РЕШЕНИЕ
№ 15775
гр. София, 18.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110172667 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 72667
по описа на съда за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище:
гр. София, ..., срещу Т. К. С. - С., ЕГН ********** адрес: 1000 гр. София, .... Съдът
констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.
Предявени са положителни установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 3910.05 лв. /три хиляди деветстотин и десет лева и пет стотинки/представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.07.2018г. , ведно със
законната лихва считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и
договорно възнаграждение сумата в размер на 557.82 лв. /петстотин петдесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** за периода от 22.05.2019г. до 31.07.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д.№ 30375/2020г. по
описа на Софийски районен съд, 142 с-в , както и осъдителна претенция за сумата от
3136.97 лв. /три хиляди сто тридесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки/представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит № **********.
В исковата молба са направени доказателствени искания за приемане приложените
към исковата молба писмени доказателства, като е приложено и ч.гр.д.№ 30375/2020г. по
описа на Софийски районен съд, 142 с-в.
Ищецът твърди че между него в качеството му на кредитор и ответника в
качеството му на кредитополучател на 10.07.2018г. Отпуснатата сума по кредита била в
1
размер на 5000 лева, която следвало да бъде върната за срок от 24 месеца на равни месечни
вноски от 309,11 лева. Годишният лихвен процент бил 41,17%, а годишният процент на
разходите възлизал на 49,89%. Лихвеният процент на ден възлизал на 0,11%, а общото
задължение по кредита възлизало на 7418,64 лева. Ищецът сочи, че бил избран и закупен
пакет от допълнителни услуги във връзка с който се дължало възнаграждение в размер на
4643,76 лева, при вноска от 193,49 лева. Сочи че кредита е използван за рефинансиране на
други задължения и превеждане на сума в размер на 426,00 лева по посочена от
кредитополучателя сметка. Сочи че кредитополучателят не е изпълнявал договорните си
задължения като направил само седем пълни и една непълна вноска. Твърди, че
предсрочната изискуемост на задължението е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Сочи че е направен опит за уведомяване на
кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост, на посочения в договора адрес.
Сочи че размерът погасеното задължение възлиза на 3995,83 лева. Сочи че след подаване на
заявлението ответникът направил доброволно плащане в размер на 81,23 лева. Сочи че
останали неизплатени задължения в размер на 7604,84 лева. Ето защо намира че за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответницата в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е депозирала отговор на исковата
молба.
С Разпореждане от № 13607/14.02.2022г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 ГПК/ и допустимост на предявения иск, в
съответствие с чл. 130 ГПК, на основание чл. 131 ГПК е постановил препис от исковата
молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен
отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 ГПК. Изпратеното съобщение до
ответната страна е връчено на 07.03.2022 г. на ответника чрез редовно упълномощен
представител адвокат З. А..
Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок не е подаден писмен
отговор по подадената искова молба, въпреки изразено изявление от ответницата за
оттегляне на адвокатското пълномощно, което действие е признато от съда , като извършено
след редовното връчване на книжата по чл. 131 ГПК .
В съдебно заседание, ответника, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, като не е направено и искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответника не е представил отговор на исковата
молба, не се е явил представител в първото съдебно заседание по делото, като не е
направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за
съдебно заседание (редовно връчени лично на ответницата) на нея са й указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в
съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с
нея писмени доказателства , неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са
вероятно основателни. В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване
на неприсъствено решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 178.16лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
2
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства дължимите разноски са общо в размер на 90.54лева държавна такса и 150
лева- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. К. С. - С., ЕГН ********** адрес: 1000 гр.
София, ...., дължи на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр. София, ....,следните суми:
сумата от 3910.05 лв. /три хиляди деветстотин и десет лева и пет стотинки/представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.07.2018г. , ведно със
законната лихва считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и
договорно възнаграждение сумата в размер на 557.82 лв. /петстотин петдесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** за периода от 22.05.2019г. до 31.07.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д.№ 30375/2020г. по
описа на Софийски районен съд, 142 с-в.
ОСЪЖДА Т. К. С. - С., ЕГН ********** адрес: 1000 гр. София, ..... да заплати на „П.
К. Б.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище: гр. София,.... - сумата от 3136.97 лв. /три хиляди сто
тридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Т. К. С. - С., ЕГН **********
адрес: 1000 гр. София, .... да заплати на П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ....., седалище: гр. София, ......
- сторените разноск в заповедното производство - в размер на 90.54лева държавна
такса и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер на 178.16лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, разноски в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3