РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Б.а Въззивно гражданско дело №
20253100500457 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от В. Г. М., ЕГН ********** и И. Г.
Б., ЕГН ********** против Решение № 4020 от 12.11.2024г., постановено по
гражданско дело № ********г. по описа на Районен съд – Варна, с което са
отхвърлени предявените от В. Г. М. и И. Г. Б. срещу Д. П. Е., ЕГН **********,
З. В. Я., ЕГН **********, В. П. Т., ЕГН **********, Е. П. Я., ЕГН **********,
последните две като наследници на П. Б. Я., А. Х. С., ЕГН **********, Д. Х.
С.а - В., ЕГН:**********, последните двама като наследници на Ш. Й. Ш. и Г.
М. Х., ЕГН **********, обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че
ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор ********** по КККР,
с площ от 656 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „П.”, п.к. 9000, кв. „В.“,
местност „А.“, с граници: североизток: ПИ **********;северозапад: ПИ
***************; югозапад: ПИ **********; югоизток: ПИ **********, като
неоснователни. Изложени са подробни съображения за неправилност на
атакувания акт. Според жалбоподателите съдът е обсъдил превратно
събраните по делото доказателства и е допуснал съществени процесуални
нарушения. Навеждат се доводи за дискредитиране на показанията, дадени от
свидетелите на ответниците. Твърди се, че въззиваемите не са установили и
манифестирали на законния собственик фактическа власт върху процесния
1
имот. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Ответниците по жалбата З. Я., В. Т., Е. Я., Д. Е., Г. Х., А. Х. С. и Д. Х.
С. заявяват становище за неоснователност на жалбата и искат потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно и субективно съединени
искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от В. Г. М. и И.
Г. Б. срещу Д. П. Е., З. В. Я., В. П. Т., Е. П. Я., последните две като наследници
на П. Б. Я., А. Х. С., Д. Х. С.а - В., последните двама като наследници на Ш. Й.
Ш. и Г. М. Х., ЕГН **********, за приемане за установено между страните, че
ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор ********** по КККР,
с площ от 656 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „П.”, п.к. 9000, кв. „В.“,
местност „А.“, с граници: североизток: ПИ **********;северозапад: ПИ
***************; югозапад: ПИ **********; югоизток: ПИ **********.
Ищците твърдят, че по силата на покупко-продажба, обективирана в НА №**,
том ****, дело ****** г. на нотариус Р.Т. - ВРС, са станали собственици на
дворно място с площ 600 кв.м., съставляващо имот пл. № *** по плана на
ВМИ, гр.Варна. Поддържа се, че към днешна дата имотът се индивидуализира
като ПИ с идентификатор ********** по КККР, площ от 656 м. и номер по
предходен план: ***. Сочат, че са владели непрекъснато имота от
2
закупуването му на ********г. до настоящия момент. Поддържат, че
родителите на ищеца В. М. са стопанисвали заедно имота, в който са гледали
овошки, зеленчуци и плодове до смъртта на майката 2015 г., след което той
продължил да го посещава редовно. Твърдят, че всички сделки с процесния
имот са им непротивопоставими като собственици на имота. Молят за отмяна
на КНА №**, том ***, дело № ***** на нотариус Я.Н..
Ответниците Г. М. Х., В. П. Т. и Е. П. Я., Д. П. Е. и З. В. Я., А. Х. С. и
Д. Х. С.а – В. оспорват предявените искове и молят за тяхното отхвърляне. Г.
Х. поддържа, че е станал собственик на ПИ ********** по КККР по силата на
покупко- продажба, за която е съставен НА № ***, том XLI, дело № *****.
Сочи, че имотът по нотариалния акт на ищците не е идентичен с процесния по
местност, по площ и по предходни номера по стари кадастрални планове.
Твърди, че упражняваната фактическа власт върху имота от предходните
собственици З. Я., П. Я. и Д. Е. и от него е явна, непрекъсната и
необезпокоявана в периода 24.10.2013 г. - до 2023г. В. П. Т. и Е. П. Я. оспорват
изрично ищците да са собственици на имота. В евентуалност, ако се установи,
че Ш. Ш. не е бил собственик на процесния имот, се поддържа, че З. Я. и П. Я.
са придобили имота по силата на изтекла петгодишна давност, като
добросъвестни владелци въз основа на нотариален акт.
В о.с.з. ищците допълват по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК исковата
молба във връзка с подадените отговори, като оспорват правото на
собственост на Ш. Й. Ш. и наличието на предпоставките за издаване в негова
полза на решение № *********** г. на ОСЗН, както и че той е осъществявал
давностно владение спрямо имота.
С постановеното по спора Решение № 4020 от 12.11.2024г. по
гражданско дело № ********г. по описа на Районен съд – Варна,
първостепенният съд е приел исковете за неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
От представения препис от нот. акт от ******** г. на нотариус В. Г.,
нотариус при Варненски районен съд, се установява, че К. Х. е продал на З.И.
лозе в землището на гр. Варна, м-ст „С.“ от два декара и пет ара, при съседи:
В.Г., Г. Б., Я.Т. и път.
Не се спори, че с нот. акт №**, том ***, дело № ********* г. на
3
нотариус Ив. К. на ********* г. М. З.а Б.а дарила на внука си А. И.Н., чрез
неговата майка и законна представителка Л.К.Н., собственото си лозе,
находящо се в землището на гр. Варна, м-ст „С.“ с пространство от 600 кв.м.,
при граници: наследници на Ш., Л.Н., черен път и В.И., като пред нотариуса е
представен нот. акт от ******** г.
Съгласно протокол от о.с.з. от ********** г. по гр.д. № ********г. по
описа на ВРС, непълнолетният А. И.Н., представляван от своите родители,
които заявяват, че желаят да получат дял трети по заключението на вещото
лице, защриховано с жълта краска и площ 600 кв.м., а по силата на одобрената
спогодба А. И.Н. получил в дял дворно място с площ 600 кв.м., находящо се в
м-ст „С.“ землще В., представляващо имот пл. № ***, при съседи: път, С. и
В.К., В. и Л. – К. Н. и наследници на Ш., който е защрихован със зЕ. краска на
скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от протокола.
От нот. акт №***, том ****, дело № ******** г. на нотариус Р.Т., се
установява, че на ******** г. А. И.Н. е продал на ищците В. Г. М. и И. Г. Б.
придобитият чрез дарение и делба по споразумителен протокол вх. рег. №
****, т.IV, № ****** г. имот представляващ дворно място с площ от 600 кв.м.,
съставляващо имот № *** по плана на ВМИ, гр. Варна, при съседи: път, С. и
В.К., В. и Л. Н. и наследници на Ш..
С молба на типова бланка от В. М. и И. Б. от 30.05.1994 г. до Управителя
на „ВиК - ЕООД“ гр. Варна, е поискано изготвяне на проект за
водопроводканализация за имот в м-ст „С.“. Върху молбата има ръкописна
резолюция „за оглед и предложение“ и за „оглед и техническа възможност“.
С нова молба на типова бланка с вписан заявител В. М. от 19.05.1995 г.
до Управителя на „ВиК - ЕООД“ гр. Варна, е поискано изготвяне на проект за
водопроводканализация за парцел № ***, в м-ст „С.“. Към молбата е
приложена скица от 26.05.1994 г. на имот пл. № ***.
Ищците са представили по делото съгласувателно писмо № ГП-2316/
15.09.1995 г. от Началник район при „Водоснабдяване и канализация - Варна“
ЕООД, с което е дадено съгласие за изграждане на алеен водопровод, както и
заглавна страница на съгласуван технически проект от м. октомври 1995 г. за
изграждане на такъв обект за парцели № ****, *****, *****, ****,****, ****,
*****, ****, *****.
4
С писмо изх. № РД12-02-994/1/22.05.2024 г. от ОСЗ – Варна, е
представен заверен препис на Решение № ***********г. на ОСЗ – Варна, с
което е признато правото на собственост на Ш. Й. Ш. в съществуващи стари
реални граници на лозе от 11 дка, находящо се в строителните граници на гр.
В., в местността „М.Г.“, установено с делбен протокол. Решението носи
ръкописно отразяване, че не е обжалвано и е влязло в законна сила на
17.07.2006 г.
Като доказателство по делото е прието съобщение от Община Варна до
И. Б. за задължения за данък и ТБО за имот в гр. Варна, м-ст „С.“ № *** към
19.02.2015 г. Ищците са представили и приложения към разписка №
**************, разписка № *************., разписка №
**************/26.04.2022 г., 3 бр. приложения към разписка №
**************, всичките от системата Изпей, установяващи платени данъци
и ТБО за имот в гр. Варна, м-ст „С.“ № *** за 2011 г., 2017 г. и 2022 г.
Съгласно нот. акт №***, том I, рег. №****, дело № ******* г. на
нотариус Я.Н., Ш. Й. Ш. е признат за собственик по силата на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ на ПИ *************, ПИ ***********, ПИ ************,
ПИ **********, ПИ ***********, ПИ *************, ПИ ************ и
процесния ПИ ********** по КККР.
Видно от нот. акт №***, том III, рег. № ****, дело № ******* г. на
нотариус Ал. Г., Ш. Й. Ш. е продал на З. В. Я. и Д. П. Е. ПИ ********** по
КККР при равни квоти за купувачите.
От извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти от
*********г. се установява, че за собственици на ПИ ********** по КККР са
вписани Д. П. Е. и З. В. Я..
Видно от удостоверение за наследници изх. № *************г. на Ш. Й.
Ш., починал на ******** г., единствени негови законни наследници са А. Х. С.
и Д. Х. С.а – В., като наследници на починалата му дъщеря Н. Ш.а С.а.
Съгласно Заповед № 178/27.03.2014 г. на Главния архитект на Община
Варна, на Д. П. Е. и З. В. Я. е отказано изработване на ПУП – ПРЗ за ПИ
********** по КККР.
Съгласно писмо изх. № ************/02.06.2014 г. от Община Варна до
Д. П. Е. и З. В. Я., имотът на адресатите - ПИ ********** по КККР, попада в
5
границите на СО „А.“, гр. Варна, по отношение на което не е влязъл в сила
ПУП-ПУР одобрен от Общинския съвет с решение по протокол от 27.07.2012
г.
Съгласно представените приходна квитанция с нечетлив номер и дата,
приходна квитанция от 22.05.2015 г., приходна квитанция №
***************** г., № ***************9 г., № **********/ 30.06.2020 г.,
№ **************** г., Д. Е. е заплащал данък недвижими имот и ТБО за
имот в м-ст „А.“ за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020
г., 2021 г., като всички квитанции са издадени от Община Варна, Дирекция
„Местни данъци и такси“.
Установява се от приложения препис от Нот. акт №**, том 3, рег.
№****, дело № ****** г. на нотариус Ал. Г., че на 11.06.2021 г. З. В. Я., П. Б.
Я. и Д. П. Е. са продали на Г. М. Х. ПИ ********** по КККР.
Видно от удостоверение за наследници изх. № *************** г. и
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № *************** г. на
П. Б. Я. на П. Б. Я., починал на ******* г., единствени негови законни
наследници са преживялата му съпруга З. В. Я., В. П. Т. и Е. П. Я..
Представено е становище от „ЕРП С.“ изх. № ПУПРОК-8724/26.09.2022
г. до Г. М. Х. за условията за присъединяване на ПИ ********** по КККР към
електроразпределителната мрежа.
В писмо изх. № ВП- 1223/24.06.2024г. „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ ООД се сочи, че в електронната партида на дружеството не съществува
партида за ползвани ВиК услуги за имот ПИ ************ както и такава на
името на В. Г. М. и И. Г. Б..
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства на свидетелите Я.Ж.Ж., Н.С.К., Д. Д. Д., М. Б. П.,
В.К.Н. и Д.Ж.Ж..
Свидетелката Ж. сочи, че познава ищеца М. и са съседи по
местоживеене. Поддържа, че познава починалите родители на ищеца. На
предявената от съда скица приложение № 8 към съдебно-техническата
експертиза на вещото лице Б. свидетелката сочи, че нейният имот е с номер **
с лице към път и с граница дере, а на ищеца е с номер завършващ на *****.
Свидетелката сочи впоследствие, че от 2005 г. е в имота, откакто починал
6
нейния свекър, а свекървата починала след три месеца. Сега живее сама в
имота. Поддържа, че в имота на ищеца е виждала баща му Г. и майка му Ж., но
нямала много контакти с тях, защото тогава тя не живеела там. Първо починал
бащата, а майката продължила да идва, но впоследствие починала. По-нататък
ищецът М. идвал в имота, както и съпругата му и дъщеря му, но свидетелката
няма лични взаимоотношения и контакти с тях, въпреки че се познавали.
Поддържа, че не е виждала други хора в този имот. Родителите на В. копаели,
сеели зеленчуци, като имали вода, докато имота на свидетелката няма и е с
кладенец. През есента на миналата година дошли хора с камиони, започнали
да секат дърветата и взели трупите, а малките дървета оставили и натрупали в
мястото. Свидетелката ги попитала кои са, а те отговорили, че им е наредено
да изчистят имота. Звъннала на ищеца М. да го предупреди, че влизат хора в
имота. Излага, че около тях не живеят хора, а по-надолу. На скица приложение
№ 8 сочи,че къщата й е с номер 06 и 05. Излага, че имотът на В. също е
ограден с мрежа откакто свидетелката е там, като оградата е нарушена на
места, имало и дървена вратичка, хваната с железни колове, в началото на
имота, в дясно. Поддържа, че влизали и излизали разни хора да гледат, които
съборили и вратичката. Свидетелката сочи, че е влизала в имота да си бере
нарциси. Навремето били построили нещо в него, а сега на място строяли
зидовете. Излага, че вътре били засети нарциси, като децата идвали да ги
берат и да надзирават имота. Имало колчета с червено в имота, може би от
новите хора, които са дошли. Свидетелката сочи, че според нея в имота на
ищеца М. има градска вода, докато нейният не е водоснабден. Свидетелката
сочи, че не знае дали в имота има ток, но знае, че има чешма. Излага, че
хората, които рязали дървета паркирали камиона на улицата и били мъж, жена
и деца, като изкарали дебелите трупи през малката вратичка. Сочи, че в имота
имало орехи, сливи, изникнали и акации, а зеленчуци имало навремето, когато
сели родителите му, преди 2005г. След 2005г. няколко пъти виждала в имота
родителите на В.. Свидетелката сочи, че В. си паркирал колата на горния край
на мястото. Поддържа, че се заинтересувала от хората, които влизат и излизат
в имота и казали, че са го купили. Разбрала за това миналата година преди да
режат дърветата. Преди това не била виждала други хора в имот. Имало
трансперант на фирма „А.“, че се продава имота и тогава свидетелката се
обадила на ищеца, за да знае, че имотът му се продава, а той казал, че ще
провери какво става. Излага, че явно не били разрешели строеж в имота и
7
затова стояли основите на строеж. Много хора идвали в имота, не само
купувача, като идвали, гледали и си заминавали.
Свидетелят К. сочи, че познава ищеца В., който му е комшия по имот в
местност „С.“, сега „А.“. На скица - приложение № 8 към САТЕ свидетелят
сочи, че неговият имот е ******, а на ищеца В. *****. Поддържа, че има имота
от баща си от 80-те години, а ищецът от преден собственик, като последно го
ползвали баща му и майка му, а след като починали идвал ищеца. Свидетелят
не помни имената на родителите на В., като през последните години
последният идвал със съпругата си, както и детето му с приятеля си. Най-
често свидетелят виждал ищеца, като ги деляла една ограда от мрежа и
бетонни стълбове сложена още от баща му и предния собственик. Сочи, че
преди мястото било като зеленчукова градина, а сега цветя, някакви дръвчета,
преди имало и кайсия. Имало нещо метално с метални врати за инструменти,
като не знае дали е там, защото има много треволяк. Преди това се опитали да
направят постройка, имало и основа, а сега лалета и нарциси. Свидетелят
излага, че не познава други хора като собственици освен В., като откатко е
той, не е имало друг. Поддържа, че други хора са влизали и им е било
интересно, като винаги когато някой влезе, се създавал слух, че мястото е
продадено. Поддържа, че миналата година започнали да секат дърветата и да
чистят мястото, като дори искали от него инструмент за резачка.
Разчистването не било по нареждане на В.. Свидетелят му звънял винаги,
когато виждал други хора, като това се случило няколко пъти, като ищецът му
казвал, че не го е продавал. Когато му звънял, В. почти не реагирал в тези
случаи. Поддържа, че не е виждал други хора да работят мястото, което
трябвало да се изчисти, защото било като горичка. Излага, че ищецът
задължително идвал в имота по празниците, по Великден и като цъфнат
нарцисите, а дъщеря му последно идвала с приятеля си, като не е имало други
съседи освен ищеца. Свидетелят сочи, че не познава Ш. Ш. и не е влизал в
имота на ищеца В., но вижда всичко от оградата. Твърди, че дъщерята на
ищеца и нейният приятел стояли за половин-един час когато идвали и не знае
какво са правили през това време, както и ищеца и жена му. Сочи че в имота
на ищеца има два ореха, един вишнап и другото е цветя, като мястото е
водоснабдено от ВиК с чешма от градско водоснабдяване в долната част.
Счита, че няма ток в имота на ищеца, който е с площ около 600 кв.м. и целият
е ограден с тЕ. ограда, а достъпът е срещу входа на свидетелката Ж..
8
Поддържа, че вратичката към имота е дървена, не е на панти и може да се
премести, връзвала се с връв. Излага, че преди година видял в имота табела, че
се продава от фирма, но не и табела за собствениците на имота. Излага, че не
знае от кога мястото е обрасло, може би от 5-10 г., но не е сигурен. Преди това
имотът бил разчистен от майката и бащата на ищеца и всичко било в зеленчук.
Свидетелят не знае кога са починали родителите на ищеца В., като не ги е
виждал от повече от десет години.
Свидетелят Д. сочи, че не познава никоя от страните в залата. Излага, че
познава Ш. Ш., с който го запознал комшия на последния, през 2005 г. – 2007
г. Ш. имал имот в м-ст „С.“, който ищецът чистил и ръсел. Имотът бил около
500-600 кв.м., на едно нанадолнище, ограден с мрежа, като Ш. щял да сади в
него домати, но така и нищо не засял. Трябвало имотът да бъде почистен от
треви, храсти и издънки, като го ръсили с „Раундъп“ и фрезовали, чистили го
с машинки по възлагане от Ш.. В имота се влизало през малка дървена
вратичка, която се заключвала с катинар и синджир, като Ш. им дал ключ за
катинара. Свидетелят чистил имота през пролетта и есената, като цялото
място било обрасло с треви и храсти и вътре нямало цветя. Имало един – два
ореха и някоя и друга слива, като плодните дръвчета били боядисани отдолу с
бяло. Свидетелят не е забелязвал в имота да има основи от строителство.
Излага, че имотът не бил водоснабден, нито електрифициран. Чистил имота за
различно време, 2-3 часа или 5, тъй като ръсил ставало по лесно, а по-бавно с
фрезата. Поддържа, че правил това по два –три пъти годишно от 2006 г. – 2007
г. до към до към 2012-2013 г., за което Ш. му плащал, като съседи не са го
питали защо е там и кой му е възлагал почистването. Никога не бил виждал
съседи, като имотът бил ограден от всички граници с мрежа. Предполага, че
Ш. е оградил имота.
Свидетелят П. сочи, че познава Ш. Ш. от малък. Той отглеждал своя
внук сирак, с който свидетелят бил приятел. Той и съпругата му имали доста
имоти, включително в м-ст „С.“, в който свидетелят е ходил, като съпругата му
през 2004 г. живеела през три места от имота. В края на 2006 г. Ш. получил
документи за собственост и казал на внука си и свидетеля да сложат ограда на
новото място. Когато отишли в мястото вече имало хора, които го чистели от
бурени и храсти, като дерето било през едно място. Докато те чистели
свидетелят и внукът на Ш. сложили тЕ. ограда и дървена вратичка. Поддържа,
че на 150 м. от имота е женски манастир, като в района е разхождал дъщеря си
9
с количката. На скица - приложение № 8 към САТЕ свидетелят сочи, че
имотът, за който дава показания е с идентификатор завършващ на *****.
Свидетелят последно през 2013 г. помолил Ш. да купи имота, но се оказало, че
от там се педвиждало да минава път до Терапията. Сочи, че е карал Ш. до
имота. А оградата, която сложили откъм пътя била от стара тел и колове, не
много висока, като Ш. я закарал с едно бежово ремарке до имота. Сложили и
табелка с името на Ш.. Свидетелят излага, че преди две или три години
последно е минавал през имота, но мястото било тревясало, вратичката била
там, но табелата я нямало. Ш. продал мястото през 2013 г., като там нямало
вода и ток. Не можело и да се строи. Излага, че не виждал друг в имота освен
Ш., а ако други хора са влизали там и са правили нещо щеше да разбере,
защото му бил като син. Поддържа, че не познава съседите на Ш., а като са
ходили, никой не ги е притеснявал,нито го е питал кой е и защо влиза в имота.
Излага, че оградили имота откъм пътя, като от страната на асфалта има
измазана къща. Поддържа, че нямало стара ограда, а на място имало колчета и
знаели къде са границите, защото Ш. бил извикал фирма да ги бележи.
Свидетелят Желязков сочи, че от 10-12 г. са приятели с Г., който купил
спорния имот преди две години. Имотът се намирал по пътя за В., след „К.“,
като имало отбивка за Девически манастир. Поддържа, че площта на имота е
560 кв.м. Свидетелят ходил да помогне с проверката как стои въпросът за
ПУП, но такъв нямало, като трябвало да се отнемат около 150-160 кв.м. и се
давало разрешение само за временна постройка. Имотът бил ограден със стара
ограда с дървена вратичка, даже имало фундамент на основи и една стара
желязна барака в долния край на оградата. Познава мястото, защото го е
чистил миналата година. Имало голяма трева, издънки и два ореха. При
почистване на мястото нямал проблеми със съседите, дори взел вода от една
женичка, която живеела там. В мястото нямало вода и ток, като свидетелят
водил ВиК инженера обслужващ района, който казал, че имало изграден
частен водопровод и се взимала вода от каптаж, но нещо било прекъснато. От
миналата година имало ток в имота. Излага, че върху вратата не е имало
табела, като не е обърнал внимание в имота да има транспаранти за продажба.
Поддържа, че ако има човек в този имот, съседите от другите къщи биха го
видели. От горната страна живеел един вехтошар, а отсреща жената, от която
взели вода. Когато отишли, нямало обработваеми части от имота,
включително нямало цветя, овошки или лози, имало два ореха. Сочи, че
10
когато отишъл да чисти мястото, свидетелката Ж. го попитала кой е и той
казал, че новият собственик му е приятел и показал нотариалния акт, а тя му
казала, че явно са новите комшии. Поддържа, че не е виждал шахта в имота,
нито набити колчета или табела, че кабелът на телевизионната кула минава
отдолу.
Свидетелят Н., син на ответницата Е. Я. и внук на ответницата З. Я.,
сочи, че семейството му купило имота от Ш. през 2013 г., който се намира над
болница Св. М., по пътя за В., м. „А.“, а после го продало на Г.. Сочи, че е
поддържал, като си били поделили задълженията с другите си роднини.
Ответникът Д. трябвало да извади документи за ПУП, за да се строи някаква
сграда, а свидетелят се занимавал основно с почистването на мястото, защото
тревясвало доста бързо. Мястото било оградено с мрежа от всички страни,
имало и малка дървена порта, както и два ореха и всякакви по-малки,
саморасли храсти. Поддържа, че почиствал с помощта на приятели и никой не
им е създавал проблеми, нито са говорили с някой. Имало шахта, но нямало
вода и ток. Шахтата бил доста затрупана и няма спомен къде била
разположена. Д. подал молба за ПУП до общината, но не взели разрешение,
тъй като щяло да има някаква нова улична регулация и трябвало да се изчака.
Поддържа, че имотът вече има ток. Сочи, че лично не е гледал шахтата и не се
е интересувал дали имотът е водоснабден. Излага, че мястото било закупено
през 2013 г., а го почистили следващата година 2014 г.
Пред районния съд е представено и прието заключение по СТЕ, според
което първите относими планове за процесната територия са кадастрален план
от 1956 г. – на планшет, и кадастрален план от 1956 г. – на руло, като и двата
обхващат голяма част от В.то крайбрежие, включително сегашното с.о.”А.”,
като няма данни да са били одобрени с конкретна заповед, но са били
технически приети и ползвани от администрацията до изработване на
последващ план за същата територия. Експертът сочи, че процесният ПИ
****.***** по КККР с площ 656 кв.м. попада в югозападната част на имот
№***92 с площ 2385 кв.м. по КП от 1956 г. – руло, с който се застъпва за площ
от 608 кв.м. и в югозападната част на имот № *** с площ 2405 кв.м. по КП от
1956 г. – планшет, с който се застъпва за 616 кв.м. Следващият план за
територията е кадастрален план от 1977 г., за територията между „Д.Д.” и пътя
„В.-Г.-Т.“ включващ и сегашното с.о. „А.“; приет с акт от ******** г.,
11
актуализиран през 1987 г. и по-късно през 1991 г. Вещото лице сочи, че по
този план процесният ПИ ****.***** по КККР попада в южната част на имот
№ *** с площ 1750 кв.м., с който се застъпва за площ от 652 кв.м. За
процесната територия е приет и план на стари имотни граници от м.02.1999 г.,
приет с протокол от 26.09.2002 г. на комисия при АГКК, който представлява
едната от съставките на помощния комбиниран план, послужил впоследствие
за изработване плана на новообразуваните имоти. Съгласно плана ПИ
****.***** по КККР попада в югозападната част на стар имот № *** с площ
2415 кв.м., с който се застъпва за площ от 594 кв.м. Последващия план за
територията е кадастрален план от м.12.2000 г. с ползвателски и други имоти в
с.о. А., който е втората съставка на ПКП, приет е с протокол от 07.12.2000 г. на
комисия при МТРС и впоследствие е послужил за изработване на плана на
новообразуваните имоти, като по този план процесният имот е напълно
идентичен на имот №** с площ 655 кв.м. Съгласно заключението
последващият одобрен план е ПНИ от 2006, по който процесният имот по
действащите КККР е напълно идентичен на имот №**, както и на имот ПИ
****.***** по КККР, в началния им вид към 2008 г. През 2013 г. са вписани
две последователни промени в записите в кадастралния регистър и в тях
вместо досегашния неустановен собственик е посочен Ш. Й. Ш., на основание
решение на ОСЗ – гр. Варна, а впоследствие Д. П. Е. и З. В. Я. на основание
НА-************* г. Направена е и трета промяна като вместо последните
двама за собственик на имота е вписан Г. М. Х., на основание НА-
***/11.06.2021 г. Вещото лице е установило, че за територията е одобрен
ПУП-ПУР от 2021 г., съгласно който процесният имот попада изцяло в
предвидената с ПУП-ПУР от 2012 г. улична регулация на голям пътен възел.
При огледа на място вещото лице е посочило, че имотът е ограден от всички
страни с полумасивни огради, представляващи тЕ. мрежа закрепена на
бетонни колове, а входът към имота е откъм северозапад през дървена врата
1.00/1.80 м. с пешеходен достъп до прилежащата улица.
Експертът е установил на място, че покрай южната граница на имота
има ламаринена барака, която не е неподвижно свързана със земята и която е
почти самосрутила си и се е ползвала за складови нужди, а приблизително в
средата има видими остатъци от основи на започнат строеж с размери около
6/7 м. и застроена площ около 42 кв.м., които са на ниво около 0.30 м. над
прилежащия терен. Излага се, че земята е в неподдържано/неугледно
12
състояние, затревена и захрастена със саморасла нискостъблена растителност,
като има засадени трайни насаждения – два ореха; една голяма отрязана
череша, две сливи и две дюли, около 25 годишни.
Експертът е констатирал идентичност между процесният имот ПИ
****.***** по КККР и имотите предмет на представените по делото
НА*********** г., том ***, дело №***** на нотариус Я.Н., НА-
************* г., том ***V, дело № ***** и НА************ г., том ***, дело
№ ******** г.
Вещото лице сочи, че при съставянето на НА-****** г., не е бил
изработен кадастрален план за територията в която се намира имотът описан в
титула, поради което е неясно какви са били
формата/конфигурацията/границите му и поради неустановено му на терен
местоположение, той не може коректно и точно да се съпоставя с имоти по
изработените планове. Експертът сочи, че е налице частично съвпадение
между първото име на купувача по НА от **** г. – З. на лозето с площ от 2500
кв.м. и бащиното на дарителката на имот от 600 кв.м. с НА***/********* г.,
като не се установява З.И. и собствениците на съседни имоти по НА от **** г.
да са вписани като собственици в обследваната зона. Поддържа, че между
текстовите данни на имотите по НА-****** г. и НА***/********* г. се
установявява съвпадение по местоположение – м-ст „С.” и само по две
граници – Я.Т. и път. Експертът е заключил, че ако между М. З.а Б.а и З.И.
съществува родственост и правоприемство, то имот с пл. № *** с площ 600
кв.м. по НА-15/******** г. е частично идентичен на имота с площ 2,500 дка по
НА-***/******** г., части от който са включени в дяловете по протокола за
съдебната делба от ********** г. Установено е пълно съвпадение между
имота по НА-15/******** г. и този по НА***/********* г.
Вещото лице е заключило, че имот с пл. № ***, обективиран в НА-
15/********г., няма свое точно установено на терен местоположение и поради
това не може коректно да се съпоставя с имоти по изработените планове, но
същият е разположен в югозападната част на стар имот № *** с площ 2415
кв.м. по ПСИГ(пкп)/м.02.1999 г. и югозападната част на имот пл. № *** с
площ 2405 кв.м. по КП от 1956 г. и така съответства на процесния ПИ
**********, предвид индивидуализацията на дял-3 по Протокола за съдебната
делба от 16.04.1974 г. и индивидуализацията на имот с пл. № *** по НА-
13
15/******** г.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице допълнително сочи, че имотът
по НА от **** г. е трудно да се идентифицира, като поддържа, че ако между
М. З.а Б.а и З.И. не съществува родствена връзка, то изводите в експертизата
няма да са верни, като по делото липсват документи за това.
В хода на първоинстанционното производство са приети заключения по
първоначална и допълнителни СГЕ. От тях се установява, че подписите,
положени за „Нотариус”, за „Дарител” и „Надарен” в Нотариален акт №**,
том ***, дело № *********** г., са изпълнени от И. А. К., М. З.а Б.а и Л.К.Н.
(Л.К. Б.а). Експертът сочи, че подписът, положен за „Нотариус” в НА № ***,
per. № ****, дело ****/**** г., е изпълнен от В.а Г. – нотариус, при взет
сравнителен материал в други нотариални актове. Съгласно заключението
ръкописният текст, с който е изписан нотариалния акт е изпълнен от лицето
изпълнило нотариални актове в този период на нотариус В.а Г.. На следващо
място експертът е установил, че подписът, положен срещу „Подпис” в Молба
от 29.05.1995 г. до Управителя на ВиК - ЕООД, гр. Варна, е изпълнен от В. Г.ез
М., но подписът, положен срещу „Подпис” в Молба от 30.05.1994 г. до
Управителя на ВиК - ЕООД, гр. Варна, не е изпълнен от В. Г. М. и И. Г. Б..
Респективно по делото е установено, че последния документ е неистински в
частта за положения от един от последните двама подпис и същият не следва
да се цени по същество в тази част, а да се изключи от доказателствата по
делото, на основание чл. 194, ал.3 от ГПК. Вещото лице е установило и че
подписите, положени на резолюциите в Молба от 30.05.1994 г. до Управителя
на ВиК - ЕООД, гр. Варна, са изпълнени от Н. Б. Ф. и С.Я.Н., че подписът
положен за „Началник- Ф.” в Съгласувателно писмо с ГП-2316/15.09.2995 г., е
изпълнен от Н. Б. Ф.. Видно от заключението подписите, положени за „Гл.
Проектант”, „Зам. Директор ПТВ” и „Управител” в Писмо от м.октомври 1995
год. на ВиК - ЕООД гр.Варна, са изпълнени от Б.В.К., Н. Г. Ч. и Е. М. Г..
Съгласно изводите на експерта подписите за “Началник”, “Зам. началник” и
“член” в Решение № *********** г. на ОСЗГ гр.Варна за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на гр.Варна, са изпълнени от лицата,
изпълняващи посочените длъжности - Й.П.А., Б.Р.Я., Д. В.ова.
Първият спорен въпрос е концентриран около това дали имотът, описан
14
в нот.акт за покупко-продажба от 1990г., е идентичен с имота, описан в
титулите за собственост на праводателите на ищците. В тази връзка ВОС
намира следното:
От представените писмени доказателства, както и от приетото
заключение по СТЕ, се установява, че К. Х. е продал на З.И. лозе в землището
на гр. Варна, м-ст „С.“ от два декара и пет ара, при съседи: В.Г., Г. Б., Я.Т. и
път. С нот. акт №**, том ***, дело № ********* г. на нотариус Ив. К. на
********* г. М. З.а Б.а дарила на внука си А. И.Н., чрез неговата майка и
законна представителка Л.К.Н., собственото си лозе, находящо се в землището
на гр. Варна, м-ст „С.“ с пространство от 600 кв.м., при граници: наследници
на Ш., Л.Н., черен път и В.И., като пред нотариуса е представен нот. акт от
******** г. Съгласно протокол от о.с.з. от ********** г. по гр.д. № ********г.
по описа на ВРС, непълнолетният А. И.Н., представляван от своите родители,
които заявяват, че желаят да получат дял трети по заключението на вещото
лице, представляващ дворно място с площ 600 кв.м., заедно със „стопанска
постройка“ в този дял, находящо се в м-ст „С.“ землще В., представляващо
имот пл. № ***, при съседи: път, С. и В.К., В. и Л. – К. Н. и наследници на Ш..
От нот. акт №***, том ****, дело № ******** г. на нотариус Р.Т., се
установява, че на ******** г. А. И.Н. е продал на ищците В. Г. М. и И. Г. Б.
придобития чрез дарение и делба по споразумителен протокол вх. рег. № ****,
т.IV, № ****** г. имо,т представляващ дворно място с площ от 600 кв.м.,
съставляващо имот № *** по плана на ВМИ, гр. Варна, при съседи: път, С. и
В.К., В. и Л. Н. и наследници на Ш..
Вещото лице сочи в т.4 от заключението, което съдът кредитира като
отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице, че въз
основа на горното могат да се направят следните изводи: имот с пл. № *** с
площ 600 кв.м. по НА от 1990г. е частично идентичен на имота с площ 2,500
дка по НА от ****г., тъй като негови части са включени в дяловете на
Протокола за съдебна делба от 1979г.; имот с пл. № *** с площ 600 кв.м. по
НА от 1990г. е напълно идентичен на имота с площ от 600 кв.м. по НА от
1974г. Според вещото лице причината за частичната идентичност на
процесния имот № ***** по КККР/сегашен вид/ и имот № *** по КП/2956г.
(на планшет), е че процесният имот с площ 656 кв.м. се застъпва/препокрива с
част от имот № ***. Изводите за идентичност на имотите са обусловени от
родственост/правоприемство между М. Б.а и З.И.. В случая настоящата
15
инстанция намира, че такава връзка между лицата е налице. Това се
установява от НА за дарение от 1974г., в който е посочено, че за съставянето
на акта е представено удостоверение за наследниците на З.И. Б.. Според
практиката на ВКС, обективирана в решение № *********** г. по гр. д. №
******* г. на ІV г. о., правнорелевантният факт може да бъде доказан с преки
доказателства, но те може да са изгубени с времето или нарочно да са
унищожени. Заличаването на следите не е пречка за установяването на
правнорелевантния факт, тъй като той може да бъде доказан и с косвени
доказателства - следи от осъществяването на други факти, свързани с
правнорелевантния /например възпроизвеждане на изгубения документ в
друг, съществуващ документ/. Независимо че в случая по делото не е
представено удостоверение за наследници на З.Б., следва да се приеме, че
правнорелевантният факт на родствена връзка между него и М. Б.а може да
бъде установен косвено - с отразяването му в съответния нотариален акт
/който в тази му част има обвързваща материална доказателствена сила/, както
и възпроизвеждането му в друг, съществуващ документ /Решение № 28 от
13.05.2019 г. по гр. д. № 2212/2018 г., г. к., іі г. о. на ВКС/. В този смисъл
неправилен е изводът на районния съд за недоказана идентичност на имотите,
описани в титулите за собственост на ищците и техните праводатели. Ето
защо се установява, че ищците са придобили право на собственост спрямо
процесния имот ПИ ********** по КККР по силата на покупко-продажба от
1990 г.
На следващо място, разпоредителните сделки, страни по които са
правоприемници на Ш. Ш., не са произвели вещно-прехвърлително действие,
доколкото не се доказва последният да е притежавал право на собственост
върху процесния имот. Съгласно нот. акт №***, том I, рег. №****, дело №
******* г. на нотариус Я.Н., Ш. Й. Ш. е признат за собственик по силата на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на ПИ *************, ПИ ***********, ПИ
************, ПИ **********, ПИ ***********, ПИ *************, ПИ
************ и процесния ПИ ********** по КККР. Нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.
587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
16
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл. 193 ГПК /Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС/. В случая правилно
районният съд е достигнал до извода, че решението на ОСЗ от 13.06.2006г., с
което е признато правото на собственост на Ш. Ш. и въз основа на което е
издаден констативният нот.акт, не легитимира Ш. Ш. като собственик. Имотът
не е надлежно индивидуализиран в споменатото решение на ОСЗ и
процедурата по земеделска реституция не е завършена. Следователно,
придобивното основание, посочено в нот.акт в полза на Ш., е опровергано, с
което отпада доказателствената сила на нот.акт. След като праводателят Ш. не
е станал собственик на процесния имот, неговите правоприемници, респ.
ответниците по делото също не са придобили право на собственост върху този
имот чрез прехвърлителните сделки.
Поради гореизложеното, следва да се разгледа направеното в
условията на евентуалност възражение на ответниците за изтекла придобивна
давност. Такова възражение е релевирано в отговора на исковата молба,
депозиран от Г. Х., според който в периода 24.10.2013г. до 2023г. той, както и
З. Я., П. Я. и Д. Е., са упражнявали фактическа власт върху имота явно,
непрекъснато и необезпокоявано. В отговора на исковата молба, депозиран от
Е. Я. и В. Т., се твърди, че техните родители – З. и П. Я.и, са добросъвестни
владелци и са владели имота в периода 24.10.2013 – 11.06.2021г. А. и Д. С.и
също се позовават на придобивна давност, изтекла в тяхна полза. В отговора
на исковата молба от Д. Е. и З. Я. се твърди, че те двамата, заедно с П. Я., са
станали собственици по силата на придобивна давност за периода 24.10.2013 –
11.06.2021г. и се ползват с правата на добросъвестни купувачи. От изложеното
следва, че най-ранният момент, от който се твърди да е започнала да тече
придобивна давност е 24.10.2013г., когато Ш. Ш. продава на З., намираща се в
брак с П. към онзи момент, и Д. процесния имот. Възражението на А. и Д. С.и
за изтекла придобивна давност в тяхна полза съдът намира за бланкетно и
неподкрепено с каквито и да е доказателства – нито писмени, нито гласни.
Доколкото тримата приобретатели по покупко-продажбата от 2013г. са
добросъвестни владелци, за да придобият правото на собственост върху
имота, следва да докажат своене на вещта за период от 5 години.
Не се споделят изводите на районния съд за това, че най-късно от
17
2007 г. процесният имот е бил завладян от Ш. Ш., наследодател на
ответниците С.и, което владение е било непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено, на основание годно да го направи добросъвестен владелец, поради
което най-късно през 2012 г. е бил завършен фактическият състав на кратката
петгодишна придобивна давност по чл. 79, ал.2 от ЗС и той е станал негов
собственик на оригинерно правно основание. В нито един от отговорите на
исковата молба не се твърди давност, започнала да тече преди 2013г. Ето защо
периодът преди сключването на покупко-продажба през 2013г. е ирелевантен.
На следващо място, не се доказват твърденията на ответниците от
разпита на свидетелите Д.Д. и М.П.. В показанията на последния, няма данни
за действия, манифестиращи владение спрямо собствениците, за периода от
2013г. нататък. Освен това, свидетелят П. сочи, че освен Ш. не е виждал други
хора да са влизали в имота, да са правили нещо там, да са чистили или сели.
Свидетелят Д. сочи, че е посещавал и чистил имота в периода 2006/2007г. –
2012/2013г., като това му било възложено от Ш.. Данни за годините след 2013г.
отново няма. По-подробни показания за действия на своене са възпроизведени
от св.Д.Желязков, който излага впечатленията си за период след закупуване на
процесния имот от Г. Х. – 11.06.2021г. Макар да не е налице причина да не се
кредитират тези показания, от същите не може да се установи придобиване на
имота чрез добросъвестно владение от Г.Х., доколкото не е изтекъл
необходимият за това период от получаване на фактическата власт
(11.06.2021г.) до момента на предявяване на исковата молба (28.02.2023г.),
което прекъсва давността. Не е налице и хипотеза на присъединяване на
владение от праводателите (З.,П. и Д.), тъй като такова не е установено.
Единствените показания в посока изтекла придобивна давност в полза на З.,
П. и Д. са тези на св.Вл.Н.. Следва да се отбележи, че той е син на Е. Я.
(ответник по делото), поради което изложеното от него се преценява от съда в
светлината на чл.172 ГПК. Свидетелят твърди, че 2014г. е ходил да почиства
мястото, закупено от родствениците му 2013г., като те са си поделили
задълженията. В противовес на тези показания е изложеното от свидетелите
на ищцовата страна – Я.Ж. и Н.С. (съседи по местоживеене). Съдът кредитира
техните показания в частта, в която сочат, че отрязването на дървета от други
хора и поставянето на табела за продажба се е случило преди около една
година (т.е. около 2023г.). В допълнение, от тези разпити се установява, че
дори и след смъртта на родителите на В., той и семейството му са посещавали
18
имота, макар и няколко пъти в годината, по празници. В този смисъл
обстоятелството, че посещенията от страна на ищеца са били епизодични, не
рефлектира върху притежаваното от него право на собственост, тъй като, за
разлика от владелеца, който трябва да осъществява владението непрекъснато
/като един от елементите на придобивната давност/, собственикът не е длъжен
да упражнява правомощията си, като това не води до изгубване на правото на
собственост /Решение № 126 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 1184/2019 г., г. к., і г.
о. на ВКС/.
Освен това, собственикът няма задължение да обработва имота си и
неполагането на грижа също не води до изгубване на собствеността. Неговата
незаинтересованост обаче може да доведе до неблагоприятни последици, а
именно имотът му да бъде завладян от друго лице чрез периодични
посещения, трайно осъществяване на физическо присъствие в него и
извършване на явни действия по стопанисването му. Осъществяваните според
свидетеля Н. действия, изразяващи се в почистване на имота през 2014г. не
може да се характеризира като постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително владение, нито като действие, което да позволи на третите
заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват
владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее
имота. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Липсват данни за други обективни действия по
стопанисването на имота, което препятства действителния собственик да
узнае за манифестирането на собственическото отношение към вещта от друго
лице. Едва с изрязването на дърветата и поставянето на табела за продажба на
имота може да се говори за своене на имота, но в случая исковата молба е
депозирана 2023г., с което ищците целят именно защита на правото им на
собственост върху ПИ с идентификатор ********** по КККР. При това
положение не може да се направи извод, че е настъпила правната последица,
регламентирана в чл. 99, предл. 1 ЗС - ищците не са изгубили правото си на
собственост, тъй като не се установява изтичането на придобивна давност в
полза на ответниците.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а
предявените искове – уважени.
19
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
жалбоподателите в общ размер от 2 431,93 лева, от които: 2 339,77 лева –
разноски за първоинстанционното производство и 92,16 лева – разноски за
въззивното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4020 от 12.11.2024г. по гражданско дело №
********г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Г. М., ЕГН
********** и И. Г. Б., ЕГН **********, от една страна, и Д. П. Е., ЕГН
**********, З. В. Я., ЕГН **********, В. П. Т., ЕГН **********, Е. П. Я.,
ЕГН **********, последните две като наследници на П. Б. Я., А. Х. С., ЕГН
**********, Д. Х. С.а - В., ЕГН:**********, последните двама като
наследници на Ш. Й. Ш. и Г. М. Х., ЕГН **********, от друга страна, че
ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор ********** по КККР,
с площ от 656 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „П.”, п.к. 9000, кв. „В.“,
местност „А.“, с граници: североизток: ПИ **********;северозапад: ПИ
***************; югозапад: ПИ **********; югоизток: ПИ ********** на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 4020 от 12.11.2024г. по гражданско дело №
********г. по описа на Районен съд – Варна в частта за разноските и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА Д. П. Е., ЕГН **********, З. В. Я., ЕГН **********, В. П.
Т., ЕГН **********, Е. П. Я., ЕГН **********, А. Х. С., ЕГН **********, Д.
Х. С.а - В., ЕГН:********** и Г. М. Х., ЕГН ********** да заплатият на В. Г.
М., ЕГН ********** и И. Г. Б., ЕГН ********** сумата от 2 431,93 лева,
представляваща деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21