№ 269
гр. гр.Несебър, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20232150101191 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на З. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. Р.а, ул. „А.В.“ № 13, против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4,
Бизнес център „България“, представлявано от Ива Шаламанова.
Твърди се, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № 2755590
от 08.04.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД /Договора/, съгласно който трябвало да
върне сумата от 2594.38 лв., при сума на получаване 2000 лв., ГПР 46.49 %, със срок
на кредита от 12 месеца. Съгласно чл. 4.1 от Договора ищцата сключила с ответното
дружество договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2023 г., по силата на
който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1769.26 лв., като Д. заплатила
сумата в размер на 400 лв. Излагат се съображения, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Изтъква се нищожност на
договора и поради противоречие с добрите нрави, тъй като се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и
злепоставяне на интересите на ищцата. Сочи се, че сумата, която се претендира от Д.,
съставлявала допълнителна сума в размер над 90 % от сумата по отпуснатия кредит от
2000 лв. Сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателя да получава
нищо насреща, а бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит.
Развиват се доводи за нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и
1
заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
Възнаграждението, което следвало да се заплати по договора за поръчителство,
следвало да бъде отразено в ГПР, тъй като представлявало разход по кредита, който
бил известен и следвало да бъде включен в ГПР. Обръща се внимание, че при
извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установило,
че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД.
Навежда се, че със сключването на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не се целяло реално обезпечаване, а
допълнително оскъпяване на Договора и допълнително възнаграждение на
кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до недействителност, както на
Договора, така и на договора за поръчителство. Навеждат се и доводи за нищожност
на Договора и поради неспазване на действителния размер на ГПР на основание чл.11,
ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК. Акцентира се, че договорът за поръчителство е
недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда
на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и
водел до неравновесие в правата на страните. Договорът за поръчителство не бил
разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му. Предвид гореизложеното се моли от съда да признае, че сключеният
договор за поръчителство от 08.04.2023 г. с ответната страна е нищожен на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Моли се и да бъде осъдено ответното дружество на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата в размер на 400 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за поръчителство от 08.04.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на сумата.
В месечният срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Не
се спори, че на 08.04.2023 г. е бил сключен договор за потребителски кредит №
2755590, за обезпечаването на който е сключен договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и ищцата като потребител.
Размерът на гарантираната главница по договора за кредит възлизала на 2116.64 лв. и
следвала да бъде върната за срок от 12 месеца при ГПР от 46,49 % и ГЛП от 38,79 %.
Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 2594.38 лв., от които
2116.64 лв.- главница, и 477.74 лв.- договорна възнаградителна лихва. Не се оспорва,
че за предоставеното поръчителство било дължимо възнаграждение в размер на
1769.26 лв. Оспорва се твърдението на ищцата за извършено плащане по
възнаграждението за поръчителство. Сочи се, че договорът за кредит бил предсрочно
погасен, поради което възнаграждението за поръчител било дължимо единствено за
2
периода, в който услугата е предоставяна. По данни от „Кредисимо“ АД предсрочното
погасяване било извършено на 12.05.2023 г., поради което дължимо и платено било
възнаграждение само за един месец. Излага се механизма за сключване на договора за
кредит и за предоставяне на поръчителство. Изтъква се, че „Кредисимо“ АД
предоставяло потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговаряли с
кредитополучателя, като част от тях било обезпечаването на договора. В тази връзка се
твърди, че обезпечението, включително и предоставянето на поръчител в лицето на
ответника, била единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Сочи се, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй
като не отговаряло на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО. Изтъкват се доводи, че наличието на свързаност между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД не водело до скрито оскъпяване на кредита.
Предвид гореизложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
С нарочна молба на ищеца е направено и е прието изменение на претенцията по
чл.55, ал.1 от ЗЗД чрез намаляване на същата, като същата остава висяща за сумата от
167.91 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен
договор за потребителски кредит № 2755590 от 08.04.2023 г., съгласно който Д.
трябвало да върне сумата от 2594.38 лв., при сума на получаване 2000 лв., при ГПР
46.49 %, със срок на кредита от 12 месеца. Безспорно е и обстоятелството, че ищцата
сключила с ответното дружество договор за предоставяне на поръчителство от
08.04.2023 г., по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на
1769.26 лв.
По претенциите за нищожност на договора за поръчителство:
От страна на ищцата се сочи, че така сключения договор за поръчителство е
нищожен на няколко основания, предявени кумулативно: поради накърняване на
добрите нрави, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, на
основание чл.143 ЗЗП.
На първо място следва да се посочи, че предсрочното погасяване на
задълженията по договора за кредит е ирелевантно за спора. Обстоятелството, че
всички задължения са били заплатени, дори и предсрочно, не прави договора щожен
само на това основание.
Запознавайки се със съдържанието на договора за потребителски кредит се
установява следното:
3
В чл.3 е посочено, че сключването на договор за поръчителство не е
задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит, като
потребителят не е задължен да предоставя обезпечение на Кредисимо. Съобразно чл.4,
ал.1, в случай, че ще се предостави обезпечение на кредита, кредитополучателя следва
или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни, или да сключи договор за
поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от
подаване на заявлението за отпускане на кредит. В този случай е уговорено, че срока
за одобрение на заявлението за кредит е 24 часа от предоставяне на обезпечението.
По- нататък в ал.2 на чл.4 е посочено, че в случай на непредоставяне на обезпечение в
сочения срок, ще се счита, че заявлението за отпускане на кредита не е одобрено. В
ал.3 е прието, че ако е заявен кредит без обезпечение, срока за одобрение на
заявлението за отпускането му е 14 дни.
При така описаните по- горе договорености се налага извод, че сключването на
договор за поръчителство е предпоставка за приоритетното разглеждане на подаденото
заявление, съответно за одобряването му, тъй като е посочено в ал.2 на чл.4 от
договора за потребителски кредит, че при непредставяне на обезпечението в 48-
часовия диапазон, ще се счита, че заявлението за отпускане на кредита не е одобрено.
В този смисъл сключването на договора за поръчителство е поставено като условие за
одобряване на заявлението и отпускане на кредита, както и за приоритетното му
разглеждане, противно на твърденията на ответника.
На следващо място обстоятелството, че двата договора са сключени на една и
съща дата, както и факта, че договора за поръчителство може да бъде сключен само с
одобрено от Кредисимо юридическо лице, води до очевидна обвързаност между двете
дружества. Наред с това ответника и Кредисимо следва да се третират като свързани
лица, предвид на това, че Кредисимо е едноличен собственик на капитала на
ответника. Ето защо двата договора- за кредит и за поръчителство, следва да се
третират не като две отделни съглашения, а като едно цяло, което се потвърждава и от
факта, че съобразно чл.8, ал.5 от договора за поръчителство, Кредисимо има право да
приема вместо поръчителя изпълнение на задълженията на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор. Всичко това налага извод за основателност на
твърденията на ищеца, че със сключването на договора за поръчителство се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Както бе посочено по- горе
уговорения размер на ГПР съобразно приложение № 1 към договора за кредит е в
размер на 46.49%. С т.1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г.,
постановено по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, е прието, че член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които
са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
4
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Както бе посочено по- горе сключването на
договора за поръчителство е поставено като условие за одобряване на заявлението за
отпускане на кредита, както и за приоритетното му разглеждане, поради което
възнаграждението по договора за поръчителство попада в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“. Включвайки възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, неминуемо ще се увеличи процента на тези разходи над 50%,
което пък прави клаузата за сключването на договора за поръчителство нищожна по
аргумент на чл.19, ал.5 от ЗПК. Следва да се посочи, че в случая намира приложение и
нормата на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Формално е изпълнено изискването на
закона за посочване на ГПР, но същото очевидно не е правилно определено, тъй като
не включва всички разходи по кредита- в случая възнаграждението по договора за
поръчителство, което задължение потребителя е длъжен да заплаща на всяка падежна
дата на кредита. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Нормата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК има за цел на потребителя да се предостави пълна, точна и ясна информация
за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и обоснован
избор дали да го сключи, съответно съобразно т.19 да позволи на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Това в случая не е
било сторено.
Независимо от горното, клаузата, обективираща сключването на договора за
поръчителство, е и неравноправна, както се твърди от ищцата, съобразно нормата на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП е предвиден
неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. В разпоредбата на чл.10а от ЗПК е
посочено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Както бе
посочено по- горе възнаграждението по договора за поръчителство следва да се
третира като вид такса за бързо разглеждане, съответно одобряване и усвояване на
кредита, поради което същата представлява уговорка, заобикаляща разпоредбите на
ЗПК. Това възнаграждение следва да бъде включено в ГПР и като не е изпълнено това
условие се нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща ГПР да бъде по-
5
голям от петкратния размер на законната лихва. Както бе отразено по- горе в общият
разход по кредита, който формира годишния процент на разходите, следва да бъдат
отразени или включени сумите, които са пряко свързани с договора за кредит,
известни са на кредитора и които потребителят следва да заплати. Годишният процент
на разходите се изчислява по специална формула. От своя страна спазването на това
изчисление предоставя информация на потребителя по какъв начин е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В този смисъл следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Както беше коментирано, в
конкретният случай е посочено, че годишния процент на разходите е 46.49 %. Липсва
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои
компоненти са включени в него, по какъв начин е формиран, как годишната лихва е
изчислена по общия ГПР, съответно въпросното възнаграждение включено ли е в ГПР.
Всичко това поставя потребителя в невъзможност да разбере какъв е процентът на
оскъпяването му по кредита.
Следва да бъде споделено и твърдението, че договора за поръчителство е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави. Последното е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на
другата страна- в случай неравноправност на клаузата за сключване на такъв договор,
обективирана в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението по
договора за поръчителство е в размер, достигащ почти 100% от стойността на
отпуснатия кредит, като потребителя на практика не получава нищо като насрещна
престация. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация, какъвто е настоящия
случай.
С оглед на така изложеното основателни се явяват всички предявени претенции
за нищожност на договора за поръчителство на основание чл.26, ал.1, предложение 2
вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, както и на основание чл.26, ал.1, предложение
трето от ЗЗД.
Недействителността на договора за поръчителство прави основателна претенция
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 167.91 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Нищожността на съглашението прави недължимо платена
сочената сума, поради което същата подлежи на връщане, като по делото няма спор, че
е платена от страна на ищцата по сметка на ответника.
6
По разноските:
Основателността на исковете влече уважаване на искането за присъждане на
сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
От страна на ищцата е представена квитанция за заплатена държавна такса в
размер на 120 лв., която сума следва да й бъде възстановена.
Що се касае до размера, който следва да бъде присъден за адвокатско
възнаграждение, настоящата инстанция намира, че на адв. М. следва да бъде
присъдена сумата от 573 лв. с ДДС по претенцията за нищожност, както и сумата от
480 лв. с ДДС по осъдителния иск. Тези суми съставляват минималните размери по
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
датата на подаване на исковата молба. При приложението на чл.38 от Закона за
адвокатурата, при условията на които е била предоставена правната помощ на ищцата,
съдът определя дължимото възнаграждение. В случая делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност. На проведените открити съдебни заседания
представител на ищеца не се е явил. По делото са постъпвали писмени становища,
което на практика приповтарят почти дословно изложеното в исковата молба.
Предявени са два обективно съединени иска, съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, като
минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от тях поотделно, а не
чрез сборуване на материалния им интерес. В този смисъл възнаграждение в сочените
по- горе размери в достатъчна степен ще овъзмезди извършената от адв. М. работа.
Претенцията за нищожност е оценяема съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от
ГПК- въз основа стойността на договора /1769.26 лв./.
Следва да се посочи, че в константната си практика ВКС е приел, че не е нужно
доказването на обстоятелствата, поради които адвоката е осъществил безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв., включително и факта, че се оказва защита на
близък съобразно предложение второ на цитираната норма. Предвид изложеното и
като взе предвид посочените по- горе обстоятелства, съдът намира, че възнаграждение
за двете претенции в минималния предвиден такъв е достатъчно, като с оглед
представените доказателства за регистрация на адвокат М. по ДДС, възнаграждението
се дължи със сочения данък. При извършена самостоятелна преценка с оглед приетото
в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г., по дело С-
438/22, ECLI:EU:C:2024:71, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
адвокатско възнаграждение в тези размери не е прекомерно за фактическата и правна
сложност на настоящия спор, поради което възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни).
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от
08.04.2023 г., сключен между З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р.а, ул. „А.В.“ № 13,
и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София ,
бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от
Ива Шаламанова- поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от Ива Шаламанова, да заплати на З. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. Р.а, ул. „А.В.“ № 13, сумата от 167.91 лв., представляваща
недължимо платено по договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2023 г.- подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане, както и сумата от 120 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от Ива Шаламанова, да заплати на адвокат М. В. М. от
АК- Пловдив, с адрес на кантората му- гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе, № 81, ет.3,
ап.Б, сумата от 1053 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в 14- дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8