово възнаграждение за процесния период и полученото
обезщетение. Допълва, че във връзка с трудовата злополука е получил и
застрахователно обезщетение в размер на 750 лв. С оглед на изложеното намира, че
работодателят му дължи сумата от общо 5 515,66 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от трудовата злополука имуществени вреди. Допълва, че в резултат на
същата е преживял значителни болки и страдания, като възстановителният период е
продължил над 7 месеца. Вследствие на обездвижването се е наложило да търпи
2
социален и битов дискомфорт, като за известен период от време е трябвало да се
придвижва с помощник. Твърди, че неудобството от несамостоятелното справяне с
ежедневните задължения и потребности е довело до усещания за непълноценност,
социална изолация и тревожност, засилена и от невъзможността да предвиди момента
на възстановяване, дали ще може да упражнява отново професията си, както и от
несигурност относно получаваните доходи. Ето защо, претендира сумата от 30 000 лв.,
на която оценява така описаните претърпени от него неимуществени вреди. Поддържа,
че работодателят отказва да му заплати дължимото обезщетение. Иска се от съда да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните
вземания, както и сторените в производството разноски.
Ответникът „Дриймс Транс“ ЕООД е депозирал отговор в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между
него и ищеца, настъпването на процесното събитие на 04.08.2022г. по описания в
исковата молба механизъм, както и че същото представлява трудова злополука. Не
оспорва и че във връзка със същата на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 750 лв. Навежда възражение за съпричиняване на твърдените
от ищеца вреди в резултат на проявена от него груба небрежност при изпълнение на
трудовите му задължения. Оспорва наличието на настъпили усложнения и свързаните
с тях болки и неудобства, като поддържа, че не всички се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното събитие. Счита, че в периода 25.01.2023г. –
19.02.2023г., когато ищецът е бил в платен годишен отпуск и през който период не е
бил във временна неработоспособност, същият се е възстановил напълно от
претърпените травматични увреждания, поради което намира за недоказани
твърдените от работника болки и страдания. Счита, че полученото от ищеца
обезщетение от държавното обществено осигуряване е компенсирало напълно
загубения трудов доход. Намира размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за завишен. По изложените съображения моли предявените
искове да бъда отхвърлени като неоснователни.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане” АД
не изразява становище по основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че е настъпила твърдяната
3
злополука, която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените
имуществени вреди, както и техния размер, а по отношение на неимуществените вреди
– настъпилите болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и
причинната връзка между трудовата злополука и вредите.
Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства,
в т.ч. трудов договор № 2127/07.01.2021г., и като безспорно между страните, че към
04.08.2022г. пострадалият ищец Р. А. Л. се е намирал в безсрочно трудово
правоотношение с ответника „Дриймс Транс“ ЕООД, в рамките на което заемал
длъжността „шофьор на товарен автомобил“.
С разпореждане № 32133/26.10.2022г. на ТП на НОИ - София град /лист 33/, на
основание чл. 60, ал.1 КСО процесната злополука е приета за трудова злополука по чл.
55, ал.1 КСО – при слизане от шофьорската кабина на камиона, пострадалият се
подхлъзва и пада на земята, вследствие на което получава счупване на долния край на
лъчевата кост на лява ръка. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има
двойствено значение – от една страна, то представлява индивидуален административен
акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието
на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи
съществуването на правото на обезщетение. Ответникът не твърди и съответно не
представя доказателства да е обжалвал разпореждане 32133/26.10.2022г. на ТП на НОИ
– София-град по реда и в сроковете по чл.117 КСО. Изводите са направени от
компетентните длъжностни лица въз основа вписванията в Протокол №
1042/12.10.2022г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. По
делото няма данни и ответникът да е направил възражения в хода на производството
пред НОИ.
Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална
доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени
удостоверените в него факти – чл. 179, ал. 1 ГПК. Съдържащите се в него констатации
за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна
работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и
за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на
работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар.
функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен
елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200
КТ, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита
установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на
изпълняваната работа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в хода на
процеса не доказа обратното.
4
Такъв кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по
смисъла на цитираните по-горе норми е и причинната връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат – неработоспособност или смърт, поради което с
разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен и този елемент,
т.е., че претърпените от пострадалия вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията
от злополуката. Доказателства за обратното също не са представени. С оглед на това
следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява наличието на трудово
правоотношение между страните и настъпила трудова злополука при действието на
това правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен
по регламентирания в закона ред, със съответния влязъл в сила административен
акт.
По делото е приложена епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при
УМБАЛ „Св.Панталеймон – Плевен” ООД от дата 12.08.2022г., от която се установява,
че пострадалият е бил приет в клиниката на 09.08.2022г. с оплаквания от силна болка в
лява ръка в областта на китката, ограничени движения и поява на оток. При прегледа е
установено-лява гривнена става е видимо деформирана, оточна и движенията в нея са
силно ограничени и болезнени, в резултат на което е проведена спешна оперативна
интервенция – щателно почистване на оперативното поле. Есмарх Воларен достъп по
Хенри до дистален радиус на лява ръка, послойно достигане на фрактурата. Репозиция
на същата с една К-игла по динамичен рентгенов контрол. Фиксира се със заключваща
плака с винтове и отделно се фиксира радиалния стилоид с обикновен АО винт. Лаваж.
Хемостаза. Послоен шев. Стерилна превръзка. Съгласно епикризата ищецът е изписан
на 12.08.2022г. с подобрение, в добро общо състояние, добре зарастваща оперативна
рана, без значими субективни
оплаквания.
Видно от приложени по делото болнични листове № Е20220345677 от
15.08.2022г., № Е20222105278 от 14.09.2022г., № Е 222846070В76 от 11.10.2022г., №
Е20223149951 от 14.11.2022г., № Е20224191286 от 14.12.2022г., № Е20230296157 от
19.01.2023г. и № Е20230242593 от 24.03.2023г. издадени от ДКЦ „Св. Панаталеймон”
ООД, за периода от 09.08.2022г. до 24.01.2023г., ищецът е бил в отпуск за временна
неработоспособност. Представените писмени доказателства потвърждават изцяло
твърдяното увреждане в исковата молба.
По делото е приета СМЕ, заключението по която съдът при преценката си по
реда на чл. 202 ГПК намира, че следва да бъде възприето изцяло, тъй като установява
характера на причинените на ищеца травматични увреждания и наличието на
причинно – следствена връзка между тях и процесния инцидент, доколкото са дадени
задълбочени, обективни и достатъчно мотивирани отговори на поставените задачи,
след анализ на наличната по делото медицинска документация и извършен личен
5
преглед на ищеца, като липсват доказателства, които да го разколебават. При анализ на
представените по делото медицински документи е установено, че при извършения на
04.08.2022г. в гр. Плевен амбулаторен преглед на ищеца е поставена диагноза –
счупване на долния край на лявата лъчева кост. Посочено е, че е наложена гипсова
имобилизация и ищецът е насочен за оперативно лечение. На 09.08.2022г. е приет в
Клиника по ортопедия и травматология ЕМБАЛ „Св. Панталеймон” – гр. Плевен,
опериран е като фрактурата е наместена и фиксирана със заключваща плака с винтове.
Ищецът е носил ортеза след интервенцията 45 дни, като конците са свалени 14 дни
след операцията. Провеждал е физиотерапия и рехабилитация в продължение на
няколко месеца. На 20.02.2023г. е извадена металната остиосинтеза и е продължена
рехабилитацията още два месеца. В допълнение е посочено, че при прегледа в 23-та
поликлиника в София се установява оперативен белег воларно с дължина 9 см. и
наличие на втори радиално с дължина 2 см. Вещото лице дава заключение, че
възстановяването на счупената кост на ищеца в процесния период е протекло в планов
порядък. Изяснява, че при счупване на лъчевата кост се обездвижват след операцията
малките ставички на дланта, без крайните фаланги и проксимално нагоре на 2-3 пръста
под лакътната става, но лакътната става и лявата раменна става са свободни през
целия период на обездвижването. Единствено страдат малките стави на дланта от
обездвижването. В изводите си експертът е посочил, че към момента на извършения
преглед на ищеца, счупената кост на лявата ръка е напълно възстановена. При
изследване движенията на лявата гривнена става вещото лице е установило, че те все
още са ограничени, а захвата е леко нарушен. Посочил е, че е необходимо ищецът да
продължи лечението си с физиотерапия и рехабилитация още две-три години, в
рамките на който при промяна на времето и при по-голямо натоварване на ръката,
ищецът ще изпитва болки.
В о.с.з., проведено на 20.02.2024г., вещото лице подробно описва начина на
получаване на увреждането на ищеца. Разяснява, че фрактурата се получава именно
при падане от височина, при което цялата тежест се поема от ръката – в случая лявата.
Посочва, че възстановяването отнема няколко месеца 3-4, до 6 месеца. Уточнява, че
описаната в заключението нарушена функция на ставата при ищеца се изразява в леко
изоставане и непълно възстановен захват на лявата ръка.
От гореизложеното следва, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за обезщетение за неимуществени
вреди, а именно – налице са претърпени болки и страдания в резултат от травматични
увреждания, настъпили при действието на трудов договор, сключен с ответника, и
признати по надлежния ред за трудова злополука.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
6
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и
се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедли.ст” по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелката Антоанета
Костадинова – лице живеещо на семейни начала с ищеца по делото. При разпита си
свидетелката заявява, че очаквала ищеца да си дойде от продължителна командировка
извън страната, като били планували времето си. Посочва, че ищецът имал намерение
да направи ремонт на къща в Свищовско, където живее болната му майка, да се
погрижи за двора. Чули се в деня на инцидента на 04.08.2022г. по обед, когато ищецът
вече наближавал София. Очаквала да се чуят малко по-късно, след като ищеца предаде
превозното средство, за да знае, че всичко е наред. Опитала да се свърже с него, но
ищецът не си вдигал телефона. Осъществили контакт по - късно вечерта на същата
дата по вайбър. Видяла, че Л. има рани по главата, а ръката му била обездвижена.
Споделил , че е планувана операция, тъй като се касае за сериозно нараняване, което
изисква поставяне на планки и болтове. Срещнали се след два дни в Свищов, когато
ищецът Л. бил видимо по-зле, уплашен, объркан, изпитвал болки и не можел да спи.
Ръката му била посиняла и отекла. Свидетелства, че след операцията на 09.08.2022г.
имал затруднения във всяка дейност от ежедневието, поради което тя му помагала.
Ръката му била обездвижена, изпитвал страх, имал проблеми със съня и осъзнавал, че
може да е необходим дълъг период на лечение и възстановяване. След махане на
шината на 45-ия ден, имал проблеми с ръката, вследствие на обездвижването,
започнала промяна на цвета на ръката, лющене на кожата, имало все още оток и
ограничения в движенията. Споделя, че ищецът започнал рехабилитация, която била
съпроводена с болка. През месец февруари била извършена втора интервенция за
премахване на вградените медицински консумативи в ръката. Свидетелката
Костадинова посочва, че и към настоящия момент ръката на ищеца не е напълно
възстановена – не може да я свива напълно, изпитва болки при промяна на времето и
при натоварване, в резултата на което се чувства непълноценен, което по същество
потвърждава и наличието на влошено психическо здраве. При преценка на
показанията на свидетеля съдът следва да изходи от вероятната заинтересованост, но
преценени на основание чл. 172 ГПК, същите се отличават с последователност и
логичност, резултат са от преки възприятия и се подкрепят от останалите
доказателства по делото, поради което и се кредитират от настоящия състав в
цялост.
7
При съобразяване установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта и
посочените в ППВС N 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и за
прилагането на критерия „справедливост“ обективни обстоятелства, а именно -
характера и интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на
същите, както и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на събитието, служещи като база за паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът, на първо място, отчита внезапността на изживяната от
ищеца травма и изпитвана физическа болка. На следващо място, съдът взема предвид
продължителността и интензивността на душевните болки и страдания – по делото
бяха събрани еднопосочни доказателства за извършеното оперативно лечение, което
ищецът е следвало да претърпи вследствие на настъпилото увреждане, в това число
болнично лечение и ползвания отпуск за временна неработоспособност за периода от
09.08.2022г. до 24.03.2023г., както и дълготрайното отражение на физическото и
психическото му състояние. Съдът отчита посочените обстоятелства, като съобразява
и факта, че ищецът е бил в трудоспособна възраст към датата на настъпване на
злополуката, като непосредствено след инцидента и по време на възстановяването си в
продължение на около месец е изпитвал болка и дискомфорт и се е налагало да бъде
подпомаган в ежедневните си нужди от приятелката си. Следва да се съобрази и
фактът, че поради претърпяната злополука ищецът не е имал възможност да полага
физически труд, че и към настоящия момент не е настъпило пълно възстановяване на
движенията и захвата на увредената ръка, в т.ч. в определен бъдещ период – от около
2-3 години при смяна на времето и физическо натоварване /съобразно изводите на
СМЕ/ също ще изпитва дискомфорт. Съдът съобразява, че лечението е било адекватно,
своевременно предприето и възстановяването на счупването е протекло в планов
порядък съобразно медицинските стандарти. От разпита на свидетеля Костадинова се
установява, че след претърпяната оперативна намеса, ищецът не е можел да се
обслужва сам, вследствие на обездвижването на ръката изпитвал болки, като
инцидентът несъмнено се е отразил негативно и на психическото му здраве.
Същевременно, съдът отчита обстоятелството, че не е налице причинноследствена
връзка между процесния инцидент, довел до счупване на лявата лъчева кост в областта
на гривнената става и твърдяното увреждане на ротаторния маншон на лявата раменна
става. Тези изводи се аргументират на базата на приетото без възражения от страните
заключение по изготвената допълнителна СМЕ /лист 180- 186/, съгласно което няма
данни в приложената медицинска документация /освен два амбулаторни листа от
12.01.2023г. и 19.01.2023г./ за този синдром, поради което и не може да се приеме, че
счупването на ставата и нейното възстановяване е довело до увреждане на ротаторния
маншон на лявата раменна става.
8
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им
към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап
на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно статистически размер на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г.
по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о./. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, следва да бъде определено в размер
на общо 20 000 лева.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Това е случай на съпричиняване от страна на увреденото лице.
Възражението за съпричиняване е фактическо материалноправно възражение, което
разширява предмета на делото, същото подлежи на пълно и главно доказване от
ответника и се преклудира в срока по чл. 131 ГПК. Работодателят е направил
възражението именно в отговора на исковата молба, поради което е допустимо и
следва да се разгледа от съда.
Положителният извод за наличие на съпричиняване както в общия случай, така
и при релевирана от ответника груба небрежност като основание за намаляване на
дължимото обезщетение, се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане си и обективно е допринесъл за настъпването му.
Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това действие или
бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия следва
да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е хипотетичен и да
почива на предположения. В мотивите по т. 7 Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г.
по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на предвидим и
реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС груба небрежност при трудова
злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на
9
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би
могъл да го допусне. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането,
това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се
обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по - голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. За
да е налице проявена груба небрежност следва да се установи липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност от пострадалия. Съгласно практиката на касационната инстанция по повод
наличието на груба небрежност при неспазване на инструкциите за безопасност при
работа е прието, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на
труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. При
обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият
работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност, защото не всяко
нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а
само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна
обстановка (в този смисъл например Решение № 167/30.12.2020 г. по гр.д. № 591/2020
г. по описа на ВКС, III г.о., Решение № 977 от 14.01.10г.по гр.дело № 298/09г.на
Четвърто г.о.; Решение № 60 от 5.03.14г.по гр.дело № 5074/14г.на Четвърто
г.о.).
Установеният по делото механизъм на настъпване на инцидента мотивира съда
да приеме, че от страна на ответника не се установи при условията на пълно и главно
доказване да е осъществена груба небрежност от страна на пострадалия. Не са
ангажирани никакви доказателства за конкретно негово поведение, неглижиращо в
необходимата степен задължение в проведен инструктаж. Данни за обстоятелствата,
при които е настъпил инцидента се съдържат само в обясненията на пострадалия /л.
111 по делото/, като ответникът е представил и копие на програма за провеждане на
начален инструктаж и наръчник за работа в „Дриимс Транс” ЕООД /л. 61 и л. 64-80 от
делото/, които вътрешни актове на работодателя, представляват частни документи
съгласно нормата на чл. 180 ГПК, доколкото са подписани от лицата, които са ги
издали, като доказателствената им стойност следва да се преценява по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Противно на поддържаното в
отговора на исковата молба, по делото не се установява ищецът да е допуснал груба
небрежност, която да е довела до подхлъзването му от превозното средство и падане
на земята. В обясненията си по повод процесното събитие ищецът посочва, че във
връзка с изпълнение на задълженията си като водач на тежкотоварен автомобил след
10
извършен отчет по повод приключилата командировка, започнал обичайната
процедура по почистване на кабината и освобождаването от лични вещи. Не се
установява от страна на пострадалия да са извършени конкретни нарушения във връзка
с предприетото слизане от превозното средство. Действията по освобождаване на
кабината след приключил транспортен курс несъмнено включват взимане на личните
вещи от страна на водача. Не се доказаха твърденията на ответника, че пострадалият е
бил натотварен при слизане от камиона. Противно на твърдяното, в обяснението на
ищеца е отразено, че е носел с лявата си ръка последния сак, а дясната ръка с която се
е държал за волана, се е подхлъзнала, което е довело до падането. С оглед на
изложеното и доводите на ответника за липса на старание и внимание, за които по
делото не са ангажирани доказателства, не са от естество да обусловят извод, че
самият пострадал е проявил груба небрежност.
По иска за имуществени вреди:
Относно претърпените имуществени вреди са представени писмени
доказателства, а именно фактура № **********/11.08.2022г. на стойност 82,00 лева за
ортеза за китка /лява/, фактура № 10567/12.08.2022г. на стойност 1217,40 лева за
потребителска такса и имплантируеми медицински изделия, фактура №
16060/12.08.2022г. на стойност 60,00 лева за медицински услуги, фактура №
**********/12.08.2022г. на стойност 150 лева за “подобрени битови условия-
ортопедия“, касов бон от 22.02.2023г. за сумата 60,00 лева и за сумата 11,60 лева за
потребителска такса и медицинска услуга – избор на лекар, фактура № ********** от
21.02.2023г. за сумата 73,00 лева за предписани лекарства, касов бон от 28.02.2023г. за
сумата 52, 11 лева за преписани лекарства, фактура № ********** от 21.03.2023г. на
стойност 40,60 лева за заплатена потребителска такса стационар, касов бон от
16.03.2023г. на стойност 9,38 лева за закупено лекарство – „калций с вит.Д“ и сумата
27,00 лева за доставка на „Мадекасол крем“, поради което съдът приема за доказано
извършването на сочените от ищеца разходи в претендирания размер от 1823,69 лева,
които са в причинна връзка с настъпилите увреждания.
Установи се по делото, че след трудовата злополука ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност за периода до 24.03.2023г. Т.е. през този период
ищецът не е бил в състояние да полага труд. Именно поради загубата на трудовото
възнаграждение ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи. Същите се съизмеряват с разликата между брутното трудово възнаграждение,
което би получил ищецът при изпълнение на възложената работа, и полученото
обезщетение по общественото осигуряване – в случая полученото обезщетение за
временна неработоспособност. Определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ за
пропуснати ползи се извършва на базата на брутното трудово възнаграждение без
приспадане от него на данъци и осигуровки Това е така, тъй като по принцип данъците
и вноските за социално осигуряване са в тежест на работника/служителя, определят се
11
на базата на брутното му трудово възнаграждение и се удържат от него, но едва при
плащането му /така решение по чл. 290 № 335/10.01.2012 г. на ВКС/. В настоящия
случай не е спорно, че размерът на получаваното от ищеца брутно трудово
възнаграждение възлиза на 1710,20 лева. При изчисляване размера на претенцията за
пропуснати ползи съдът съобразява представеното към исковата молба удостоверение
№ 14-00159191/03.04.2023г. на ТП на НОИ - гр. Плевен, съдържащо информация за
платени суми за временна неработоспособност за периода 01.08.2022г. до 03.04.2023г.
Предвид това съдът намира, че претърпените от ищеца имуществените вреди,
изразяващи се в разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и
полученото обезщетение от НОИ за процесния период възлизат на сумата от 4293,20
лв. /при изчислен от съда размер на вземането за м.08.2022г. за сумата 501,18 лева, на
база брой работни дни за месеца -17 дни и съобразяване началната дата на временната
неработоспособност - 09.08.2022г./. За пълнота следва да се посочи, че претенцията на
ищеца за пропуснати ползи за м.02.2023г. е съобразена с ползвания от същия отпуск на
основание чл.155 КТ, следователно обхваща единствено работните дни в периода
20.02.2023г. – 28.02.2023г.
По делото не е спорно между страните, че във връзка с претърпяната трудова
злополука ищецът е получил застрахователно обезщетение в размер на 750 лева, което
на основание чл. 200, ал. 4 КТ следва да бъде приспаднато от установения размер на
претърпени имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното искът се явява основателен за сумата 3543,20 лева, а
за разликата над нея до пълния предявен размер от 4441,97 лева следва да се
отхвърли.
По разноските:
И двете страни имат право на разноски като своевременно са заявени претенции
и са представени списък на разноските по чл.80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата 2881,68
лева за заплатен адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете, както и
сумата 234,50 лева – депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 618,33 лева – адвокатско възнаграждение.
Ищецът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на делото, неговата
правна, фактическа сложност, както и събраните по делото доказателства, съдът
намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение във връзка с
чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. При преценката си съдът съобрази приложимата
редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разноските за държавна такса за депозираната частна жалба срещу
12
допуснататото от съда обезпечение на исковете следва да останат в тежест на страната,
които ги е направила.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси следва да
бъдат възложени на ответника съобразно уважената част на иска. Така той трябва да
плати по сметка на съда сумата 1014,73 лева за държавна такса – 4 % върху уважения
размер на всеки един от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дриймс Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 57, ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, жк. ... вх. Б, ет. 6, ап. 11, по предявените
осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания от трудова злополука, настъпила на 04.08.2022г., призната за такава с
разпореждане № 32133/26.10.2022г. на ТП на НОИ - София град, сумата 1823,69 лева,
представляваща разходи за лечение и възстановяване вследствие претърпяната
злополука и сумата 3543,20 лева, представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между полученото обезщетение по държавното обществено осигуряване и
получаваното преди злополуката трудово възнаграждение за периода 09.08.2022г. до
24.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 20 000 лева
до размера от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
както и иска за пропуснати ползи над сумата 3543,20 лева до претендирания размер от
4441,97 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Дриймс Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 57 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. А. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, жк. ... вх. Б, ет.
6, ап. 11, сумата 2881,68 лева, представляваща разноски за заплатен адвокатски
хонорар и сумата 234,50 лева – депозит за експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. А. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Плевен, жк. ... вх. Б, ет. 6, ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на „Дриймс
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г. М. Д.“ № 57, сумата 618,33 лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Дриймс Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 57, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд дължимите такси и разноски по
13
делото, в общ размер на 1014,73 лева.
Решението е постановено при участието на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД като
трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14