Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на шести февруари две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3399 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 60 от
28.11.2019 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Стара Загора, с което на „СИТИ БЕТОН”ЕООД, град Стара Загора, ЕИК
*********, представлявано от М.К.А. е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 5200 лева, за допуснато административно нарушение по чл.156,
ал.1, във връзка с чл.113, ал.3 от Закона за управление на отпадъците, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 60 от 28.11.2019 година на Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Стара Загора, с което на „СИТИ БЕТОН”ЕООД, град Стара Загора,
ЕИК *********, представлявано от М.К.А. е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 5200 лева, за допуснато административно
нарушение по чл.156, ал.1, във връзка с чл.113, ал.3 от Закона за управление на
отпадъците.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Въззиваемият,
чрез процесуални си представител – юрисконсулт Станева, взема становище за
неоснователност на жалбата, ето защо моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената
част на наказателното постановление е приел за установено, че при извършена
проверка на 03.07.2019 година в обект на площадка на „СИТИ БЕТОН”ЕООД в град
Стара Загора, квартал „Индустриален” с констативен протокол № 006691/03.07.2019
година е дадено задължително предписание на управителя на дружеството в срок до
10.07.2019 година да се представят в РИОСВ град Стара Загора копия на документи
удостоверяващи приемането и предаването на отпадъци от стъкло и стъклени
опаковки за периода 01.08.2017 година – 03.07.2019 година.
След
справка в деловодната система на РИОСВ е установено, че не са постъпили
и5зисканите документи. Нарушението е извършено на 11.07.2019 г.
Описаната фактическа обстановка
се установява от приложените по делото заповеди, писма от ТД на НАП град
Пловдив, от РИОСВ град Стара Загора до СДВР град София; писмо от МВР до РИОСВ
Стара Загора; констативен протокол № 006691/03.07.2019 година на РИОСВ Стара
Загора и по същество не се оспорва от жалбоподателя. При така посочената
фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е
осъществен състава на чл.156, ал.1 във връзка с чл.113, ал.3 от ЗУО и на
основание чл.156, ал.1 ЗУО е наложил имуществена санкция в размер на 5200 лева.
В конкретния случай жалбоподателят „СИТИ
БЕТОН” ЕООД е получил задължителни предписания с Протокол № 006691/03.07.2019
г. в срок до 10.07.2019 г. да се представят в РИОСВ град Стара Загора копия на
документи удостоверяващи приемането и предването на отпадъци от стъкло и
стъклени опаковки – фактури, кантарни бележки и пътни листи за периода
01.08.2017 година – 03.07.2019 година.Предписанията са дадени от компетентно
длъжностно лице /заповед № РД-08-12/31.01.2017 година/. Същите не са атакувани
по съответния ред, същите като административен акт са влезли в законна сила и
пораждат правни последици. Задължението за дружеството да изпълни предписанията
на контролния орган е абсолютно и безусловно.Никакви обстоятелства не го освобождават от това задължение. За
неизпълнението на предписанията не е имало и никаква обективна фактическа
пречка. Видно от кореспонденцията между жалбоподателя, РИОСВ, НАП и МВР към
момента на дадените предписания изисканите документи не са били във владение на
друг държавен орган и жалбоподателят не е имал нито правна , нито фактическа
пречка да изпрати изисканите документи. След като не е представил изисканите
документи и не е предприел дължимите активни действия в определения срок / да
представи изискани документи в РИОСВ / до 10.07.2019 г. съгласно дадените
предписания / жалбоподателят чрез бездействие е извършил деяние представляващо
административно нарушение, с което е осъществил състава на чл. 113, ал. 3 от
ЗУО. По силата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 156, ал. 1 ЗУО АНО носи ЮЛ– жалбоподателят „ СИТИ БЕТОН „
ЕООД. Тази отговорност е обективна и въпросът за вината не подлежи на
обсъждане. Неоснователни са претенциите от страна на жалбоподателя, че за
непредставяне на документи в срок има издадени и други наказателни
постановления, които цитира в жалбата. Всяко неизпълнение на конкретно
предписание за представяне на документи е самостоятелно административно
нарушение и съгласно чл. 18 ЗАНН наложените наказания се изтърпяват отделно. В
тази връзка няма основание за отпадане на АНО на основание чл. 17 ЗАНН. Няма основания
за приложение на чл. 28 ЗАНН. Макар и към момента на деянието
жалбоподателят да не е бил санкциониран с влезли в законна сила наказателни
постановления за други административни нарушения / не се съдържат данни за
обратното / подобни административни нарушения са широко разпространени в
страната и съдебния район. Характерът на административното
нарушение / от категорията на формалните / прави ирелевантно обстоятелството,
че не са настъпили вреди.
От
друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения с цел
превенция на опазването на околната среда и водите и като гаранция за
контролните органи за срочно и качествено изпълнение на своите задължения.
Обществените отношения свързани с опазването на околната среда и водите, както
и контролът са от съществено значение за живота и здравето на населението.
Извършеното нарушение, което засяга обществени отношения точно в тази област не
е в никакъв случай с по-ниска степен на обществена опасност. По изложените съображения съдът
приема, че няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би
означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на
чл. 12 ЗАНН. При така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за ангажиране на АНО и
налагане на имуществена санкция. При индивидуализацията на
имуществената санкция следва да се отчита както тежестта на административното
нарушение така и имущественото състояние на нарушителя. В случая е отчетена
тежестта на административното нарушение ,отчетено е че към момента на деянието
няма влезли в сила наказателни постановления за други административни
нарушения, санкцията е съобразена и с имущественото състояние на нарушителя. Следователно наложената имуществена санкция в
близост до минимума отчита всички обстоятелства от значение за
индивидуализацията и ,съответства на тежестта на нарушението и е съобразена с
целите на чл. 12 ЗАНН т.е. няма основание за изменение. Неоснователно е
възражението в жалбата, че в наказателното постановление не са посочени
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Такова изискване в чл. 57 и
другите разпоредби на ЗАНН няма, поради което непосочването не опорочава
наказателното постановление. Видно от самото наказателно постановление в
обстоятелствената част ясно са посочи всички факти и обстоятелства релевантни
за състава на нарушението в това число и датата на която са дадени
предписанията, срокът за изпълнение, какви са били предписанията т.е. спазен е
чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, поради което съдът приема, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение даващо повод за отмяна на наказателното
постановление. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно
постановление.
Същото
отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен
материалният закон, няма основание за изменение в частта на правна квалификация
на деянието и в частта на наложеното наказание.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: