Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260778 09.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и
седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1997 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *******, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д. – зам. упр. против Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД и при условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер *********, като ответната страна дала съгласието си освен
посочения усвоен кредитен лимит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта Мастър кард. На 15.02.2017 г. Г.Г.
активирал предоставената му кредитна карта с № *******, с максимален кредитен
лимит в размер на 1000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством транзакции, осъществени
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на
револвиращия кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща
минимална погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че
ответната страна преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.04.2017 г., когато извършил последното плащане по нея, като балансът бил в
размер на минус 1306,98 лева, поради което ищецът блокирал използването й. Въпреки многократните опити за връзка с
длъжника и покани за доброволно погасяване на сумите, плащане не постъпило. За
събиране на вземането си ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № 12047/2018 г. по описа на ПдРС, ХХІІ гр.
състав, по което съдът издал заповед за следните суми: главница по револвиращия
кредит в размер на 1060,55 лева, договорна лихва в размер на 246,43 лева за
периода от 01.04.2017 г. до 11.10.2017 г. и обезщетение за забава в размер на
80,75 лева за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., както и за направените
по делото разноски. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявява
настоящия иск за установяване на вземането си. При условията на евентуалност
съдът е сезиран с осъдителен иск за същите суми. Претендира присъждане на
направените в заповедното и в настоящото производство разноски, в това число и
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения на ответната страна особен представител – адв. В.Х. е
постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск по основание и
размер. Счита, че от представените към исковата молба писмени доказателства не
ставало ясно кога и как е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, нито
по какъв начин е формиран размера на претендираните главница и лихви. Въз
основа на гореизложените твърдения ответната страна моли за отхвърляне на
предявения иск, като недоказан по основание и размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното
по делото ч. гр. д. № 12047/2018 г., по описа на ПдРС, ХХІІ гр. с., в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6708/30.07.2018
г., за сумата от 1060.55 лева –главница, дължима по Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с номер *****
активирана на 15.02.2017 г.; 246.43 лева – възнаградителна лихва за периода
01.04.2017 г. – 11.10.2017 г.; 80.75 лева - мораторна лихва за периода
11.10.2017 г. – 11.07.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.07.2018 г. до
окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 27,75 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. И доколкото заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, то на ищеца –
заявител в заповедното производство, е указано да предяви настоящите искове по
чл. 422 ГПК, което е сторено в срок.
По
делото е представен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ********* от 14.08.2016
г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Г.И.Г.. Съгласно чл. 12 от
представените условия по договора, кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева.
Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на
кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с ползването на
кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на
издадената кредитна карта. В чл. 15, е посочено, че договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта
се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно определен от
кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателя следвало да
заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването
му. В чл. 21 е посочено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя, както и, че с кредитната карта ще бъде доставен документ –
приложение неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Посочено е също
така, че задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат
след активирането и използването й в съответствие с договора и приложенията към
него.
По делото е
представено и Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********* /което
приложение, е подписано едностранно само от представител на кредитора/, съгласно което
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000
лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен
процент 35% и годишен процент на разходите 44,90%. В чл. 13 е уговорено, че
месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В
графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева
минималната погасителна вноска е 60 лева, а от 1000,01 лв. до 2000,00 лв. –
минималната погасителна вноска е в размер на сумата от 120 лв.
От приложената по
делото товарителница № ***** от 08.02.2017 г. на „МиБМ Експрес“ ООД, се
установява, че на ответника е изпратена пратка, като върху товарителницата е
отбелязано, че съдържанието на пратката са „документи“. Пратката е получена от
ответника на 09.02.2017 г.
Представена е и „последна
покана“, адресирана до ответника, с която същият е уведомен, че във връзка с
отпуснатия му револвиращ потребителски кредит, е активирал и използвал кредитна
карта MasterCard *******, както и, че поради преустановяване плащането на
вноските по договора от 01.04.2017 г., дължи главница в размер на 1060,55 лева,
договорна лихва 246,43 лева и обезщетение за забава в размер на 5,92 лева или
общо сумата от 1312,90 лева.
По делото е изготвено
и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, по което в. л. е
посочило, че от счетоводните данни и записвания при ищеца, сумата на кредита
/разрешения лимит по картата/ е усвоена с няколко транзакции, като усвоената
главница е в размер на 1000 лева, падежиралите вноски за застрахователна премия
е в размер на 46,55 лева, начислената лихва при 35% годишен лихвен процент е в
размер на 218,43 лева, начислени такси в размер на 42 лева. В. л. е посочило,
че към главницата следва да се прибавят и платените от ищеца разходи, а именно:
такса АТМ 14 лева на 21.02.2017 г. и всички застрахователни премии – общо 46,55
лева, като усвоената главница по кредита е в размер на 1060,55 лв., а
начислената възнаградителна лихва до 11.10.2017 г., е в размер на 218,43 лв.,
като дължимите такси за обслужване са общо 28 лева. В. л. е посочило, че към
дата 11.10.2017 г. неплатените погасителни вноски с настъпил падеж са общо 7
броя, както следва: на 01.04.2017 г. – 60 лева; а за периода 01.05.2017 г. –
01.10.2017 г. – общо 720 лева /по 120 лева за всяка от вноските/ или общият
размер на просрочените вноски е 780 лева. Посочено е, че възнаградителна лихва
е начислявана до 11.10.2017 г., като след тази дата е начислявана законна
лихва. В регистрите на ищцовото дружество не са налични данни за извършени
плащания по процесния договор, като към 27.07.2018 г. неплатените суми са както
следва: 1060,55 лв. – главница; 218,43 лв. – възнаградителна лихва; 28 лв. –
такси за обслужване или дължимата сума е в общ размер на 1306,98 лв. Дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.10.2017 г. –
27.07.2018 г. върху главница от 1060,55 лв., възлиза на сумата от 85,14 лв.
Общо дългът по кредита към 27.07.2018 г., възлиза на сумата от 1392,12 лв., от
която: 1060,55 лв. – главница; 218,43 лв. – възнаградителна лихва; 28 лв. –
такса за обслужване и 85,14 лв. – обезщетение за забава.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото
договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на
заемната сума. Ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не
ангажира доказателства, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за револвиращ потребителски кредит, усвоен
посредством кредитна карта, като не се представиха и доказателства, че сумата
от 1060,55 лева, е
реално усвоена от ответника. По делото не се доказа, че кредиторът е доставил
съгласно чл. 12 от договора за кредит за покупка на стоки или услуги от 14.08.2016
г. кредитна карта на кредитополучателя, заедно с приложението по чл. 21 от
договора. Не се доказа и обстоятелството, че ответникът е активирал картата и е
усвоил процесните суми по нея. Действително по делото е приложена товарителница
№ ******** от 08.02.2017 г. на „МиБМ Експрес“ ООД, с която е изпратена пратка –
документи, получена от ответника на 09.02.2017 г. Върху товарителницата обаче
не са описани конкретните изпратени на ответника документи, както и дали
действително касаят процесното правоотношение. Ето защо съдът намира, че представената
по делото товарителница № ****** от 08.02.2017 г., не доказва на ответника да е
предадена именно кредитна карта и Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *********. Поради което и от представените по делото
доказателства не би могло да се направи категоричен и безспорен извод, че
издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че
последният е извършвал трансакции, усвоявайки предоставения му кредитен лимит.
В заключението на допуснатата по делото ССЕ, действително е посочено, че
съгласно Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ********* ****** от 14.08.2016 г., е предоставен на
ответника револвиращ кредит с кредитен лимит от 1000 лева /л. 33 от делото/, както
и, че във връзка с кредитната карта са правени усвоявания, но съдът намира, че
липсват доказателства посочените действия да са били извършени именно от
ответника, поради което и въз основа на тях не би могъл да се направи извод, че
картата е била в негова фактическа власт. По делото не са ангажирани доказателства
и относно това кога и по какъв начин са усвоявани сумите по процесната кредитна
карта, като не е представено и посоченото в чл. 17 от договора от 14.08.2016 г.
извлечение, съдържащо извършените с картата трансакции. Представеното по делото
извлечение от сметка /л. 35/, представлява едностранно изготвен електронен
документ на хартиен носител, който не се ползва с материална доказателствена
сила и не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Освен това
в същото не са посочени и дати и начин на усвояване на суми от кредитната
карта. Във връзка с изложеното и с оглед реалния характер на договора на заем
съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните договор за
предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба
параметри, като приетото като доказателство Приложение не е подписано от
ответника, а в сключения договор за потребителски кредит се предвижда
единствено възможност за предоставяне на такава карта, но не се удостоверява
нито предаване на картата и съответния пин код, нито уговарянето на основните
параметри на договор за кредит. Следва да се посочи, че при иска по чл. 422 ГПК
ищецът носи доказателствената тежест да установи своето вземане, като в това
производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с материална
доказателствена сила и не изпълва изискването за пълно, главно доказване на
спорните факти /в т. см. Решение от 24.09.2020 г., постановено по в. гр. дело №
1419/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІ състав/. Поради изложеното,
исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Дори и да се сподели
различно от гореизложеното становище, то предявените искове са неоснователни и
поради следното:
По отношение на
твърдения за сключен между страните и обективиран в приложените към исковата
молба писмени доказателства договор за револвиращ кредит, следва да се приложат
разпоредбите на ЗПК. Процесният договор има характер на потребителски такъв по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания уредени в Закона за
потребителския кредит. Съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В представеното по делото
Приложение /л. 33-34/ е посочен размер на лихвен процент от 35%, както и размер
на ГПР от 44,90%, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 44,90% /. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора.
Ето защо, дори да беше
установено, че е налице сключен договор за заем с ответника, усвоим чрез
предоставена на последния кредитна карта, то кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици.
С оглед всичко гореизложеното
относно липсата на доказателства за предаване на заемната сума, както и
допълнителните съображения за недействителност на договора, предявените
установителни искове, съдът намира да се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск:
С оглед отхвърляне на предявените
установителни искове следва да се разгледа предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск.
Съдът намира, предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск за неоснователен, по изложените
по-горе съображения за неоснователност на предявените установителни искове, а
именно: с оглед реалния характер на договора на заем съдът намира за недоказано
наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез
кредитна карта, с описаните в исковата молба параметри, като приетото като
доказателство Приложение не е подписано от ответника, а в сключения договор за
потребителски кредит се предвижда единствено възможност за предоставяне на
такава карта, но не се удостоверява нито предаване на картата и съответния пин
код, нито уговарянето на основните параметри на договор за кредит, т.е. ищецът,
чиято е доказателствената тежест не успя да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, по което е предоставило
на ответника сумата от 1060,55 лева. Освен това, кредитното правоотношение
между страните се явява недействително и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици по подробно изложени по-горе съображения. Ето защо и
предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не се претендират и доказват,
то и не следва да му се присъждат.
По изложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *******, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д. – зам. упр. против
Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че Г.И.Г., ЕГН ********** дължи на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *******, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, сумата от 1060,55 лева – главница,
дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard с номер *******, активирана на 15.02.2017 г.; 246,43 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.04.2017 г. – 11.10.2017 г.; 80,75 лева –
мораторна лихва за периода 11.10.2017 г. – 11.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
27.07.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 6708/30.07.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 12047/2018 г.
по описа на ПдРС, ХХІІ граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *******, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д. – зам. упр. против
Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск за осъждане на ответника Г.И.Г., ЕГН **********
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *******, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, сумата от 1060,55
лева – главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard с номер *****, активирана на 15.02.2017
г.; 246,43 лева – възнаградителна лихва за периода 01.04.2017 г. – 11.10.2017
г.; 80,75 лева – мораторна лихва за периода 11.10.2017 г. – 11.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2018 г. до
окончателното погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
Д. К.