№ 48
гр. Тервел, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20213250100322 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Х. ИСМ.
АЛ. ЕГН:********** от ****************** подадена чрез адвокат Т.И. Г. с
адрес на призоваване *********************** против ответника З. С. С.
ЕГН ********** от с***************** за заплащане сумата от 800.00лв.,
претендирана като обезщетение за причинена имуществена вреда изразяващо
се в унищожаването на 190 броя лозови насаждения на 40 години, обновени
през 2000 година, от които 95 броя бял зайбер и 95 броя черен зайбер и 1 брой
орех на 40 години, както и направените съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищеца притежавал недвижим имот
представляващ: ЛОЗЕ от 0.321 /триста двадесет и един / кв .метра с
идентификатор 18191.22.11 /стар № 022011/ - четвърта категория в
местността „Лозята“ в землището на с. Гуслар общ. Тервел.
Имота придобил чрез покупка с нотариален акт № 562 том.III, peг.
№1638, н. дело №338/25.08.2000 година на нотариус Р. Д. с peг. №191 в
регистъра на нотариалната камара, вписан в CB гр. Тервел вх. peг. №
838/25.08.2000 година, акт № 375, дело № 4241/2000 година.
Лозето било засято от негов вуйчо Х. СА. А.д, около 1980 година,
когато били създадени лозовите масиви на жителите на с. Гуслар общ.
Тервел. Сочи се, че до изселването си в Р. Турция през 1992 година, вуйчо му
Х. СА., работел лозето. Когато заминал за Р.Турция го оставил на ищеца,
който продължил да го обработва лично.
През 2000 година когато ищеца купил лозето, изцяло го обновил с нови
лозови насаждения. След няколко години вече ползвал плодовете му. В лозето
имало 190 корена лозови насаждения от които 95 броя - черен зайбер и 95
корена - бял зайбер. Лозите не били вдигнати на колове.
През месец март или април 2021 година, отишъл на лозето и установил,
1
че всички лозови насаждения и в други имоти били унищожени /изкоренени/
включително и неговото лозе. Липсвало и дърво орех в него, който бил
отрязан от основата. Дървото било на около 40 години.
Ищеца веднага потърсил кмета за да разбере какво се е случило и кой е
изкоренил лозята, тъй като предполагал, че той като кмет трябва да знае тези
факти.
Кмета му обяснил, че преди около месец, ДГС гр. Тервел са наели
някаква фирма от гр. Ямбол с верижна техника за да изкоренят останА.те
дънери от изсечена гора в землището на с. Гуслар общ. Тервел.
Използвайки тази техника ответника З.С. е платил на един от
трактористите и му е възложил да изкорени лозята. Доколкото ищеца разбрал
от кмета, ответника е спечелил на търг земеделски имот, който е близо до
лозята. Възползвайки се от услугите на фирмата ответника изкоренил и
лозята на селото, тъй като част от тях бяха изоставени поради изселването на
жителите в Р. Турция.
Една част от лозята наистина били изоставени, но някои се работели
включително и лозето на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Сочи че е придобил процесния и други имоти в местността лозята на
с.Гуслар и предвид това, че били стари лозови масиви неплододайни и
изоставено се наложило да ги изкорени. Оспорва изцяло твърденията на
ищеца в тази насока. В съдебно заседание се явява лично, като оспорва иска и
претендира отхвърлянето му, като неоснователен и недоказан. Не ангажира
доказателства в подкрепа на твърдението си.
Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е
нА.це фактическия състав на деликтната отговорност за ответника, следва да
са нА.це следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента,
настъпването на твърдяните от ищеца вреди, причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя.
Съгласно презумпцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за
нА.чна до доказване на противното, от което следва извода, че
доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника -
делинквент. За установяване на останА.те предпоставки на деликтната
отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК носи от
ищеца - при условията на пълно и главно доказване.
От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт №
562 том.III, peг. №1638, н. дело №338/25.08.2000 година на нотариус Р. Д. с
peг. №191 в регистъра на нотариалната камара, вписан в CB гр. Тервел вх.
peг. № 838/25.08.2000 година, акт № 375, дело № 4241/2000 година. се
установява, че процесния недвижим имот - лозе, е собственост на ищеца.
За доказване на фактическия състав на твърдяното непозволено
увреждане ищецът е ангажирал гласни доказателства. По делото в качеството
на свидетели са разпитани лицата М.С.А И.М.И, Б.В.М. без родство със
2
страните ответникът е ангажирал двама свидетели Н.Н.И. и Г.С.П.ез родство
със страните. Съдът кредитира показанията на първите трима свидетели
които показания установяват фактите изложени в ИМ поради това, че са
последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите на ответната страна по
отношение на извършеното изкореняване на лозовите насаждения, но не и по
отношение на това че са липсвА. лозови насаждения и същите са били
изоставени, тъй като противоречат на другите събрани по делото
доказателства.
Посочените по-горе доказателства не са оборени от ответника, като в
този смисъл липсва проведено от последния насрещно доказване.
Безспорно се установява, че ответника не е проучил чия е собствеността
на всички имоти с лозови насаждения и е извършил изкореняването по своя
инициатива, без за това да уведоми собствениците на имотите и конкретно
ищеца по делото.
По делото е допусната и изслушана СОЕ, неоспорена от страните и
приета от съда от заключението на която се установява размера на вредата
оценена от ВЛ по метода на пазарната стойност, а именно, че стойността на
изкоренените 190 корена лозови насаждения (95 корена черен зайбер и 95
корена бял зайбер) и орех на 40 години е в размер на 865.23 лева.
При установената, посочена по-горе фактическа обстановка, безспорно
е, че е осъществен общия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45
ЗЗД, поради което са и нА.це предпоставките за ангажирване отговорността
на ответника. Забраната по смисъла на чл.45 ЗЗД за виновното причиняване
на вреди предвижда и задължение за причинителя да обезщети увреденото
лице. Установява се също, че посочената вреда е в пряка причинно-
следствена връзка с противоправните действия на ответника и
непосредствена последица от поведението му. Въпреки доказателствената
тежест, която носи ответника не обори законовата презумпция на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД за виновно поведение.
Предвид горното съдът намира, че предявения иск е доказан по
основание.
Що се касае до размера на обезщетението, съдът намира следното:
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението за извършен деликт се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
по пазарните цени увредената част на зърнокомбайна възлиза на обща
стойност 865.23 лв. В случая обаче липсва изменение на иска в тази му част и
същия следва да бъде уважен до претендирания от ищеца размер от 800лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 482.00лв. съразмерно с
уважената част от иска представляващи - 250 лева адвокатско
възнаграждение, 32 лева внесена държавна такса и 200 лева възнаграждение
на вещо лице по изготвената експертиза.
С оглед на това, че съдът констатира, че не е внесена напълно
държавната такса от страна на ищеца с оглед изхода на делото довнасянето от
18 лева следва да бъде възложено на ответника.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. С. С. ЕГН ********** от с***************** да заплати на
Х. ИСМ. АЛ. ЕГН:********** от ****************** сумата в размер на 800
лв.(осемстотин лева), представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в изкоренени 190 корена лозови
насаждения (95 корена черен зайбер и 95 корена бял зайбер) и орех на 40
години, както и направените по делото разноски от 482.00лв. /четиристотин
осемдесет и два лева/, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. С. С. ЕГН ********** от с***************** да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Тервел сумата от 18 лева
явяваща се довнасяне на държавна такса съобразно уважаването на иска,
както и сумата от 5 лева в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
4