№ 597
гр. Бургас, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203327 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на АЛ. ХР. АТ. с ЕГН: **********,
адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*” № 5, вх. А, ет.
1, ап. 2, чрез адв. Н. К. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № */26.03.2021г.,
издадено от Кмета на Община-Бургас, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗдр на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
липса на извършено нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
като се представлява от адв. П.К. от АК-Бургас, надлежно преупълномощена от адв. К.,
която поддържа жалбата, като посочва, че липсва извършено нарушение. Алтернативно
посочва, че се касае за маловажен случай.
Административнонаказващият орган – Община - гр. Бургас, не изпраща
представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката на л. 10 НП е връчено на жалбоподателя на 25.06.2021г., а
жалбата е депозирана на 30.06.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 14.03.2021 г. , около 22.40 часа, св. В.В.- старши специалист в Дирекция УКОРС
1
при Община-Бургас, съвместно с полицейски служители, извършил проверка в гр. Бургас, в
обект бирария „*“, находящ се в ж.к. „*“ до бл. 35. По време на проверката в заведението
вече нямало клиенти, а служителите разчиствали масите. Във вътрешната част на
заведението проверяващите видели лице, което било без поставена предпазна маска за лице,
покриваща носа и устата. Впоследствие се оказало, че това е управителят и собственик на
дружеството, стопанисващо обекта- АЛ. ХР. АТ..
Св. В. съставил на жалбоподателя АУАН с бл. № 0101982/14.03.2021 г.,
квалифицирайки нарушението като такова по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ във връзка с
Раздел I, т. 11а от Заповед РД-01-52/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Актът
бил предявен на А., който го подписал и получил препис от него, като не били записани
възражения.
Въз основа на АУАН, на 26.03.2021г. било издадено и атакуваното НП, като
административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН,
поради което и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на
300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира показанията на св.
В., като липсват основания същият да се счита заинтересован от изхода на делото. Неговите
показания бяха логични и последователни. Също така, съдът кредитира и показанията на св.
Николай Янев, тъй като същите почти изцяло кореспондират с изложеното от св. В..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото (л.13)
Заповед № 667 от 10.03.2021 г. на кмета на Община-Бургас. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Независимо от горното, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на наказателното постановление, нарушаващи разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН и възпрепятстващи възможността на лицето да организира защитата си.
С АУАН и НП е вменено нарушение на Раздел I, т. 11а от Заповед РД-01-
52/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Съгласно тази точка от 1.03.2021 г. се
допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона
за туризма, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пианобарове, бар-вариете и нощни
барове, при използване на не повече от 50% от капацитета им, отстояние от 1,5 м. между
облегалките на столове на две съседни маси и носене на защитни маски за лице от
персонала. По-конкретно, твърди се неизпълнение в частта относно задължението за носене
на защитни маски за лице. При прочита на нормата е видно, че то има конкретни адресати-
персонала в заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма.
Следователно, за да осъществи едно лице това нарушение, е необходимо същото да е част от
персонала на съответното заведение. Това означава, че качеството на субекта е част от
признаците от обективната страна на нарушението и като такова следва да бъде посочено в
АУАН и НП. Видно е обаче, че в нито един от двата акта не е посочено в какво качество
жалбоподателят е бил в заведението.
2
По мнение на настоящия състав, неминуемо пропускът да бъде описано качеството
на лицето, когато същото е елемент от състава на нарушението, представлява нарушение на
чл. 57 от ЗАНН, което влече след себе си отмяна на постановлението.
На следващо място, при това положение, на практика описаното в постановлението
деяние се явява и несъставомерно, тъй като по никакъв начин не е посочено жалбоподателят
да е лице, за което съответната забрана важи, което води и до материална
незаконосъобразност на същото.
Настоящият състав счита, че самият жалбоподател, така или иначе не попада в кръга
субекти, за които се отнася задължението за носене на маска. В заповедта е записано, че тя е
задължителна за персонала, но не става ясно какво се включва в това понятие. Логиката на
въвежданите мерки със заповедта е да се ограничи разпространението на съответното
заболяване, което би трябвало да означава, че под персонал се разбира служителите, които
директно влизат в контакт с посетителите на заведението при изпълнение на задълженията
си. Включването на управителите на правните субекти, стопанисващи заведенията, би се
явило разширително тълкуване на тази поначало неясна разпоредба, поради което и
жалбоподателят не следва да се счита за адресат на вмененото там задължение.
Накрая, съдът счита, че в случая е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като от свидетелските показания стана ясно, че в момента на проверката заведението вече
не е обслужвало клиенти и е било приключило работа. Както бе посочено вече, целта на
мерките е да се ограничи разпространението на заболяването при контакта между персонала
и клиентите, поради което след като вече е работното време е било приключило, то липсва
обществена опасност, която да обоснове ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 7), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Община-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски, намалени по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */26.03.2021г., издадено от Кмета на
Община-Бургас, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗдр на АЛ. ХР. АТ. с ЕГН: **********,
адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300 лева
ОСЪЖДА Община-Бургас, БУЛСТАТ *, да заплати на АЛ. ХР. АТ. с ЕГН:
**********, адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4