РЕШЕНИЕ № 260023
/ 19.1.2022г.
гр. П., 19.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01840 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е oбразувано по
искова молба, уточнена с молба от
01.06.2021 г., на Д.С.Е. *** АД, с
която се иска ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващи сторени разноски в хода на съдебното
производство по арбитражно дело № 7/2016г. на Арбитражен съд-П., образувано по
неправомерно предявен иск и прекратено с определение № 3
от 03.06.2016 г. поради липса на компетентност на арбитража, заплатени по договор за правна помощ и съдействие от
27.05.2016 г., сумата от 91,42 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.04.2018 г. до 15.04.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата
от 300 /триста/ лева, считано от датата на подаване на исковата
молба-15.04.2021 г..
В исковата молба се твърди, че арбитражно дело № 7/2016г.
на Арбитражен съд при СНЦ „КРИБ-П.“ е било образувано по подадена от „Топлофикация
– П.“ АД срещу Д.С.Е.. Навеждат се доводи, че ищецът е анагжирал адвокат, който
да го защитава в арбитражното производство, за което е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Сочи се, че арбитражното дело е било
прекратено с определение № 3 от 03.06.2016 г. поради липса на компетентност на
Арбитражния съд, но на ищеца не са били присъдени разноски за производството
поради това, че не е имало произнасяне с решение по съществото на спора
съгласно чл. 56, ал. 4 от ПРАДАСП. С оглед изложеното, ищецът намира иска си за
присъждане на имуществени вреди в размер на платения адвокатски хонорар по
прекратеното арбитражно дело, за доказан и моли същият да бъде уважен. Претендира и сторените разноски за настоящото дело.
В срока по чл. 131 ответната страна „Топлофикация
– П.“ АД е депозирала писмен отговор, с който е оспорила иска
като неоснователен. Релевирала е възражение за погасяване на претендираните
суми по давност. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложеното арбитражно дело № 7/2016г. на Арбитражен съд
при СНЦ „КРИБ-П.“ се
установява, че същото е образувано по искова молба,
подадена от „Топлофикация - П.“ АД срещу Д.С.Е., с която се иска ответникът по
арбитражното дело да бъде осъден да заплати на ищеца по същото сума в размер на
общо 1614,8 лева, представляваща на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “М.С.“, бл. 6,
вх. Б, ап. 28, от които главница в размер на 1468,61 лева, дължима за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. включително, лихва за забава на месечните
плащания в размер на 146,21 лева за периода от 08.07.2014 г. до 02.02.2016 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата. Към исковата молба са приложени извлечение
от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В нея
изрично е посочено като основание за подаването ѝ чл. 7, ал. 3 ЗМТА.
В указания
срок от Д.С.Е.,
чрез пълномощника адв. Б.В., е подаден отговор на исковата молба, с която е
направено възражение за неподсъдност на делото на арбитражния съд, за
нередовност и неоснователност на исковата молба. Към отговора е приложен
договор за правна помощ и съдействие от 27.05.2016 г., в който е инкорпорирана
разписка за заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
както и списък на разноските.
С
определение № 3 от 03.06.2016 г.
производството по арбитражно дело № 7/2016г. на Арбитражен съд при СНЦ „КРИБ-П.“
е прекратено като неподсъдно на арбитража поради липса на арбитражно
споразумение и с оглед направеното от ответника оспорване на компетентността на
Арбитражния съд да разгледа спора. С определението е оставено без уважение
искането на Д.С.Е. да му се присъдят разноски за производството
поради липса на произнасяне с решение по същество съгласно чл. 56, ал. 4
ПРАДАСП.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно ППВС № 9/28.12.1966
г. отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа
другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на възложената работа или 2) когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.
Самото възлагане на работата представлява фактическо натоварване на друг правен
субект за извършване на определена работа в чужд интерес. За отговорността по
чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането
на работата. Дори в случаите, където се изисква спазването на определена форма,
неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако
са налице всички останали предпоставки за това (решение № 63/01.03.2016 година,
постановено по гр. д. № 4885/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези
предпоставки са извършени действия в изпълнение на работата или по повод на нея
от лицето, на което тя е възложена, или осъществени бездействия от това лице за
изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди
и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо виновно и противоправно
поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата (решение №
964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година по описа на ВС,
ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято
отговорност е обезпечително-гаранционна.
Съгласно ППВС № 7/29.12.1958
година отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия;
тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за
възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето,
което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се
установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква
вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР №
88/12.09.1962 година на ОСГК на ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020
година, постановено по гр. д. № 1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Отговорността на юридическо лице по чл. 49 ЗЗД може да възникне при посочените
предпоставки както в случаите, когато лицата, на които то е възложило
изпълнението на работа, причинят вреди поради неправомерните си и виновни
действия, така и в случаите, когато то по силата на съответен акт е задължено да
извърши определено действие, но работниците и служителите, чрез които същото
действа,
или третите лица, на които е възложено извършването на работата,
бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети лица.
Според така установените факти
следва, че са налице всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД. в чл. 19, ал. 1 ГПК е предвидено, че страните по имуществен спор могат да
уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Исковата молба на „Топлофикация - П.“ АД, по която е образувано арбитражно дело № 7/2016г. на
Арбитражен съд при СНЦ „КРИБ-П.“, се основава на вземания срещу потребител,
които произтичат от облигационна връзка, възникнала въз основа на публично
обявени общи условия. В исковата молба не се твърди, а и от приложените по
арбитражното дело Общи условия се установява, че по страните по договора за
доставка на топлинна енергия не са уговорили арбитражна клауза, която да
предвижда подсъдност на споровете по договора им на Арбитражен съд при СНЦ
„КРИБ-П.“. Това се потвърждава и от посоченото в исковата молба основание за
нейното подаване- по чл. 7, ал. 3 ЗМТА, съгласно който се смята, че има арбитражно споразумение и когато ответникът
писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание,
приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в
арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на
доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание,
без да оспорва компетентността на арбитража.
Ето защо още към момента на подаване на
исковата молба за „Топлофикация - П.“ АД е било
ясно, че делото не е подсъдно на Арбитражен
съд при СНЦ „КРИБ-П.“, освен ако ответникът по нея изрично не заяви съгласието
си спорът да бъде разгледан от този арбитраж. Ответникът същевременно не може
да бъде задължен да даде такова съгласие, поради което и направеното от него
оспорване законосъобразно е довело до прекратяване на производството по
арбитражното дело поради липса на компетентност на арбитража.
Подаването на искова молба, производството по която е
изначално ясно, че се явява недопустимо, представлява неправомерно действие по
смисъла на чл. 49 ГПК, извършено при изпълнение на работата от служител на „Топлофикация-П.“
АД. Исковата молба е подадена от юрисконсулт
С.Н.С., на когото видно от приложеното по арбитражното дело пълномощно е
възложено процесуалното представителство на работодателя пред съдилищата, както
и представителството пред юридически и физически лица.
От това неправомерно действие за ответника в арбитражното
производство Д.С.Е. са настъпили
имуществени вреди, изразяващи се заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева по договор за правна помощ и съдействие от
27.05.2016 г. Тези разноски не са били присъдени на Д.Е. при
прекратяване на делото поради липсата на произнасяне с решение. Защитата на
ответника по арбитражно дело изисква същите юридически познания, както и по
делата пред съдилищата, поради което е негово право да ангажира адвокат, който
да го представлява.
Поради това за „Топлофикация - П.“ АД
е възникнала отговорността по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение на Д.С.Е. за настъпилите за него имуществени вреди по арбитражно дело № 7/2016г. на Арбитражен съд при СНЦ
„КРИБ-П.“, изразяващи се в платен адвокатски хонорар.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за погасяване
по давност на претендираната сума.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Към
вземанията за непозволено увреждане е приложимата общата давност по чл. 110 ЗЗД
от 5 години. Настоящият съдебен състав намира, че давността за вземането за
направените в арбитражното дело разноски е започнала да тече от момента на
постановяване на определение № 3 от 03.06.2016
г. производството по арбитражно дело № 7/2016г. на Арбитражен съд при СНЦ „КРИБ-П.“, тъй като
преди този момент не е имало възможност за ответника да претендира заплащането
на разноските от ищеца по арбитражното дело. Срокът от 5 години не е изтекъл
преди предявяване на настоящата исковата молба на 15.04.2021 г., с която
давността се е прекъснала съгласно чл. 116, б
„б“ ЗЗД, поради което и процесните вземания за обезщетение не са погасени по
давност.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид основателността на главния иск по чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди се дължи от датата на увреждането. Аргументите в тази насока произтичат
и от принципното тълкуване, дадено в т. 2 на ППВС № 2/1981 г., според което, изискуемостта на вземанията за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпва от датата на
непозволеното увреждане. В
случая обаче е предявен иск за законната лихва за забава върху обезщетението за
имуществени вреди само за периода от
16.04.2018 г. до 15.04.2021 г., чийто размер съдът по реда на чл. 162 ГПК
определя на 91,42 лева с помощта на публично достъпен калкулатор. Искът за
мораторната лихва за този период също не е погасен по давност, въпреки че по
отношение на него е приложима кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
С оглед гореизложеното, исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на
чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски в размер на общо 350 лева, от които 50 лева- за държавна
такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение, платено
в брой по договор за правна помощ и съдействие от 15.04.2021
г., в който е инкорпорирана разписка.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република”
ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Е.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващи сторени разноски в хода на съдебното
производство по арбитражно дело № 7/2016г. на Арбитражен съд-П., образувано по
неправомерно предявен иск и прекратено с определение № 3
от 03.06.2016 г. поради липса на компетентност на арбитража, заплатени по договор за правна помощ и съдействие от
27.05.2016 г., сумата от 91,42/деветдесет и
един лева и четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.04.2018 г. до 15.04.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от 300
/триста/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република”
ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Е.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер
на 350
/триста и
петдесет/
лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: