№ 2116
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110202726 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. С. И., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 23-4332-031618/22.12.2023 г., издадено от
Началник група в ОПП, СДВР, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя на
основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба жалбоподателят обжалва наказателното
постановление в частта относно наложеното административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" и прави искане за намаляване на
срока му до законовия минимум от шест месеца. Изтъкват се смекчаващи
отговорността обстоятелства - липсата на предходни нарушения на ЗДвП;
установената концентрация на алкохол в кръвта, която е към долната граница
за съставомерността на нарушението и попада в рамките на допустимата
измервателна грешка. Изтъква се и че трудовата дейност на жалбоподателя е
свързана с управление на моторно превозно средство, поради което
наложеното му наказание "лишаване от право да управлява МПС" на
практика би го лишило от възможността да упражнява трудовата си дейност и
би имало тежки икономически последствия за него.
Производството пред въззивната инстанция е протекло по реда на чл.
63б ал. 1 т. 2 вр. чл. 73б ал. 3 ЗАНН - съкратено съдебното производство. В
съпроводителното писмо, с което материалите по
1
административнонаказателната преписка са изпратени в съда, е посочено, че
наложената с обжалваното наказателно постановление глоба е платена на
05.01.2024 г. В този случай съгласно чл. 79б ал. 2 ЗАНН наказателното
постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на
плащането и нарушителят може да обжалва същото само в частта относно
размера на наложеното кумулативно наказание по реда на чл. 63б ЗАНН (чл.
79б ал. 3 ЗАНН), т.е. по реда на съкратеното съдебно производство. Предвид
горното в о.с.з., проведено на 01.04.2024 г., съдът е постановил определение, с
което е обявил, че при постановяване на решението ще приема за установени
фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят Г. И. се явява лично и
поддържа исканията и доводите във въззивната жалба.
Наказващият орган - Началник - група в ОПП - СДВР, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. С писмени бележки от гл.
юрк. Б. Страхинов с пълномощно от наказващия орган се прави искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление в обжалваната
част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност
на претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ
на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН (предвид разпоредбите на чл. 79б ал. 2
и ал. 3 ЗАНН наказателното постановление в частта относно наложената
глоба е влязло в сила на датата на плащането й - 05.01.2024 г., и подлежи на
обжалване относно срока на наложеното кумулативно наказание), от
легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН -
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.01.2024 г., а
жалбата е подадена на 15.01.2024 г., поради което жалбата срещу
наказателното постановление в частта относно наложеното наказание
"лишаване от право да се управлява МПС" следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63б ал. 4 ЗАНН в хипотезата на
съкратено съдебно производство по чл. 63б ал. 1 т. 2 ЗАНН съдът с
определение обявява, че при постановяване на решението ще приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Съдът в мотивите на решението приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
наказателното постановление, като се позовава на доказателствата,
които го подкрепят.
Предвид горното, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
наказателното постановление:
2
Жалбоподателят Г. С. И. с ЕГН ********** е правоспособен водач на
МПС с придобити категории АМ, М и В, като притежава СУМПС №
ххххххххххх издадено на 28.08.2021 г. от СДВР, валидно до 25.08.2031 г.
На 14.12.2023 г. около 01:50 часа жалбоподателят Г. И. управлявал
личния си лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. №
хххххххххх в гр. София, по ул. "Макгахан" с посока на движение от ул.
"Найден Геров" към ул. "Уошбърн", когато срещу бл. № 69 бил спрян за
извършване на проверка от служители на СДВР - командир на отделение при
05 РУ - СДВР Л. Г.ев и старши полицай П. М., и двамата служители в група
"Охрана на обществения ред", 03 - ти взвод, назначени като АП - 61. На
14.12.2023 г. в 02:11 часа жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол
с техническо средство Drager Alcotest 7510, заверен със стикер номер 01703
със срок на валидност до 04.2024 г., със сериен номер ARBA 0135, с номер на
проба 00678, който отчел концентрация на алкохол в кръвта 0, 99 ‰.
Командир на отделение Л. Г.ев издал на жалбоподателя талон за изследване
№ 0174826/14.12.2023 г. с указание, че въззивникът следва да се яви в срок до
40 минути от връчването на талона в УМБАЛ "Света Анна" АД за
извършване на медицинско и химическо изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Талонът бил връчен на жалбоподателя в
03.20 часа на 14.12.2023 г.
На 14.12.2023 г. командир на отделение Л. Г.ев съставил АУАН серия
GA № хххххххххх/14.12.2023 г., с който повдигнал против жалбоподателя И.
административнонаказателно обвинение затова, че на 14.12.2023 г. в 01:50
часа в гр. София, по ул. "Макгахан" с посока на движение от ул. "Найден
Г.ев" към ул. "Уошбърн" срещу бл. № 69, управлява МПС с концентрация на
алкохол 0, 99 ‰, установена с техническо средство - Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARNA 0135, проба № 00678. Актът бил съставен в
присъствието на старши полицай П. М. и в присъствието на жалбоподателя,
на когото бил връчен и препис от акта.
При съставяне на акта за установяване на нарушението
жалбоподателят заявил, че има възражения, което било отразено в АУАН. В
срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН допълнителни възражения не били депозирани.
След съставяне на АУАН и в срока, указан в талона за медицинско
изследване, жалбоподателят се явил в УМБАЛ "Света Анна" АД, където му
3
било извършено химическо изследване и с протокол за химическо изследване
№ 800/14.12.2023 г. била установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 84
‰.
На 22.12.2023 г. Гергана Борисова - Началник - група в ОПП - СДВР
издала обжалваното наказателно постановление № 23-4332-031618/22.12.2023
г., с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП наложила на жалбоподателя Г.
И. административни наказания "глоба" в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т.1 ЗДвП - затова, че управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0, 8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а
именно с концентрация на алкохол в кръвта 0, 84 промила.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
04.01.2024 г. чрез „Система за сигурно електронно връчване“ и на 05.01.2024
г. същият заплатил наложената с него глоба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
които подкрепят изложената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка: писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК - талон за изследване №
0174826/14.12.2023 г., АУАН серия GA № хххххххххх/14.12.2023 г., протокол
за химическо изследване № 800/14.12.2023 г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 14.12.2023 г., извлечение от проба
00678/14.12.2023 г., извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510,
сериен ARBA 0135, докладна записка от 14.12.2023 г., справка - картон на
водача, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, тъй като
същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви и подкрепят
изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.
Съдът не цени представената с молба от 08.04.2024 г. от
жалбоподателя декларация от въззивника в качеството му на управител на
търговско дружество "Бял ден" ЕООД, ЕИК *********, тъй като същата е
4
представена след приключване на съдебното следствие (което е приключено с
протоколно определение от 01.04.2024 г.)
В съдебните прения жалбоподателят излага доводи, с които по
същество оспорва изложената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка, като твърди, че при извършване на
проверката е управлявал автомобила, за да го паркира, а не е участвал в
уличното движение. В съкратеното съдебно производство на основание чл.
79б ал. 3 ЗАНН подобно оспорване на фактите, изложени в обстоятелствената
част на наказателното постановление, не е допустимо, тъй като съгласно чл.
63б ал. 1 т. 2 ЗАНН в случаите на заплащане на наложената с наказателното
постановление глоба, наказателното постановление подлежи на обжалване
единствено по отношение срока на наложеното кумулативно наказание, като в
тези случай съгласно чл. 63б ал. 4 ЗАНН за провеждане на съкратено съдебно
производство, при което съдът приема за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на наказателното постановление, не е необходимо
нарочно искане от жалбоподателя (арг. от чл. 63б ал. 2 ЗАНН, която
разпоредба препраща само към хипотезата на чл. 63б ал. 1 т. 1 ЗАНН).
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН е издаден от компетентен административен орган, видно от
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи. От писмените доказателства се установява, че актосъставителят Л.
Г.ев заема длъжност "командир на отделение" в сектор "Охрана на
обществения ред" при 05 РУ - СДВР и за времето от 19.00 часа на 13.12.2023
г. до 07.00 часа на 14.12.2023 г. заедно с полицай П. М. е бил назначен като
АП - 61. Съгласно т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, е налице изрично оправомощаване на
полицейските служители от посочената категория да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Отново от приетата
като писмено доказателство заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, се установява, че началникът на група
"Административнонаказателна дейност" към сектор "Административно
обслужване" към ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за
5
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.
на Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата
наказателното постановление старши инспектор Гергана Владимирова заема
длъжност началник на 01 група "Административнонаказателна дейност" на 03
сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и
разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 ЗАНН и на чл.
43 ЗАНН - в присъствието на един свидетел - П. М., който е присъствал при
установяване на нарушението. Актът за установяване на нарушението е
съставен и в присъствието на жалбоподателя Г. И.. АУАН е подписан от
съставителя, свидетеля и жалбоподателя, предявен е на последния за
запознаване и му е връчен препис, за което е оформена и разписка,
инкорпорирана в съдържанието на АУАН.
АУАН и НП имат и съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал. 1
ЗАНН, като в тях при пълна идентичност са описани всички признаци от
състава на нарушението в това число и установената алкохолна
концентрация, посочени са обстоятелствата по извършването му – в това
число и дата, място и време, както и е посочена нарушената
материалноправна разпоредба.
Съдът намери за несъмнено доказано и извършването от страна на
жалбоподателя Г. И. на нарушение на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП,
която урежда забрана водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.
От писмените доказателства се установява, че на 14.12.2023 г. около
01:50 часа жалбоподателят Г. И. е управлявал личния си лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № хххххххххх в гр. София, по ул.
"Макгахан" с посока на движение от ул. "Найден Геров" към ул. "Уошбърн"
срещу бл. № 69 с концентрация на алкохол в кръвта 0, 84 ‰, установена с
протокол за химическо изследване № 800/14.12.2023 г. Спазен е и реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, предвиден в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
6
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №
1/19.07.2017 г.), където в чл. 3а е предвидено, че установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с медицинско и
химическо лабораторно изследване. Предвид на обстоятелството, че е бил
спазен реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, предвиден в
Наредбата, съдът приема за доказано по категоричен начин, че
концентрацията на алкохол в кръвта на въззивника е била именно 0, 84 ‰
(съобразно резултата от медицинското и химическо лабораторно изследване)
и прецени като неоснователни възраженията му, че установената
концентрация попада в рамките на допустимата измервателна грешка
(отделно следва да се посочи и че в съкратеното съдебно производство
подобни възражения, с които се оспорва изложената в наказателното
постановление фактическа обстановка, не са допустими).
Предвид гореизложеното съдът намери, че се установи с
категоричност, че жалбоподателят Г. И. е осъществил от обективна страна
състава на административното нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като жалбоподателят Г. И. е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, а именно, че управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта си, надвишаваща 0, 5 на хиляда.
В случая наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като съгласно императивната норма на чл. 189з ЗДвП, в
сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 ЗАНН.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване, над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Видно е, че срокът на предвиденото
кумулативно наказание "лишаване от право да управлява МПС" е в
абсолютно определен размер - 12 месеца, в какъвто размер е наложеното на
въззивника наказание. Жалбоподателят неправилно счита, че е предвидена
възможност за индивидуализация на наказанието "лишаване от право да се
управлява МПС", както и че законовият минимум е 6 месеца и прави искане
за намаляване на наложеното му наказание до този размер. Налагането на
7
наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от шест месеца е
предвидено в случаите, когато установената концентрация на алкохол в
кръвта е по - ниска - от 0,5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително, а в
случая установената с извършеното медицинско и химическо изследване
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0, 84 на хиляда, което
обуславя приложението на санкционната разпоредба на чл. 174 ал. 1 т. 2
ЗДвП, предвиждаща по-високи размери и на наказанието "глоба", и на
наказанието "лишаване от право да се управлява МПС". Съгласно чл. 27 ал. 5
ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък
размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност, освен в предвидените в ЗАНН случаи. От
разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН е видно, че предвиденият в разпоредбата
на чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП абсолютно определен размер на наказанието
"лишаване от право да управлява МПС" не може да бъде намаляван. Ето защо
искането на жалбоподателя за намаляване срока на наложеното му наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ не може да бъде удовлетворено.
Ирелеватни са доводите на жалбоподателя за това, че наложеното наказание
ще препятства осъществяване на трудовата му дейност, както и за липсата на
предходни нарушения (за пълнота съдът ще посочи, че последните са и
неоснователни, тъй като видно от справката - картон на водача въззивникът е
санкциониран с издаване на електронни фишове за различни нарушения на
ЗДвП, както и на Кодекса за застраховането).
При тези мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да се потвърди в обжалваната част.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че производството пред районния съд е
протекло по реда на съкратеното съдебно производство, както и че
процесуалното представителство на наказващия орган в настоящото
производство се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без
явяване на процесуален представител в съдебно заседание, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
наказващия орган за процесуално представителство следва да е минималния
размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
8
а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
031618/22.12.2023 г., издадено от Началник група в ОПП, СДВР, В
ЧАСТТА, с която на Г. С. И., ЕГН **********, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2
ЗДвП е наложено административно наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3
т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Г. С. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9