Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 07.08.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 853 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод подаден иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК. седалище и адрес на
управление гр. София, ул. «Ястребец» №
23Б, срещу М.А.Ч. ЕГН ********** *** за
установяване на вземане в размер на 1389.49лв. - главница за периода от месец
5.2015 г. до месец 4.2018 г., лихва 146.99лв. за периода от: 14.09.2016г. до
04.04.2019г., , както и стойността на
дяловото разпределение: 41.26 лв. и лихва: 2.86лв. за периода от 30.04.2016г.
до 20.02.2019г., ведно къс законната лихва върху главниците, считано от
17.04.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се
твърди, че ответникът е битов клиент на доставяна от ищеца топлинна енергия за
имот, находящ се в София, жк. "Младост 4" бл. 455, вх. 1, ап. 84, аб.
№ 228087,. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая
са влезли в сила по отношение на ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ,
заплащането на топлинната енергия се извършва в 30-дневен срок след изтичане на
периода. Ответникът е ползвал топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до
м. 05.2018 г., която не е заплатена. Дяловото разпределение на ползваната
топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се извършва от фирма
«ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ» ЕАД. Въз основа на изравнителните сметки от тази фирма е
определено и задължението на ответника.
В подкрепа на
твърденията си ищецът представя нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, опис на преизчислени суми за топлинна енергия, договор от 29.07.2015 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, сключен
между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД, договор между етажната собственост и
„Техем сървисис“ ЕООД, протокол от проведено общо събрание на 06.05.2002 г. на
етажната собственост.
Иска се допускането
на СТЕ и съдебно счетоводна експертиза, както и да бъде конституирано като
трето лице помагач «ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ» ЕАД.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата представя писмен отговор, в който оспорва иска. Прави
възражение за погасяване на вземането по давност. Твърди се, че вземанията на
ищеца не са индивидуализирани и не са представени ежемесечните фактури. Сочи
се, че между страните няма правоотношение, по силата на което ответницата да
дължи претендираните суми.
Иска се привличането
като трети лица-помагачи на страната на ответника на М. К. К. и Р. Ко.К., които
са ползвали имота до 2017 г.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От
представения по делото нотариален акт за покупко—продажба на недвижим имот № 27,
том V, рег. № 23343, дело № 223/2014 г. на Нотариус А.Ч.,
рег. № 310 в регистъра на Нотариалната камара се установява, че М.А.Ч. е
собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 84, находящ се в гр.
София, ж.к. „Младост 4“, бл. 455, вх. 1, ет. 15.
По
делото е представен протокол от проведено
общо събрание на етажните собственици на в бл. 4655, вх. А в ж.к. „Младост
4“, от 6.06.2002 г., видно от който е взето решение за сключване на договор за
извършване на топлинно счетоводство с фирма «ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД, който е
сключен на 16.07.2002 г., видно от представения договор № 2562/16.07.2002 г.
Съобразно
представения опис на преизчислени суми за топлинна енергия за абонатен №
228087, адрес ж.к. „Младост 4“, бл. 455, вх. 1, ет. 15, ап. 84 от месец септември 2018 г. във връзка с
извършената продажба на имота са преизчислени суми за ползвана топлинна енергия
от Р. К. и М. К. и от М.Ч., като няма данни това преизчисляване на е съобщено
на ответницата.
Представени
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София от 01.07.2016 г.
Представен
е и договор при общи условия от
29.07.2015 г., сключен между „Топлофикация София“ АД и „Техем Сървисиз“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.
От
представените по делото от “Техем Сървисис” ЕООД документи във връзка с
дяловото разпределение за абонатен № 228087 за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г. се установява, че за отчетените периоди в имота е ползвана
топлинна енергия за сградна инсталазция и за подгряване на вода, като не е
извършван реален отчет на показанията на монтираните водомери.
От заключението на допуснатата и изслушана
съдебно-техническа експертиза, се установява, че ищецът редовно е доставял
топлинна енергия за етажната собственост, отчетените показания на общия
топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния
ред за осчетоводяване, като са отчислявани технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция. Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот
са начислени в съответствие с действащата към момента нормативна уредба - Наредба
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Вещото лице потвърждава, че в
имота не е извършван реален отчет на ползваната топла вода.
От представената справка от СДВР отдел „Разследване“
се установява, че във връзка с разследване по досъдебно производство № 82/2017 г.
по описа на 07 РУ СДВР и досъдебно производство № 513 ЗМК-24/2018 г. апартамент
№ 84 в бл. 455 на ж.к. „Младост 4“ е бил запечатан. Двете дела са били
образувани във връзка със смъртта на М. К.и Р. К.като останките на М. К. са
били намерени на в два варела на терасата на апартамента.
Видно от приложения констативен протокол № 29, том 4Б,
рег. № 21781 от 30.08.2016 г. на нотариус А. Н. М.Ч. е поканила М. Ко. и Р. К.
да освободят закупения от нея имот, като двамата не са се явили при нотариуса
на посочената от него дата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на
задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период и стойността
на доставената енергия.
Страните
не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е
доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него
претенции са за заплащане от ответника стойността на ползвана от него, но
незаплатена топлинна енергия. Тежестта на доказване на реалното и точно
изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като
ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащане.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6
ЗЕ, която
предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна
енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и
потребителя, защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а
е топлопреносно предприятие. Сключване на писмен договор като форма за
действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както
предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6
ЗЕ, е необходимо
за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда - етажна собственост (т.е. в сграда, която е топлофицирана
към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по
силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без
да е необходимо сключване на писмен договор.
Относно съдържанието на понятието "потребител на
топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д.
№ 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. №
3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО. Съгласно дадените със същите задължителни
разяснения собственикът или титулярят на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
В случая обаче, макар и да се установи, че ответницата
Ч. е собственик на процесния недвижим имот, за който е доставена топлинна
енергия, съгласно представената справка от СДВР през по-голямата част от
периода, за който се претендира заплащането на топлинна енергия, жилището е
било запечатано във връзка с извършени престъпления от общ характер. Освен това
от същата тази справка е видно, че е имало образувани две досъдебни
производства във връзка със смъртта на М.К. и . К., които са обитавали
процесния имот /останките на М. К. са били намерени на терасата на
апартамента/. Нещо повече - през 2016 г.
е поканила М. и Р. К. да освободят имота, което означава, че в действителност
те са били реалните му ползватели. След като Ч. обективно не е ползвала
доставената до имота й топлинна енергия по причина, за която тя не отговаря, то
тя не дължи заплащането на нейната стойност..
Ето
защо искът за установяване дължимостта на сумата от 1389.49лв. главница за
периода от месец 5.2015 г. до месец 4.2018 г., лихва 146.99лв. за периода от:
14.09.2016г. до 04.04.2019г., както и стойността на дяловото разпределение:
41.26 лв., и лихва: 2.86лв., ведно къс
законната лихва върху главниците, считано от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, е изцяло неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Ответницата претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение. В кориците не се намериха доказателства за заплащането на такова,
поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД” АД, ЕИК …, седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Ястребец» № 23Б, искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу М.А.Ч. ЕГН ********** *** за установяване съществуването
на вземане в размер на 1389, 49 лв. /хиляда триста осемдесет и девет лева и четиридесет
и девет стотинки/- главница за периода от месец 5.2015 г. до месец 4.2018 г.,
лихва в размер на 146,99 лв. /сто четиридесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки/ за периода от: 14.09.2016г. до 04.04.2019г., както и стойността на
дяловото разпределение: 41,26 лв. /четиридесет и един лева и двадесет и шест
стотинки, и лихва: 2.86 лв. /два лева и осемдесет и шест стотинки/, за периода
от 30.04.2016 г. до 20.02.2019г., ведно къс законната лихва върху главниците,
считано от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Делото е разгледано с
участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца «ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД, ЕИК … седалище и адрес на управление гр. София,
район Слатина, ул. «Проф. Георги Павлов» № 3.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/