РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Кубрат , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Л. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20203320100365 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание в разпоредбата на чл. 92
ЗЗД, предявен по реда на чл. 415 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** чрез пълномощник адв. В.П. Г. от САК
твърди, че ответникът Д. Д. Д. е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по мобилен номер *** с
избрана абонаментна програма Тотал 24.99 лв., с неограничени национални
минути и роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие 24 месеца до дата
09.11.2019 г. Правоотношението било новирано с подписано Допълнително
споразумение от 22.08.2018 г., като абонатът е предпочел да ползва
абонаментна програма Тотал 36.99 лв. с допълнителни 5000 МВ. Абонатът
сключил и Договор за лизинг от 22.08.2018 г., по силата на който е
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 2.09 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, а
1
след изтичане на срока за плащане, същият да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. Като лоялен абонат на оператора и при преференциални
условия, абонатът-ответник взел и втори абонаментен план с предпочетен
мобилен номер № *** по програма Интернет 20.99 лв., по договор за мобилни
услуги от 11.12.2017 г., с уговорен срок на действие 24 месеца до 11.12.2019 г.
Правоотношението било новирано посредством подписано Допълнително
споразумение от 22.08.2018 г., при което е избран абонаментен план Интернет
20.99 лв., за срок от 24 месеца до 22.08.2020 г. При възползване от
преференциалните условия абонатът е взел и мобилно устройство PRESTIGIO
GRACE 3157 7 4G Dual Blac, което е било заплатено на каса в брой.
Потреблението на предоставяните от дружеството мобилни услуги е било
фактурирано под клиентския номер на абоната.
Ищецът твърди, че за отчетния период на потребление 25.07.2018 г. –
25.10.2018 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните услуги. Неизпълнението на
абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, е
ангажирало договорната му отговорност по т.IV-3 от сключените
допълнителни споразумения, като във връзка с счл.75, вр. с чл.19б, в) от ОУ,
дружеството е прекратило едностранно индивидуалните договори на Д. Д. Д.
за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № **********/25.11.2018
г. с начислена неустойка в размер на 575.18 лв. Заявява, че ответникът не е
изпълнил своите парични задължения,
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д. Д. Д. е
образувано ч. гр. д № 235/2020 г. по описа на PC–Кубрат. Издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът в настоящото
производство в срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Д. Д. Д., ЕГН ********** с
пост. и наст. адрес ***, че съществува изискуемо вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 575.18 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която е
издадена ф-ра № **********/25.11.2018 г., от които 300.93 лв за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *** и
2
274.25 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
за мобилен номер ***, като претендира и сторените разноски в настоящото и
в заповедното производство.
Ответникът Д. Д. Д., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** чрез
особен представител адв.Р.П. от АК–Разград ангажира становище за
допустимост на исковата претенция. Оспорва същата като неоснователна и
претендирана в завишен размер. Оспорва формалната доказателствена
стойност на издадените от ищеца фактури с № **********/25.08.2018 г., №
**********/25.09.2018 г. и № **********/25.11.2018 г. Отделно заявява
становище за нищожност на клаузата за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и лизинговите вноски уговорени в допълнително
споразумение към договорите за мобилни услуги от 22.08.2018 г.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения договор за мобилни услуги от дата 09.11.2017г.,
ответникът Д. Д. Д. е абонат на ищцовото дружество и титуляр на мобилен
номер *** с абонаментна програма Тотал 24,99 с неограничени национални
минути и роуминг в ЕС с уговорен срок на действие за 24 месеца до
09.11.2019 г. Правоотношението било новирано с подписано между страните
Допълнително споразумение от дата 22.08.2018 г., по което абонатът избрал
да ползва абонаментна програма Тотал 36,99 с допълнителни 5000МВ.
Сключил и договор за лизинг от същата дата 22.08.2018 г., по силата на който
е било предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual
Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 2.09 лв., съгласно погасителен план, като било уговорено след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 2.09 лв. той да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 359.90
лв., а общата лизингова цена с програма Тотал 36,99 с допълнителни 5000МВ
била 90.16 лв., при което ответникът получил отстъпка в размер на 269.74 лв.
На 11.09.2017 г. ответникът сключил втори договор за мобилни услуги
с предпочетен мобилен номер *** с програма Интернет 20,99 с уговорен срок
3
на действие за 24 месеца – до 11.12.2019 г. И това правоотношение е било
новирано посредством подписано между страните допълнително
споразумение от 22.08.2018 г., като абонатът избрал да ползва програма
Интернет 20,99 лоялен клиент 25,99, с уговорен срок на действие за 24 месеца
– до 22.08.2020 г. Абонатът взел и мобилно устройство PRESTIGIO GRACE
3157 7 4G Dual Black, чиято стандартна цена (в брой, без абонамент) е 251.90
лв., а цената в брой с избраната от абоната програма Интернет 20,99 била
1.00 лв., при което ответникът получил отстъпка в размер на 250.90 лв.
Съгласно чл. 26 и 27 от ОУ към индивидуалния договор абонатът
следвало да заплаща ползваните услуги въз основа на издадена ежемесечна
фактура и в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаване. Ищецът твърди, че за отчетния период на потребление 25.07.2018 г.
до 25.10.2018 г. Д. не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор
България“ ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от
него услуги в общ размер на 120.85 лв.
Поради това, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
стойността на потребените услуги, на основание т. IV-3 от допълнителните
споразумения и чл.75, вр.с чл. 196, б.„в“ от ОУ, ищцовото дружество
прекратило едностранно индивидуалните договори на Д. Д. Д. за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура № **********/25.11.2018 г. с начислена
неустойка в размер на 575.18 лв.
Предвид липсата на извършено плащане, ищецът твърди, че са били
ограничени първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите
обаждания на абоната, като неколкокоратно са му били изпращани текстови
съобщения за налична незаплатена месечна фактура. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 75 от Общите условия ищецът прекратил едностранно
индивидуалния договор с потребителя, като не е уведомявал изрично за това
ответника. Абонаменът бил деактивиран автоматично на 19.11.2018 г., тъй
като не е изпълнил задълженията си по договорите и не е спазил крайния срок
за ползване на услугите, както следва: 1/Тотал 24,99 с неограничени
национални минути и роуминг в ЕС за мобилен номер *** – до дата
22.08.2020 г., съгласно допълнително споразумение от дата 22.08.2018 г.; 2/
Интернет 20.99 лоялен клиент 25.99 за мобилен номер *** - до 22.08.2020 г.,
4
съгласно допълнително споразумение от дата 22.08.2018 г.
Предвид неизпълнението ищецът начислил в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, съобразена с влязлата в
сила Спогодба между „Теленор“ ЕАД и Комисия за защита на потребителите
от 11.01.2018 г. по гр. д. №15539/2014г. по описа на СГС, съгласно която за
съществуващи клиенти – физически лица, максималният размер на
дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания
абонаментен пакет не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Така начислената във фактурата неустойка в размер на
575.18 лв. е била формирана съобразно новите правила за изчисление,
уговорени и в t.IV-3 от допълнителните споразумения и представлява
стойността на тримесечни абонаментни такси на избраната програма за всеки
ползван номер, както следва: 1/По Договор за мобилни услуги за мобилен
номер *** – в размер на 300.93 лв., от които за абонаментен план Тотал 36,99
лв. – 92.46 лв. представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси
без ДДС (30.82 лв.х 3) и неустойка за ползване на устройство в размер на
208.47 лв., представляваща част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от абоната при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора; 2/По Договор за мобилни
услуги за мобилен номер *** – в размер на 274.25 лв. от които за абонаментен
план Интернет 29,99 лв. – 80.35 лв. представляваща стойността на
тримесечни абонаментни такси без ДДС (24,99 лв. х 3), а разликата до пълния
размер представлява част от предоставяни на абоната отстъпки и неустойка за
ползване на устройство в размер на 193.90 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от абоната при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
От заключението на изготвената по делото ССчЕ се установява, че
последното плащане от страна на ответника е на 03.08.2018 г. и е в размер на
51 лв. Размерът на неустойката за мобилно устройство № *** е в размер на
общо 300.93 лв., от които 92.46 лева – три стандартни месечни такси и 208.47
5
лв. е разликата от стандартната цена за полученото устройство HUAWEI Y5
2018 Dual Blue и внесените вноски. Размерът на неустойката за мобилно
устройство № ***, считано за периода 25.07.2018 г. до 25.10.2018 г. е общо
274.25 лв., от които 80.35 лв. – три стандартни месечни такси и 193.90 лв. –
разликата от стандартната цена за устройство PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G
Dual Black и внесените вноски. За мобилното устройство PRESTIGIO GRACE
3157 7 4G Dual Black липсват данни да е заплатено на каса в брой от
ответника. Размерът на лизинговите вноски за мобилно устройство HUAWEI
Y5 2018 Dual Blue са отразени на л.23 от делото и представляват 23 вноски по
2.09 лв. или общо 48.07 лв., като тази сума е била разсрочена в погасителния
план.
Съдът кредитира изцяло изготвената ССчЕ като обоснована,
компетентно извършена и неоспорена от страните.
Поради това, че ответникът не е извършил дължимите плащания в срок,
на 05.06.2020 г. „Теленор България“ ЕАД е подало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Кубрат срещу Д.
Д. Д., в което се претендира сума от 575.18 лв. и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, образувано в ч. гр. д. № 235/2020 г.
по описа на Районен съд – Кубрат. Издадената по същото Заповед №
118/08.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на „Теленор
България“ ЕАД е било указано да предяви установителен иск за вземанията
на дружеството срещу него.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Първият предявен установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от
ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за
сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните
по делото са сключени процесните договори за предоставяне на мобилни
услуги. В договорите е посочена цената, която се дължи месечно за ползване
на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер,
абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща
6
стойността на услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване
на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението
за плащане. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимите
по договора суми за мобилни услуги, отразени в издадените фактури – №
**********/25.08.2018 г. за отчетния период на потребление от 25.07.2018 г. –
24.08.2018 г. на стойност 46.69 лв. и № **********/25.09.2018 г. за отчетния
период на потребление от 25.08.2018 г. – 24.09.2018 г. на стойност 74.16 лв.
Налице е валидно облигационното отношение, явно е, че договорите са
подписани от страна на потребителя. Оспорва се размера на претенцията и че
не се установява прекратяване на договора. Според заключението на вещото
лице, което съдът кредитира като компетентно, се установява, че последното
плащане на абоната е било на 03.08.2018 г., което представлява неизпълнение
на задължение от страна на потребителя.
Предмет на претенцията са суми в размер на 92.46 лв. по договора за
тел. № *** и 80.35 лв. по договор за тел. № *** за неустойка изчислена като
трикратния размер на абонаментната такса без ДДС съгласно чл. IV-3 –
в подписаните допълнителни споразумения към договорите действително е
уговорено, че в случай на прекратяване през първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията, като
максималния размер не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. Във връзка с възражението на ответната страна за недължимост
на сумата начислена в посочената по-горе фактура поради липса на данни за
прекратяване на договора намира, че са основателни твърденията на ищеца,
че същата е дължима, не поради това обстоятелство, а поради нарушения на
задълженията по договора. Явно, че се установява неизпълнение на
задължението за плащане на месечните абонаменти от ответника, поради
което вземането за неустойка по време на издадената фактура №
**********/25.11.2018 г. , е било налице, поради което претенцията за
неустойка е основателна в посочения размер, изчислен и от вещото лице. По
отношение на претендираните суми в размер от 208.47 лв. по договора за тел.
№ *** за предоставено устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue и в размер на
193.90 лв. по договор за тел. № *** за предоставено устройство PRESTIGIO
GRACE 3157 7 4G Dual Black индивидуализирани в цитираните договори и
7
допълнителни споразумения, същите се претендират на основание чл.IV-3 от
същите - в случай на нарушение на задълженията, чийто срок не е изтекъл
потребителят дължи връщане на съразмерна с неизпълнението част от
направената отстъпка. Вещото лице по отношение на това обстоятелство
сочи, че претендираните от ищеца суми съответстват на уговореното между
страните. Установено е, че ответникът не е изпълнявал договора по
отношение на заплащане на месечните абонаменти, срокът на договора е до
22.08.2020г., т. е. към този момент не е бил изтекъл, поради което дължи част
от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него
при предоставянето му, като претенциите му са основателни.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
съразмерно уважената част от иска направените по настоящото производство
разноски, които са в общ размер на 505 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в това производство
се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по
отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането
на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради
което ответникът следва да заплати на ищеца от направените разноски по
ч.гр.д. № 235/2020г. на РСКт сума в размер на 145лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на съда и сумата 120 лв.
представляваща изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице по изготвената ССчЕ.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Д., ЕГН ********** с пост. и
наст. адрес *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д.К.К.
– изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите чрез адв.
В.Г. от АК–София със съдебен адрес: *** следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 118/08.06.2020 г. по ч. гр. д. № 235/2020 г. по описа
на Районен съд – Кубрат сумата 300.93 лева (триста лева, деветдесет и три
8
стот.) – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилен номер ***, от която 92.46 лв. тримесечни абонаментни такси без
ДДС за абонаментен план Тотал 36,99 лв. и неустойка за ползване на
устройство в размер на 208.47лв.; и сумата 274.25 лева (двеста седемдесет и
четири лева, двадесет и пет стот.) – представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилен номер ***, от която 80.35 лв. тримесечни
абонаментни такси без ДДС за абонаментен план Интернет 29,99 лв. и
неустойка за ползване на устройство в размер на 193.90 лв., на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** представлявано от Д.К.К. –
изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите сумата от
505.00 лева (петстотин и пет лева, нула стот.) представляваща направени в
настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете, както и сумата от 145.00 лева (сто четиридесет и
пет лева, нула стот.), представляваща направени разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд – Кубрат сумата 120.00 лева (сто и двадесет лева,
нула стот.) – сторени разноски за възнаграждение на вещо лице.
Указва на ответника да изплати горепосочените суми на „Теленор
България“ ЕАД по следната банкова сметка: IBAN:
BG52CITI92501000104111, BIC: CITIBGSF при „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9