Р Е Ш Е Н И Е
№ 2363
гр.
Пловдив 23.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5609/2019 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-1030-006193/01.08.2018 г. на **при Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.Д.А. с ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл.139 ал.5 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.179 ал.3
т.4 от ЗДВП, глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДВП и глоба в размер на 10
/десет/ лева за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДВП.
Жалбоподателят
В.Д.А. не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения му процесуален
представител се иска от съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно- с аргумент за допуснато съществено процесуално нарушение,
състоящо се в пропуск в НП на една цифра „0“ при изписване на номера на АУАН,
въз основа на който е издадено атакуваното постановление. Претендират се и
разноски.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят В.Д.А. *** г. е бил правоспособен
водач на моторни превозни средства с придобити категории „А“, „В“, „СЕ“, „М“,
„С”, „D”, „АМ”, „ТКТ” и „ВЕ”. До м. юли 2018 г. спрямо
него имало издадени 5 наказателни постановления и 11 фиша, с които бил
санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата като
водач на пътни превозни средства.
На 17.07.2018 г. около 15:50 ч. в община
„Родопи” обл. Пловдивска на път от Републиканската пътна мрежа Втори клас № 86,
в участъка до км.11+600, бил спрян за проверка от полицейски служители към
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, сред които бил св. П.П. – **,
водачът на лек автомобил “Мерцедес Е 300 Д” с рег. № **. Автомобилът /пътно превозно средство от категория „М1“ –
с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача – чл.149 ал.1
т.2 б.А от ЗДВП/ бил собственост на жалбоподателя А. и се управлявал в посока
с. Марково обл. Пловдив. При проверката било установено, че В.А. управлявал
собствения си лек автомобил с рег. № **, за който автомобил не била заплатена
винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата /ЗП/ от категория „К3”,
предвидена за ППС, предназначени за превоз на пътници с не повече от 8 места за
сядане, без мястото за сядане на водача. Наред с неизпълнение на задължението
за заплащане на винетната такса жалбоподателят не бил изпълнил и задължението
си да носи свидетелството за управление на моторно превозно средство с
контролния талон към него и свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство. Управлението на ППС по този път от републиканската пътна мрежа без да
е била заплатена съответната такса за ползване на пътната инфраструктура
/винетна такса/, както и неносенето на свидетелството за управление на моторно
превозно средство от съответната категория с контролния талон към него и
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство послужило като
основание за съставяне на акт – АУАН с бл. № 0691239/17.07.2018 г., за приети
за извършени административни нарушения съответно по см. на чл.139 ал.5 от ЗДВП,
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП. Актът бил съставен на
място от св. П.. При предявяване на акта нарушителят вписал, че имал винетка,
но не я бил заплатил. На свидетеля П. при извършената проверка не била
представена закупена, но незалепена винетка за управлявания от А. автомобил.
Възражения против констатациите по акта не били подадени в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление /НП/.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: показанията на св. П., АУАН, справка за нарушител/водач, справка за
регистрация/собственост на МПС, справка.
Съдът
кредитира показанията на св. П. като последователни, логични, кореспондиращи си
с писмените доказателства и неоспорени от страните по делото.
С оглед на така изложената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав прие, че по делото са налице категорични
доказателства за извършени от страна на В.Д.А. административни нарушения по чл.139
ал.5 от ЗДВП, по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП тъй като
на 17.07.2018 г. около 15:50 ч. по път от Републиканската пътна мрежа Втори
клас № 86, в участъка до км.11+600 е управлявал пътно превозно средство от
категория „М1” – лек автомобил “Мерцедес Е 300 Д” с рег. № ** – ППС с не повече
от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, за което ППС не е била
заплатена съответната за категорията превозно средство винетна такса по чл.10
ал.1 т.1 от ЗП – „К3”, въпреки забраната за движение на такива ППС по
републиканските пътища, както и не е носил свидетелството за управление на
моторно превозно средство от съответната категория с контролния талон към него
и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Неносенето на
свидетелството за управление на моторно превозно средство от съответната
категория с контролния талон към него и свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство не се оспорва от жалбоподателя на никой етап от
развитието на производството – нито при предявяване на АУАН, нито с жалбата
против НП, нито пък в съдебното заседание по делото от участващия процесуален
представител. За липсата пък на заплатена съответна на категорията на пътното
превозно средство пътна такса – винетна такса, доказателствата по делото са
категорични за такъв извод – нито показанията на разпитания свидетел П. са
опровергани от други доказателства по делото, нито пък е разколебана
доказателствената сила на АУАН по чл.189 ал.2 от ЗДВП – като редовно съставен
акт, относно вписаните в същия акт обстоятелства. Следва да се посочи, че от
страната жалбоподател не са ангажирани никакви доказателства за това, че
наказаното лице А. е било заплатило дължащата се пътна такса към процесния
момент на нарушението по чл.139 ал.5 от ЗДВП.
Налице е категорична установеност на
самоличността на нарушителя, на деянията като съставомерност за съответните
административни нарушения, на времето и мястото на извършването им. Конкретно в
АУАН и в НП е посочено къде е и мястото на нарушенията. Посочено е в НП класа и
номера на републиканския път, на който са установени нарушенията, конкретният
пътен участък от същия, допълнително е конкретизирано, че нарушенията са
извършени в община Родопи.
Правилно е приложен материалния закон при подвеждане на нарушенията към
уреждащата състава им правни норми. Разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДВП /в
редакцията на нормата към датата на нарушението 17.07.2018 г. – ДВ бр.101 от
2015 г., в сила от 22.12.2015 г./ гласи „Движението на определена категория
пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.”, а нормите на
чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДВП сочат, че „Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него; 2. свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от
него ремарке;“. И в АУАН, и в наказателното постановление в описателната им
части се съдържат основните елементи на нарушенията и по чл.139 ал.5 ЗДВП, и по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП. Посочен е субектът,
датата, часът и мястото на извършване на нарушенията, както и основните
елементи на тези нарушения. Налице и в АУАН, и в НП конкретизиране на пътното
превозно средство “Мерцедес Е 300 Д” с рег. № ** откъм вид, за да е налице и
правилната и съответна преценка при прилагане на следващата се за нарушението
санкционна разпоредба според вида на управляваното МПС.
Съдът счете, че в случая не са
налице основанията за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Конкретните
нарушения не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена
опасност от типичната в сравнение с нарушенията по чл.139 ал.5, чл.100 ал.1 т.1
и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП. Не са налице по делото доказателства за някакви
извънредни, необичайни обстоятелства, които да са наложили извършването на
административните нарушения, така че обратното да би застрашило от увреждане в
по – силна степен други обществени отношения. Самият пък нарушител е
многократно санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата –
дотогава с 5 наказателни постановления и 11 фиша, което води до извод, че
процесните нарушения не е изолирана, инцидентна проява от страна на В.А. като
водач на пътни превозни средства.
Що се отнася до размера на наложените наказания
глоба – съответно в размер на 300 лв. за нарушението по чл.139 ал.5 от ЗДВП, на
10 лв. за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП и на 10 лв. за нарушението по
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП, то следва да се посочи, че тези размери са предвидени
като конкретни такива в приложените правилно санкционни норми съответно на
чл.179 ал.3 т.4 от ЗДВП /в редакцията на
нормата към датата на нарушението 17.07.2018 г. – ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г./, на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДВП и на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДВП, и не биха и
могли да бъдат променяни от съда.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, изпълнени са и
задълженията от страна на актосъставителя по чл.42 от ЗАНН и на административно
– наказващ орган по чл.57 ал.1 и ал.2 от ЗАНН при издаване съответно на АУАН и
на НП.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно
– наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и
да налагат неговата отмяна. Изцяло неоснователно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за определяне на незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради твърдяно за допуснато и то съществено
процесуално нарушение, състоящо се в липса на една цифра – „0“ при изписване в
обжалваното НП на номера на АУАН, въз основа на който се издава наказателното
постановление. Административно – наказващият орган е вписал в НП, че е взел
предвид съставения от актосъставителя П. – с вписани три имена, заемана
длъжност, АУАН с посочен номер и дата, който номер се различава единствено по
липсваща цифра „0“, фигурираща в бланковия номер на приложения към материалите
по административната преписка АУАН. Тази липса на една цифра „0“ и то като
първа цифра по бланковия номер на АУАН е несериозно да се приеме според
съдебния състав дори за процесуално нарушение, допуснато в хода на
административното производство, още повече пък да се счете, че е и съществено
такова процесуално нарушение. По никакъв начин възможността на наказаното лице
да разбере за какво следва да носи ангажираната спрямо него административна
отговорност, както и да разбере всички обстоятелства на вменените му за
извършени нарушения не е възпрепятствана, респ. правото му на защита не е
ограничено.
По изложените съображения съдебният състав прие
да потвърди наказателното постановление изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед на преценената виновност на
жалбоподателя А. по извършване на нарушенията по чл.139 ал.5, по чл.100 ал.1
т.1 и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП и следващото се потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно искането на процесуалния
представител на жалбоподателя В.А. за присъждане на разноски се явява
неоснователно и като такова не следва да се уважава.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-1030-006193/01.08.2018 г. на **при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пловдив, с което на В.Д.А. с ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.139 ал.5 от
ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДВП,
глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лева
за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.