РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Перник, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500300 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 76/14.03.25 г. по гр.дело 871/24 г. районен съд Радомир е постановил:
ОБЯВЯВА на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, по предявения иск от ищцата Р. И.
Я.-Г., публичен изпълнител при ТД на НАП - София, Дирекция „Събиране“- процесуален
представител на НАП, срещу ответниците „Строител“ ЕООД гр.Радомир, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Радомир и В. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
за недействителен по отношение държавата, сключения между продавача „Строител“ ЕООД
гр.Радомир, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Радомир,
Индустриална зона, представлявано от И. А. И. и купувача В. Н. М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на 08.08.2019 г. пред
нотариус Б.К., с нотариален акт №***, дело №491 от 2019 г., вписан в Служба по
вписванията вх. Рег. №1375 от 08.08.2019 г., акт № ***, том ***, с предмет Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61577.501.2527.6.21, с адрес на имота: ***, намиращ се в
сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор 61577.501.2527 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РЛ-18-75/10.11.2015
г. на изпълнителния директор на АГКК с предназначение за самостоятелния обем: жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с площ по документ от 84.22 кв.м., с прилежащи части:
1
избено помещение- мазе № ***, с площ от 5.76 кв.м. и 4.98% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 9 950 лв., от която продажна
цена продавачът е получил в брой 8 000 лв., а остатъка от 1 950 лв., купувачът се задължава
да изплати на продавача в брой до 30.09.2019 г.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. М..
Според жалбоподателя районния съд е интерпретирал неправилно събраните
доказателства следствие на което е приложил неправилно материалния закон. Нито в
действащото законодателство, нито в съдебната практика е въведена конкретна мярка за
преценка за определяне значителното несъответствие между даденото и полученото, като за
това обстоятелство следва да се извършва конкретна преценка. В производството не са
ангажирани доказателства, че цената е целенасочено занижена, нито че пазарната среда е
позволявала към онзи момент продавачът да получи значително по-висока цена за
предлагания имот. Напротив, от показанията на разпитания по делото свидетел *** е видно,
че състоянието на обекта е било крайно лошо, не е могъл да се използва по предназначение
без ремонт.
Ищеца не е ангажирал доказателства за това, че е налице визираното в закона
несъответствие и нееквивалентност на насрещните престации по договора за покупко —
продажба, въпреки че доказателствената тежест за това е негова.
В жалбата са изложени и доводи за това, че съда неправилно е приел, че длъжника се
е разпоредил с имота си с намерение да увреди държавата. В производството пред първата
инстанция не са ангажирани доказателства в насока, че при сключване на процесния договор
договор за покупко - продажба продавачът е имал намерение да увреди публичния взискател,
което важи в още по-голяма степен за купувача. Считам, че самото намерение на продавача
да увреди интересите на НАП не може да бъде презюмирано по никакъв начин, в това число
и поради извършената продажба на единственото недвижимо имущество; последното не е
достатъчно основание да се приеме наличие на намерение за увреждане на публичните
взискатели, както неправилно е приел с решението си PC - Радомир.
При гореизложеното се моли обжалваното решение да се отмени изцяло и да се
постанови ново такова с което предявените искове да се отхвърлят.
Претендират се и разноски за две инстанции.
От ищеца е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е подробно становище
по същество, което съвпада изцяло с тезата защитавана от ищеца пред районния съд.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
2
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Фактите по делото не са спорни и са установени точно от районния съд. Те са
следните:
От приетите като писмени доказателства справки на НАП и декларации образец № 6
е видно, че ответника „Строител“ ЕООД сам е определил размера на дължимите от
дружеството суми за съответните периоди и по видове задължения, като за 2018 г. и 2019 г.
дружеството е формирало публични задължения в размер на 216 963.79 лв., а непогасените
задължения общо до същия период са в още по голям размер. Тези задължения не са платени
по сметка на НАП в законово установените срокове, а и към датата на депозиране на
исковата молба.
За „Строител“ ЕООД в НАП е образувано ИД № 14110000765/2011. Въпреки
наложените обезпечителни мерки от страна на НАП и продадените на публичен търг имоти
на длъжника публичните задължения на дружеството са непогасени и са само частично
обезпечени.
От представения по делото договор за покупко - продажба на недвижим имот,
сключен на 08.08.2019 г. пред нотариус Б.К., с нотариален акт № ***, дело № 491 от 2019 г.,
вписан в Служба по вписванията вх. рег.№ 1375 от 08.08.2019 г., акт № ***, том ***, с
предмет: недвижим имот, находящ се в *** с продажна цена 9 950 лв. се установява, че
първият ответник е продал на втория недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61577.501.2527.6.21 шестдесет и една
хиляди петстотин седемдесет и седем, точка, петстотин и е едно. точка, две хиляди
петстотин двадесет и седем, точка. шест. точка, двадесет и едно, с адрес на имота: ***,
намиращ се в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор 61577.501.2527
/шестдесет и една хиляди петстотин седемдесет и седем, точка, петстотин и едно, точка, две
хиляди петстотин двадесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РЛ-18-75 от 10.11.20151. на изпълнителният директор на АГКК. с
предназначение на самостоятелния обем: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 /едно/,
с площ по документ от 84.22 кв.м. /осемдесет и четири цяло и двадесет и две стотни
квадратни метра/, с прилежащи части: избено помещение - мазе № ***/***/ с площ от 5.76
кв.м. /пет цяло и седемдесет и шест квадратни метра/ и 4.98% /четири цяло деветдесет и
осем стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в страдалата същия етаж - обект с
идентификатор 61577.501.2527.6.20 /шестдесет и една хиляди петстотин седемдесет и седем,
точка, петстотин и едно. точка, две хиляди петстотин двадесет и седем, точка, шест, точка,
двадесет/, под обекта - обект с идентификатор 61577.501.2527.6.18 и над обекта - обект с
идентификатор 61577.501.2527.6, който обект по документи представлява АПАРТАМЕНТ №
*** /***/, находиш се в ***, на VII седми етаж и жилищна сграда блок №*** /***/, построен
върху общинска земя в град ***, Община град ***, област е административен център град
3
Перник, в жилищен комплекс „***“, квартал *** /***/ на регулационния план на град *** от
1978 година, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 84.22 квадратни метра, включващ и 40% /четиридесет процента/ от
площта на балконите, заедно с прилежащо на този апартамент избено помещение - мазе
№***/***/, със светла площ 5.76 /пет цяло и седемдесет и шест стотни/ квадратни метра,
както и 4.98% /четири цяло и деветдесет и осем стотни процента идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при
граници на жилището: изток и запад - двор; север - стълбище и апартамент № *** /***/; от
юг - двор; отгоре- апартамент №*** /***/, отдолу - апартамент №*** и при граници на
избеното помещение: от изток - коридор: от запад и юг - двор, от север - мазе № ***.
Продажната цена на гореописания недвижим имот, предмет на процесния договор за
продажба от 08.08.2019 г., е в размер 9 950 лева. Данъчната оценка на продадения недвижим
имот към момента на сделката е в размер на 20 971 лева.
По отношение на състоянието на имота към момента на сделката по делото е
разпитана като свидетелката ***, която заявява, че от години познава В. М.. Твърди, че знае
апартамента, за който се води делото. Според свидетелката апартаментът бил в много лошо
състояние, разбит от всякъде. Банята била разрушена изцяло, стените били разбити. В банята
нямало никаква вода, нямало свързване в този блок, няма вода в този блок и в банята нямало
вода. Не бил годен апартамента за живеене.
Пред районния съд са били предявени два иска- главен с правно основание чл.216,
ал.1 т.2 ДОПК и евентуален по чл.216, ал.1 т.4 ДОПК.
Исковете са били предявени от процесуални и материално легитимирано лице
съобразно нормата на чл.216, ал.2 ДОПК.
Атакуемо пред районния съд от публичния изпълнител в хипотезата на чл. 216, ал. 1
от ДОПК е отчуждителното действие от дата – 08.08.2019 г., което прави приложима
редакция на тази норма преди допълнението й с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г..
В случая от "Строител" ЕООД в периода преди прибягване към атакуваната сделка са
извършени действия пред приходната администрация по деклариране на публични
задължения, които са се породили вследствие приложимостта на ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО, като
същите се отнасят до действие по самоопределяне от длъжника на вида и размера на
следващото се публично задължение за конкретен вид данък или осигурителна вноска.
Константна е съдебната практика, че към момента на сделката не е необходимо тези
публични задължения да са били установени с нарочен акт на публичния орган, а е
достатъчно те само да са били декларирани, че да се приеме тяхното съществуване,
респективно възможност на държавата да атакува като недействителна дадена сделка
предприета от длъжника, дори и единствено след рутинно деклариране на определени
публични задължения. Стига разбира се това да е било направено при спазване на законово
възприетия в съответния данъчен закон ред. В разглежданите хипотези декларациите са
подадени от "Строител" ЕООД при съблюдаване на правилата за деклариране въведени с
4
императивните разпоредби на ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО, в това число и фиксираните срокове за
това. Тук е мястото да се отбележи, че спрямо кредитора на публичен дълг, както и за всеки
друг кредитор всяко действие по отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение. Отменителният иск по чл.135 ЗЗД /респ. 216 ДОПК/ е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва
други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч.
опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен
интерес и пр. /в същия смисъл е Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС,
IV ГО/. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл.
133 ЗЗД/, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от
това имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго
налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните
от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В частност не разполага с
възможност успешно да възрази за обявяване относителна недействителност само на
определена част от сделката /дадено имущество/, което по стойност кореспондира на
вземането, което е съществувало за кредитора към момента на извършване на сделката.
Недействителността на сделката се обявява изцяло, а кредитора е свободен да
подбере към кое конкретно имущество на длъжника да насочи принудителното изпълнение
за удовлетворяване на дълга си. В този смисъл без правно значение е дали разпореденото
имущество е било единствено на длъжника. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че декларираните от "Строител" ЕООД публични задължения,
към 08.08.2019 г. надхвърлят стойността на отчужденото имущество – тази по уговорената
продажна цена, както и въобще на цялото му имущество.
По отношение на характеристиките на самата оспорена сделка, то без съмнение се
касае до възмездна такава /продажба/, като имуществото предмет на разпореждане с нея е
било притежание на длъжника "Строител" ЕООД, като същественият въпрос, чиито отговор
е следвало да бъде даден от районния съд, с оглед поддържания фактически състав на чл.
216, ал. 1, т. 2 ДОПК е дали допуснатото несъответствие на стойността на отчужденото и
полученото срещу него е значително. Предвид изискването за значителност на
несъответствието, следва да се изтъкне, че известна обективна несиметричност на
разменените престации е все пак допустима, предвид автономията на волята и свободата на
договаряне. Неравностойността на престациите е необходимо да се преценява, следователно,
във всеки конкретен случай, към момента и съобразно особеностите на конкретното
договаряне.
При посочената по- горе фактическа обстановка и принципни правни съображения
решението на районния съд е неправилно по изложените във въззивната жалба доводи.
Макар и районния съд в мотивите си да е смесил отхвърлителните си съображения за
иска по чл.216, ал.1 т.2 с тези по чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, то в крайна сметка е приел, че е
ноторно известно това, че данъчната оценка на един имот винаги е по- ниска от пазарната
5
такава. Така, с оглед конкретната данъчна оценка- 20 214.80 лв /погрешно е взета тази от
2024 г., вместо данъчната оценка отразена в нотариалния акт за 2019 г.- 20971 лв., но
разликата е несъществена/ съпоставена с цената по сделката- 9950 лв. първата инстанция е
формирала извод, че даденото значително надхвърля по стойност полученото- разлика над
50%.
Този извод на районния съд е неправилен.
Макар разпоредбата на чл.216, ал.1 т.2 ДОПК да използва термините „дадено“ и
„получено“ несъмнено е, че значителността в тяхното несъответствие трябва да произтича от
разликата между пазарната оценка на конкретния имот и продажната цена уговорена между
страните по сделката.
Обикновено в практиката, действително, пазарната оценка на един имот надхвърля
неговата данъчна оценка, но това не е задължително, нито ноторно известно. Това е
фактически въпрос, който трябва да бъде доказан по предвидения в ГПК ред.
В настоящия казус районния съд изцяло е пренебрегнал показанията на свидетелката
Г., а те са съществени. Според нея апартамента е бил негоден за живеене, изкъртени стени
изцяло, без водоснабдяване. Тези данни и липсата на процесуална активност у ищеца /чиято
е била доказателствената тежест/, който не е поискал извършване на експертиза, която да
установи действителната пазарна стойност на жилището в състоянието в което е било към
момента на продажбата не позволяват да се прецени налице ли са предпоставките по чл.216,
ал.1 т.2 ДОПК. Към момента на въззивното производство такава експертиза е вече
безпредметна. Дефиницията за пазарна стойност е легално определена в § 1 т.5 ЗМДТ:
"Пазарна стойност" е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при
същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани.
В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението“. Тази
дефиниция съществено се различава от начина по който се определя данъчната оценка на
един имот- чл.20, вр. приложение № 2 ЗМДТ. А и тази данъчна оценка служи единствено за
целите на данъчното облагане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
главен иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК е недоказан, а следователно и
неоснователен.
При този резултат от въззивната проверка налице са вътрешно процесуалните
основания за разглеждане на предявения евентуален иск по чл.216, ал.1 т.4 ДОПК.
При приетата за установена по- горе фактическа обстановка този съд намира, че този
иск е основателен.
С хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се санкционират действия и сделки, които
са били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане като
факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е. съзнание, че с
действието или сделката се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на
длъжника, служещо за обезпечение на неговите кредитори (чл.133 от ЗЗД). Намерението за
6
увреждане трябва да бъде установено при преценка на всички факти по правния спор. То не
се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. В този
смисъл са решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.,
решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. на ВКС, ТК ІІ т. о. и др., съставляващи
трайна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя.
Преценката за намерението като вътрешно мисловна нагласа следва да се обоснове на
база конкретната фактическа обстановка, доколкото няма пряко външно проявление. Самото
знание за наличие на публични задължения не обосновава извод за намерение за
разпореждане с имущество с цел осуетяване на изпълнение срещу него. Такова намерение
издава обаче действието по използване пред нотариуса на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК,
която е съставена и подписана от законния представител на "Строител" ЕООД, в която към
датата на извършване на сделката – 08.08.2019 г. е извършено деклариране, че дружеството-
продавач няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски. Видно от приложения нотариален акт № ***
при изповядване на сделката И. И., като управител и представляващ „Строител“ е
представил пред нотариуса именно такава декларация. В редакцията му към 01.01.2019 г.
този текст гласи:
Удостоверяване на задълженията
Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) Прехвърлянето … на
вещни права върху недвижими имоти … се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя …, че няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски…
Следователно, макар и самата декларация да не е представена и събрана отделно по
делото, очевидно е нейното съдържание, щом нотариуса е изповядал сделката, а
доказателства за плащане на публичните задължения липсват.
Към посочената дата- 08.08.2019 г. "Строител" ЕООД е адресат на непогасени
публични задължения, които са били надлежно декларирани от него по реда на чл.105
ДОПК. В разглежданата хипотеза с оглед установените в ЗДДФЛ, КСО и ЗДДС срокове за
плащане на декларираните за периода до 2019 г. данъчни и осигурителни задължения се
установява, че "Строител" ЕООД не е спазил същите, съответно към 08.08.2019 г. е бил
адресат на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като затаяването
на това обстоятелство в декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК използвана пред нотариуса при
сключване на оспорваната от ищеца сделка е достатъчно, за да се формира извод, че
продавача е манифестирал намерение за увреждане на публичния взискател. Важно е да се
отбележи, че за намерението на увреждане заложено, като елемент от фактическия състав по
чл. чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК няма никакво правно значение какъв е бил размера на подлежащи
на принудително изпълнение публичен дълг, респективно, дали същия е по-нисък, равен или
надвишава стойността на сделката. Достатъчно е наличието на такова намерение у длъжника
да бъде успешно доказано от ищеца, което в случая съдът, намира да е направено с оглед
подадената декларация.
7
По възражението на жалбоподателя имащ качеството на купувач по атакуваната
сделка, което почива на довода, че същия не е знаел за съществуването на необслужени
публични задължения на продавача по сделката към момента на нейното извършване,
настоящата инстанция намира, че то следва да се квалифицира като неоснователно.
Знанието на купувача по атакуваната сделка относно наличието на задължения на
дружеството-продавач към публичния взискател не е въздигнато от законодателя, като
елемент от фактическия състав на иска уреден в чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. С оглед защитата на
обществените интереси по събиране на публични задължения, специалният закон не е
възпроизвел общата норма за изискване на знание за увреждането и у приобретателя по
сделката. След като такова ограничение липсва в нормата на специалния закон, не може да
се приложи общата норма на чл.135, ал.1 ЗЗД.
Горните изводи косвено се потвърждават и от уговорената от страните по атакуваната
сделка цена. Същата е определена така, че продавача да може да я получи в брой. Очевидно
целта е да се избегне принудителното събиране по изпълнителното дело.
С оглед на изложеното съдът достига до решаващият извод, че предявения за
разглеждане при условията на евентуалност иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване на
договор за продажба от 08.08.2019 г., сключен между "Строител" ЕООД и В. Н. М., за
относително недействителен по отношение на държавата е доказан в своето основание и
следва да бъде уважен, като посочената сделка бъде обявена за относително недействителна
спрямо ищеца.
С оглед изхода на делото решението на районния съд следва да се потвърди в частта
му по отношение на разноските, а в полза на ТД НАП следва да се присъди юк
възнаграждение за въззивната инстанция.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 76/14.03.25 г. по гр.дело 871/24 г. на районен съд Радомир в
частта му с която ОБЯВЯВА на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, по предявения главен
иск от ищцата Р. И. Я.-Г., публичен изпълнител при ТД на НАП - София, Дирекция
„Събиране“- процесуален представител на НАП, срещу ответниците „Строител“ ЕООД
гр.Радомир, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Радомир и В. Н. М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за недействителен по отношение Държавата, сключения
между продавача „Строител“ ЕООД гр.Радомир, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Радомир, Индустриална зона, представлявано от И. А. И. и купувача В. Н.
М., ЕГН: **********, с адрес: ***, договор за покупко - продажба на недвижим имот,
сключен на 08.08.2019 г. пред нотариус Б.К., с нотариален акт №***, дело №491 от 2019 г.,
вписан в Служба по вписванията вх. Рег. №1375 от 08.08.2019 г., акт № ***, том ***, с
предмет Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61577.501.2527.6.21, с адрес на
8
имота: ***, намиращ се в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор
61577.501.2527 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РЛ-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК с предназначение за
самостоятелния обем: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ по документ от
84.22 кв.м., с прилежащи части: избено помещение- мазе № ***, с площ от 5.76 кв.м. и
4.98% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за
сумата от 9 950 лв., от която продажна цена продавачът е получил в брой 8 000 лв., а
остатъка от 1 950 лв., купувачът се задължава да изплати на продавача в брой до 30.09.2019
г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ така предявения главен иск с правно основание чл.216, ал.1 т.2 ДОПК,
като недоказан и неоснователн.
ОБЯВЯВА на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, по предявения евентуален иск от
ищцата Р. И. Я.-Г., публичен изпълнител при ТД на НАП - София, Дирекция „Събиране“-
процесуален представител на НАП, срещу ответниците „Строител“ ЕООД гр.Радомир, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Радомир и В. Н. М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за недействителен по отношение Държавата, сключения между продавача
„Строител“ ЕООД гр.Радомир, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Радомир, Индустриална зона, представлявано от И. А. И. и купувача В. Н. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на
08.08.2019 г. пред нотариус Б.К., с нотариален акт №***, дело №491 от 2019 г., вписан в
Служба по вписванията вх. Рег. №1375 от 08.08.2019 г., акт № ***, том ***, с предмет
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61577.501.2527.6.21, с адрес на имота: ***,
намиращ се в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор 61577.501.2527
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РЛ-18-
75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК с предназначение за самостоятелния
обем: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ по документ от 84.22 кв.м., с
прилежащи части: избено помещение- мазе № ***, с площ от 5.76 кв.м. и 4.98% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 9 950
лв., от която продажна цена продавачът е получил в брой 8 000 лв., а остатъка от 1 950 лв.,
купувачът се задължава да изплати на продавача в брой до 30.09.2019 г., поради това, че със
сключването при продавача е било налице намерение за увреждане на публичния взискател
/ДЪРЖАВАТА/.
ОСЪЖДА В. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ТД НАП София
сумата 300 лв. разноски за юк възнаграждение за въззивната инстанция.
Потвърждава решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10