№ 608
гр. Варна, 06.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря М. Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско
дело № 20223100502523 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:29 часа се явиха:
Въззивната страна В.Ф. ***** – ВАРНА, редовно призована, представлява се от
юриск.Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият С. О. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.М. П.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ЮРИСК.П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 394/01.02.2023 г.
ЮРИСК.П.: Поддържам жалбата. Искам да направя едно уточнение в определението
от разпоредително заседание. Считам, че е допусната техническа грешка, като в същото е
записано, че жалбата е срещу решение по гр.дело №2523/2022, а всъщност номера на
делото, чието решение се обжалва е гр.дело № 10528/2020г. по описа на Районен съд –
Варна.
1
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА коригиране на изготвения с Определение №394/01.02.2023г. доклад като
в абзац 2 вместо „Решение №2771/02.09.2022г. по гр.дело №2523/2022г. на ВРС“, да се чете
„гр.дело №10528/2020г. на ВРС“.
ЮРИСК.П.: Поддържаме въззивната жалба. Нямам възражения по доклада. Няма да
сочим други доказателства. Нямаме други искания по доказателствата.
АДВ.П.: Оспорвам въззивната жалба на процесуалния представител на ответното
ведомство. Поддържам подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение.
Запозната съм с Определението на съда от 01.02.2023г. и нямам възражения по доклада.
Нямам нови доказателествени искания. Няма да соча нови доказателства. Представям и моля
да приемете списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложена към него разписка.
ЮРИСК.П.: Правя възражение за прекомерност с аргументите, че делото не
представлява особена фактическа и правна сложност.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на въззиваемия
списък на разноските и доказателства за тяхното извършване.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСК.П.: Поддържам исканията, както заявих с аргументите във въззивната
жалба, които няма да повтарям, но все пак държа да заявя в настоящото производство
следното:
Считам, че първоинстанционният съд неправилно е определил броя на часове за
прослужено време, т. нар. компенсация за едно делнично дежурство, като приема за
компенсация за едно делнично дежурство 16 часа, вместо 8 часа. Съображенията са
подробно изложени във въззивната жалба. Аргументите са в няколко насоки. Относно
носенето на т. нар. бойно дежурство и носеното на дежурство от дома. Считам, че отново
съдът погрешно е приел, че дежурството от дома следва да се заплаща, тъй като на първо
2
място не става въпрос за дежурство и ангажимент при трудови отношения, а се касае за
отношения по полагане на труд по служебни правоотношения по Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, където в чл. 193, ал. 1 от същия ясно и
еднозначно е записано, че военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да
бъдат на разположение за изпълнение на задълженията, свързани с военна служба, за което
се компенсират според същия закон, с коефициент върху заплатата от „1, 75“, независимо
дали дават дежурство или не, което в случая е било сторено, заплащането е получено и не е
оспорено, че е получено. На следващо място според сочената практика, тълкувателните
решения, включително и на ВКС, мястото, на което трябва да се носи дежурството е у дома,
то е достатъчно общо, не е това място, на което работникът е длъжен да присъства
физически. В случая не става въпрос първо за работник, той е военнослужещ, т. е., държавен
служител. Смятам, че съдебната практика, която е цитирана не е приложима в случая.
Считам, че при постановяване на първоинстанционното решение са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че същото е и необосновано, т. к. в същото липсват мотиви
защо е прието, че дежурството е 16 часа, а не 8 часа, както е по Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България. В мотивите на решението е посочена сумата 34
336, 48лева и лихвата от 10 752 лева без да се посочва размерът на присъденото месечното
обезщетение, както би следвало и както вещото лице е направило и изследвало в
заключението си.
С оглед на горното Ви моля да постановите решение, с което да отмените решение №
2771/02.09.2022г. постановено по гр. дело № 10528/2020г. по описа на ВРС, в частта за
присъждане на обезщетение, в обжалваните от нас части и да постановите друго, с което да
отхвърлите исковете, така както сме поискали с въззивната жалба. Моля да ни присъдите
юрисконсултско възнаграждение и разноските да бъдат в наша полза.
АДВ.П.: Заявявам, че абсолютно неоснователни са всички възражения по подадената
въззивна жалба от ответното ведомство. Напротив, първоинстанционният съд е обсъдил в
пълнота всички представени доказателства, включително и няколкото варианта на
изготвената съдебно – счетоводна експертиза и се е мотивирал абсолютно подробно защо
възприема именно този подход. Поддържам всички основания, изложени в подробния ми
писмен отговор. На първо място считам, че абсолютно неоснователни са тези математически
пресмятания на процесуалния представител на въззивника, т. к. изхождайки още от
представените писмени доказателства с писмен отговор от 2020г. пред ВРС се съдържа една
справка за част от периода на положени дежурства и ползвани компенсации от моя
доверител. От представените писмени доказателства се установяват, че командирът на
съответното военно формирование е разпоредил компенсиране на 24 -часови дежурства НА
военнослужещи с два дни в делничен ден и с три дни в почивен и празничен ден. Само
искам да направя възражение, че това, което преди малко каза колегата, че по силата на
специалния закон ЗОВСРБ се съдържа разпоредба делничните дни да се компенсират с 8
часа, е абсолютно неоснователно, незаконосъобразно, тъй като в закона няма такава
разпоредба. Подобна разпоредба има в устава на военноморските сили, който не е
3
нормативен акт, това е един вътрешно -ведомствен акт за военнослужещите, където се казва,
че командирите трябва след положено дежурство в делничен ден да освободят следващият
работен ден военнослужещия от работа, но това съгласно ЗОВСРБ става единствено с
писмена заповед и когато такава няма след положено дежурство военнослужещият остава да
си отработи нормативно определеното осемчасово работно време. По вторият основен
аргумент от жалбата заявявам, че в обезщетението са включени и тези така наречени бойни
дежурства, давани в един период от дома на военнослужещият. Считам, че отново е
неоснователно възражението на насрещната страна и правилно е решението на ВРС в този
смисъл, т. к. отново се намира противоречие при ответника, сега въззивник, т. к. по силата
на наредба № Н15 за тези дежурства на военнослужещите, в частност и на доверителя ми,
когато са включвани в така наречените бойни дежурства, давани от дома, е изплащано
допълнително възнаграждение за носене на дежурство, което е специфично извън
функционалните му задължения по длъжностна характеристика, приложена отново по
делото. В този смисъл е практиката на Европейския съд, която съм цитирала в писмения си
отговор и считам, че отново са неоснователни възраженията на въззивника в тази насока.
Считам, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на въззивника за
прекомерност на разноските на доверителя ми за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция. Определено се вижда, че предметът на спора е от правна и фактическа сложност,
едва преди една година има постановено тълкувателно решение по спора, което чакахме пет
години. Има множество противоречива практика на ВКС, издирили сме и сме приложили
такава, както и такава на Европейския съд, така че считам, че сторените разноски, както за
настоящата, така и за първата инстанция не са прекомерни. В този смисъл Ви моля да
постановите решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователна подадената
въззивната жалба на въззивника и да уважите подадената от доверителя ми частна жалба.
Моля да присъдите в пълен размер разноски на доверителя ми и за двете инстанции, за
което Ви представих списък в настоящото производство.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:45часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4