№ 519
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110111148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Е. Г., с която са предявени против М. Г. и
...... обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД вр. С чл. 45 ЗЗД, с които се претендира ответниците да
заплатят при условията на солидарна отговорност сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното
състояние на ищеца, стрес и дискомфорт, причинени от незаконосъобразно
създаването и поддържане на страх от дисциплинарно уволнение от страна на
ответниците в периода от 30.11.2021г. До 11.02.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.03.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното плащане на сумата.
Релевира се, че ищецът бил служител на .... в периода от 2008г. До 11.02.2022г.
Като трудовият му договор бил прекратен, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Ответникът М. Г. бил служител в търговското представителство на
ответното дружество и му било възложено да го представлява. Заявява, че от
30.11.2021г. Ищецът бил в отпуск, поради временна нeработоспособност, съгласно
болничен лист от 02.12.2021 г. За времето от 30.11.2021 г. До 06.12.2021 г. На
06.12.2021 г. Бил хоспитализиран в .... с окончателна диагноза U07.1 Covid 19
идентифициран вирус. Бил изписан на 23.12.2021г. Съгласно болничен лист от
23.12.2021 г., издаден от .... ищецът бил в отпуск, поради временна неработоспособност
от 06.12.2021 г. До 22.01.2022 г. С диагноза Covid 19 идентифициран вирус с режим на
1
лечение – 18 дни болничен, 30 дни домашен-стаен. Впоследствие, съгласно болничен
лист, издаден на 28.01.2022 г. Ищецът бил в отпуск при временна неработоспособност
от 23.01.2022 г. До 21.02.2022 г. С диагноза друга вирусна пневмония. Болничният лист
бил издаден въз основа на решение на ЛКК № ..... от 28.01.2022 г.
Излага, че в периода от 30.11.2021 г. До 11.02.2022 г., в който ищецът
боледувал от Covid 19 в домашни условия, както и по време на болничното му лечение
и след това в периода на възстановяването му, ответникът М. Г. изпращал
непрекъснато имейли, звънял по няколко пъти на ден по телефона, изпращал
съобщения по приложението „уатсъп“ с искане да получи обяснения от ищеца за
случка по време на работа, станала в офиса на представителството от края на месец
октомври. Тази случка, квалифицирана като нарушение на трудовата дисциплина била
използвана като основание за дисциплинарното уволнение на ищеца. Искането на
обяснения от работник, който бил в отпуск по болест, в това число на кислородна
терапия при болнично лечение било не само незаконосъобразно, но и неморално
поведение. В същия период ответникът М. Г. чрез мейли, телефонни разговори и
съобщения по приложението „уатсъп“ уговарял ищеца да приеме друга, по-ниско
платена от заеманата длъжност, като го предупреждавал, че ако не приеме, ще
последва дисциплинарно уволнение. Създаването и поддържането на страх от
дисциплинарно уволнение било незаконосъобразно действие. Тези действия на
ответника М. Г., съставляващи извършване на възложената му работа като
представляващ другия ответник по делото, били неправомерни, тъй като
противоречали на правилата на чл. 8 от КТ за добросъвестност при упражняване на
трудовите права, в това число противоречали на правилата за съблюдаване на правата
на работниците по време на разрешен от здравните органи отпуск. Противоречали и на
общото правило да не се вреди другиму, тъй като създавали и поддържали у ищеца
страх за бъдещето.
По отношение на ...., чрез .... отговорността за претърпените от ищеца
неимуществени вреди била гаранционно –обезпечителна на основание чл. 49 ЗЗД като
възложител на работата на М. Г., осъществил гореописаните неправомерни действия в
качеството си на представляващ ..... Иска се вторият ответник да бъде осъден
солидарно да плати процесната сума, заедно с прекия причинител на вредите.
В резултат на описаните неправомерни действия на ответника М. Г.
здравословното състояние на ищеца се влошило, задълбочили се задухът и треската,
причинени от Ковид инфекцията, като това било предизвикано от телефонните
обаждания и съобщения от М. Г.. Отделно обажданията на ответника М. Г.
предизвикали промени в емоционалното състояние на ищеца – изпадане в стрес,
безсъние, страх, че може да остане без работа, че няма да може да издържа семейството
си, че е в безизходица поради тежкото си здравословно състояние. Претендира
2
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. Считат, че
исковата молба е изцяло неоснователна, а предявеният иск незаконосъобразен и
недоказан. Заявяват, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника .... било
прекратено напълно законосъобразно – поради допуснати тежки нарушения –
предоставяне на трети лица на поверителна за дружеството информация и неспазване
на техническите и технологичните правила за работа и уронване на доброто име на
компанията пред нейни клиенти. Твърдяното от ищеца „притесняване“ от страна на
ответника М. Г. представлявало стремежът на същия да разясни фактическата
обстановка и предприетите от ищеца действия при инцидент от 29.10.2021 г., при
който било извършено посоченото нарушение, довело до налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“. Прилагат извлечение от кореспонденцията между ищеца и
ответника М. Г., водена със съобщение на приложението „уатсъп“ на английски език.
От разменените между страните съобщения, ответникът М. Г. се интересувал от
здравословното състояние на ищеца, никога не нарушил добрия тон и любезността и
не бил предявявал каквито и да е директни или завоалирани заплахи за уволнение или
лишаване от работа и препитание. Целта на проведената кореспонденция била
изясняване на случая, тъй като същият бил докладван чрез официална жалба от страна
на клиент. Ищецът в нито един момент не изискал от ответника М. Г. да преустанови
контакт, поради влошено здравословно състояние и доброволно дал обяснения за
случая по електронната поща. Предоставените болнични листи и епикризи не
доказвали пряка връзка с каквито и да е причинени неимуществени вреди от страна на
ответника М. Г.. Липсвали каквито и да е било доказателства за влошено
психологическо състояние или претърпени емоционални терзания от страна на ищеца,
както и не била установена пряка причинно-следствена връзка. Следвало да се обсъди и
възможността деянието да не е единствената възможна причина за резултата, а вредата
да е предпоставена от съвкупното въздействие, т.е. Обстоятелството, че ищецът е бил
болен и в отпаднало общо здравословно състояние, общият му психологически статус
в резултат на това, евентуални други неблагоприятни влияния да са допринесли за
твърдените негативни промени в емоционалното състояние на същия. Претендират
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
3
Ищецът носи доказателствената тежест да установи правоотношение по
възлагане на работа от страна на ответника .... като възложител на работата на другия
ответник М. Г.; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45
ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД.
С изготвения по делото доклад /л. 71/ са отделени като безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства:
обстоятелството, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника .... в периода
от 2008 г. до 11.02.2022 г.; обстоятелството, че на 11.02.2022г. трудовият договор на
ответника бил прекратен, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;
обстоятелството, че от 30.11.2021г. ищецът бил в отпуск, поради временна
нeработоспособност, съгласно болничен лист от 02.12.2021 г. за времето от 30.11.2021
г. до 06.12.2021 г.; обстоятелството, че на 06.12.2021 г. ищецът бил хоспитализиран в
.... с окончателна диагноза U07.1 Covid 19 идентифициран вирус; обстоятелството, че
ищецът бил изписан на 23.12.2021г. като съгласно болничен лист от 23.12.2021 г.,
издаден от .... ищецът бил в отпуск, поради временна неработоспособност от 06.12.2021
г. до 22.01.2022 г. с диагноза Covid 19 идентифициран вирус с режим на лечение – 18
дни болничен, 30 дни домашен-стаен; обстоятелството, че съгласно болничен лист,
издаден на 28.01.2022 г. ищецът бил в отпуск при временна неработоспособност от
23.01.2022 г. до 21.02.2022 г. с диагноза друга вирусна пневмония; наличието на
валидно правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника .... като
възложител на работата на другия ответник М. Г..
Основният спорен момент по делото е дали е извършен деликт от страна на
ответниците. В тази връзка ищецът твърди, че противоправното поведение се
изразявало в незаконосъобразното създаване и поддържане на страх от дисциплинарно
уволнение у ищеца от страна на ответниците в периода от 30.11.2021г. до 11.02.2022г.
Действително по делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетелите на ищеца ... – Г.а /съпруга на ищеца/ и ...... Е. Г. /брат на ищеца/ - л. 77,
стр. 2 и сл., чиито показания следва да бъдат кредитирани, в съответствие с нормата на
чл. 172 ГПК – след внимателна преценка и с оглед наличния по делото доказателствен
материал, предвид съществуващата връзка между свидетелите и ищеца. В показанията
си и двамата свидетели заявяват, че по време на болничното лечение на ищеца, а след
това в периода на възстановяването му, ответникът М. Г. изпращал непрекъснато
имейли, звънял по няколко пъти на ден по телефона, изпращал съобщения по
приложението „уатсъп“ с искане да получи обяснения от ищеца за случка по време на
4
работа, станала в офиса на представителството от края на месец октомври като
същевременно ответникът М. Г. чрез посочените технически средства уговарял ищеца
да приеме друга, по-ниско платена от заеманата длъжност, като го предупреждавал, че
ако не приеме, ще последва дисциплинарно уволнение. Свидетелите заявяват още, че в
резултат на водената електронна комуникация здравословното състояние на ищеца се
влошило, задълбочили се задухът и треската, причинени от Ковид инфекцията, като
това било предизвикано от телефонните обаждания и съобщения от М. Г.. В този
смисъл свидетелите навеждат още твърдения, че обажданията на ответника М. Г.
предизвикали промени в емоционалното състояние на ищеца като се появили стрес,
безсъние, страх, че може да остане без работа, че няма да може да издържа семейството
си, че е в безизходица поради тежкото си здравословно състояние.
Във връзка с гореизложеното по делото е приета съдена експертиза /л. 84 и сл./,
неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно изготвена, от която се
установява съдържанието на водената между страните кореспонденция по
приложението „уатсъп“. От превода на представените от ответниците документи
действително се установява, че ответникът М. Г. е изпращал съобщения по
приложението „уатсъп“ до ищеца с искане да получи обяснения от ищеца за случка по
време на работа, станала в офиса на представителството от края на месец октомври, но
същевременно в кореспонденцията няма отправени каквито и да било заплахи, а е
налице обичайна кореспонденция между служител и подчинен.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че показанията на
свидетелите на ищеца ... – Г.а /съпруга на ищеца/ и ...... Е. Г. /брат на ищеца/ в частта
досежно незаконосъобразното създаване и поддържане на страх от дисциплинарно
уволнение у ищеца от страна на ответниците в периода от 30.11.2021г. до 11.02.2022г.
не се подкрепя от останалите събрани доказателства като същевременно противоречи
на водената между страните кореспонденция по приложението „уатсъп“.
Същевременно видно от представената по делото заповед за налагагане на
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение /л. 20 и сл./ се
установява, че ищецът е уволнен, доколкоо на 29.10.2021г. е предоставил поверителна
за клиентите на работодателя информация на трето лице като нарушението е
установено при работодателя на 30.11.2021г. и с това действие работникът не е спазил
техническите и технологичните правила на работи, разпространил е поверителни за
работодателя сведения и е уронил доброто име на компанията пред нейните клиенти. С
глед представената заповед следва да се акцентира върху обстоятелството, че ищецът
не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е обжалвал заповедта или е
възразил срещу нея.
С оглед събраните доказателства съдът намира, че ищецът не е доказал
твърденията си, че ответниците са извършили незаконосъобразни действия,
противоречащи на правилата на чл. 8 от КТ за добросъвестност при упражняване на
5
трудовите права,. Предвид отсъствието на една от императивно предвидените
предпоставки за уважаване на иска, а именно – наличието на противоправно поведение
на ответниците, искът е неоснователен. С оглед така достигнатия извод е безпредметно
обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на така предявения иск.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответниците. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците сумата от 710.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Е. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: .......
срещу М. Г., роден на **********г. в ........ и ......, с БУЛСТАТ ......, с общ съдебен
адрес: ....... обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД , с които се претендира
ответниците да заплатят при условията на солидарна отговорност сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване
на здравословното състояние на ищеца, стрес и дискомфорт, причинени от
незаконосъобразно създаването и поддържане на страх от дисциплинарно уволнение от
страна на ответниците в периода от 30.11.2021г. До 11.02.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.03.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Е. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ....... да заплати на М.
Г., роден на **********г. в ........ и ......, с БУЛСТАТ ......, с общ съдебен адрес: ......., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 710.00 лева – разноски за производството пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6