Решение по дело №30691/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3742
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Слава Сергиева Гьошева
Дело: 20221110130691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3742
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110130691 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от М. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Г“ № .. срещу „С В” ЕАД, ЕИК ... за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на 678.72 лева, претендирана от ответника като
стойност на доставена вода за периода 30.04.2014 г. - 18.04.2016 г., кл. № ..., тъй като между
страните не е възникнало облигационно правоотношение, евентуално вземането е погасено
поради изтичане на 3-годишен давностен срок.
В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в
който не оспорва, че към датата на исковата молба претендираните вземания са погасени по
давност и признава иска. С оглед на това, ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане
на делото, поради което и не дължи разноските в производството. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
недължимостта на начислена от ответника стойност на В и К услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /, при отрицателен
установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане, т. е. фактите, от
които то произтича, а в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на вода и водоснабдителни и
канализационни услуги, обема на доставените на ищеца услуги през процесния период,
1
както и че стойността им възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже
възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта му.
С оглед първото поддържано с исковата молба основание за недължимост на вземането на
ответника – поради липса на облигационна връзка между страните, основният спорен въпрос
по делото, обуславящ основателността на исковата претенция, е концентриран върху това
дали в рамките на исковия период между ищеца и ответното дружество е съществувало
договорно правоотношение с предмет продажба на В и К услуги за процесния имот.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ. бр.
18/25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на
чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В конкретния случай обаче ответникът, който носи доказателствената тежест, обаче не е
ангажирал доказателства за това ищецът да е бил потребител на В и К услуги за имота в
рамките на отчетния период, за който е начислена дължимата сума за доставена вода. По
делото не е представен документ, обективиращ титул за собственост на М. Т., за да се
приеме, че същата е собственик на имота и следващото от него качество потребител на В и
К услуга е в правната сфера на ищеца. Поради това, в приложение на последиците от
разпределение тежестта на доказване между страните, следва да се приеме, че не се
установява правнорелевантното качество на ищеца като потребител на В и К услуги,
обуславящо възникването и съществуването на облигационна връзка между нея и ответника
по договор за продажба на вода.
При извода, че не се доказва в рамките на исковия период да е съществувало спорното
правоотношение между страните по договор за продажба на В и К услуги, не може да бъде
ангажирана отговорността на ищеца за неизпълнени задължения по същото. Следователно
начислените от ответника суми по партидата на имота за този период не са дължими от
ищеца поради липса на обвързващ страните договор, съставляващ източник на вземанията за
тези суми.
С оглед изложеното безпредметно остава обсъждането на соченото от ищеца евентуално
основание за недължимост на процесното вземане поради изтекла погасителна давност.
По горните съображения предявения отрицателен установителен иск се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 50 лева -
заплатена държавна такса и 1,55 лева - такса за банков превод или общо 51,55 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Ф., предоставил на ищеца
безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в
2
представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лв., определен по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При тези мотиви, СЪДЪТ,

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. К. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Г“ № .., срещу "С В " АД, ЕИК ..., с адрес: ж.к."М" 4, ул. Б "София" №
.., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 678,72 лева, дължима за периода 30.04.2014 г. – 18.04.2016 г.,
кл. № ..., представляваща на доставени ВиК услуги.
ОСЪЖДА „С В" АД, ЕИК ..., с адрес: ж.к."М" 4, ул. Б "София" № .., ДА ЗАПЛАТИ на М.
К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г“ № .., на основание чл.78, ал. 1
ГПК, сумата от 51,55 лева (петдесет и един лева и 0,55 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „С В" АД, ЕИК ..., с адрес: ж.к."М" 4, ул. Б "София" № .., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, адрес на дейността: гр. София, ул. „Г“ № .., офис партер,
сумата от 400 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3