Решение по дело №810/2023 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на "Н и Н Транспорт Логистика" АД, ЕИК *********, адрес на управление: обл. Пловдив, с. Ягодово, п.к. 4113, [улица], представлявано от управителя С. М. М. чрез адв. А. от Хасковска адвокатска колегия, съдебен адрес: област София-град. с. Казичене, [улица]срещу решение №401/31.07.2023г. по а.н.д. № 138/2023г г. по описа на Районен съд - Плевен.

Посочва се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдпроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо.

Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите към настоящия случай правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с ползването на платената пътна мрежа и събирането на съответните за това такси, като освен това правните констатации на съда са изцяло в разрез с европейските източници на правото, относими към процесиите обществени отношения.

Намира, че районният съд не е обсъдил целият доказателствен материал, събран по делото, тъй като единствено е коментирал доказателствата, представени от Агенция „Пътна инфраструктура“, без да даде и самостоятелна оценка и на доказателствата, представени от жалбоподателя, като съдебният състав изцяло е нарушил основният принцип в административнонаказателното производство относно доказателствената тежест на административно-наказващия орган, като се е ръководил от правила, отнасящи се само до производството, което се развива пред Агенция „Пътна инфраструктура“ преди издаването на процесния електронен фиш. Счита, че съдебното решение е изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като са налице всички основания по чл. 348 от НПК.

Посочва, че съдът не е коментирал невъзможността за издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш /ЕФ/ само и единствено за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Твърди, че бордовите устройства, монтирани в превозните средства, предават тол данни към националните доставчици на услугата, които от своя страна обработват тези тол данни, превръщат ги в тол декларации и предават същите на Агенция „Пътна инфраструктура", като в случая в представеното становище се твърди, че не са получени тол декларации, а не тол данни. Посочва, че това означава, че с този документ административно-наказващият орган добавя още едно нарушение, което е извършено и отново го вменява на жалбоподателя, вместо да търси отговорност от националния доставчик на услугата, като щом не са получени тол декларации, дружеството не следва да носи отговорност за това.

Намира, че съгласно европейското законодателство Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза и Делегиран регламент (ЕС) 2020/203 на Комисията от 28 ноември 2019 година за класифицирането на превозните средства, задълженията на ползвателите на европейската услуга за електронно пътно таксуване, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и минималните критерии за допустимост на нотифицираните органи, техническите средства, които установяват нарушението следва да преминават технически проверки и да са законосъобразно въведени в експлоатация, като техническата им годност и експлоаацията им следвала се проверяват от независими органи.

Посочва, че друга неправилна констатация в обжалвания съдебен акт, е във връзка с мястото на нарушението, като съдът дори не го е коментирал. Твърди, че така посочено - „път 1-1 км 100+471“, мястото на извършване на нарушението се явява неясно, неточно и неправилно, като в настоящия случай дори не е посочен номерът на тол сегмента в ЕФ или неговото наименование, за да може да се направи обоснован извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, приет с Решение № 680 от 21.09.2021г. на Министерски съвет. Счита, че наименование на тол сегмент „път 1-1 км 100+471“ липсва в горепосоченото решение, поради което остава непонятно, че посоченото място на нарушението е правилно индивидуализирано и попада под обхвата на платената пътна мрежа, както и не става ясно откъде съдът е направил правният извод, че именно това е правилният гол сегмент, за който не е заплатена пътна такса. Твърди, че единственият верен извод, който може да се направи е, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, възпрепятстващо контрола за законосъобразност, извършван от съда, както и ограничава и засяга правото на защита на санцкионпраното лице, поради което и електронният фиш следва да бъде отменен.

Твърди, че съдът не е обвързан от фактическите констатации в електронния фиш. /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, като дори и да се приеме, че докладите за извършените нарушения, установени чрез електронната система за събиране на пътни такси, представляват доказателствено средство, то те не се ползват с презумптивна доказателствена сила в съдебното производство, като всички обстоятелства, имащи значение за съставомерността на нарушението подлежат на доказване. Счита, че в тежест на наказващия орган е да установи всички обстоятелства, които са станали основание за ангажиране на отговорността на санкционираното лице. Твърди, че недопустимо е съдът да възприема разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП за допустима в съдебното производство, тъй като по този начин се погазват всички принципи на админстративнонаказателното производство и наказателното такова, съгласно субсидиарното приложение на чл. 84 от ЗАНН. Посочва, че тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и вина е на административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване но спорните факти, което в настоящия случай не е направено.

Твърди, че друго нарушение на европейски източник на правото е и разрезът на размера на имуществената санкция с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, което отново не е коментирано от районния съд. Сочи, че строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.

Посочва, че съдебният състав изобщо не е изследвал този въпрос и приложението на европейските източници на правото, което се явява ярко противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, като горното идва да покаже несъразмерните санкции, които се налагат и противоречието им с европейските принципи и източници, поради което и електронният фиш е следвало да бъде отменен. Твърди, че по делото липсват доказателства относно размерът на незаплатената такса, дали не е заплатена в действителност, дали е поради техническа грешка или липса на обхват, за да се проследи колко пъти наложената санкция надвишава дължимата тол такса и предоставена ли е възможност съгласно регламента да бъде заплатена предварително, преди да се предприемат принудителни мерки в тази насока.

Посочва, че дори ако се приеме, че сегментът, който е посочен в решението, е този, който е незаплатен, то същият е с дължина 2,755 км., като се прибави таксата, която трябва да се плати съобразно осите и еко категорията по чл. 27 (Изм. - ДВ. бр. 16 от 2020 г.) от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, а именно 14 стотинки за този тол сегмент, се получава, че имуществената санкция надвишава 8 333,33 пъти дължимата тол такса, което е недопустимо и не съответства нито на целта на европейското законодателство, нито на българското, нито на целите на наказанията, предвидени в ЗАНН.

Моли да се отмени решението, да се присъдят и направените по делото разноски .

Представен е отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление - специализирано звено към АПИ гр. София, чрез юрисконсулт Д. Н. М., като счита същата за неоснователна и недоказана, а решение №401/31.07.2023 г. по АНД №138/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен за законосъобразно, правилно, мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка.

Твърди, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Посочва, че е неоснователен изложеният в касационната жалба аргумент относно невъзможността за издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като сочи ,че процесното ППС се е движило по пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира тол такса за изминато разстояние, като мястото на нарушението е точно, ясно и конкретно посочено в електронния фиш, пътят е посочен и в доклада за нарушението, който бе приложен по делото.

Твърди, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, като същият не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити, срокове и др. нито към АУАН. нито към НП. Сочи, че нормата на чл.189, ал. 11 ЗДвП гласи, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, т.е. законодателят приравнява електронния фиш на наказателно постановление само и единствено по отношение на неговите правни последици.

Посочва, че нормата на чл.189, ал. 11 ЗДвП гласи, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, като законодателят приравнява електронния фиш на наказателно постановление само и единствено по отношение на неговите правни последици. Счита, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като осъщественото административно нарушение е формално и същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

Твърди, че процесното ППС е с технически допустима максимална маса 18000 и брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке е общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000. Счита, че следователно за превозното средство следва да бъде заплатена тол такса за изминато разстояние на основание чл. 10. ал. I. т. 2 от ЗП, като за конкретния пътен участък не са подавани тол декларации и не е заплатена изцяло дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Твърди, че от доказателствата по делото безспорно установяват, че такива декларации не са подавани, извършеното нарушение е описано словесно и е подведено под съответната правна норма. Посочва, че допускане на движение на ППС, без да е заплатена дължимата пътна такса, представлява нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за пътищата, за което на основание чл.187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Сочи, че извършеното нарушение е индивидуализирано по време, място и начин на извършване, като нарушението е описано словесно и е посочена релевантната правна норма (правна квалификация).

Намира, че санкционираното лице е собственикът на превозното средство „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, като правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на пътното превозно средство. Посочва, че за извършеното нарушение, на основание чл. 187а. ал.2, т.3 във вр. с чл. 179. ал.3б от Закона за движението по пътищата на дружеството е наложна предвидената имуществена санкция, като електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон, като пътната такса се заплаща чрез подаване на валидни тол декларации или чрез закупуване на маршрутна карта.

Посочва, че от представените по делото материали е безспорно установено, че за процесното ППС не е заплатена пътна такса към момента на извършване на нарушението. Твърди, че деянието се доказва по несъмнен начин от представените по делото доказателствени материали, като съдът е обсъдил представения по делото доказателствен материал и е направил правилни правни изводи въз основа на доказателствата по делото и закона.

Моли решението да бъде оставено в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и моли да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение

В съдебно заседание касаторът - "Н и Н Транспорт Логистика" АД, с Ягодова, не се представлява. Представена е молба, в която се поддържа касационната жалба, моли за отмяна на решението и ЕФ и присъждане на разноски в размер на 3560 лева, както следва: 780 лева за изготвяне и подаване на касационна жалба, разноски пред първоинстанционен съд – адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу ЕФ и процесуално представителство – 780 лева, разноски пред ВАС - адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по частна жалба срещу определение от 09.11.2023 г. и процесуално представителство пред ВАС - 600 лв., адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на частна жалба срещу определение № 3664/26.03.2024 година по чадм. дело № 12200/2023 година по описа на ВАС и процесуално представителство – 650 лв. и държавна такса по частна жалба в размер на 150 лв., адв възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по частна касационна жалба срещу определение № 87/08.01.2024 г. – 600 лева.

В съдебно заседание ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, се представлява от юрк. К., която намира, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в писмен отговор.

Посочва, че електронният фиш е издаден по предвидения от закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити и нарушението е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства.

Намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-61 по описа за 2023 г. има отношение за пропорционалност на наказанието. Съгласно чл.9„а“ от Директива №1999/62 държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от наказания, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директивата. Съгласно същата разпоредба държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на наказанията. Съгласно Директивата наложените санкции следва да отговарят нормативно на три изисквания – ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В тази връзка счита, че пропорционалността не следва да бъде разглеждана изолирано по отношение на останалите две функции. Деянието засяга естествените отношения, които са свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа и счита, че се отличават с висока степен на обществена опасност и недопустимо е безспорно установено нарушение да не бъде санкционирано.

Посочва, че ако се остави неприложена разпоредбата на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми законодателят и вместо ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, което цели Директивата, ще се стигне до абсолютно несанкциониране на нарушителите.

Счита, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . Прави възражение за прекомерност на разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 31.03.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление с. Ягодово, обл. Пловдив, [улица], със законен представител С. М. М., за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено, административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева, както и заплащане на таксата по чл.10б, от ЗП съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 133.00 лева.

Приема се, че на 31.03.2021г., в 13:58 часа е установено нарушение№BF9E5453 AF6D724AE053011F160AEF64, с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ, регистрационен № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

В случая се приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство . За това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева.

Налагането обаче на тази санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи

Съдът на ЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Съгласно чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, закрепен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като определянето на санкцията в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Предвид горното следва решението да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на "Н и Н Транспорт Логистика" АД, ЕИК *********, адрес на управление: обл. Пловдив, с. Ягодово, п.к. 4113, [улица], представлявано от управителя С. М. М. разноски в размер на 3560 лева, както следва: 780 лева за изготвяне и подаване на касационна жалба, разноски пред първоинстанционен съд – адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу ЕФ и процесуално представителство – 780 лева, разноски пред ВАС - адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по частна жалба срещу определение от 09.11.2023 г. и процесуално представителство пред ВАС - 600 лв., адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на частна жалба срещу определение № 3664/26.03.2024 година по чладм. дело № 12200/2023 година по описа на ВАС и процесуално представителство – 650 лв. и държавна такса по частна жалба в размер на 150 лв., адв възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по частна касационна жалба срещу определение № 87/08.01.2024 г. – 600 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на разноски на ответника, тъй като адв. възнаграждение е в размер към минималния такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя решение №401 от 31.07.2023 г., постановено по анд № 138/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Отменя електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 31.03.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление с. Ягодово, обл. Пловдив, [улица], със законен представител С. М. М., за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено, административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева, както и заплащане на таксата по чл.10б, от ЗП съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 133.00 лева.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на "Н и Н Транспорт Логистика" АД, ЕИК *********, адрес на управление: обл. Пловдив, с. Ягодово, п.к. 4113, [улица], представлявано от управителя С. М. М. разноски в размер на 3560 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.