№ 341
гр. С.З., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20225501000396 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „В.“ ЕООД против
решение № 260352/23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1270/ 2020г. по
описа на Районен съд – гр.К., с което е отхвърлен предявеният от ЕООД "В." -
гр. С.З., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление - гр. С.З., ул. *****,
представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. против Л. С. Г., ЕГН **********,
адрес - с. Е., общ. К., ул. **** иск съдът да признае за установено, че Л. С. Г.,
ЕГН **********, адрес - с. Е., общ. К., ул. **** дължи на ЕООД "В." - гр.
С.З., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление - гр. С.З., ул. *****, по
издадената ч.гр.д. № 592/2020 г. по описа на PC-К. Заповед № 350/05.03.2020
г. за изпълнение на парично задължение сумите: 796,52 лв., представляващи
цена на предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 02.05.2013 г. -
13.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
02.03.2020 г. по ч.гр.д. №592/2020 г. по описа на PC-К. до окончателното
заплащане на сумата, както и лихва за забавено й изплащане в размер на 10,37
лв. за период от 01.08.2017 г. до 25.02.2020 г.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „В." ЕООД,
като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Моли
съда да отмени ожалваното решение. Претендира разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемата Л. С. Г. не е представила в срок писмен отговор. В
становище моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.
1
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 592/2020 г. по описа на PC-К. се установява,
че и е издадена Заповед № 350/05.03.2020 г., с която е разпоредено Л. С. Г.,
ЕГН- **********, с адрес: с. Е., общ. К., ул. ***** да заплати на „В.” ЕООД-
С.З., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., *****, със
законен представител Р.Т.Р. сумата: 796, 52 лева - главница; 10,37лева - лихва
за забава от 01.08.2017 г. до 25.02.2020 г., законна лихва от 02.03.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането; 387,50 лева разноски по делото, от
които 25,00 лева - държавна такса, 2,50 лева банков превод и 360 лева
адвокатско възнаграждение за консумирана и незаплатена питейна и отведена
канална вода по партида № *********, за имот, находящ се в с. Е., общ. К.,
ул. *****, за периода 02.05.2013 г. до 13.12.2019 г. и дължимата лихва за
закъсняло плащане на задължението.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение. В указания преклузивен срок,
заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Видно от представената справка от Агенцията по вписванията Л. С. Г. е
собственик на имот: дворно място с къща в с. Е., общ. К., ул. ***** считано от
19.12.2008 год. Имотът е продаден на 07.02.2007 година от И.Д.К. на Д.И.Г.
ЕГН ********** и продаден от Д.И.Г. на Л. С. Г. ЕГН ********** на
19.12.2008 г.
Видно от представения Протокол за корекция на 14.05.2019 година
ищецът служебно е направил прехвърляне на Партида №655 за имот в с. Е.,
общ. К., ул. ***** с титуляр Д.Х.К. на името на Л. С. Г..
Представени са констативен протокол № 4683/17.12.2019 год. за
прекъсване на водоснабдяването с тапа и пломба и „показание на водомера
5799 куб.м.“ и констативен протокол № 1924/10.01.2020 год. за прекъсване на
водоснабдяването на уличния водопровод. И на двата протокола отказът на Л.
С. Г. да се подпише в качеството на потребител е удостоверен с подписа на
свидетели.
Представени са съставени от ищеца квитанция №
**********/01.07.2017 г. за водомер индивидуализиран като ********** за
отчетено потребление от 2 куб.м., старо показание от 02.05.2013 година - 283,
ново показание от 23.06.2017 год. - 285 и фактура №**********/15.12.2019 г.
за отчетено потребление за водомер индивидуализиран като ********** от
360 куб.м. старо показание от 23.06.2017г. - 285 , ново показание от
13.12.2019 год. - 285. Със заповед № 3-613/25.10.2017 год. на ищеца, считано
от 01.11.2017 год. ЕООД "В." - гр. С.З. е преустановило отчитането на
потреблението с наличните карнети е въвело отчитане с използване на
електронен карнет. Квитанцията е за абонат 214141 Д.Х.К., фактурата е за
абонат 324671 Л. С. Г авраилова.
Представена е разпечатка от електронно досие на абонат с номер
214141 - Д.Х.К. за водомер ********** отчетено потребление от 2 куб.м.,
старо показание от 02.05.2013 година - 283, ново показание от 23.06.2017 год.
2
- 285 е реален отчет, следващият отчет извършен на същия водомер е на
17.04.2019 год., отново е записано, че е реален отчет със следните показания:
старо показание от 23.06.2017 година - 285, ново показание от 13.12.2019 год.
- 4903 и измерено количество 4618,000.
Видно от информацията по представената разпечатка от електронно
досие на абонат с номер 324671 - Л. С. Г. по Партида ********* за периода
02.05.2013 г. - 13.12.2019 г. записване ( по квитанция №
**********/01.07.2017 г. за водомер 1 ********* за отчетено потребление от
2 куб.м., старо показание от 02.05.2013 година - 283 , ново показание от
23.06.2017 год. - 285) не съществува. Първото записване в досието е за реално
измерен отчет на 13.12.2019 год.: старо показание от 23.06.2017 г. - 285, ново
показание от 13.12.2019 год. - 285. Записването напълно съответства н
издадената фактура **********/15.12.2019 г. Записано е, че отчета е направен
от Радостина Кехайова.
Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът въз приема изцяло, неиздължената част от начислените по
представените квитанция и фактура суми за потребено количество вода
възлизат на 796,52 лв., от които 4,34 лв. по квитанция №
**********/01.07.2017 г. и 792,24 лв. по фактура **********/15.12.2019 г.
Размерът на лихвата за забавеното изплащане на начислените
количества вода на 11,46 лв., от които 1,12 лв. за периода 01.08.2017 г. –
02.03.2020г. за главницата от 4,34 лв. и 10,34 лв. за периода 15.01.2020 –
02.03.2020г. за главницата от 792,24 лв.
Видно от показанията на разпитаните свидетели - Б.Г.Ш. на длъжност
„инспектор реализация“ при ищеца от 2017 г. и Р.Т.К. на длъжност
„инкасатор“ при ищеца от 14 години, обслужваща района, в който е имота на
ответницата от 2018 г. имотът се водел като „необитаем“, по данни на
съседите собствениците се намирали в чужбина. Имотът представлява къща с
висока ограда, първия етаж на сградата изобщо не се вижда и не може да се
разбере дали вътре има някой. През 2019 година Р.Т.К., минавайки покрай
имота видяла, че в имота има хора. Представила се и казала, че иска да види
водомера. Разликата, която отчела била над 4000 куб.м. Съпругът на
ответницата я уведомил, че къщата е закупена отдавна, обещал, че водата ще
бъде платена. След като отчела това количество вода, сменила партидата - не
официално, а в карнета, на който се води този имот наред с името на
собственика написала и името на Л..
Според свидетеля Б.Г.Ш. ищецът фактурира така отчетеното
количество вода (над 4000 куб.м.) Потребителите не пожелали да платят. Тъй
като случаят е по-тежък от гледна точка на събираемостта на задължението
свидетелят ходил два пъти в с. Е., водил разговори и постигнали устно
съгласие с ответницата дружеството да начисли на двама потребители за 3
години - 36 месеца по 5 куб. на човек, за двама души общо 360 куб. м. вода
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
3
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на
действително облигационно правоотношение между страните, по силата на
което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
като титуляр на партида № 99 на обект, с находящ се на адрес имот, находящ
се в с. Обручище, общ. Гълъбово, има открита партида; ищецът е предоставил
на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в
заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по
предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор; размера на претендираните задължения за
заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, както и
настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на
мораторната лихва върху главницата.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл.
2, ал. 1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК, потребители на ВиК услуги са юридическите или
физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Основно задължение на потребителя е да заплаща
стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на
фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение,
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
Според закона и наредбата облигационното отношение възниква и се
развива между ВиК оператора и потребителя /собственика или ползвателя на
водоснабдения имот/ на услугата и не зависи от титулярството на партидата
открита при оператора. От изложеното следва, че след като в процесния
период въззиваемата страна е собственик на процесния водоснабден поземлен
имот, то същата има качеството на потребител на ВиК-услуги за този
имот/обект, независимо кой фактически ги използва, поради което е
ирелевантно по делото прехвърлянето на партидата на нейно име служебно от
въззивника.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК, услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение
4
с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчетените данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на чл.
32. С идентично съдържание са и ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ,
изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите условия в
раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като според
ал. 1 на чл. 23, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се
отчитат за период не по-дълъг от един месец. Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е,
че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
В настоящия случай по делото липсват представени карнети за отчитане
на количествата доставена питейна вода за процесния период, за който се
претендира тя да е потребена.
Не са ангажирани доказателства за извършени регулярни отчитания
(карнети) за процесния период, които да носят подпис на собственика на
имот.
Справка за неплатени фактури, които не носят подписа на потребителя,
както и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
основано на данни от счетоводството на ищеца, не установяват спазването на
предвидения в Общите условия ред за измерване и отчитане на
потреблението на вода в обекта, собственост на ответника.
Отделно от горното, съдът споделя изводите на първоинстанционния
съд относно недължимостта на процесните суми.
По силата на ТР 3/18.05.2012г на ВКС по т.д.№ 3/2011 г. ОСГК,
вземанията на водоснабдителни дружества, представляват периодични
вземания по смисъла на чл. 111, ал.1, б."в" от ЗЗД и като такива се погасява с
кратката - тригодишна погасителна давност.
Вземането по квитанция № **********/01.07.2017 г. е погасено по
давност за консумацията на отчетените 2 куб. м. вода е направена във времето
от 02.05.2013 година до 23.06.2017 година.
При преценка доказателствената стойност на процесната фактура №
**********/15.12.2019 г. съдът съобрази следното:
Съгласно константната практика на ВКС фактурата като частен
свидетелстващ документ може да се ползва като доказателство, установяващо
5
облигационна обвързаност между страните в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи на съответния юридически факт / сделка –вид
на стоката/услугата, стойност, начин на плащане, имена на страните, време и
място на съставянето й/.
Фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална
доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото
авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното
изявление на издателя относно определени факти.
В същата е посочено е отчетено потребление за водомер
индивидуализиран като ********** от 360 куб.м. старо показание от
23.06.2017 година - 285, ново показание от 13.12.2019 год. - 285 съдържа
данни за 0,000 куб.м. потребление, а като консумация е посочено 306,578 к.м.
на стойност 1,810 лева и 54,422 к.м. на стойност 1,970 лева.
В настоящия случай не може да има консумация при еднакви показания
на старо и ново потребление.
Поради това фактурата представлява документ с невярно съдържание.
По изложените съображения предявеният иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски пред
настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260352/23.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 1270/ 2020г. по описа на Районен съд – гр.К..
ОСЪЖДА ЕООД "В." - гр. С.З., ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление - гр. С.З., ул. ***** да заплати на Л. С. Г., ЕГН **********, адрес
- с. Е., общ. К., ул. **** иск съдът да признае за установено, че Л. С. Г., ЕГН
**********, адрес - с. Е., общ. К., ул. **** сумата от 500 лева,
представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7