Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София,27,04,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело № 15256 по описа за 2018год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
предявени от „У.Б.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска
установяване по отношение на ищеца, че ответникът Л. Л.Т. дължи заплащане на
следните суми по Договор за банков револвиращ кредит № 7984553/3 от
22,01,2013г.: 48783,34 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30,03,2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 5203,05 лева – договорна лихва за периода от 22,03,2017 г. до
29,03,2018 г.; 2161,37 лева –
наказателна лихва за забава за периода от 22,03,2017г. до 29,03,2018 г., за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 21833/2018 г. по
описа на СРС, 40-ти състав.
Излагат се
съображения, че между „У.Б.“ АД, в качеството му на кредитодател от една страна
и „С.А.“ ЕООД /с предишно наименование „С.**“ ЕООД/, в качеството на
кредитополучател и Л.Л.Т., в качеството на солидарен длъжник, е сключен Договор
за банков револвиращ кредит № 7984553/3 от 22,01,2013г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 56000,00лв. Уговореният
краен срок за издължаване на кредита е 22,01,2014 г., като с последващи анекси,
този срок е удължен до 22,03,2017 г. Излага доводи кредитодателят да е изпълнил
задължението за предоставяне на кредитните средства, но същите на са върнати на
уговорената дата.
От страна на ищеца
е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417, ал. 4 от ГПК, въз основан което са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21833/2018 г. по описа на СРС, 40-ти състав. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е упражнил правото си на възражение,
обстоятелство обуславящо правен интерес от установителната искова претенция.
Същата е депозирана в срока по чл. 415 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира извършените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът-Л. /Л./
Л.Т. в указания законоустановен срок по чл. 372 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва да е настъпила изискуемост на
задълженията по кредита, доколкото по делото липсват доказателства да е
уведомена за това. Оспорва достоверната дата и валидността на анекси №№
4,5,7,8,10 и 11. В анексите твърди да не е отразена сумата на дължимата
главница. Оспорва подписа положен на страница 1 от анекс № 11. Поддържа да не е
била наясно със задълженията си по кредита, тъй като не е предоставена от
банката информацията по чл. 58 от ЗКИ преди подписване на договора и анексите,
в това число и погасителните планове. Излага съображения за нищожност на
анексите към договора, тъй като не сочи кредитополучателят
какви просрочия имал, какъв размер главница се добавя, какъв е начинът на
погасяване и лихвите, които дължи. Поддържа да не е налице надлежно обявяване
на предсрочна изискуемост на задълженията съобразно т.18 от ТР
№4/18,06,2014год.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По
делото се установява, че на 22,01,2013год. между „У.Б.“ АД, в качеството му на
кредитодател от една страна и „С.А.“ ЕООД /с предишно наименование „С.**“
ЕООД/, в качеството на кредитополучател и Л.Л.Т., в качеството на солидарен
длъжник, е сключен Договор за банков револвиращ кредит № 7984553/3, по силата
на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сума в
размер до 56000,00лв. Сумата се отпуска
за рефинансиране на револвиращ кредит на
С.** ЕООД за сума в размер на
15000лв. в У.Б. АД и оборотни средства за закупуване на стоки. В чл. 4 от
договора е уговорен лихвен процент, представляващ сбора от приложимия към
датата на олихвяване променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив
Базов лихвен индекс и премия и Надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен
процент в размер на 9,863%. Посочено е, че приложимият към датата на договора
Базов лихвен индекс е 1-месечния SOFIBOR, приложимата към
датата на договора премия е в размер на 0 %, като към момента на сключване
приложимия лихвен процент е в размер на 10,50 %.
В т. 4.2. от
договора е посочено, че лихвеният процент, начисляван върху просрочена
главница, за срока на просрочието се формира като сбор от приложимия към датата
на просочието размер на годишения лихвен процент за редовен дълг по точка 4.1 и
надбавка за просрочие от 2%. Уговорен е фиксиран лихвен процент, начисляван
върху наличния Кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг в размер на
5 %. Уговорени са комисионни за управление на кредита и „за ангажимент“ в
размер на по 1,5 %. Определен е краен срок за издължаване на кредита –
22,01,2014год.
Видно от т.
9.2.1. от ОУ, кредитополучателят заплаща еднократна комисионна за управление на
кредита върху пълния договорен размер, която се заплаща еднократно не по-късно
от пълното усвояване на кредита и не подлежи на възстановяване.
По делото са
представени 11 на брой анекси към договора за кредит – Анекс № 1 от 21,01,2014год.,
Анекс № 2 от 21,02,2014год., Анекс № 3 от 17,03,2014год., Анекс № 4 от
21,01,2015год., Анекс № 5 от 19,02,2015год., Анекс № 6 от 19,03,2015год., Анекс
№ 7 от 19,01,2016год., Анекс № 8 от 19,02,2016год., Анекс № 9 от
17,03,2016год., Анекс № 10 от 20,01,2017год. и Анекс № 11 от 21,02,2017год., с
които е удължаван срокът за погасяване на задълженията по кредита, като с
последния анекс за краен срок е посочена датата 22,03,2017год. В същото време с
Анекс № 3 от 17,03,2014год. е уговорен и нов размер на надбавката за редовен
дълг към Базовия лихвен процент в размер на 10,051%. При подписването на Анекси
№ 4 от 21,01,2014год. и Анекс № 5 от 19,02,2015год. е предвидено заплащане от
страна на кредитополучателя на комисионна за управление на кредита по т. 9.2.1.
от ОУ в размер на 0,125 %, а при подписването на Анекс № 7 от 19,01,2016год.,
Анекс № 8 от 19,02,2016год., Анекс № 10 от 20,01,2017год. и Анекс № 11 от
21,02,2017год. комисионна в размер на 0,0833%. В анекс № 9 от 17,03,2016год. е
посочен общият размер на задължението към подписване на анекса – 52800,00 лв.,
както и че кредитополучателят погасява кредита на 11 вноски – считано от
25,03,2016год. - 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 400 лв., дължими
на 25-то число всеки месец и последна изравнителна вноска в размер на 48800,00
лв., дължима на 22,01,2017год.
От заключението на назначената по делото Съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебен акт се установява, че от извършения
преглед на движението по посочената в договора сметка за усвояване на кредита,
с титуляр „С.**“ ЕООД на 24,01,2013г. тази сметка е заверена със сумата 56000,00лв.,
с основание „Усвояване на кредит”. Размерът на общо погасените задължения, в
периода от 25,02,2013год. до 15,05,2017год. възлиза на 37114,83лв.
Начислената възнаградителна лихва по чл.4,1 от договора е в размер на 23438,75лв., която е изплатена
изцяло. Начислената по чл.4,3 договора лихва е общо 4127,69лв. до
30,03,2018год., а начислената лихва върху просрочена главница на осн.чл.4,2 от
договора е 6095,89лв.
Сочи към 30,03,2018год. да се дължат следните
суми:
– главница
в размер на 48783,34 лв.,
-наказателна лихва по т. 4.3. от договора в
размер на 2161,37 лв.
-лихва за просрочие по т. 4.2 от договора в
размер на 5203,05 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице посочва,
че лихвата по т. 4.2 от договора в размер на 5203,05 лв. е начислена за периода
от 22,03,2017год. до 30,03,2018год., докато тази по по т. 4.3. от договора в
размер на 2161,37 лв. за периода от 15,05,2017год. до 30,03,2018год.
От заключението на назначената по делото
съдебно-почеркова експертиза, което като компетентно и обективно изготвено
следва да бъде кредитирано при постановяването на съдебния акт, се установява,
че подписите за „Кредитополучател/обезпечител по смисъла на ЗДФО:С.** ЕООД“,
както и за „Солидарен длъжник: Л.Л.Т.“ – на 1-ва страница в Анекс №
11/21,02,2017год. към Договор
за банков револвиращ кредит № 7984553/3 от 22,01,2013год. са положени от лицето
Л. Л. Темелакева.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Стойчо Любенов Темелакиев, които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Посочва, че
анексите към договора за кредит са сключвани през лятото, периода юли-август,
защото по това време ответницата се прибира в България, тъй като живее в
чужбина.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД.
По делото се установява, че на
07,03,2008 г. между „У.Б.“ АД и „С.**“ ЕООД, в качеството на кредитополучател и
Л.Л.Т., в качеството на солидарен длъжник е възникнало правоотношение по
предоставяне на кредит, по което Банката е изпълнила задължението си да предаде
на кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***а
24,01,2013год..
Макар ответницата да е физическо
лице тя обезпечава задължения на търговско дружество по търговска сделка.
Предвид качеството ѝ на управител на дружеството по време на подписване
на договора и последващите анекси не може да се приеме, че тя е действала извън,
осъществяваната от нея търговска или професионална дейност, като не притежава качеството „потребител“ по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП и по тази причина не може да се ползва от потребителска
защита.
Що се касае до твърденията във
връзка с чл. 58 от ЗКИ, следва да се посочи, че евентуални нарушения на
визираната законова разпоредба не водят до недължимост на вземанията по
договора, нито рефлектират върху неговата невалидност. Предоставянето на посочената
информация не е предвидено от законодателя като реквизит на договора за кредит
и липсата ѝ не обосновава нищожност. Нарушения на разглежданата
разпоредба могат да обосноват административна отговорност на банката, респ. да
служат като критерий при съобразяване на добросъвестността ѝ във
взаимоотношенията с нейните клиенти. Без значение е и обстоятелството, че в
някои от анексите не е посочен размерът на задължението – с този тип документ
се обективира съглашение, с което се изменят конкретни части от съдържанието на
договора и няма изискване той да възпроизвежда основните елементи на договора.
Неоснователни са и възраженията на
ответника във връзка с липсата на достоверна дата на представени по делото
анекси. В тежест на ответницата е да докаже, че анексите са сключени на дати
различни от посочените в тях, каквото доказване не е проведено. Показанията
на свидетеля Темелакиев за момента на сключването на анексите по договора в
периода юли-август всяка година, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира
да не опровергават достоверна дата на документите, доколкото не са категорични.
Дори да се приема да е налице
недостоверна дата при сключването на
анексите, това не би довело до липса на
задължения произтекли от
възникналото облигационно правоотношение.
Неоснователно е и релевираното
възражение за неавтентичност на Анекс № 11 от 21,07,2017год. Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-почеркова експертиза подписите за „Кредитополучател/обезпечител по
смисъла на ЗДФО:С.** ЕООД“, както и за „Солидарен длъжник: Л.Л.Т.“ – са положени от
ответницата. Неотносими по предмета на делото са възраженията сочещи на липса
на надлежно уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на задълженията, тъй като основанието на
претенцията е настъпил падеж и просрочие
по договор за кредит.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение за липса на
редовен документ по чл.417 от ГПК- извлечение от счетоводни книги. Посочен е
общият брой на дължимите вноски – една, представляваща уговорената с Анекс № 9
от 17,03,2016год. изравнителна вноска, срокът за издължаването на която е
удължен с Анекс № 11 от 21,02,2017год., дължимите лихви за забава, както и
общият размер на задължението.
Видно от Анекс № 11 от
21,02,2017год. към процесния Договор за банков револвиращ кредит № 7984553/3 от
22,01,2013год., крайният срок за погасяване на главница е определен на
22,03,2017год. и е настъпил към момента на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК.
От заключението на назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимата
главница възлиза на 48783,34 лв., като искът за главница следва да бъде уважен
в този размер.
Вземането на
кредитора за сумата от 5203,05лв., за
периода от 22,03,2017год. до 29,03,2018год. се основава на чл.4,2 от договора,
съставляващо лихвен процент при просрочена главница, за срока на просрочието. Съгласно чл.12,4,2 от договора
лихвите за просрочие по чл.4,2, вр.чл.11,2,2 са изискуеми, считано от датата на забавата. Съдържанието на посочените
норми разкрива белезите на договорена
мораторна неустойка в полза на кредитора при наличие на забавено изпълнение
задължението на длъжника относно плащане на главницата. Съдът намира
установителната искова претенция да е
процесуално допустима, въпреки отразеното в заповед за изпълнение
посочената сума да е възнаградителна лихва, тъй като в обстоятелствената част
на депозираното заявление и приложено извлечение от счетоводни сметки на
банката тази сума се претендира именно като обезщетение за забавено изпълнение върху просрочена
главница, а не възнаградителна лихва по смисъла на чл.4,1 от договора,
съставляваща цена на ползването на паричния ресурс.
Видно от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е
налице просрочена главница на падежа в размер 48783,34лв., поради което за
периода до датата на заявлението се дължи неустойка за забава, която е в размер
на 5203,05лв. или исковата претенция е основателна.
Претенцията по т.4.3. от
договора, за периода от 22,03,2017год. до 29,03,2018год. в размер на 2161,37лв.
съставлява неустойка за забава дължима при просрочие на лихва или главницата и лихва, едновременно с
възнаградителната лихва и лихвата за просрочие/чл.4,2/. Т.е. тази неустойка за
забава би била дължима при просрочие на договорената възнаградителна лихва по
кредита или при едновременно забавено изпълнение на главница и на договорна възнаградителна
лихва. От заключението на ССчЕ се установи, че по отношение на
възнаградителната лихва не е налице просрочие, а и неустойката по т.4,3 не е
начислена върху възнаградителна лихва. Не е налице и втората хипотеза на
условието просрочие както на главница, така и на лихва, поради което съдът
намира да не е възникнало основание за заявената претенция. От друга страна
се установи процесната сума да е
начислена отново върху просрочената главница, за която се претендира
неустойката по т.4,2, поради което се обосновава извод за кумулиране на двете неустойки за едно
договорно неизпълнение, което съдът намира да е процесуално недопустимо.
Действително кумулиране на неустойки е
допустимо при уговорка между страните, но относно различно договорно неизпълнение,
което не се установи, а самата неустойка не е кумулативна, с оглед твърдението
на процесуалния представител на ищеца, което по същество предполага договорена
възможност да се претендира както предвидена между страните неустойка за дадено
договорно неизпълнение, така и обезщетение за действително претърпените вреди. На
самостоятелно основание клаузата сочи на начисляване на неустойка за забава
съгласно чл.4,3 от договора, вр.чл.11,2,3 от ОУ върху цеЛ.т дълг /редовна и
просрочена главница/, поради което излиза извън обезщетителна й функция да
възмезди кредитора за вредите от забава, доколкото се начислява и върху платената в срок главница, което сочи на нейната недействителност. Ето
защо претенцията за сума в размер на 2161,37лв. е неоснователна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски на осн.чл.78, ал.1 от ГПК в размер на
4089,84лв., от общо 4260,26лв., от които 1122,94 лв. – държавна такса, 480,00
лв. – депозит в.л. и 2657,32лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. /Съдът намира за неоснователно
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар, същият е в минималния размер, определен по чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
като разликата над него представлява дължимия данък добавена стойност. В
минимален размер е и заплатеното възнаграждението пред заповедния съд,
определено по реда на чл.7, ал. 7 от Наредбата/.
С оглед изхода от спора и съобразно т.12 от ТР № 4/2013, ВКС
на ищеца се дължат разноски в заповедното производство, които съдът намира за
установени в размер на общо 2658,83лв. от общо 2769,62лв., от които
1646,66лв.-адв.възнаграждение и 1122,96лв. - д.т.
На осн.чл.78, ал.3 от
ГПК на ответника се дължат
разноски в размер на 74,85лв. от общо 2495,00лв., от които
2215,00лв.-адв. възнаграждение и 280,00лв.-в.л.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„У.Б.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, „******по предявени обективно
кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, че Л./Л./
Л.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** дължи на „У.Б.“ АД следните суми по Договор за
банков револвиращ кредит № 7984553/3 от 22,01,2013 г. и анекси към него: 48783,34 лева – главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30,03,2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; 5203,05 лева
–лихва, за периода от 22,03,2017 г. до 29,03,2018 г. върху просрочена главница на
осн.т.4.2 от договора, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по гр. д. № 21833/2018 г. по описа на СРС, 40-ти състав като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
от 2161,37лева – наказателна лихва
за забава, за периода от 22,03,2017 г. до 29,03,2018 г. на основание т. 4.3. от
договора като неоснователна.
ОСЪЖДА Л./Л./
Л.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******,
съдебен адрес: ***, „******на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 4089,84лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Л./Л./
Л.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******,
съдебен адрес: ***, „******на основание на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.т.12 от ТР № 4/2013, ОСГТК на ВКС, сума в размер
на 2658,83лв. – разноски по гр.д. №
21833/2018год. по описа на СРС, 40-ти състав.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, „******да
заплати на Л./Л./ Л.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 74,85лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: