РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир - гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Т. Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 515 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от П.Д.А.,
с ЕГН ********** ***; Т.Д.П., с ЕГН **********
*** и П.Е.Д., с ЕГН ********** *** против
„Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК .. със седалище/адрес
на управление:***, р-н Младост, бул. „Ц. ш.“ № .., бл.Бенч Марк, Бизнес център.
В исковата молба се твърди, че
ищците са наследници на Д.П.А.., починал на 24.11.2003 г., който притежавал
недвижим имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Б.К.“ № .. Твърдят, че в средата
на м.01.2019 г. посетили офис на ответника в гр. Перник, за да извършат
проверка за неплатени задължения за ел. енергия на притежавания от
наследодателя им имот в гр. Радомир на ул. „Б.К.“ № ., за което подали
заявления № ., № . и № . от 2019 г., с искане за услуга от общ характер, да им
бъде посочено какви задължения има за клиентски номер № .. Твърдят, че им била
отказана исканата от тях информация, което наложило да посетят търговски център
на ответника, находящ се в гр. София, където устно ги уведомили, че има
задължения в размер на 9322.02 лева за периода м.06.2008 г. до 18.10.2011 г.
Сочат, че имота не се обитава от 2011 г., като от тогава било прекъснато електрозахранването
му. В исковата молба ищците твърдят, че липсват облигационни отношения както
между наследодателя им и ответното дружество, така и между тях и ответника,
като сочат че вземането е погасено по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците
не дължат сумата в размер на 9322.02 лева, претендирана от ответника за
клиентски номер № 300106590227 за периода от м.06.2008 г. до 18.10.2011 г.,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение върху същата, като
молят да им бъдат присъдени направеното по делото разноски.
В срока за отговор, ответника „Ч.Е.Б.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е
оспорил предявения иск. В отговора твърди, че за ищците, в качеството им на
наследници на Д.П.А.., процесното задължение е общо, и представлява задължение
за ел. енергия доставена за придобития от тях по наследство недвижим имот,
находящ се в гр.Радомир, ул. „б.К. № ..5. Сочи, че няма достъп до системата за
гражданската регистрация или друга система, от която да научава промени относно
клиентите си, както и информация дали някой от тях е починал и кой обитава
имота след смъртта му, и тъй като Д. А. е починал на 24.11.2003 г., то
поведението на неговите наследници е недобросъвестно, от което било недопустимо
да се домогват да черпят за себе си благоприятни правни последици, тъй като
ищците не са изпълнили и задължението си регламентирани в чл.13, ал.5 от общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. Сочи,
че неплатените задължения били за периода от м.05.2008 г. до м.10.2011 г., като
главницата била в размер на 5072.03 лева, а неустойката за забава върху посочената
главница, била в размер на 4524.03 лева за периода от 03.06.2008 г. до
20.09.2019 г. В отговора е заявено становище, че за ищците липсва правен
интерес от предявяване на иска, тъй като ответника не е предприел действия по
принудително събиране на задължението, като счита, че възражението за
погасяване по давност може да бъде противопоставено при иск на кредитора. Сочи,
че искът е недопустим и неоснователен, тъй като правото на вземане съществува,
но в случай на изтичане на давностен срок не съществува само правото на
принудителното му събиране. Твърди, че ищците са страни по договор за доставка
на ел. енергия за електроснабден имот за обект, находящ са се в гр. Радомир,
ул. „Б.К.“ № ., съгласно Общите условия срещу които не са подали възражение,
поради което имат задължението да заплащат стойността на използваната ел.
енергия, която била реално потребена. Излагат доводи, че иска е неоснователен,
тъй като ищците не излагат конкретни искания в подкрепа на твърденията си, че
не дължат процесните суми, а само твърдят, че процесната сума е погасена по
давност. Сочат, че съгласно принципът на справедливост, когато имал пречка,
стояща извън кредитора да пристъпи към изпълнение, било налице препятствие на
началото на срока, и давността започва да тече, от когато пречката бъде
отстранена, което в случая било от 2019 г., когато са узнали за наследниците на
починалото лице, които са били и реални ползватели на доставената в имота
електрическа енергия. Излага доводи, че върху процесната главница се дължи и неустойка
за просрочено плащане в общ размер на 4524.03 лева за периода от 03.06.2008 г.
до 20.09.2019 г., която се изчислявала и дължи ежедневно, като периодично
плащане, което сочи, че не било погасено по давност, тъй като при искове за
неустойка за забава давностния срок започвал да тече от последния ден, за който
се начислява. Поради изложеното в отговора молят да се отхвърли предявените
искове, като им се присъдят направените по делото разноски, в
т.ч.юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание ищците чрез пълномощникът си - от адв. Р., поддържат
предявеният иск и молят съда да постанови решение, с което искът да бъде
уважен, като им се присъдят направените по делото разноски, за което представят
списък по чл.80 от ГПК.
В
съдебно заседание ответника чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло
предявената искова претенция по подробно изложените съображения в писмения
отговор и съдебно заседание, като моли съда да отхвърли предявеният иск и им се
присъдят направените по делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
По делото са
приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б."
АД, /одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и
допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както, публикувани във
вестник "Телеграф", бр. 927 на 26.11.2007 г. и във вестник
"Съперник" бр. 227 от 26.11.2007 г., видно от данните, съдържащи се в
писмените доказателства по делото.
От приложеното по делото разрешение от 29.11.2006 г.,
обективирано в представената по делото Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г., издадена от председателя на
ДКЕВР, се установява, че на ответника "Ч.Е.Б."АД е разрешено да
осъществява дейност по "обществено снабдяване с електрическа енергия"
на обособена територия със срок до 13.08.2039 г.
По делото са приложени следните фактури: фактура № ../20.01.2009
г., от която се установява, че за консумирана ел.енергия за периода от
10.10.2008 г. до 09.01.2009 г., на О.Д. К. е начислена сума в размер на 135.01
лева, представляваща снабдяване с електрическа енергия; фактура № ./18.02.2009
г. на стойност от 45.83 лева, представляваща първо месечно плащане на ел.
енергия за м.02.2009 г.; фактура № ./19.02.2009 г. на стойност от 45.83 лева,
представляваща второ месечно плащане на ел.енергия за м.03.2009 г.; фактура № ./17.04.2009
г. на стойност от 173.04 лева, представляваща консумирана ел.енергия за периода
от 10.01.2009 г. до 07.04.2009 г.; фактура № ./18.11.2009 г., на стойност от
62.80 лева, представляваща първо месечно плащане на ел.енергия 11.2009 г.;
фактура № ../17.02.2010 г., на стойност от 7.49 лева, представляваща
консумирана ел.енергия за периода от 14.01.2010 г. д о09.02.2010 г.; фактура № ../18.03.20140
г. на стойност от 76.75 лева, представляваща консумирана ел.енергия за периода
от 10.02.2010 г. до 09.03.2010 г. и фактура № ../19.04.2010 г. на стойност от
77.77 лева, представляваща консумирана ел.енергия за периода от 10.03.2010 г.
до 13.04.2010 г.
Не се спори по делото, че титуляр на партида с клиентски
номер № . е бил Д.П.А.., който е починал на 24.11.2003 г., видно от приложеното
по делото удостоверение за наследници. След смъртта си Д.П.А.. е оставил за свои
законни наследници П.Д.А. – син, Т.Д.П. – дъщеря, Е. Д.А. – починал на
20.03.1997 г. и оставил за свой законен наследник – ищцата П. Емил Д..
По делото ответника е представил справка за неплатени
задължения по партидата на наследодателя – Д.П.А.., от която се установява, че
в периода от 17.05.2008 г. до 18.10.2011 г. ответникът е издал общо 41 броя
фактури, за задължения към него в размер на 5072.03 лева главница, върху която
е начислена лихва за забава за периода от 03.06.2008 г. до 20.09.2019 г. в
размер на 4524.03 лева. Издадените фактури са както следва: фактура №
11508141/16.07.2008 г.; фактура № 35563253/17.08.2008 г.; фактура №
37090842/17.09.2008 г.; фактура № …/17.10.208 г.; фактура № …/19.11.2008 г.; фактура
№ ../20.12.2008 г.; фактура № ../20.01.2009 г.; фактура № ../19.02.2009 г.; фактура
№ …./18.03.2009 г.; фактура № ../19.04.2009 г.; фактура № ../18.05.2009 г.; фактура
№ ../17.06.2009 г.; фактура № ../17.07.2009 г.; фактура № ../19.08.2009 г.; фактура
№ ../19.09.2009 г.; фактура № ../18.10.2009 г.; фактура № ../17.11.2009 г.; фактура
№ ../17.12.2009 г.; фактура № ../19.01.2010 г.; фактура № ../17.02.2010 г.; фактура
№ ../18.03.2010 г.; фактура № ../.19.04.2010 г.; фактура № …./20.05.2010 г.; фактура
№ ../16.06.2010 г.; фактура № …/18.07.2010 г.; фактура № ../15.08.2010 г.; фактура
№ ../17.09.2010 г.; фактура № ../18.10.2010 г.; фактура № ../18.11.2010 г.; фактура
№ …./16.12.2010 г.; фактура № …/18.01.2011 г.; фактура № …/16.02.2011 г.; фактура
№ …/18.03.2011 г.; фактура № …/16.04.2011 г.; фактура № …/18.05.2011 г.; фактура
№ …/16.06.2011 г.; фактура № 90185213/16.07.2011 г.; фактура № …./16.08.2011
г.; фактура № …./17.09.2011 г. и фактура № …/18.10.2011 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за установяване
със силата на пресъдено нещо недължимостта на парични задължения.
Съдът намира за безспорно, че до 24.11.2003 г. е
съществувало валидно облигационно правоотношение между ответното дружество и Д.П.А..,
като след тази дата облигационното правоотношение е възникнало с наследниците
на последния. Доколкото по делото не са събрани доказателства за нещо друго, то
съдът намира, че всеки един от ищците е по 1/3 ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот, поради което и всеки от тях следва отговаря само за своята
1/3 ид.ч. от задълженията на същия.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, “в” от ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
В настоящия случай от гореизложената фактическа
обстановка е видно, че към датата на образуване на настоящето производство - 29.01.2019
г., главницата за потребена електрическа енергия в размер на 5072.03 лева, и е
погасена с изтичането на тригодишен давностен срок. От приетата като
доказателства по делото справка за издадени фактури и задължения, се
установява, че в периода 17.05.2008 г. - 16.10.2011 г. ответника е издал 41
броя фактури за потребена ел. енергия в процесния имот за периода, от където е
видно, че погасителната давност за същите е изтекла още към 16.10.2014 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае
за установено, че ищците не дължат на ответника главница в размер на 5072.03
лева, поради погасяването и по давност и доколкото съдът намира, че главните
искове за главница са основателни, респ. погасени по давност, то като
основателен следва да се уважи и акцесорният иск за лихва за забава, върху
погасената по давност главница, като се признае недължимост и на лихва
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото
ищците имат право на разноски. За претендираните от ищците разноски, същите са
представили списък на разноските. Ответникът чрез процесуалния си представил е
релевирал възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение, като се е позовал и на факта, че тримата ищци
се представляват по делото от един адвокат.
Ищците претендират следните разноски: заплатена държавна
такса в размер на 372.88 лева, както и адвокатско възнаграждение за всеки един
от тях в размер на по 850.00 лева, което е формирано както следва – 400.00 лева
за изготвяне на исковата молба и 450.00 лева за процесуално представително по
делото, или в общ размер адвокатско възнаграждение за всеки един от ищците на
по 850.00 лева.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК по искане на страна съдът
може да намали претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не
може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 от ЗА.
В настоящия случай заплатеното от всеки един от ищците
адвокатско възнаграждение е в размер на по 850.00 лева, като предвидения
минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 447.51 лева.
Посоченият от пълномощникът на ищците в списъка за разноски, че 400.00 лева от
общо договореното адвокатско възнаграждение е по чл.9, ал.1 от Наредбата, съдът
намира, същото за недължимо, тъй като съгласно посочената разпоредба от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това
възнаграждение се дължи, когато адвокатът изготвя искова молба, без процесуално
представителство по делото, а в случай на процесуално представителство по
делото, дължимото адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл.7, ал.2
от Наредбата. Същото изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер
на 447.51 лева, ма всеки един от ищците по отделно.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че адвокатското възнаграждение се дължи само на един от ищците, тъй като видно
от доказателствата по делото, всеки един от тях е направил разноски за завеждане
на иска, а отделно от това всеки един от тях отговаря до размера на
наследствената си квота в процесното задължение. Ето защо възражение на
процесуалния представител на ответника, че се дължи адвокатско възнаграждение,
като за един предявен иск от един ищец е неоснователно.
Предвид фактическата и правна сложност на делото,
протекло в едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да присъди на всеки
един от ищците ищеца сумата от по 447.51 лева от направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и с оглед изхода на делото съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на всеки един от ищците ищеца на
сумата от по 571.80 лева, представляваща направени по делото от всеки един от
тях разноски, от които сумата от 124.29 лева за държавна такса, съобразно
наследствената квота на всеки един от ищците и сумата от по 447.51 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от П.Д.А., с ЕГН ********** ***; Т.Д.П., с ЕГН ********** *** и П.Е.Д., с ЕГН ********** *** против
„Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ********* със
седалище/адрес на управление:***, р-н Младост, бул. „Ц.Ш.“ № .., бл.Бенч Марк,
Бизнес център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, че ищците не дължат
на ответника сумата от 9322.02 лева, представляваща главница за потребена
електрическа енергия за имот, находящ се в гр.Радомир, ул. "Бачо Киро” № 25,
начислена по партида с клиентски № 300106590227 с титуляр Д.П.А.., от които
сумата от 5072.03 лева поради изтекла погасителна давност, както и сумата от 4249.99 лева,
представляваща лихва за забава плащането на главницата, считано от датата на
забава до 20.01.2019 г., за които суми са издадени следните фактури: фактура № ../16.07.2008 г.; фактура № ../17.08.2008 г.; фактура
№ ../17.09.2008 г.; фактура № ../17.10.208 г.; фактура № ../19.11.2008 г.; фактура
№ ../20.12.2008 г.; фактура № …./20.01.2009 г.; фактура № …/19.02.2009 г.; фактура
№ …./18.03.2009 г.; фактура № …/19.04.2009 г.; фактура № …/18.05.2009 г.; фактура
№ …./17.06.2009 г.; фактура № …./17.07.2009 г.; фактура № …./19.08.2009 г.; фактура
№ …/19.09.2009 г.; фактура № …./18.10.2009 г.; фактура № …/17.11.2009 г.; фактура
№ …./17.12.2009 г.; фактура № …/19.01.2010 г.; фактура № ../17.02.2010 г.; фактура
№ ../18.03.2010 г.; фактура № …/.19.04.2010 г.; фактура № ../20.05.2010 г.; фактура
№ ../16.06.2010 г.; фактура № …/18.07.2010 г.; фактура № …./15.08.2010 г.; фактура
№ …/17.09.2010 г.; фактура № ../18.10.2010 г.; фактура № ../18.11.2010 г.; фактура
№ …/16.12.2010 г.; фактура № …/18.01.2011 г.; фактура № 82307961/16.02.2011 г.;
фактура № ./18.03.2011 г.; фактура № 85432081/16.04.2011 г.; фактура № …/18.05.2011
г.; фактура № …/16.06.2011 г.; фактура № …/16.07.2011 г.; фактура № …/16.08.2011
г.; фактура № …/17.09.2011 г. и фактура № 95192219/18.10.2011 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление:***,
р-н Младост, бул. „Ц.Ш.“ № .., бл.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Л.В.
и К.. К.л да заплати на П.Д.А., с ЕГН ********** *** сумата
от 571.80 (петстотин седемдесет и един
лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление:***,
р-н Младост, бул. „Ц.Ш.“ № .., бл.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Л.В.и
К. К. да заплати на Т.Д.П., с ЕГН ********** *** сумата
от 571.80 (петстотин седемдесет и един
лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление:***,
р-н Младост, бул. „Ц.Ш.“ № .., бл.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Л.В.
и К.К. да заплати на П.Е.Д., с ЕГН ********** *** сумата
от 571.80 (петстотин седемдесет и един
лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./