РЕШЕНИЕ
№ 1472
гр. Бургас, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120108103 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
срещу А. К. К. искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 124,43 лева, представляваща представляваща главница за доставена,
отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. Б., ***, аб. № *** за
отчетен период от 28.07.2018 г. до 06.03.2020 г. и период на фактуриране от 27.01.2020 г. до
25.03.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.10.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 31,31 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.02.2020 г. до 28.09.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 3013/04.10.2022
г. по ч. гр. д. № 6293/2022 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е собственик на описания по-горе водоснабден обект, като в
това си качество е потребител на ВиК услуги, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в
процесния период на ответника е начислена за обекта на потребление доставена, отведена и
пречистена вода, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил
задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях,
съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника
се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа
се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявил
настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
1
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че процесният имот е водоснабден и че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение по повод доставяне в обекта
на потребеление на ВиК услуги от ищеца. Не се оспорва и че данните за процесният период
на потребеление са снети въз основа на реален отчет, както и не се оспорват счетоводните
изчисления относно стойността на доставените ВиК услуги в случай, че исковете бъдат
установени по основание.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа
исковете.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 6293/2022 г. на РС-Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 3814/12.12.2022 г.,
срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. В предоставения от съда срок,
заявителят е представил доказателства за предявен установителен иск за съществуване на
вземането си.
Между страните не е спорно, че процесният имот е водоснабден и че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение по повод доставяне в обекта на
потребеление на ВиК услуги от ищеца. Изводът се подкрепя и от представените по делото
справки от софтуера на данъчна служба в община Бургас „М.“, от които е видно, че
процесният обект на потребление е деклариран на името на ответника, въз основа на
нотариален акт от 1989 г.
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, както и издадените от ищеца фактури за процесния период.
От служебно извършена справка в особената книга на съда се установява, че
ответниците не са се отказали от наследството на Р.А.М..
Представена е изходяща от ищеца справка – извлечение за задълженията за
процесния присъединен обект. В нея като потребител е вписано едно лице – ответникът А.
К. К..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Предявени са искове са правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки -
наличието на твърдяната облигационна връзка ответника, че ищцовото дружество е
доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата, на който е ответникът, твърдяното
2
количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично
вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и
размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
В конкретния случай се установи, че процесният имот е водоснабден и присъединен
към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на ответника
манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК
услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по
делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в
информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на ответника. От
страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за
закриване на откритата на името на наследодателя партида за този имот или за отдаване на
обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца.
По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл.
и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от
съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като
резултатът се отразява в електронен карнет. Чл. 35 ал. 5 т. 1 от Наредбата предвижда
изключение от принципа за отчитане на потреблението чрез водомери в случаите, когато
независимо от причините за това, такива не са монтирани, като се допуска за потребители,
които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб.м
при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
По изложените съображения, при наличието на всички материално-правни
предпоставки и при липса на оспорване от ответната страна, съдът намира, че ищецът
успешно е провел доказване за дължимост на суми за периода от 28.07.2018 г. до 06.03.2020
г., поради което искът за главница е основателен.
По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от
ответника, съдът приема, че същата е в претендираните размери.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 03.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава
за заплащане на цената на доставените ВиК услуги по издадените фактури за процесния
период. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в претендирания от ищеца
и неоспорен от ответника размер.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 75 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото производство
разноски в размер от 680 лв. за заплатена държавна такса в размер от 75 лева, депозит за
особен представител в размер от 400 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено в
размер от 200 лева. по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съдебно
3
удостоверение в размер от 5 лева, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А. К.
К., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 3 следните суми: сумата от 124,43 лева /сто двадесет и четири лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща представляваща главница за доставена,
отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. Б., ***, аб. № *** за
отчетен период от 28.07.2018 г. до 06.03.2020 г. и период на фактуриране от 27.01.2020 г. до
25.03.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.10.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 31,31 лева /тридесет и един лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2020 г. до 28.09.2022 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение № 3013/04.10.2022 г. по ч. гр. д. № 6293/2022 г. на РС-
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сумата от 75 лева /седемдесет и пет
лева/, представляваща направени в производството по ч. гр. д. № 6293/2022 на РС – Бургас
съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 680 лева /шестстотин и осемдесет лева,
представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4